РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Горна Оряховица, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20254120200596 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. В. Р. от гр. *********, с ЕГН **********
останал недоволен и чрез адв. М. И. от ВТАК обжалва Наказателно
постановление № 2025-268-04-0056/04.09.2025 г. на Началник РУ Горна
Оряховица, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв. на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от същия закон. Поддържа, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и неправилно приложение
на материалния закон. Излага съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез защитника адв. М. И. от ВТАК
жалбоподателят поддържа жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА
редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по същество на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
1
изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставен против Б. В. Р. АУАН № 2025-268-04-0056, бл. № 441279 от
20.08.2025 г. от младши полицейски инспектор в РУ Горна Оряховица И. Т. К.,
в присъствието на свидетеля полицай П. Л. Л., за това, че на 17.08.2025 г.
около 00:30 часа в гр. ********, пред магазин „Е.“ като родител – настойник,
който полага грижи за непълнолетния си син Р. Б. Р., с ЕГН **********, не е
осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено
място след 22:00 часа, с което е нарушил чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на
детето. Актът е предявен на Р. за запознаване със съдържанието и подписан
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения по акта.
На 04.09.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля К. акт, Началникът на РУ Горна Оряховица издал
обжалваното наказателно постановление № 2025-268-04-0056/04.09.2025 г., с
което наложил на жалбоподателя Б. В. Р. административно наказание глоба в
размер на 300 лв. на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет за нарушаване на
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от същия закон. Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено дословно са възпроизведени
отразените в АУАН констатации.
Наказателното постановление е връчено на Р. на 15.09.2025 г. и на
29.09.2025 г. последният депозирала жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят И. Т. К. сочи, че не е
установила лично нарушението. Актът е съставила по разпореждане на
Началник сектор „Охранителна полиция“ или Началник група „Териториална
полиция“ в РУ – Горна Оряховица във връзка с установени предната вечер от
полицейски служители пред магазин „Е.“ непълнолетни лица след 22:00 часа
без придружител. Бил й даден списък с имената на установените
непълнолетни и имената на техните родители и й било указано да състави
актове на родителите. Фактите и обстоятелствата, които е вписала в АУАН й
били казани от началниците.
Свидетелят по съставянето на акта полицай П. Л. Л. нищо не си спомня
за случая и не е свидетел – очевидец.
От представеното и прието Удостоверение за раждане от 07.01.2008 г.,
издадено въз основа Акт за раждане № *****/07.01.2008 г. е видно, че Р. Б. Р.,
2
с ЕГН **********, е роден на ****** и към датата на нарушението, вписана в
обжалваното наказателно постановление – 17.08.2025 г. е бил на 17 години, 7
месеца и 14 дни.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели И. К. и П. Л. и приетите по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление, обуславящи неговата отмяна.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е изрична и е основно правило,
чието неспазване е допустимо, само при изрично посочени предпоставки,
което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. Законът
изисква актът да се състави в присъствието на свидетели, които са
присъствали на самото нарушение или на неговото установяване. В
настоящият случай свидетелят по акта не е присъствал, както на нарушението,
така и на неговото установяване. Т. е. той не може да бъде свидетел по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което автоматически влияе върху
валидността на акта, тъй като фактическите данни посочени в него не са
събрани по реда на ЗАНН, съответно по реда на НПК. Винаги и с предимство
следва да се отразява като свидетел по акта лице, което е пряк очевидец по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т. е. което самостоятелно е възприело
релевантните факти по същество и което безспорно би служило за проверка на
същите от административнонаказващия орган и от съда. При липса на
свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, ал. 3 и ал. 4 допускат при
определени предпоставки да се състави акт и в отсъствие на свидетели -
очевидци на нарушението или на неговото установяване. В хипотезата на ал. 3
на чл. 40 от ЗАНН актът може да се състави и в присъствието на други двама
свидетели, различни от тези по ал. 1, но това обстоятелство, следва изрично да
се отбележи в акта.
От данните по делото е видно, че административнонаказателното
производство е образувано не само при нарушаване принципа на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, но и при неспазване на предпоставките, допускащи изключение от
него. Това обстоятелство не е отчетено от административнонаказващия орган,
3
след като е получил преписката за произнасяне и в нарушение на ЗАНН се е
произнесъл, като е издал оспореното НП. Но както вече се спомена по-горе,
валидността на акта на наказващия орган е в зависимост от валидността на
АУАН, като съответно, ако актът е незаконосъобразен, поради процедурни
нарушения, то такъв ще се явява и актът на наказващия орган.
В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40, ал.
4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо наличието на
следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението,
всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа
на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен
орган, извън системата на администрацията към която принадлежи
актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това,
респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ
да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.
Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното би
довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от
страна на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели
при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора.
Неспазването на описаните в ЗАНН процедури по съставяне на АУАН
води до съществено ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице, поради което допуснатите нарушения в тази насока обосновават
порочност на издаденото НП и се явяват самостоятелно основание за отмяната
му като незаконосъобразно. Поради това съдът не следва да обсъжда доводите
на страните по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено
нарушение, кой е неговият автор, виновно ли е извършено следва да се
обсъждат при законосъобразно протекъл процес на административно
наказване, а не и когато производството е водено и завършено порочно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното НП е
издадено и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като
административнонаказателното обвинение е недоказано. По
административнонаказателната преписка липсват, а и в хода на съдебното
производство административнонаказващият орган не сочи каквито и да е
доказателства за извършено от жалбоподателя на посочените в НП дата и
място нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет. Актосъставителят не е възприел
лично нарушението, за което е съставил АУАН, а вписаният като свидетел в
акта не е свидетел – очевидец на нарушението и няма никакъв спомен за
случая. Други свидетели не се сочат от административнонаказващият орган.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
4
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение
следва да е в минимално определения размер. Поради това и с оглед
разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР Велико
Търново (в структурата на която е административния орган) да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя Б. В. Р. направените по делото разноски
в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.09.2025 г. (л. 20, на
гърба).
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2025-268-04-0056/04.09.2025 г.
на Началник РУ Горна Оряховица, с което на Б. В. Р. от ***************, с
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лв. (триста лева) на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето
(ЗЗДет) за нарушаване на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на Б. В. Р. от гр. Горна Оряховица, ул.************, с ЕГН
**********, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5