Решение по дело №432/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260033
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20211810100432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 260033

гр. Ботевград, 14.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 432 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба за развод с правно основание чл. 50 от СК, подадена от Н.Ц.Н. и М.Р.. 

Молителите искат да бъде постановено решение, с което бракът им да бъде прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като бъде утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК относно последиците от развода.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на молителите и постигнатото споразумение между тях, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

От представеното по делото заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от 22.03.2006 г., издадено от Община Ботевград, се установява, че молителите са встъпили в брак на 22.03.2006 г., за което е съставен Акт за граждански брак No 0012/22.03.2006 г. в гр. Ботевград.

Последователно, сериозно и непоколебимо - в молбата си за развод и в съдебно заседание, съпрузите заявяват желание бракът им да бъде прекратен по реда на чл. 50 от СК.

С оглед заявената по категоричен начин обща воля на съпрузите, съдът намира, че са налице условията за прекратяването на брака им по взаимно съгласие.

С представеното по делото споразумение съгласно изискването на чл. 51, ал. 1 от СК страните са уредили въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката помежду им и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, като същите от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Споразумението не противоречи на закона и морала, поради което съдът следва да го утвърди.

Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, окончателната държавна такса при допускане развод по взаимно съгласие е до 40 лв. Съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лв., която е изцяло внесена при завеждане на молбата.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 22.03.2006 г. с Акт за граждански брак No 0012/22.03.2006 г. на Община Ботевград, между М.Р., роден на *** г. в Гниляне, Република Сърбия, притежаващ паспорт No *****, издаден на 25.08.2017 г., валиден до 25.08.2027 г., с адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 88, и Н.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

          I. Страните заявяват, че нямат родено от брака дете.

II. Страните заявяват, че семейното жилище не е тяхна собственост и са го напуснали и двамата.

III. Страните заявяват, че не си дължат издръжка.

IV. По отношение на имуществените отношения на съпрузите:

1. Съпрузите декларират, че през време на брака не са придобили недвижимо имущество, а движимите вещи са разделили помежду си, всеки владее своята част и нямат никакви претенции един към друг.

          2. Страните декларират, че влоговете в търговски банки, взаимни фондове и лични застраховки в застрахователни дружества остават за всеки от тях, както са направени.

3. Страните заявяват, че не са търговци по смисъла на Търговския закон, нямат търговски дружества, нямат дялове и акции в търговски дружества.

4. Страните заявяват, че поети задължения от някой от тях, във връзка с изтеглени кредити към всички банкови и финансови институции, физически и юридически лица през време на брака, остават изцяло за негова сметка.

V. След прекратяване на брака съпругата Н.Ц.Н. ще носи същото фамилно име – Н., което е и нейно рождено име.

VI. Страните заявяват, че разноските по развода се поемат от тях по равно.

                   Решението не подлежи на обжалване.

                                                         

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: