РЕШЕНИЕ
№ 1887
гр. Пловдив, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330107217 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес:
гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,
представлявано от заместник – управителя си **************, депозирани против С. Р. Д.,
ЕГН **********, от ******************.
Според изложеното, между страните имало сключен на дата 09.05.2016г. договор за
потребителски заем *************. По силата на договора , ищецът предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 6000.00 лв., които ответната страна следвало да върне
на 48 месечни вноски, всяка от които по 279.01 лв.; договорена била лихва като
възнаграждание на кредитора ( в общ размер от 7392.48 лева). Годишния процент на
разходите бил договорен в размер от 45.43 % , а лихвения процент: 36.45 % . Д. не платил
нищо по договора и изпаднал в забава, считано от датата на първата дължима вноска.Срока
на договора изтекъл на дата 05.06.2020г., с настъпването на падежа на последната
погасителна вноска.
Останали за плащане 6537.60 лева от главницата, 5534.27 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода на договора , и 2651.02 лева мораторна лихва за забава от 05.09.2016 год.
– 16.10.2020 год., за които суми ответното дружество се снабдило със заповед за плащане
под № 261822/23.11.2020г. , издадена по ч. гр. дело № 14058/2020 год. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІ гр.състав. Заповедта се връчила на Д. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
1
затова кредиторът , на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска
установяване на вземането си по договора в размерите , посочени по – горе. В условията на
евентуалност, се иска осъждане на ответника да даплати същите суми на същото основание,
както и присъждане на разноските по спора.
Ответникът е оспорил иска; отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича
изискуемост на вземането. Моли се искът да се отхвърли.
Допустими установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, съединен с осъдителен иск на същото
основание и между същите страни.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че на ответника е
предоставена сума от общо 6000 лева, като една част от нея е усвоена от Д. по банковата му
сметка ( 4500.32 лева), а от остатъка са прихвани насрещни задължения на
кредитополучателя към същия кредитор, - 1349.68 лева са погасили такива по друг договора
, а 150 лева са прихванати като задължение за плащане на такса „ангажимент„ по настоящия
договор. Д. е платил първата вноска по договора от 279.01 лева , с които е погасил 245.41
лева от договорната лихва и 33.60 лева от застраховката „кредит. Остават за плащане общо
6537.60 лева ( !??) главница, 5534.27 лв. договорна възнаградителна лихва за периода на
договора , и 2651.02 лева мораторна лихва за забава от 05.09.2016 год. – 16.10.2020 година .
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между вземането, така, както
е посочено в заповедта за изпълнение – от една страна, и исковата молба, от друга. Спазени
са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. По отношение на допустимостта на исковете съдът
следва да отбележи също така, че след като е допустим установителния иск, съдът не може
да се произнесе по съществото на осъдителния такъв, освен ако производството по главния
такъв се прекрати.
Съдът, като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства,
съобрази по същество следното:
Представено е на л. 4 от делото копие от договор за потребителски заем, сключен между
страните на дата 09.05.2016г. под номер *****************. Този договор е сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, от една страна, като
кредитодател, и от друга- от ответника като кредитополучател, и с него е договорено Д. да
получи в заем сума от 6000 лева , която да върне заедно с възнагражение на кредитора в
размер на 7392.48 лева , или общо 13392.48 лева, при годишен процент на разходите от
45.43 % , и годишен лихвен процент от 36.45 %. Парите са усвоени от Д. по описания в
исковата молба начин , след като от тях кредиторът е прихванал сума от 150 лева –
договорена такса „ангажимент„ , както и плащания по предходен договор между същите
страни. Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, с която казано , че
кредитополучателя е получил заемната сума , и доколкото договора за заем се предпоставя
от този факт, съдът приема, че същия е сключен. За длъжника възниква облигационното
задължение да върне полученото и лихвите към него.
2
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите, определени съобразно редакцията на закона към датата на сключване
на договора, ДВ, изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 31.07.2015г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по
кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора , неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и
разпределението на компонентите на вноската ( главница + лихва ). Причините за това
разпределение са ирелевантни. Има информация за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено.Спазено е изискването за максимален размер на годишния процент на разходите.
Противоречие с императивни правила за потребителска защита не се установи.
Към датата на подаването на заявлението в съда , 27.10.2020г., всички вноски по кредита
са с настъпил падеж; ищецът не черпи никакви права от евентуална предсрочна изискуемост
на вземането, а в исковата молба няма направени такива твърдения; съдът няма как да
сподели това възражение на ответната страна.
Искът да се установи обаче вземане за главница по договора е недоказан по размера си .
Ищцовата претенция е за 6537.60 лева - главница, но размера на отпусната съгласно
договора сума е само 6000 лева; по тази причина съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта му , касаеща размера на оставащата за плащане главница. В останалата
част , съдът кредитира заключението , и понеже в него няма данни за каквито и да било
плащания на част от главницата ( съобразно погасителния план първите две погасителна
вноска не включват главница ) , приема , че такава не е погасявана. Затова иска по чл. 79 от
ЗЗД за реално изпълнение на това задължение следва да се уважи до размера на полученото
– 6000 лева , и да се отхвърли над този размер.
Разноските се понасят от страните пропорционално.
Размера на направените от ищеца разноски е общо 1881.25 лева по двете производства (
достоверен списък по чл. 80 на л. 99 от делото ); дължат му се съобразно уважената част
1812.56 лева ( 1881.25/14722.89*14185.29 лева). На ответника не се присъждат разноски , не
е направил такива , бил е представляван от особен представител, чийто хонорар е включен в
3
списъка на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. Р. Ж., ЕГН **********, от
*******************, че в отношенията между страните , дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, плащане на слудните суми по договор за
потребителски заем *************, за които е издадена заповед за плащане №
261822/23.11.2020г. по ч. гр. дело № 14058/2020 год., ПРС: 6000.00 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба/заявлението –
27.10.2020г. до окончателното изплащане , 5534.27 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода на договора, и 2651.02 лева мораторна лихва за забава от 05.09.2016 год. –
16.10.2020 год., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в частта над размер от 6000 лева до
пълния предявен размер от 6537.60 лева, като недоказан.
Осъжда С. Р. Д., ЕГН **********, от *******************, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район
“Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,, сумата от 1812.56 лева разноски
по делата , включително ч. гр. дело 14058/2020г, ПРС.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4