№ 6260
гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110134474 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу П. И. П., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 42, вх. А, ет. 5, ап. 13, аб. № 221***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 1235,27 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 11.09.2020 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 225,36 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2017 г. до 03.09.2020 г., сума в размер на 21,04 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г. , ведно със
законната лихва за забава от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 3,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. – 03.09.2020 г., за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 43961/2020 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът П. И. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва иска. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и навежда
доводи за извършени плащания преди образуване на производството. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД твърди, че за
процесния период и имот дяловото разпределение е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 43961/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, се
установява, че на 08.10.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу П. И. П. за следните суми: сумата от 1235,27 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 11.09.2020 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 225,36 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2017 г. до 03.09.2020 г., сума в размер на 21,04 лв. - главница,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2018
г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва за забава от 11.09.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 3,09 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. –
03.09.2020 г.
В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение е постъпило такова от П. И. П..
Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения
обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на
специалните процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове, по които се претендира цената по
договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
2
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в
тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116
ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
3
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответника първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото, като качеството на ответника на потребител на топлинна енергия се обуславя
от установената по делото принадлежност на правото на собственост върху процесния
имот.
Фактът, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот не
се оспорва по делото, а и същият се установява от приложения по делото Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 43, том IV, рег. №
5731, дело № 537 от 2006 г., вписан в АВ под № 77100, акт № 10, том LIX, дело №
50740 от 2006 г.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 42, вх. А, с което етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е присъединен към
топлопреносната мрежа, същият е топлоснабден и до него през релевирания период е
доставяна топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, както и че е
извършвана услугата дялово разпределение, за която е начислена сума на сочената
стойност.
На основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че
ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния
период, са влезли в сила.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
4
условия по отношение процесния обект.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване чрез плащане на вземанията на ищцовото дружество.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза задълженията на
ищеца за главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019
г. са в размер на 1235,27 лв., като при определяне на дължимата сума са отчетени
извършените от него плащания на 14.07.2017 г., 17.01.2019 г. и 24.01.2020 г.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и приложените
платежни нареждания, на 02.11.2020 г. ответникът е заплатил сумата от 299,89 лв.,
като е посочил, че погасява задължение за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
31.12.2016 г., а на 15.03.2021 г. е заплатил сумата от 682,05 лв., като е посочил, че
погасява задължение за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г.
Съдът, като съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК извършените плащания и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира, че непогасената чрез
плащане част от задължението за главница за доставена топлинна енергия възлиза на
сумата от 253,33 лв.
На следващо място, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване по давност на задълженията за главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г.
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът се счита предявен на 11.09.2020 г. съобразно фикцията по
чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата, както е спряна давността и за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 11.09.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2016
г. – 30.06.2017 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.01.2018 г. –
30.04.2019 г., т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ответника по отношение на заявените вземания в
производството.
5
Съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащане да
не е знаел, че давността е изтекла.
Предвид тази разпоредба и фактът, че ответникът изрично е посочил, че погасява
задълженията си за период с начална дата 01.05.2016 г. съдът счита, че чрез
плащанията си на 02.11.2020 г. и 15.03.2021 г. ответникът е погасил част от
задълженията си за главница за топлинна енергия, които са погасени по давност.
Предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза и на основание чл. 162
ГПК, съдът намира, че искът за заплащане на главница е основателен за сумата от
253,33 лв., получена като от задължението за заплащане на топлинна енергия в размер
на 1235,27 лв. са приспаднати извършените на 02.11.2020 г. и 15.03.2021 г. плащания в
общ размер на 981,94 лв.
Върху тези суми се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 11.09.2020 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
ответника е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. –
30.04.2019 г. е в размер на 21,04 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че през процесния период за м.05.2016 г.,
м.06.2016 г. и м.07.2016 г. са приложими общите условия на „Т. С.“ ЕАД от 2014 г., а за
периода м.08.2016 г. – м.04.2019 г. са приложими Общите условия за продажба на
6
топлинна енергия на „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на месечните дължими суми и сумите за реално потребена
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на „Т. С.“ ЕАД. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4
от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2014 г. и 2016 г. /чл.
33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главните вземания се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла.
Предвид погасяването по давност на вземанията за главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г., погасени на основание чл. 119 ЗЗД са и
вземанията на ищеца за мораторна лихва за забава върху задълженията за главница за
топлинна енергия за този период.
Съгласно таблица № 6 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
непогасената по давност част от главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2017
г. – 30.04.2019 г. е 966,38 лв. Размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2018 г. –
03.09.2020 г., изчислена върху задълженията за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. е в
размер на 140,40 лв.
Предвид изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 140,40 лв., а за
останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен по давност вследствие на
погасяване по давност на главните задължения за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника П. И. П. да заплати на ищеца сумата от 3,09 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово
7
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 03.09.2020г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направено искане за присъждане на разноски
право на такива има ищецът, съразмерно на уважената част от исковете.
Разноските, които претендира ищецът възлизат на обща стойност от 377,70 лв. в
исковото производство и 79,70 лв. в заповедното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. П.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 105,60 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство, и сумата от 22,28 лв., представляваща
разноски направени в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 253,33 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 11.09.2020 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 21,40 лв.,
представляваща стойността на главницата за извършена услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 140,40 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 03.09.2020 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 42, вх. А,
ет. 5, ап. 13, аб. № 221*** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 43961/2020 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу П. И. П., ЕГН
********** иск
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 253,33 лв. до пълния предявен размер от 1235,27 лв., като погасен чрез
плащане;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 140,40 лв. до
пълния предявен размер от 225,36 лв. и върху задълженията за периода 01.05.2016 г. –
30.06.3017 г., като погасен по давност;
8
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,09 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 31.10.2018 г. – 03.09.2020 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 42, вх. А,
ет. 5, ап. 13, аб. № 221*** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 43961/2020 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. П., ЕГН ********** да заплати
на Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сума в размер на 105,60 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сума в размер на 22,28 лв., представляваща разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9