№ 20281
гр. С, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110138375 по
описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град С,
ул. “Б” № 3, действащ чрез адвокат М. Т., срещу ответника “Е М” ЕООД, ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. М № 4, ул. “Б П - С” №
1, бл. ..., действащо чрез управителите Р М - Т В, съдържаща отрицателна
установителна претенция, че ищецът не дължи в полза на ответника суми,
обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2010 г., издаден по гр. д. № 25467
от 2010 г. по описа на СРС, въз основа на който било образувано
изпълнително дело № 1839 от 2011 г. по описа на ЧСИ С Я, преобразувано под
№... от 2025 г., поради настъпил давностен погасителен срок, по-конкретно: 6
212.58 лева главница, ведно със законна лихва върху тази сума, определена
към датата на подаване на исковата молба, при съобразяване образуване на
исковото производство, в размер на 256.38 лева, както и 7 584.33 лева
неолихвяеми вземания. Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я. С
молба от 16.08.2013 г. по делото е бил конституиран нов взискател в резултат
на сключен договор за цесия между „Банка ДСК" АД (цедент) и "ОТП Ф Б"
ЕАД (цесионер). Чрез извършването на изпълнителни действия срещу
имуществото на длъжника по делото са постъпили няколко плащания, в това
число доброволни и в резултат от наложен запор върху трудовото
1
възнаграждение на длъжника, като последното от тях е постъпило на
10.11.2013 г. Именно от тази дата е започнал да тече двугодишният период по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като същият изтекъл на 10.11.2015 г. Изпълнителното
производство било прекратено едва на 02.10.2019 г. По повод молба от
17.02.2025 г. от страна на „Е М" ЕООД, ЕИК ..., който притежавал качеството
на цесионер по сключен договор за цесия с "ОТП Ф Б" ЕАД за вземането,
предмет на изпълнителен лист от 15.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
25467/2010 г. по описа на Софийски районен съд, било образувано ново
изпълнително дело №.../2025 г. по описа на ЧСИ С Я. В рамките на същото
били извършвани изпълнителни действия, но след като погасителната давност
за процесните вземания била вече настъпила. Представя правни съображения
и цитира съдебна практика по въпроса за приложението на хипотезата на чл.
116 б. "в" ЗЗД. Акцентира се, че последното изпълнително действие, което
прекъснало давността било предприето през октомври 2019 г., поради което
давността изтекла към декември 2024 г., при съобразяване действието на чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр.
28/24.03.2020 г.). Представят се писмени доказателства, отправят се
доказателствени искания и се претендират разноски, в това число и на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответното
дружество, в който настоява, че депозираният иск е недопустим за горницата
над 6 212.58 лева. Според ответната страна липсвал правен интерес от
предявяване на исковата претенция за акцесорните вземания, защото
установяването, че главницата е погасена по давност, би означавало, че този
този извод е относим и към претенциите за лихви. Освен това се посочва, че
на основание чл. 76 ЗЗД били погасени разноските и лихвите. Между
ответника и "ОТП Ф Б" ЕАД бил сключен договор за цесия от 19.03.2020 г.,
който обаче имал за предмет единствено главницата по изпълнителния титул,
ведно със законна лихва, но не и договорни и мораторни лихви. Признават се
фактите, посочени в исковата молба относно издаването на заповед за
изпълнение, изпълнителен лист, образуването на изпълнително производство
по описа на ЧСИ Я. Позовава се на разясненията на ППВС № 3 от 1980 г., като
в тази връзка настоява, че погасителната давност е започнала да тече едва след
26.06.2015 г., когато било постановено ТР № 2 по т. д. № 2 от 2013 г. на
2
ОСГТК на ВКС. Настоява се, че давността била прекъсвана многократно с
исканията на взискателя по предприемане на изпълнителни действия, като
било без значение дали тези действия са дали резултат или не. Посочва, че
настъпването на перемпция по изпълнителното дело е без правно значение,
тогава когато взискателят е инициирал искания за предприемане на
изпълнителни действия. С тези аргументи ответникът иска в едната част
делото да бъде прекратено като недопустимо, за част от сумите по главницата
и тези, претендирани на основание лихви и разноски, а в другата - искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Отправя възражение с правно основание
по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на ищеца за присъждане на разноски
по чл. 78, ал. 1 ГПК, като на свой ред претендира такива.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложеното ч.гр.д. №
25467/2010 г. по описа на СРС, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист от 15.06.2010 г. по реда на чл. 417 ГПК срещу Г. А. Д. за
сумите, както следва: 6 919,39 лева – главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 03.06.2010 г. до окончателното плащане, 2 916,48 лева –
договорна лихва за периода 07.07.2009 г. до 02.06.2010 г., 196,72 лева –
държавна такса и 435,08 лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
25467/2010 по описа на СРС, 34 състав.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения препис на изп.
дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я, рег. №....., че с молба от 01.06.2011
г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискало образуването на изпълнително дело срещу Г.
Д. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г. по
описа на СРС, 34 състав, в резултат на което е образувано изп. дело №
1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я. С молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ.
На 15.06.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Поканата е връчена на 04.07.2011 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. От
3
посочената дата е започнал да тече срокът за възражение на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение.
На 15.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, на 14.07.2011 г. и на 15.08.2011 г. са постъпвали удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника в общ размер на 990,15 лв. по
процесното изпълнително дело.
На 23.08.2011 г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ, като е направил
волеизявление за признаване на задълженията, предмет на процесния
изпълнителен лист.
С молба от 30.08.2011 г. длъжникът е поискал да бъде вдигнат запорът върху
трудовото му възнаграждение, доколкото е заплатил 30 % от дълга и се е
задължил да внася всеки месец по 300 лв., като с разпореждане на ЧСИ от
същата дата запорът е бил вдигнат.
На 30.08.2011 г. длъжникът е заплатил по изпълнителното делото сумата в
размер на 3 510 лв.
На 30.08.2011 г. е наложен запор върху притежаваното от длъжника МПС.
На 29.09.2011 г. длъжникът е превел по изпълнителното делото сумата в
размер на 300 лв. Същата сума е преведена от длъжника и на 09.11.2011 г.,
20.12.2011 г. На 10.02.2012 г. е преведена сумата в размер на 200 лв.
С молба от 16.08.2013 г. цесионерът „ОТП Ф Б“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело.
На 20.08.2013 г. отново е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника. Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, на 09.09.2013 г., на 09.10.2013 г. и на 11.11.2013 г. са постъпвали
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в общ размер на 2 057,70
лв. по процесното изпълнително дело.
На 28.08.2013 г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ, като е направил
волеизявление за признаване на задълженията, предмет на процесния
изпълнителен лист.
На 05.11.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 10.04.2014 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
4
С разпореждане на ЧСИ от 09.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 05.01.2018 г. е насрочена дата за опис и оценка на
движимите вещи на длъжника за 05.02.2018 г.
С молба от 28.08.2019 г. взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, като със запорно съобщение от 07.09.2018 г. е бил наложен
исканият запор.
На 02.10.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
С постановление на ЧСИ от 16.10.2019 г. е постановено прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 02.06.2020 г. цесионерът „Е М“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, като в молба се
съдържа и искане за извършване на конкретни изпълнителни действия –
насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Молбата е оставена без
уважение от ЧСИ.
Установява се от приложения препис на изп. дело №.../2025 г. по описа на ЧСИ
С Я, рег. №....., че с молба от 17.02.2025 г. „Е М“ ЕООД е поискало
образуването на ново изпълнително дело срещу Г. Д. въз основа на
горепосоченият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г. по
описа на СРС, 34 състав, в резултат на което е образувано изп. дело №.../2025
г. по описа на ЧСИ С Я. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия,
като видно от представения препис по изпълнителното дело са били
извършвани такива.
Установява се от представените удостоверения от ЧСИ, че именно процесните
суми са останали непогасени по горепосочените изпълнителни дела.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта
за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
5
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй
като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК,
поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.
116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а
признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,
доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да
потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК,
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
В конкретния случай с връчване на поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело на 04.07.2011 г. е започнал да тече двуседмичният срок
за възражение, изтекъл на 18.07.2011 г., като на 19.07.2011 г. заповедта е
влязла в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
6
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от
датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,
а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В контекста на изложеното, съдът намира, че за процесните вземания по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г., въз основа на който
на 01.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 1839/2011 г. по описа на
ЧСИ С Я, давност не е текла до 26.06.2015 г., от която дата е започнала да тече
5- годишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист.
Установи се, че в срока на течение на погасителната давност, считано от
26.06.2015 г., са били извършвани валидни изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността, а именно: с молба от 28.08.2019 г. взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като със запорно
съобщение от 07.09.2018 г. е бил наложен исканият запор. На 02.10.2019 г. е
бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
7
Впоследствие погасителната давност е била прекъсната на 27.08.2015 г.,
23.12.2015 г., 07.07.2017 г., 14.12.2017 г., 30.04.2018 г., 22.02.2022 г., 03.01.2024
г. с предприемане на посочените по-горе конкретни изпълнителни действия.
Давността е била прекъсната и в периода от 09.02.2018 г. до 11.06.2024 г., в
който регулярно са постъпвали суми по изпълнителното дело от удръжките от
трудовото възнаграждение на длъжника вследствие на наложения на
14.12.2017 г. запор.
Съдът намира, че погасителната давност за принудително изпълнение на
процесните вземания е била прекъсната отново на 02.06.2020 г. с подадената
от цесионера „Е М“ ЕООД молба за конституиране като взискател по
изпълнителното дело, както и с искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия – насрочване на опис на движимите вещи на
длъжника, въпреки че изпълнителното дело е било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За да достигне до този извод съдът съобрази
постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС
по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, съгласно което погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В решението е посочено още, че перемпцията и
давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно
изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността
на изпълнителния процес със своята активност. Като процес, принудителното
изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален
кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на
кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено
от съдебен изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването
на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването
на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е
идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в
исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда
8
възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите
изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива
реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва
да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да
се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен
почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не
е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че с молбата на взискателя от
02.06.2020 г. давността относно процесните вземания е била прекъсната, като
в срока на течение на новата 5-годишна погасителна давност, на 17.02.2025 г.
давността отново е била прекъсната с подадената от взискателя молба за
9
образуване на ново изпълнително дело, в която молба се съдържа искане за
извършването на конкретни изпълнителни действия.
От изложеното е видно, че до приключване на съдебното дирене не е изтекла
приложимата петгодишна погасителна давност, поради което предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град С, ул. “Б”
№ 3, действащ чрез адвокат М. Т., със съдебен адрес: гр. С, пл. „С Н № 4, ет. 4,
срещу ответника “Е М” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в
град С, ж.к. М № 4, ул. “Б П - С” № 1, бл. ..., действащо чрез управителите Р М
- Т В, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за
признаване за установено, че Г. А. Д., ЕГН: **********, не дължи на “Е М”
ЕООД, ЕИК: ..., следните суми, обективирани в изпълнителен лист от
15.06.2010 г., издаден по гр. д. № 25467 от 2010 г. по описа на СРС, въз основа
на който било образувано изпълнително дело № 1839 от 2011 г. по описа на
ЧСИ С Я, преобразувано под №... от 2025 г., поради настъпил давностен
погасителен срок, по-конкретно: 6 212.58 лева главница, ведно със законна
лихва върху тази сума, определена към датата на подаване на исковата молба,
при съобразяване образуване на исковото производство, в размер на 256.38
лева, както и 7 584.33 лева неолихвяеми вземания.
ОСЪЖДА Г. А. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Е М“ ЕООД, ЕИК: ... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на
страните.
10
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11