Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15737 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба вх. № 163156 от 16.12.2016 г. по реда на чл. 28 ЗОПДИППД
от 2005 г. (отм.)., депозирана от К.О.Н.П.И.(преди К.П.К.О.Н.П.Иимущество), срещу К.М.П.: за признаване за установено на
основание чл. 124, ал. 5 ГПК по отношение на К.М.П., в качеството й на дъщеря
на С.К.П., починала на 31.07.2013 г., че е налице престъпно обстоятелство,
имащо значение за гражданския спор, а именно извършено престъпление по чл. 210,
ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК; за отнемане на
основание чл. 28 ЗОПДИППД от 2005 г. (отм.). в полза на държавата на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 2 (а по
данъчна оценка № 3), находящ се в гр. София, Столична
община, район „Средец“, ул. „******, състоящ се от стая, кухня, входно антре, клозет, застроен на 38.74
кв.м., с кубатура от 182.51 кв.м., заедно с мазе № 3 и таван № 3, заедно с
16.782 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.459 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІ, рег. 3932,
дело 256/2009 г. на 18.05.2009 г., с цена на иска 32 925 лв.
В
исковата молба се поддържа, че с решения № 87/11.03.2009 г. и № 478/02.12.2009
г. на КУИППД на основание чл. 13, ал.1, 1 и т. 2 от ЗОПДИППД
от 2005г. (отм.) и във вр. с уведомление от СДВР за
разследване по досъдебно производство № 5307/2007 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 32301/2007 г. по описа на СРП, е образувано
производство срещу С.К.П., за установяваване на
имущество, придобито от престъпна дейност. Срещу нея е внесен обвинителен акт
за това, че на неустановена дата през месец юни 2006 г. с цел да набави за себе
си имотна облага възбудила у Л.Г.П. заблуждение, че ще й продаде недвижим имот
в гр. София, на ул. „Козяк“ и като не сторила това й причинила имотна вреда в
размер на 393 663,46 лв., като причинената имотна вреда е в големи размери
– престъпление по чл. 201, ал.1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1 от НК.
Поддържа
се, че престъплението попада в обхвата на чл. 3, ал.1, т. 8 от ЗОПДИППД от 2005 г. (отм.), като с протокол №
454/11.12.2009 г. е образувана проверка срещу С.К.П., за периода от 31.07.1988
г. до 31.07.2013г. – датата на смъртта на лицето. Ищецът счита, че придобитото
от С.К.П. на името на непълнолетната й дъщеря имущество е свързано с
извършваната от нея престъпна дейност, доколкото не е установен законен
източник. Поддържа, че доколкото е налице отказ от наследство на починалото
проверявано лице от страна на единствената й наследница, имуществото й се
наследява по реда на чл. 11 от ЗН от държавата, съответно общината.
Сочи,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІ, рег.
3932, дело 256/2009 г. на 18.05.2009 г. Х.И.П. и К.М.П., действаща чрез своята
майка С.К.П., купуват следния недвижим имот: апартамент № 2 (а по данъчна
оценка № 3), находящ се в гр. София, Столична община,
район „Средец“, ул. „******, състоящ се от стая, кухня, входно антре, клозет, застроен на 38.74
кв.м., с кубатура от 182.51 кв.м., заедно с мазе № 3 и таван № 3, заедно с
16.782 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.459 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо
УПИ I-1, от кв. 10, по плана на гр.
София, местността „Трета извънградска част“, целият с площ 464,238 кв.м., при
съседи: ул. „Николай В. Гогол“, УПИ II-2, УПИ XV-17 и ул. „Леонардо да Винчи“. Данъчната оценка
на недвижимия имот е 6519,40 лв., а според ищеца пазарната оценка е в размер на
65 850 лн. или 274,38 МРЗ, а 1/2 ид.ч. от имота
е 32 925 лв. или 137,19 МРЗ.
В
исковата молба се поддържа, че в периода по време и след осъществяване на престъпната
дейност, а именно от 01.06.2006 г. до 31.07.2013 г., придобитото от С.П.
имущество е в размер на 511 179,89 лв., което е на значителна стойност по
смисъла на §1 , т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Ищецът поддържа, че е достатъчно
да може логически да се предположи връзка между престъпната дейност и
придобиването на имуществото, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не
е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето
по реда на чл. 28 ЗОПДИППД от 2005 г. (отм.)
Ищецът
поддържа, че неустановена дата през м. юни 2006 г. в гр. София с цел да набави
за себе си имотна облага С.П. възбудила заблуждение у Л.Г.П., като й
предоставила неистински документи – протокол № 43/25.05.2006 г. по решение 124
на СОС и протокол № 56/08.06.2006 г. по решение на СОС, че ще й продаде
недвижим имот и като не сторила това причинила на нея имотна вреда в размер на
393 663,46 лв., като причинената имотна вреда е в големи размери.
Сочи,
че по образуваното ДП 3М 5307/2007 г. на ОИП – СДВР, пр.пр.
№ НСН 62/2009 г. на СРП е внесен обвинителен акт, с вх. № 24424/21.08.2009 г.
по описа на СРС, по обвинение срещу С.К.П. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.
5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Образувано е н.о.х.д. №
9501/2009 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в, което е прекратено поради смърт на
подсъдимата, с протоколно определение от 16.01.2014 г.
Поддържа,
че в обвинителния акт от 19.08.2009 г. са описани всички признаци от обективна
и субективна страна на извършеното престъпление от С.П.. Сочи, че С.П. е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването на тези последици. (пряк умисъл). С
деянието си С.П. е формирала неправилна представа у измаменото лице Л.П., че
последната ще получи желаното от нея благо – недвижимия имот на улица „Козяк“.
Сочи,
че на 02.06.2007 г. Л.Г.П. е подала жалба до директора на СДП, входирана в Национална служба „Полиция“, СДП, с рег. № ЗМ
5307/07 г. в която твърди, че в края на месец май 2006 г. Х.П., когото познава
от 30 години й е казал, че С.К.П. има възможност да закупи парцел с площ 1189
кв.м., находящ се на улица „Козяк“, в квартал
„Лозенец“, който е частна общинска собственост на Столична община. Л.Г.П.
оглежда парцела и проявява интерес към него, като желае да го придобие от С.К.П.,
когато последната от своя страна го придобие. Тъй като няма познания в тази
област, Л.Г.П. моли своя приятел Б.А. К.да извърши проверка на документите и да
я консултира. С.К.П. и Л.Г.П. започват разговори за закупуване на имота.
През
месец юни С.П., заедно с Х.П. пристигат в дома на Л.П. и й представят
протокол № 43/25.05.2006 г., с решение
124 на СОС, подписан от началник отдел „Общинска собственост“ – М.П.. От него е
било видно, че се продава общински имот на ул. „Козяк“ на търговското дружество „М.**“ ЕООД, ЕИК ******.
Във връзка с финализиране на сделката С.П. поискала сумата от 70 000 евро.
Л.П. изтегля и предава на С.П. сумата от 60 000 евро, като тя предава
парите на Х.П., който от своя страна ги предава на С.П.. Тогава не е издадена
разписка за тази сума. След около две седмици след това, Л.П. предава още
75 000 евро. На 19.07.2006 г. предава на Б. Калчунов
сумата от 67 000 евро, който от своя страна следва да ги занесе на С.П.. Л.П.
предава общо 202 000 евро, за тази сума има издадени две разписки, които С.П.
е изготвила предварително и ги подписва пред Б.К. в нейния офис, като е
включена и последната поискана, но непредадена сума от 40 000 евро,
обозначена със знак минус.
Поддържа,
че С.П. предоставя на Л.П. протокол № 56/08.06.2006 г., решение № 186 на СОС, подписан
от началник отдел „Общинска собственост“ и заповед № 335 на секретаря на
Столична община, като същевременно иска от Л.П. и сумата от 564 000 лв. Л.П.
се усъмнява от предоставените й, попълнени предварително, вносни бележки. След
проверка в интернет страницата на СОС, установила че документите са неистински
и многократно си иска обратно дадените суми, които не са и възстановени.
Ответникът К.М.П. е депозирала отговор на исковата молба,
в който поддържа, че искът е недопустим, като излага подробни доводи и досежно
неоснователността му. Оспорва, че е налице извършено престъпление от
нейния наследодател С.К.П..
Софийска
градска прокуратура поддържа, че искът е основателен (участва в
производството на основание на основание
чл.30, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.)
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Видно от акт
за смърт № 462 от 31.07.2013 г. от Столична община, район Слатина, С.К.П. е
починала на 31.07.2013 г.
Единствен наследник
по закон на С.К.П. е нейната дъщеря ответницата К.М.П., която се е отказала от
наследството й, като отказът е вписан под № 599 от 30.06.2014 г. в особената книга
за отказ от наследство при СРС.
Видно от
удостоверение от 04.03.2009 г., издадено по ф.д. № 12494/2006 г. на СГС, Фирмено
отделение, 2 с-в, едноличен собственик на капитала и управител на „М. И П.“
ЕООД е С.К.П..
Видно от
приложеното наказателно производство, на 21.08.2009 г. СРП е внесла обвинителния
акт срещу С.К.П., за това, че на неустановена дата през м. юни 2006 г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Л.Г.П.,
като й представила неистински официални документи – Протокол 43/25.05.2006 г.
по решение 124 на СОС и Протокол 43/25.05.2006 г. по решение 124 и Протокол
56/08.06.2006 г. по решение 186 на СОС, че ще й продаде недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Козяк“ и като не сторила това
причинила на нея имотна вреда в размер на 393 663,46 лв., като причинената
имотна вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Образувано
е наказателно дело е н.о.х.д. № 9501/2009 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в, което
е прекратено поради смърт на подсъдимата, с протоколно определение от
16.01.2014 г.
Свидетелката Л.Г.П.
сочи, че познава Х.И.П. от 1970 г. и той я е запознал със С.К.П., която се е
представила като инженер, която се е занимавала със строителство, собственик на
„М.**“. През 2006 г. е влязла в дружеството като управител, с цел да защити
интереса си във връзка с два парцела. Единият е на ул. „Козяк“ от един декар,
за който С.е представила фалшиви документи – решение на СОС и заповед за започнала
процедура. Предоставила е парични суми на С.за придобиване на този имот,
описани в жалбата, във връзка с която е образувано наказателно
производство. Имотът е щял да бъде
придобит от фирмата. П.М. е баща на нейното дете, имал е финансова възможност и
той е искал да участвува във фирмата. Вторият имот в
Стрелбище С.П. е искала да придобие заедно с П.М..
Свидетелят Б.А.К.
сочи, че познава Л.П., виждал е С.П., като е имало дело около 2005 – 2006 г.,
имало е документи от общината, не си спомня вече добре, потвърждава това което
е казал по наказателното дело. Ставало е дума за имот в кв. „Стрелбище“,
Свидетелката М.Г.П.,
директор на Дирекция „Общинска собственост“ в СО от 1991 г., заявява че
решенията на СОС са на бланки, съдържат основание, точките по които се взимат
решения, по чий доклад се взима решението номер на преписката и подпис на
председателя на Общинския съвет. Общински имоти, частна държавна собственост се
продават чрез публичен търг сред решение на Общинския съвет.
Видно от писмо
на секретаря на СО до кмета на район „Триадица“, рег. № 2600-1979/15.05.2006
г., във връзка с искане от С.П., в качеството й на управител на „М.“ ЕООД, за безвъзмездно
придобиване на общински недвижим имот на територията на район „Триадица“ по
пазарни цени, е образувана преписка вх.№ 26-00-1979/04.04.2006
г.
От
заключението на изслушаната и приета в настоящето производство почеркова експертиза се установи, че подписите положени в
разписка от 19.07.2006 г. за сумата от 167 000 евро и разписка от 19.07.2006
г. за сумата от 75 000 евро, са копия на подписи, положени от С.К.П..
Ръкописният цифроф и буквен текст „- 40 000 С“, изпълнен под основния текст „разписка от
19.07.2006 г., за сумата от 167 000 евро“ е изпълнен от С.К.П..
Съгласно
заключението на изслушаната и приета съдебнотехническа
експертиза, към 11.12.2006 г. средно
пазарната стойност на лек автомобил „Рено Меган“, с
ДК № СА ****ВТ е 10 900 лв. (68,12 МРЗ), а към 31.07.2013 г. е
2 999 лв. (9,67 МРЗ).
От
заключението на оценителната експертиза, приета в настоящето производство се
установява, че пазарната стойност на апартамент № 2, находящ
се на ул. „****, към датата на придобиване – 18.05.2009 г. е в размер на
57 814 лв. (за 1/2 от имота 28 907 лв.), а към 31.07.2013 г. е 58 968 лв. (за 1/2 от имота 29 484 лв.)
Съгласно
заключението на послесмъртната съдебнопсихиатрична
експертиза на С.К.П., през периода м. юни до м. септември 2006 г., тя не е
страдала от психично разстройство или деменция, които
да й пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. През целия период на боледуването й, 2007 – 2013 г., въпреки
множеството аневризми на мозъчните съдове, с
изключение на времето непосредствено след получаването на мозъчен инсулт, през
месец октомври 2013 г., тя е била способна да разбира и ръководи постъпките си.
По делото е
изслушана и приета съдебноикономическа експертиза,
като е изговен анализ на приходите и реалното
извършените разходи на С.П., посочени в приложението към експертизата, като
разликата с натрупване за периода 01.06.2006 г. до 31.07.2013 г. е -
216 760,25 лв.
Свидетелката В.П.П. сочи, че работи в СО, Дирекция „Общинска собственост“,
като юрисконсулт и подготвя документи по сделки. Спомня си, че през 2006 г. е
имало заявление от М. за терен в „Триадица“, но отговорът от районната
администрация, е че имотът е публична общинска собственост, за училище и детска
градина, не знае какво е станало с имота впоследствие.
Свидетелят Х.И.П.
сочи, че познава С.П., която се е занимавала с реставрация и запазване на
паметници на културата и строителство. Направил е контакт с Л., но не си спомня
да е имала намерение С.за придобиване на имущество общинска собственост.
Видно от удостоверение
от 08-06-2023 г. от СО, район „Триадица“, за имот стар № 1029, находящ се на улица „Козяк“, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1004.102, към настоящия момент не се откриват данни за
съставен акт за общинска собственост по реда на ЗОС.
По иска по чл. 124, ал. 5 ГПК
Съгласно чл. 209, ал. 1 от НК,
който с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това
причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от
свобода от една до шест години (чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК- квалифициран състав за вреда
в особено големи размери).
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, не
се установи фактическия състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Според ищеца,
С.П. е въвела в заблуждение Л.П., че ще й продаде недвижим имот. Събраните по
делото свидетелски показания, включително и от тези в наказателното
производство, сочат че всъщност С.П., не е твърдяла, че притежава недвижим
имот, нито че ще го прехвърли на Л.П., т.е. не е налице въвеждане в заблуждение.
В тази връзка близък на Л.П. – П.М. е следвало да придобие дружествени дялове
от капитала на „М. – 56“, а впоследствие Л.П. е вписана като управител на
дружеството на 12.06.2006г. Няма яснота и за кой от двата имота – на ул.
„Козяк“ и в „Стрелбище“ са дадени суми, дали сумите са предназначени за С.П.
или Х.П., респ. кой е следвало да бъде купувач - търговското дружество или друго лице. Доказателства
за наличие на вина у С.П. също не са ангажирани.
Следователно предявения иск по признаване за установено по
отношение на К.М.П., в качеството й на дъщеря на С.К.П., починала на 31.07.2013
г., че е налице престъпно обстоятелство, имащо значение за гражданския спор, а
именно извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1 НК, за което е образувано н.о.х.д. № 9501/2009 г. по описа на
СРС, НО, 22 с-в, което е прекратено поради смърт на подсъдимата, с протоколно
определение от 16.01.2014г., е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. чл. 28 ЗОПДИППД от 2005 г. (отм.).,
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), въз основа на събраните
доказателства съответният директор на териториална
дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват
видът и размерът на имуществото, за което съществува
основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност
и подлежи на отнемане в полза на държавата, както
и доказателствата, от които се установяват
посочените обстоятелства, като в чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), е предвидено, че внася иск пред съответния Окръжен съд по постоянния адрес
на ответника.
В
тежест на ищеца е да установи вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество,
наличието на предпоставките по чл. 4, ал. 1 във с чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗОПДИППД (отм.),
сочени в исковата молба, съответно че имуществото, сочено в искането е
незаконно придобито.
Съгласно Тълкувателно
решение № 7/2013 г. от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между
престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на
имуществото. (В този
смисъл решение N. and Others v. Bulgaria app.
Nos 48806/11 and 11138/12 на ЕСПЧ)
В случая не се
установи престъпна дейност, осъществявана от наследодателката на ответницата, следователно иска за отнемане в полза на държавата
на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент
№ 2 (а по данъчна оценка № 3), находящ се в гр.
София, Столична община, район „Средец“, ул. „******, срещу К.М.П. подлежи на отхвърляне.
Наименованието на ищеца е променено, съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на Закона
за противодействия на корупцията, обн. ДВ бр. 84 от
06.10.2023 г., в сила от датата на обнародването, на К.О.Н.П.И.
В полза на ответницата
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в общ размер на 6 329,26
лв., по списъка с разноски, представен в съдебно заседание на 10.06.2019 г. (л.
1950), ведно с доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
експертизи и копия, допълнен в съдебно заседание на 30.10.2023 г. Ищецът не
дължи държавна такса. (в този смисъл решение № 215 от 12.10.2017 г.,
постановено по гр.д. № 432/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО ).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 5 ГПК и чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от К.О.Н.П.И.(преди К.П.К.О.Н.П.Иимущество), ЕИК *****, гр. София,
пл. „*****, срещу К.М.П.
с ЕГН: **********,***, представлявана от адв. Г.И.,***, „Д.и Л.Адвокатско
дружество“, както следва:
- за признаване за установено по отношение на К.М.П.,
в качеството й на дъщеря на С.К.П., починала на 31.07.2013 г., че е налице
престъпно обстоятелство, имащо значение за гражданския спор, а именно извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1 НК, за което е образувано н.о.х.д. № 9501/2009 г. по описа на СРС, НО, 22
с-в, което е прекратено поради смърт на подсъдимата.
- за
отнемане на основание чл. 28 ЗОПДИППД от 2005 г. (отм.). в полза на държавата
на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент № 2 (а по данъчна оценка № 3), находящ се
в гр. София, Столична община, район „Средец“, ул. „******, състоящ се от стая,
кухня, входно антре, клозет, застроен на
38.74 кв.м., с кубатура от 182.51 кв.м., заедно с мазе № 3 и таван № 3, заедно
с 16.782 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.459
% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, придобит
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІ, рег. 3932,
дело 256/2009 г. на 18.05.2009 г., с цена на иска 32 925 лв.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И.(преди К.П.К.О.Н.П.И
имущество), ЕИК *****, гр. София, пл. „*****, на основание § 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на К.М.П. с ЕГН: **********,***, представлявана от адв. Г.И.,***, „Д.и Л.Адвокатско дружество“, сумата от
6 369,26 лв., представляваща деловодни разноски за настоящето
производство.
Решението е
постановено при участие на СГП.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: