Р Е Ш
Е Н И Е
№ 59 гр.Пловдив, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 15.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №5985/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №62 от 08.08.2019г.,
издадено от Началник РУП-Труд към ОД на МВР-Пловдив, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН **********
*** е наложено на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ административно наказание глоба в размер на 100 /сто/лева
за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателката
Р., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление.В съдебно заседание изпраща представител адв.Л. М. като заявява,
че подържа жалбата.Прави искане за присъждане на разноски на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна РУ-Труд не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е
редовно призована. Съгласно чл. 61 от ЗАНН
ход на делото е даден и същото е обявено за решаване.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а
разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В
хода на производството се установи , че жалбоподателката е наказана за това, че
не изпълнявала полицейско разпореждане.От показанията на актосъставителя се
установи, че на 07.08.2019 г. около 13:30
часа на път I-8, километър 216 Р. махала на
преминаващите автомобили.Актосъставителя не я попитал защо, но знаел че това
лице проституира.
В АУАН и НП нарушението е описано по следния
начин: на 07.08.2019 г. около 13:30 часа на път I-8, километър 216, Ж.Д.Р. не изпълнява законно
издадено писмено полицейско разпореждане с № 6207р-11019/18г.
Настоящият състав намира, че при
описание на извършеното нарушение в АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри
на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
Видно от текста на АУАН и НП в тях е посочен правния
извод на контролния орган, че жалбоподателката не изпълнява законно издадено
писмено полицейско разпореждане с № 6207р-11019/18г.
Липсва изложение на каквито и да било факти, от които да се направи проверка на
този правен извод, т.е не са посочени конкретните действия на жалбоподателката
на процесната дата и на процесното място, с които е счетено, че тя нарушава
даденото предписание. Допуснатия процесуален порок от актосъставителя и
наказващия орган при описания на релевантната фактическа обстановка в конкретния
случай е с особена тежест.
При разпита на актосъставителя в съдебно заседание, чиито
показания поначало съда кредитира се изясни, че Р. махала на колите.За какво
точно маха на колите не била попитана, но актосъставителя заяви, че си знаели
че тя проституира.
В случая обаче следва приложение да намери един от
основните принципи на наказателния процес, а именно забраната за осъждане въз
основа на т.нар. предположения, по силата на който принцип е недопустимо да се приеме, че и в
процесната ситуация жалбоподателката е извършвала неморални и противоречащи на
добрите нрави действия, само защото в няколко предходни сходни ситуации това е
било констатирано. От гледна точка на наказателния и
административно-наказателния процес всяка една ситуация следва да се изследва
самостоятелно, като извършването на противоправното деяние следва да се
установи по несъмнен начин, при тежест на доказване лежаща върху наказващия
орган. Така изрично Решение № 178 от
7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1096/2011 г., III н. о, Решение № 1122/2005 от
31.03.2006 г. по н.д. № 581/2005 г. на Върховен касационен съд,
Неописвайки конкретните установени действия на
жалбоподателката, нито в АУАН, нито в НП, контролните органи поставят съдът в
пълна невъзможност да разкрие в пълнота
релевантната по делото фактическа обстановка, както и да провери правилността
на правните изводи на наказващия орган.
Допуснатото грубо нарушаване на процесуалните правила е
безусловно основание за отмяна на НП.
Освен това е налице и съществено нарушение на самите
процесуални правила на ЗАНН.Акта за извършеното нарушение е издаден на
07.08.2019г.Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителката е имала тридневен срок
за възражение.Това обаче право и е било практически отнето тъй като процесното
наказателно постановление е издадено на следващия ден след акта на
08.08.2019г.Това нарушение само по себе си също е от категорията на
съществените, които влекат незаконосъобразност на наказателното постановление.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателката е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 30 лв. за държавна
такса за ЧКАНД3689/19г. пред Административен съд-Пловдив.В случая адвокатското
възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло.Искане
за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна
до края на съдебното заседание.Държавната такса от 30лева е за обжалване на
определение по настоящото дело за прекратяване на производството поради
просрочие на жалбата, което наказващия орган неправилно е отбелязал в
съпроводителното писмо, изпращато преписката и също е дължимо на жалбоподателя,
тъй като с определение по ЧКАНД3689/19г. пред Административен съд-Пловдив
частната жалба е уважена и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
В случая въззиваемата страна РУ-Труд
не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е
част наказващия орган, а именно ОДМВР- Пловдив, като второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд.
Действително самото ОДМВР-Пловдив в
случая не е страна по производството, но по силата на изричната законова норма,
именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а ОД на МВР-Пловдив,
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски
по делото в размер на 330 лева, поради което съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №62 от 08.08.2019г., издадено от Началник РУП-Труд към ОД на
МВР-Пловдив, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН ********** *** е наложено на основание
чл.257, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/лева за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Ж.Д.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 330 /триста и тридесет/ лева за направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.