№ 252
гр. П., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица,
бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., против Е. К. И., ЕГН
**********, адрес: П., ****, ул./кв. П., № *********** с която се моли да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сума в общ размер от 7141,13
лв. формирана както следва : главница по Договор за потребителски кредит в размер на
4854.58 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 1603.7 лв. за периода от **** г. до **** г, законна лихва за
забава върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 682.85 лв. за
периода от начало договор г. до **** г. до ****, както и лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда– ****г. до окончателно изплащане на
вземанията, както и заплащане на направените разноски в настоящето и в исковото
производство.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и молят същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се
присъдят направените разноски. На първо място се твърди, че ищцата не е сключвала
посочения договор, като съответно същия се явява нищожен.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
1
Съдът намира довода на ответната страна, че не се е задължила по процесния договор
за неоснователен. Съдът споделя доводите на ищцовото дружество, че в случая доколкото
процесия договор е сключен по електронен път, то документите, съставени в електронна
форма, винаги са в оригинал. Когато бъдат представени на оптичен или магнитен носител,
електронните договори имат силата на оригинал. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за
връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се
представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис,
като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен
документ /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
ГО. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ
е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП
законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство.
По делото е представен Договор за цесия, ведно с приложение 1, които са подписани
с КЕП от което е видно, че именно процесното вземане е прехвърлено на „АПС Бета
България“ ЕООД. АПС БЕТА БЪГЛАРИЯ ЕООД е надлежно оправомощено от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия, за което е представено пълномощно
към Договора за цесия. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не
от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва
да се приеме, че е било спазено изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. При съобразяване
константната практика (напр. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.. ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС), следва да се приеме, че дори потребителят да не е получил
съобщение на електронен адрес,, респ. чрез смс, то уведомяването за смяната на кредитора
следва да се приеме че е станало в хода на настоящия процес с предявяване на исковата
молба.
Въз основа на горното съдът приема за доказано по делото, че между Кредисимо
ЕАД, ЕИК *********, в качеството си на кредитодател, и Е. К. И., ЕГН ********** , в
качеството и на кредитополучател на **** г. е бил сключен Договор за потребителски
кредит № **** на ****г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
2
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори да се приеме, че договора не е сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, и доколкото Договора за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият следва да се счита за сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума.
Въз основа на сключения процесен договор, ответницата е получила сумата от 5000 лв.,
срещу което се е съгласила да върне 24 броя вноски по 294 лева в срок до **** г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 35.88 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 42.41%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
На ****, ответникът Е. К. И., е сключил Договор за предоставяне на поръчителство
с дружеството Ай Тръст. Сключването на договор за поръчителство е въз основа на чл.4 от
договора за заем, който предвижда представяне на банкова гаранция или сключване на
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в
срок до 48 ч. В алинея 2 от чл.4 от договора, е предвидено, че при непредставяне на
обезпечение или договор за поръчителство, заявлението за отпускане на кредит няма да бъде
одобрено.
3
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо, срещу
възнаграждение посочено в Приложение №1 от договора, което съответства по размер на
месечните вноски по договора за заем или по 294,92 лева месечно за срок от 24 месеца.
На **** година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по
силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Е. К.
И., ЕГН **********: по Договора за кредит.
На 23.06.2023 г. Ай Тръст е погасило дължимите от Е. К. И., ЕГН: ********** на
Кредисимо суми, както следва: 4854.58 лева /главница/ по Договор за кредит; 1603.7 лева
/договорна лихва/ за период **** г до **** година; 682.85 лева /обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава/.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
Съдът намира доводите на ответната страна, че сключените договори за заем и
поръчителство са нищожни, за основателни. За да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби,
според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност
на договора за потребителски кредит.
Клаузите, уговарящи въпросното сключване на договор за поръчителство, са
нищожни поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за
кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения:
банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последния търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Съответно непредставянето
на обезпечение, както е посочено в договора води автоматично до отхвърляне
заявлението за сключване на договор за кредитиране.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
4
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
гаранционна уговорката за сключване на договор за поръчителство, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, същата води до скрито оскъпяване на кредита.
Сключване на договор за поръчителство в случая по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
поръчителна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, доколкото прикрива договорна лихва. Поставяйки изначално изисквания,
за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Това
дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, като разходът
за потребителя по договора за поръчителство с ищцовото дружество е сигурен - от една
страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия
ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения /банкова гаранция/ са на практика
невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като се цели по този начин да се
наобиколи и нормата па чл. 19, ал. 4 3ПK.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Възнаграждението по договора на сключване на допълнителен договор за поръчителство,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да бъде включено в ГПР. Уговорената платено
поръчителство, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, и платимо в размер равен
на замните вноски, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр.
с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между
страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
5
Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-
малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Не на последно място следва да се отбележи, че Съгласно решение от 13.03.2025г. на
Съда на Европейския съюз, разходите за поръчителство, водят до увеличаването на общия
размер на дълга и следователно влизат в ГПР. Също така когато в ГПР на договора за
потребителски кредит не са посочени всички изисквания от Директивата относно
договорите за потребителски кредитни разходи, е допустимо обявяването му за нищожно да
води до връщане само на главницата , без да се дължат лихви и разноски. Дело С-337/23 е
било с предмет преюдициално запитване от СРС в рамките на производство по дело със
страни ищеца в настоящето производство „АПС Бета България“ ЕООД и Агенция за
събиране на просрочените задължения АД.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен изцяло.
Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет. Доколкото договор за поръчителство между посочените страни е сключен въз
основа на клауза от предхождат нищожен договор за заем, то и същия се явява нищожен, тъй
като е сключен на нищожно основание, и доколкото няма договор, който да бъде обезпечен.
Съгласно чл.34 ал.1 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
С оглед на изложеното ответника следва да бъде осъден да възстанови неплатената
част от главницата по договора, като останалите искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер на 284.68 лева, съобразно уважената
част на исковите претенции. Съответно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител на ответника, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, по реда на чл.38 ЗА, определено от съда съобразно правната и фактическа сложност на
делото.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. К. И., ЕГН **********, адрес: П.,
****, кв. П., № *********** че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., сумата в размер на 4854.58 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **** на ****г., като
исковете за заплащане на договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
6
потребителски кредит в размер на 1603.7 лв. за периода от **** г. до **** г, законна лихва за
забава върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 682.85 лв. за
периода от начало договор г. до **** г. до ****, както и лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда– ****г. до окончателно изплащане на
вземанията, ОТХЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани, поради нищожност на
договора за кредит и сключение въз основа на него договор за поръчителство.
ОСЪЖДА Е. К. И., ЕГН **********, адрес: П., ****, кв. П., № *********** да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и
П.В., направените разноски по делото и сторените такива в заповедното производство, по
частно гражданско дело №****/****г. по описа на ПРС в общ размер на 284.68 лева,
съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите
Х.М. и П.В., да заплатят на адв.Н. О. от САС, адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева, по реда на чл.38 ЗА, определено от съда съобразно правната и фактическа
сложност на делото.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****/****г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7