№ 14725
гр. С., 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Ц. М.Г.
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110115012 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ДРУЖЕСТВО срещу Т. В. О., А. П. Й., В. П.
О., Д. П. О., в която се твърди, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. № 234296, поради което
между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът
подържа, че в периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. е доставял топлинна
енергия на стойност 4898,39 лева, която ответниците не са заплатили, поради
което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на
законната лихва на стойност 806,48 лева, за периода от 16.07.2019г. до
16.11.2021 г. Развива съображения, че ответникът му дължал и сума за
главница за услугата дялово разпределение в размер на 41,99 лева за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 9,33 лева, за периода от 01.12.2018г. до 16.11.2021 г., както и
законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2021
г., до окончателното О., дължими при условията на разделна отговорност, а
именно:
1. Т. В. О. - 5/8 от цялото вземане, а именно: главница в размер на
3061,49 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.11.2021 г. в
размер на 504,05 лева, главница за дялово разпределение за периода
1
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер на 26,24 лева, мораторна лихва за периода
от 01.12.2018г. до 16.11.2021 г. в размер на 5,83 лева, ведно със законна лихва
за периода от 29.11.2021г. до изплащане на вземането.
2. А. П. Й. - 1/8 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 612,30
лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.11.2021 г. в
размер на 100,81 лева, главница за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер на 5,25 лева, мораторна лихва за периода
от 01.12.2018г. до 16.11.2021 г. в размер на 1,17 лева, ведно със законна лихва
за периода от 29.11.2021г. до изплащане на вземането.
3. В. П. О. - 1/8 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 612,30
лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.11.2021 г. в
размер на 100,81 лева, главница за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер на 5,25 лева, мораторна лихва за периода
от 01.12.2018г. до 16.11.2021 г. в размер на 1,17 лева, ведно със законна лихва
за периода от 29.11.2021г. до изплащане на вземането.
4. Д. П. О. - 1/8 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 612,30
лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.11.2021 г. в
размер на 100,81 лева, главница за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер на 5,25 лева, мораторна лихва за периода
от 01.12.2018г. до 16.11.2021 г. в размер на 1,17 лева, ведно със законна лихва
за периода от 29.11.2021г. до изплащане на вземането.
Ответниците са подали отговори със сходно съдържание, с които
оспорват предявените искове. Твърди се, че не е налице облигационно
отношение между страните, с оглед на което не се дължи заплащане на
претендираните суми. Възразява се срещу основанието за дължимост на
цената за услугата за дялово разпределение и дължимостта на лихвата върху
нея. Твърди се, че липсва основание за претендираните суми за лихви, тъй
като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на
сумите на сайта на дружеството или по друг начин не е установил забавата на
ответниците за този период. Възразява се относно доказаността на въпроса
дали ответната страна, в качеството му на потребител и с оглед разпоредбата
2
на чл. 62 от ЗЗП, е поръчала енергията и оттам – дали дължи заплащането .
По делото не били представени доказателства за уговорения и съобщен на
клиентите ред и начин на заплащане на услугата за дялово разпределение,
каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия. Прави се
възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди се, че ищецът е
приел за вещен ползвател единствено ответницата А. П. Й., след като е открил
партида на нейно име, а ответникът В. П. О. била единствено „гол“
собственик на имота и не била задължено лице като потребител на топлинна
енергия. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач ДРУЖЕСТВО не е взело становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 97283/29.11.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за исковите суми срещу ответниците при условията на разделност и при
обособени квоти от задълженията, както следва за Т. В. О. – 5/8, а за всички
останали – по 1/8. Заповедта е била издадена. След подадени в срок
възражения по чл. 414 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за оспорените суми, като в едномесечния срок е била депозирана
процесната искова молба за установяване на дължимостта на процесните суми
при претендираните квоти от всеки ответник.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от военно-жилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти на 25.12.1986 г. на П. В. О. и Т. В. О. е бил
продаден процесния апартамент. Видно от удостоверение за наследници на П.
В. О., същият е починал на 10.01.2017 г. и е оставил за наследници съпругата
си – Т. В. О., и трите си деца – А. П. Й., В. П. О. и Д. П. О.. Предвид липсата
на твърдения и доказателства в друг смисъл, следва да се приеме, че приживе
П. В. О. и съпругата му са придобили процесния недвижим имот в режим на
СИО. След смъртта му, правото на собственост върху апартамента е останало
в наследствената маса, като низходящите на починалия и преживелият съпруг
са го наследили. По делото не се излагат твърдения и не се представят
доказателства за извършен отказ от наследство или извършени
3
разпоредителни действия след прехвърлителната сделка. Следователно за
исковия период ответниците са били носители на правото на собственост
върху имота при претендираните от ищеца квоти и следва да отговарят като
собственици за тези квоти от задълженията.
Видно от договор от 13.11.2007 г. ищецът е възложил на ДРУЖЕСТВО
извършването на услугата дялово разпределение.
С Договор от 18.10.2001 г. етажната собственост на сграда с адрес:
АДРЕС е било възложено на дружество за дялово разпределение да извършва
дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата.
Под № 12 в представения по делото списък на етажните собственици са
вписани имената на наследодателя на ответниците.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е посочил, че за процесния апартамент за
исковия период начислените месечни суми в общ размер възлизат на 4909,79
лева, като е налице като изравнителен резултат от отоплителния сезон сума за
възстановяване в размер на 11,50 лева и е налице сума в размер на 219,15 лева
за възстановяване във връзка с промяна на цената на топлинната енергия.
Посочва се, че дължимата сума за исковия период възлиза в размер на
4679,014 лева. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено, и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства,
касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и
съобщенията към фактури.
Видно от справката на л. 25 за исковия период дължимата сума за цена
на услугата за дялово разпределение възлиза на 37,57 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба се явява редовна и допустима, доколкото същата
съдържа индивидуализация на претендираните вземания по размер и период,
като е налице индентитет с претенциите по заповедта за изпълнение, оспорена
от съответните длъжници – ответници.
4
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответниците са били собственици или носители на вещно право на ползване
през исковия период върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на
топлинна енергия. От представените писмени доказателства по делото
успешно се установява, че наследодателят на ответниците и ответницата Т. В.
О. са били собственици на процесния имот и абонати на топлофикационното
дружество, като след смъртта на Павел О. следва да отговарят за
калкулираните задължения Т. В. О. като съсобственик, вкл. и по наследствено
правоприемство, и останалите му наследници – низходящи, а именно –
другите ответници, придобили правото на собственост върху процесния
апартамент при съответните квоти – за Т. В. О. 5/8, а за останалите - по 1/8,
съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от
2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
5
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
В отговорите на исковата молба е релевирано възражение за погасяване
по давност на задълженията, което се явява основателно за част от исковите
суми.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните
вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от
ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за
лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен.
Задълженията за главница за топлинна енергия са срочни, предвид
приложимите към тяхната изискуемост общи условия. С оглед това и
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
входирано на 29.11.2021 г. районният съд счита, че вземанията за главница за
топлинна енергия, станали изискуеми преди 29.11.2018 г., са погасени по
давност. Предвид това погасени по давност се явяват задълженията за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. За периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. се дължи сумата в размер на 4058,92 лева, до
6
който размер следва да се уважи искът. С оглед квотите от задълженията
спрямо всеки ответник, искът за главница за топлинна енергия спрямо Т. В. О.
следва да се уважи за сумата в размер на 2536,83 лева, като се отхвърли за
сумата над този размер до 3061,49 лева, а за всеки от останалите ответниците
следва да се уважи за сумата в размер на 507,37 лева и да се отхвърли за
сумата над този размер до пълния претендиран от 612,30 лева.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение,
задълженията за което също са срочни, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението.
Следователно всички вземания, станали изискуеми до 29.11.2018 г. най-късно,
са погасени по давност, т.е. само за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. в
размер на 2,21 лева. За останалия претендиран период месечните задължения в
общ размер на 35,36 лева се дължат. Следователно искът срещу Т. В. О. следва
да се уважи за сумата в размер на 22,10 лева и следва да се отхвърли за
размера над този до претендирания от 26,24 лева, а срещу всеки от останалите
ответници следва да се уважи за сумата в размер на 4,42 лева и да се отхвърли
над този размер до претендирания от 5,25 лева
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Предвид това,
експертните изводи и на основание чл. 162 от ГПК, съдът счита, че се дължи
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 16.09.2019 г. до
16.11.2021 г. в размер на 691,08 лева, или за Т. В. О. - 431,93 лева, и по 86,39
лева от всеки от останалите ответници. За сумите над тези до пълно
7
претендирания размер – съответно 504,05 лева и 100,81 лева, исковете следва
да се отхвърлят, както и за периода от 16.07.2019 г. до 15.09.2019 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима спрямо всеки от ответниците.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството – 29.11.2021
г., до окончателно изплащане на вземанията.
Съдът счита за неоснователни възраженията в отговорите на исковата
молба. Както беше посочено по-горе, изискуемостта на задълженията по
фактурите не е обвързана с публикуването им на сайта на дружеството, а с
изтичането на определен срок и неплащането на задълженията по тях,
съобразно Общите условия на дружеството – ищец от 2016 г., приложими в
исковия период. По делото успешно се доказа наличието на облигационно
правоотношение между страните и доставянето на топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, предвид което съдът счита, че не е налице
противоречие с разпоредбите на ЗПП. Следва да бъде отбелязано, че по
делото липсват доказателства за учредяване на вещно право на ползване в
полза на А. П. Й., като подаването на заявление за откриване на партида при
топлофикационното дружество не може да замести формалния характер и
фактическия състав на разпоредителния акт, а служи единствено за
счетоводни цели.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на
100,00 лева за първоинстанционното исково производство, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Съдът констатира, че е била
надвнесена държавна такса за исковото производство, а именно за сумата в
размер на 398,93 лева, която не подлежи на разпределяне, а на възстановяване
8
след изрично искане с молба до съда с посочена банкова сметка от ищеца. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплати в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 867,51 лева,
представляваща сбор от разноски за държавна такса за първоинстанционното
исково и заповедно производство, юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково и заповедно производство, депозит за
възнаграждение на вещото лице. Ответниците също са претендирали
разноски за адвокатски хонорар за заповедното и исковото производство, а
ищецът е направил възражение за прекомерност. Т. В. О. е била
представлявана от адвокат Н. К. в заповедното производство на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и в исковото производство при договорено и отбелязано
заплатено възнаграждение в размер на 400,00 лева, което се явява и под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. с оглед
редакцията на разпоредбата към сключване на договора за правна защита и
съдействие. Ответник Д. П. О. е бил представляван от адвокат С. К. в
исковото и заповедното производство при уговорено предоставяне на
безплатна правна защита. При уговорена безплатно правно съдействие са били
представлявани в заповедното и исковото производство ответниците А. П. Й.
и В. П. О. от адвокат И. А. Н.. Съдът е този, който определя възнаграждението
за безплатно предоставената правна защита. Доколкото депозираните
възражения по чл. 414 от ГПК не се характеризират с подробност в
изложението си, а и такова не е необходимо, предвид това че длъжникът може
бланкетно да възрази срещу заповедта и чрез бланката, която му се
предоставя, както и преценявайки липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът счита, че за безплатно предоставената правна защита в полза
на Д. П. О., А. П. Й. и В. П. О. и Т. В. О. на процесуалните им представители
следва да се определи адвокатски хонорар за заповедното производство в
минимален размер по Наредба № 1/2004 г. в размер на по 50,00 лева. За
безплатно предоставената правна защита в хода на исковото производство на
процесуалните представители на Д. П. О., А. П. Й. и В. П. О. следва да се
определи минимален хонорар в размер на по 300,00 лева, като доколкото
адвокат Н. е осъществил единна защита в хода на едно и също производство
на ответниците А. П. Й. и В. П. О. съдът счита, че следва да му се присъди
един хонорар. Предвид минималните размери по Наредба № 1/2004 г. съдът не
счита, че следва да уважава възражението за прекомерност касателно
9
платения от ответницата Т. В. О. адвокатски хонорар за исковото
производство. С оглед отхвърлената част от исковите претенции следва да се
присъдят следните разноски за ответната страна: в полза на адвокат Н. К.
сумата в размер на 8,43 лева за безплатно предоставена адвокатска защита на
ответницата Т. В. О. в заповедното производство, в полза на Т. В. Омайкска за
разноски за адвокатски хонорар в исковото производство в размер на 67,46
лева, в полза на адвокат С. К. К. и адвокат И. А. Н. сумата от по 59,03 лева –
общо адвокатски хонорар за безплатно предоставено адвокатско съдействие в
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД от „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу Т. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че Т. В. О., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сума в размер на 2536,83 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 431,93 лева - мораторна лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия от 16.09.2019 г. до 16.11.2021 г., сумата в
размер на 22,10 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 68129 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу Т. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че Т. В. О., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
10
№ 234296, сумата над присъдената в размер на 2536,83 лева до пълния
претендиран размер от 3061,49 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.,
сумата над присъдената в размер на 431,93 лева до пълния претендиран
размер от 504,05 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за
топлинна енергия, и за периода от 16.07.2019 г. до 15.09.2019 г., сумата над
присъдената в размер на 22,10 лева до пълния претендиран размер от 26,24
лева - цена за услугата за дялово разпределение, и за периода от 01.10.2018 г.
до 31.10.2018 г., сумата в размер на 5,83 лева - мораторна лихва върху
задълженията за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 16.11.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 68129 по описа за 2021 г. на СРС, ГО,
41 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД от „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу А. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че А. П. Й., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сума в размер на 507,37 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 86,39 лева - мораторна лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия от 16.09.2019 г. до 16.11.2021 г., сумата в
размер на 4,42 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 68129 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу А. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че А. П. Й., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
11
№ 234296, сумата над присъдената в размер на 507,37 лева до пълния
претендиран размер от 612,30 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.,
сумата над присъдената в размер на 86,39 лева до пълния претендиран размер
от 100,81 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна
енергия, и за периода от 16.07.2019 г. до 15.09.2019 г., сумата над присъдената
в размер на 4,42 лева до пълния претендиран размер от 5,25 лева - цена за
услугата за дялово разпределение, и за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018
г., сумата в размер на 1,17 лева - мораторна лихва върху задълженията за цена
за услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021
г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 68129 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 41 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД от „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу В. П. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че В. П. О., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сума в размер на 507,37 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 86,39 лева - мораторна лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия от 16.09.2019 г. до 16.11.2021 г., сумата в
размер на 4,42 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 68129 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу В. П. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. М.
III, АДРЕС, че В. П. О., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сумата над присъдената в размер на 507,37 лева до пълния
12
претендиран размер от 612,30 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.,
сумата над присъдената в размер на 86,39 лева до пълния претендиран размер
от 100,81 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна
енергия, и за периода от 16.07.2019 г. до 15.09.2019 г., сумата над присъдената
в размер на 4,42 лева до пълния претендиран размер от 5,25 лева - цена за
услугата за дялово разпределение, и за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018
г., сумата в размер на 1,17 лева - мораторна лихва върху задълженията за цена
за услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021
г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 68129 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 41 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД от „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу Д. П. О., ЕГН ************, с адрес: гр. С., жк.
М. III, АДРЕС, че Д. П. О., ЕГН ************, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сума в размер на 507,37 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 86,39 лева - мораторна лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия от 16.09.2019 г. до 16.11.2021 г., сумата в
размер на 4,42 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 68129 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу Д. П. О., ЕГН ************, с адрес: гр. С., жк.
М. III, АДРЕС, че Д. П. О., ЕГН ************, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. М. III, АДРЕС, аб.
№ 234296, сумата над присъдената в размер на 507,37 лева до пълния
13
претендиран размер от 612,30 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.,
сумата над присъдената в размер на 86,39 лева до пълния претендиран размер
от 100,81 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна
енергия, и за периода от 16.07.2019 г. до 15.09.2019 г., сумата над присъдената
в размер на 4,42 лева до пълния претендиран размер от 5,25 лева - цена за
услугата за дялово разпределение, и за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018
г., сумата в размер на 1,17 лева - мораторна лихва върху задълженията за цена
за услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021
г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 68129 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА Т. В. О., ЕГН **********, А. П. Й., ЕГН **********, В. П.
О., ЕГН **********, Д. П. О., ЕГН ************, всички с адрес: гр. С., жк.
М. III, АДРЕС, да заплатят на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 867,51 лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедно производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозит за възнаграждение на вещото лице, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на Т. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
жк. М. III, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 67,46
лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар за
първоинстанционното исково производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат Н. К., САК, л. № ***********, с
адрес: гр. С., АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. сумата в размер на 8,43 лева, представляваща адвокатски хонорар за
безплатно предоставена адвокатска защита на ответницата Т. В. О. в
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат С. К. К., САК, с адрес: гр. С.,
14
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата
в размер на 59,03 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно
предоставена адвокатска защита на ответника Д. П. О. в първоинстанционното
исково и заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат И. А. Н., САК, с адрес: АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в размер
на 59,03 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена
адвокатска защита на ответниците А. П. Й. и В. П. О. в първоинстанционното
исково и заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
ДРУЖЕСТВО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15