Р Е Ш Е Н И Е № 262189
гр. Пловдив,
06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, 6 граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ИВАНОВ
при секретаря МАРИНА КОНДАРЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7966 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
иск, предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.А.Б.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че за периода от 10.05.2016г. до
11.11.2019г. ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на
779.30 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.07.2016г. до
31.10.2019г. в размер на 82.20 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **,
ап.**. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са
издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена
дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Отчетът бил извършван по показанията на монтираното измервателно устройство,
т.е. бил извършван реален отчет от страна на дружеството. Подписи били
поставяни от потребителя в графа „Подпис на потребителя“, като част от тях били
на ответницата, а други – на представител. Изложени са съображения за проведено
заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по
описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната
лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в
производството. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания. Формулирано е и искане за постановяване на
неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор, макар исковата молба и приложенията да са връчени редовно
лично на същия.
Ответникът е бил
редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка
изрично
е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът
не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника
си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът.
В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в
размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Б., ЕГН ********** дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 779.30 лв. и мораторна лихва към
главницата, за периода от 31.07.2016г. до 31.10.2019г. в размер на 82.20 лв.,
за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ап.**, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – *** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от ***
г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, * гр. състав.
ОСЪЖДА
А.А.Б., ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 175
лева - съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция и 75,00 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, * гр. състав.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Х. Иванов
Вярно
с оригинала.
М.К.