Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 14.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря А. Груева разгледа т.д. № 917/2018 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Национална
агенция за приходите твърди, че държавата е
кредитор на ответника А. ЕООД, срещу когото има непогасено изискуемо частно
държавно вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 13.06.2013 г. Твърди, че бенефициентският договор е
прекратен с изявление на органа от 10.12.2015 г. и бенефициерът дължи да върне
сумата от 3700 лв. неверифицирани разходи. Задължението не е изпълнено до
настоящия момент въпреки настъпилата забава, в резултат от което ответникът
дължи и лихва. Молителят поддържа, че неизпълнението се дължи на невъзможност
за погасяване. Ето защо, в качеството си на субект, комуто е възложено събиране
на процесното вземане съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗНАП, моли съда да открие
спрямо длъжника производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а
евентуално – свръхзадълженост. Претендира разноски.
Ответникът А. ЕООД не взема становище.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
От събраните писмени доказателства и
заключението на СИЕ се установява, че на 13.06.2013 г. между Агенция по
заетостта и А. ЕООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по ОП
Развитие на човешките ресурси, по силата на който бенефициерът има право да
получи безвъзмездна финансова помощ в размер на 100 % от общите допустими
разходи (18 625,84 лв.) за изпълнение на проект „Създаване на сладкарски
цех“. В изпълнение на договора органът е извършил авансово плащане в размер на
3 700 лв.
На 15.10.2013 г. ответникът е подал молба за
спиране изпълнението на дейностите по финансирания проект поради изчакване акт
на административен орган. Молбата е уважена с указание на органа, че след
възобновяването изпълнението следва да приключи не по-късно от 31.10.2015 г.
Поради невъзобновяване в срок на изпълнението
на проекта договорът е прекратен от органа с писмо от 10.12.2015 г. и е
отправено искане за възстановяване на полученото авансово плащане. За
посоченото вземане е съставен Акт № 31/17.06.2016 г. за установяване на частно
държавно вземане.
От заключението на СИЕ се установява, че
бенефициерът не е изготвил заключителен доклад и не е отправил искане за
верифициране на средствата, получени като авансово плащане (стр. 4), нито е
поискал възобновяване изпълнението на договора.
От изложеното е видно, че договорът е
прекратен без да е изготвен заключителен доклад и без да са отчетени разходи за
полученото авансово плащане. Това е основание за връщането му съгласно чл. 2.6
от Общите условия (по същество договорът се явява развален по вина на
бенефициера и последният дължи да върне полученото на отпаднало с обратна сила
основание).
Ето защо съдът приема, че държавата е
кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 3 ТЗ и молителят като неин субституент е активно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай е налице непогасено изискуемо частно
държавно вземане. Ответникът не проведе обратно доказване за оборване на
презумпцията. Напротив, от заключението на СИЕ се установява, че ако полученият аванс не е наличен, коефициентът
на обща ликвидност, който отразява платежоспособността, би бил под референтните
стойности за целия изследван период 2015 г. – 2017 г. От справката от Регистъра
за банковите сметки към БНБ е видно, че ответникът не е титуляр на открити
банкови сметки (л. 84), като същевременно няма доказателства относно
наличността на каса на сумата, получена като аванс по бенефициентския договор.
Ето защо съдът възприема експертния извод за влошена обща ликвидност, потвърден
от вещото лице при разпита, проведен в о.с.з. на 06.02.2019 г.
Състоянието е трайно, тъй като търговецът не
е подавал годишни данъчни декларации и не е обявявал годишни финансови отчети в
периода от 2015 г. до настоящия момент. Следователно за този период не може да
се установи наличие на търговска дейност, която да доведе до преодоляване
последиците на влошената обща ликвидност.
Поради изложеното съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално основание
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
В настоящия случай ответникът е изпаднал в забава за
плащане на неотчетения аванс, считано от 13.01.2016 г. (до този момент е текъл
срок за доброволно изпълнение, предоставен с писмо, връчено на 29.12.2015 г.). Съдът
приема, че към тази дата финансовото състояние на длъжника е било влошено, тъй
като не е оборена презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ - няма данни за притежание
от длъжника към този момент на парични средства или на други бързоликвидни
активи. Ето защо датата, на която двата елемента на неплатежоспособността
(наличие на непогасено задължение и невъзможност за неговото погасяване) са
налице, е 13.01.2016 г. Тази дата следва да бъде определена за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От заключението на СИЕ и служебно изисканата справка от
Регистъра на банковите сметки към БНБ е видно, че дружеството не разполага с
парични средства за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
В указания срок не е внесена определената сума за покриване на началните
разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на А. ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 13.01.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на А. ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А. ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А. ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1784/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА А.
ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 850 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: