Определение по дело №1742/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3339
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050701742
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Варна, 23.12.2021г.

 

Варненският административен съд, Шести състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

        

                                     Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

като разгледа докладваната по адм.д. № 1742 по описа за 2021г. молба с.д.17800/02.12.21г. от „Д.Е.Б.“ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.К., за допълване на определение № 3020/19.11.21г. в частта за разноските, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.

Постъпила е молба от „Д.Е.Б.“ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.К., за изменение на определение № 3020/19.11.21г. в частта на разноските, като в полза на дружеството бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. Твърди, че на основание чл.143 ал.4 АПК като заинтересована по делото страна, за която актът е благоприятен има право на разноски, като в производството по делото дружеството е представлявано от адвокат, а искането за присъждане на разноски е направено още в подадения отговор по жалбата, към който е приложен договор за процесуално представителство с данни за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.- минималния предвиден размер за дела по ЗУТ. Моли да бъде допълнено определението, като се осъди жалбоподателя да му заплати направените по делото разноски в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по искането счита искането за неоснователно, тъй като не  е приложен списък за разноските.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от  фактическа страна следното:

С определение № 3020/19.11.21г. по адм.д.№ 1742/21г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на В.Д.Д. против Удостоверение №79/25.03.2016г., издадено от Главния архитект на община Варна, за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж и е прекратил производството по адм.д.№ 1742 по описа на Административен съд- Варна за 2021г., шести състав.

В подаденият писмен отоговор на жалбата процесуалния представител на заинтересованата страна „Д.Е.Б.“ООД е направил искане да бъде оставена без разглеждане жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъдат присъдени разноските по делото, като е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 900лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.143 ал.4 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Съгласно чл.8 ал.2 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ и ЗКИР възнаграждението е 900лв. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие дружеството-заинтересована страна по делото е заплатило адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 900лв., т.е. в размера по Наредба №1/09.07.2004г. за този вид дела.

С оглед цитираните разпоредби и предвид направеното своевременно от заинтересовата страна искане за присъждане на разноски за адвокат, съдът намира, че следва да се осъди жалбоподателя да му заплати сумата от 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е основателна и следва да се уважи, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, адрес-*** да заплати на „Д.Е.Б.“ООД, ЕИК ********* сумата от 900лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                  Съдия: