Решение по дело №716/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 409
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200716
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. ****, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200716 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ П -70 от 08.06.2022г. на
ВПД Началник РУ-**** към ОДМВР ****, с което на И. Н. Ц. от гр.****, кв.“****“,
ул.„****“ №15, с ЕГН **********, на основание чл.38 ал.1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112/ЗНССПЕЕН112/, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2
000.00 лв. за извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН112, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред Врачански Административен Съд.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
********** от гр.Враца, **********, с ЕГН **********, е обжалвал НП №П -
70 от 08.06.2022г. на ВПД Началник РУ-Враца към ОДМВР Враца, с което на
основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл.28, ал.1, вр.чл.37 от
ЗНССПЕЕН. В жабата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателната процедура, а именно,
че наказателното постановление е издадено в противоречие с чл.33 ал.1 от ЗАНН, тъй
като за същото деяние има образувано наказателно производство срещу жалбоподателя
приключило с влязъл в сила съдебен акт, а именно – Определение128 от
15.06.2022г. по НОХД № 503 от 2022г. по описа на ВРС. С оглед на това се излага
становище, че е недопустимо воденето на две съдебни производства – наказателно и
административно, за едно и също деяние, водещи до съществено нарушаване на
правото му на защита, като се иска изцяло да се отмени издаденото Наказателно
постановление.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не депозира
становище по допустимостта и основателността на жалбата, като единствено в
придружително писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 27.04.2022г. около 22.20 ч., от гр.Враца, **********, на тел.112 постъпило
обаждане за откраднат лек автомобил Алфа – Ромео с рег.№**********. Сигналът бил
подаден от настоящия жалбоподател по мобилния му телефон до ЕЕН 112.
Същевременно полицейски екип в състав **** и ********** движейки се по
ул.“Цар Симеон І“ във гр.Враца забелязали движещ се срещу тях лек автомобил Алфа
– Ромео с рег.№ **********, поведението на чийто водач ги усъмнило и подали
светлинен и звуков сигнал, но вместо да спре автомобила ускорил скоростта, а те го
последвали до пред дом № 19 където автомобила спрял, а водача избягал. По същото
време от ОДЧ постъпило обаждане че автомобил със същият номер е откраднат, на
което полицай Р.Руменов дал информация че посочения автомобил е установен спрян
на ул.“Цар Симеон І“ до дом №19 където водача на автомобила е избягал.Входа на
извършената проверка било започнато ДП като се установило, че лицето подало
сигнала е настоящият жалбоподател **********, което било във видимо неадекватно
състояние като след тестване се установило, че е употребил наркотици.
По случая били снети показания от лицата имащи отношение по случая бил
изискан и запис на проведения телефонен разговор с тел.112, въз основана събраната в
хода на извършената проверка документация било издадено Прокурорско
постановление № 3219 от 30.05.2022г. за отказ да се образува досъдебно
производство, въз основа на което било издадено НП №П -70 от 08.06.2022г. на ВПД
Началник РУ-Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.38 ал.1 от
ЗНССПЕЕН е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000.00
лв. за извършено нарушение по чл.28, ал.1, вр.чл.37 от ЗНССПЕЕН в
съдържателната част, на което било отразено, че:
1
********** от гр.Враца, кв.“Кулата“, ул.„Мир“ №15 на 27.04.2022г. около
22.30 ч. в гр.Враца, на ул.„Мир“ №15 е използвал ЕЕН 112 не по предназначение, като
е предал невярно съобщение — за откраднат лек автомобил Алфа – Ромео с рег.
№**********, като по случая в РУ Враца е образувана преписка с вх.1795р-
14245/2022г. от която след извършена проверка се установи, че спрямо **** не е
извършвана кражба и няма престъпление. Така описаното в НП поведение е
квалифицирано, като нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, като на
жалбоподателя за извършеното нарушение било наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗНССПЕЕН. Недоволен от
наложената му санкция жалбоподател ********** обжалвал визираното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, както и от доказателствата по приложеното в цялост НОХД № 503 от
2022г. по описа на ВРС.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.
На първо място съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, обаче констатира, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващите в нарушаване на въведените със
ЗАНН правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.
Това е така защото наказващия орган се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка и неправилно е приел, че жалбоподателя ********** е
извършил виновно описаното в атакуваното Наказателно постановление - нарушение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за дадено деяние е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-
наказателно производство не се образува. Видно от представените по делото
доказателства е, че за едно и също деяние-описано по-горе и извършено от
жалбоподателя са били образувани - пр.пр № 3219/22г. на ВРП приключила с
Прокурорско постановление № 3219 от 30.05.2022г. за отказ да се образува
досъдебно производство, въз основа на което било издадено атакуваното НП №П -70
от 08.06.2022г. на ВПД Началник РУ-Враца към ОДМВР Враца и ДП №2808/2022г. по
описа на ВРП/ДП №445/2022г. по описа на РУ ОД МВР Враца за престъпления по
чл.343 ал.3 от НК и по чл.326 ал.1 от НК, като след приключване на Досъдебното
производство и внасяне на материалите във Врачански районен съд е било образувано
наказателно производство срещу жалбоподателя - НОХД №503 от 2022г. по описа на
ВРС, което към настоящия момент е приключило с влязъл в сила – на 15.06.2022г.
съдебен акт, а именно – Определение128 от 15.06.2022г. по описа на ВРС.
Съобразно доказателствата по делото и съдържанието на приложеното по
настоящото дело - НОХД №503 от 2022г. по описа на ВРС в цялост, съдът намира
възраженията на жалбоподателя за наличие на идентичност между деянието по чл.326
ал.1 от НК, за което същият е бил осъден с влязъл сила съдебен акт на 15.06.2022г.
и деянието по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН предмет на настоящото
административнонаказателно производство за основателни. Видно е че и двете деяния
са извършени от един и същи субект – настоящият жалбоподател и на една и съща
2
дата, място и време.
В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото "non bis in
idem" се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно
производство, а не с оглед правната им квалификация. "Същото престъпление" или
/тъждество на престъплението/ по смисъла на посочената разпоредба ще е налице,
когато става дума за същата дейност, която е предмет на приключеното или висящо
производство. Различната квалификация на деянието не го прави различно. В случая
безспорно фактите, предмет на производството от административно наказателен и
съответно - от наказателен характер са идентични.
Настоящият случай е именно такъв. Налице е приключило първо по ред
наказателно производство по НОХД №503 от 2022г. по описа на ВРС с влязъл в о
законна сила на 15.06.2022г. съдебен акт и образувано след това за същото деяние и
срещу същото лице второ по ред, но административно наказателно производство с
НП №П -70 от 08.06.2022г. на ВПД Началник РУ-Враца към ОДМВР Враца.
При произнасянето си съдът взе предвид Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС.В мотивите на
решението е посочено, че при един сравнителен преглед на понятията „престъпление”
и „административно нарушение” се установява, че и двете представляват деяние -
действие или бездействие, общественоопасно, противоправно и извършено виновно.
Разликата е в това, че престъплението е наказуемо с наказание, налагано по съдебен
ред, докато административното нарушение е наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Тази разлика произтича от разликите им в степените
на обществена опасност. Във всички случаи на първо място трябва да е налице деяние
– външно проявена постъпка, акт на външно изразено поведение на човека, съзнателен
волев акт. Това деяние ще представлява обективната страна на престъплението,
неговите обективно-правни белези. Наблягайки именно върху фактите като отправна
точка на преценката за наличието на idem, Съдът на ЕС е акцентирал, че
престъплението /нарушението/ следва да се разглежда, като съвкупност от конкретни
фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно
свързани помежду си във времето и в пространството. Налице ще е idem, когато един
фактически състав на противоправно поведение бъде санкционирано повече от
веднъж. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието „същото деяние” е
„конкретното незаконно поведение” и идентичността на фактическите
актове”(ТР №3/22.12.2015 г.) Приложението на правилото non bis in idem не бива да
се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с
оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес”, който може и да не е
еднакъв. Както вече се отбеляза по горе правната квалификация на деянията е
критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на
фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна
на конкретното осъществено от дееца поведение.
Преценката изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените
елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните
условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Престъплението,
като деяние с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
административното нарушение, поглъща фактическия състав на административното
нарушение.
3
Българското законодателство предоставя разрешение, което в принципен план
изключва възможността за повторение на наказателно и административно-наказателно
производства спрямо едно и също лице за едно и също деяние, насочено срещу един и
същи защитен обект. Нормата на чл.33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за
приоритет на наказателната отговорност над административната, като поначало
въобще не допуска конкуренция между административно-наказателно и наказателно
производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за
дадено деяние е инициирано наказателно производство, административно-наказателно
производство не се образува, а започналото се прекратява. В този смисъл спазването на
предписанията на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е надежден механизъм за
предотвратяване на нарушения на принципа non bis in idem при паралелно или
последователно провеждани административнонаказателни и наказателни
производства, защото изключва подобна процесуална ситуация. Привличането към
наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора,
който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно
производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му.
Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно
изключва възможността за образуване и провеждане на административнонаказателно
производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. Това
разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл. 211 от НПК - достатъчно данни за
образуване на д.п. са налице, когато може да се направи основателно предположение ,
че е извършено престъпление, т.е. когато са налице обективно-правните белези на
престъпление; не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно
лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.
В настоящият казус, престъплението, за което жалбоподателят е бил разследван
и осъден включва от обективна страна в своя фактически състав деяние, съставляващо
и административно нарушение.Безспорно е, че вмененото във вина на жалбоподателят
с издаденото Наказателно Постановление нарушение касае предаване чрез
телефонно обаждане до ЕЕН 112 на заблуждаващо повикване за противозаконно
отнемане на МПС лек автомобил Алфа – Ромео с рег.№********** . Поради това
съдът намира, че при тези факти по делото срещу жалбоподателят не е следвало да се
образува и административно-наказателно производство при наличието на образувано и
завършило с краен съдебен акт наказателно такова. Наказващият орган е следвало от
една страна да проведе разследване на спорните обстоятелства, наведени във
възраженията на жалбоподателя, а от друга да прецени приложимостта на чл.54 от
ЗАНН. Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното постановление се
явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ П -70 от
08.06.2022г. на ВПД Началник РУ-Враца към ОДМВР Враца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
4