№ 22986
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110120880 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца М. С. П. срещу ответника „Д-р Засе Фасилити
Мениджмънт“ ЕООД конститутивен иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 2 КТ
за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено
със Заповед от 04.04.2025г. на Оперативния Директор на Д-р Засе Фасилити
Мениджмънт“ ЕООД.
Ищцата М. С. П. твърди, че от 2017г. работи на длъжност чистач/хигиенист на
летище Васил Левски, като на 23.07.2023г. подписва допълнително споразумение към
трудовия договор с нов работодател „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД. В
началото на месец февруари 2025г. отношението на Оперативния директор в
дружеството Р. Г. към ищцата се променило и тя започнала целенасочено и
тенденциозно да вменява неизпълнение на служебните й задължения. На 26.02.2025г.
Р. Г. съставила констативен протокол, в който било отразено, че при направена от нея
проверка на същата дата - 26.02.2025г. в 11,00 часа установила, че М. П. не е
почистила добре района си, не е изпълнила дадените конкретни заповеди и не
уплътнява добре работното си време. На 01.03.2025г. на ищцата било връчено искане
за предоставяне на писмени обяснения по отношение на факти и обстоятелства,
касаещи конкретно посочени нарушения, извършени на 27.02.2025г. С писмено
обяснение от 04.03.2025г. ищцата посочила, че стриктно и съвестно изпълнява
служебните си задължения. Със заповед от 04.04.2025г. на ищцата е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 26.02.2025г. в посочени
часове е извършила поредица от нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата оспорва
фактическата обстановка в заповедта и твърди, че не са налице непочистени райони, а
1
такива, които са в процес на почистване, няма несъобразяване с картата на дейностите,
защото забавянето е по обективни причини, касаещи трафика на пътници и
неизпълнение на задължения от други служители на летището. Поддържа, че дори да
се установи евентуално неизпълнение на задълженията, то това е инцидентно, не е
умишлено и се дължи по-скоро на хаос във вътрешната организация на работа на
дружеството, отколкото на неизпълнение на служебни задължения на ищцата. Твърди,
че не й е дадена възможност да даде обяснения, тъй като обяснения са й поискани за
твърдени нарушения на 27.02.2025г., а е наказана за нарушения, извършени на
26.02.2025г. Поддържа, че не са й налагани други наказания, като наложеното
наказание „предупреждение за дисциплинарно уволнение“ се явява несъразмерно
тежко както спрямо извършеното нарушение, така и по отношение на цялостното
поведение на служителя. Оспорва обстоятелството, че Оперативният директор, издал
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има надлежно делегирани права за
това. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът „Д-р Засе Фисилити мениджмънт“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба в законовия срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск.
Оспорва твърденията на ищцата, че не е налице неизпълнение на трудовите й
задължения, евентуално, че същото е неумишлено. Излага съображения, че
констатираните нарушения са удостоверени с констативен протокол, придружен с 10
бр. снимки. Оспорва твърденията на ищцата, че не са й поискани обяснения за
нарушението, за което е наказана и поддържа, че по график на 27.02.2025 г. ищцата не
е била на работа и от дадените обяснения става ясно, че е разбирала за кое нарушение
е образувано дисциплинарно производство. Счита, че се касае за допусната техническа
грешка, която не е препятствала възможността на ищцата да се защити. Оспорва
твърденията, че наложеното наказание е несъразмерно тежко и поддържа, че ищцата
не е изпълнила основното си трудово задължение, като не е почистила голям
периметър от възложената й за почистване площ. Предвид изложеното, моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени е конститутивен иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на наложеното на ищеца със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
от 04.04.2024г. на работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи съществувалото
между страните трудово правоотношение. В тежест на ищеца е да обори презумпцията
по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност при осъществяване на трудовите права от страна
2
на работодателя.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца, в т.ч., изискването на обяснения преди връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, че ищецът виновно е извършил твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание се явява
съответно.
Разпоредбата на чл. 186 КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина
виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или
служителя. Процедурата, по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно
нарушение, представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от
процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди
налагане на дисциплинарното наказание. Нарушаване на формалната процедура по
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно основание за неговата отмяна,
при което спорът не се разглежда по същество.
Между страните не се спори, a и от представените писмени доказателства се
установява, че са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор, по който ищецът е заемала към „Летище София“ ЕАД длъжност
„чистач/хигиенист“. Считано от 01.03.2022 г. по силата на сключен договор за
комплексно почистване на територията на Летище София между „Д-р Засе Фасилити
Мениджмънт“ ЕООД и „СОФ Кънект“ АД, ищецът М. С. П., е прехвърлена към
работодател „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД на осн. чл.123, ал.1, т.7 от КТ,
като продължила да изпълнява същата длъжност „чистач/хигиенист“.
На следващо място безспорно е още, че със Заповед от 04.04.2025г. на Р. Г.
Георгиева – оперативен директор на „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД на
основание чл. 188, т. 2 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ и Правилник за
вътрешния трудов ред, е наложено на М. С. П., заемала длъжността –
„чистач/хигиенист“ наказание предупреждение за уволнение.
Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от
ищеца в исковата молба доводи за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание, тъй като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи
правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл Решение № 135 от 08.06.2021 г.
по гр. д. № 3135/2020 г. на IV г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. №
909/2015 г., IV г.о., Решение № 459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о,
Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение №
3
159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на
ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д.
3380/2016 г., III г.о. и др., постановени във връзка с иска по чл. 344, т. 1 КТ, но
приложими и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.
В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, очертаващи основанието
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните нарушения на
формалната процедура по налагане на процесното наказание, а именно, че не е дадена
възможност на работника да се защити, доколкото обяснения са изискани за
твърдяни нарушения, евентуално извършени на 27.02.2025г., а е наказана за такива от
дата 26.02.2025г., че оспорваният акт е издаден от лице без надлежно делегирани права
за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите, а по същество – че не е
извършила твърдяните нарушения.
На първо място следва да се посочи, че оспорената в производството Заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение от 04.04.2025г., е издадена от оправомощено да
представлява работодателя лице по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ – Р. Г., което
обстоятелство се установява от прието по делото пълномощно /на л. 42-46/ на
управителя на „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД – Б. В.. От съдържанието на
докумнета се извежда, че последният е упълномощил Р. Г. Георгиева да го
представлява в качеството му на управител и законен представител на дружеството, в
т.ч. във връзка с предприемане на необходими мерки, съответно сключнане на
договори и споразумения в областта на трудовото право и човешките ресурси, като в
т.1 от пълномощното е предвяидено - „договаряне, изготвяне, сключване, изменение и
прекратяване на трудовите договори на служителите на дружеството, вкл. свързаните с
тях допълнителни документи, заповеди, декларации, указания, протоколи, длъжностни
характеристикии и други документи, гарантиращи законосъобразността на трудовите
правоотношения“, по т.13 работодателят е делегирал правомощието за - „Определяне и
налагане по своя преценка в предвидените от закона случаи на всички видове
дисциплинарни наказания, предвидени в чл. 188 от КТ по отношение на всички
категории работници и служители в Дружеството“, както и по т.14 „Установяване на
нарушения на трудовото дисциплина, изискване на устни обяснения или на писмени
такива във връзка с налагане на дисциплинарни наказания, изслушване или приемане
на устни/писмени обяснения на служителите, събиране и оценка на посочените
доказателства“.
От представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства, се
установява, че на последната са изискани обяснения по см. на чл.193 от КТ, чрез писмо
- искане от 01.03.2024г., връчено при отказ, удостоверено с подписите на двама
свидетели, както и че в указания срок – на 04.03.2025г. същата е представила такива
пред работодателя. Видно от съдържанието на искането за даване на обяснения е, че те
са във връзка с констатирани нарушения на трудовата дисциплина, в което са описани
в какво конкретно се изразяват те, както и периодът, в който са извършени. Следва да
бъде споделено твърдението на ищеца, че е налице разминаване в дата, за която се
твърди да са осъществени твърдените отклонения от вменените задължения, доколкото
в искането за даване на обяснения е отразена дата 27.02.2025г., а в атакуваната заповед
– 26.02.2025г. При преценката си на база на съвкупния анализ на събрания по делото
4
доказателствен материал, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка
при отразяване момента на извършеното нарушение в писмото - искане, която не е
довела до опорочаване на процедурата по чл. 193 КТ. В тази насока следва да се
посочи, че съобразно приет и неоспорен работен график на служителите при
ответното дружество, ищцата М. П. е била дневна смяна на 26.02.2025г., а през
следващия ден – 27.02.2025г. е почивала, поради което и е обективно невъзможно да
се приеме, че работодателят е инициирал дисциплинарната процедура за нарушения
във времевия период, в рамките на който служителят не е полагал труд, което намира
потвърждение и в съставения на дата 26.02.2025г. Констативен протокол за
установяване на извършено дисциплинарно нарушение. В подкрепа на тези изводи на
съда е и обстоятелството, че ищцата е упражнила правото си да даде обяснения във
връзка с вменените нарушения на трудовата дисциплина, като е заявила, че съвестно
изпълнява възложената работа.
Следва да бъде обсъден доводът на ищеца за незаконност на наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради това, че процесната
заповед за налагане на наказанието съдържа противоречия в изложената фактическа
обстановка, поради което не отговаря на изискването за мотивираност.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ гласи, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в Решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., ІV г. о. на ВКС;
Решение № 849/2010/12.01.2011 г. по гр. д. № 40/2010 г., ІV г. о.; Решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на
заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е
посочено по разбираем за работника или служителя начин чрез фактическите
признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва
да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня
и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво
дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника или служителя обстоятелства и документи, без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите. В този смисъл дисциплинарните
нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в
заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания
работник или служител.
От съдържанието на процесната заповед следва, че дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ е наложено на ищеца за описаното в нея нарушение
на трудовата дисциплина – недобросъвестно изпълнение на служебните задължения -
непочистен район на пътнически врати 47 и 48 в 11:30ч, на 26.02.2025г.; неспазване на
работна карта - не следване на разписаните задачи по райони и часове в периода от
10:15ч. до 11:45ч. на 26.02.2025г.; необслужване на делегирани райони - при обход на
отговорните мениджъри на Терминал 2 между 11:10ч. и 12:30ч. на 26.02.2025г. на
работника е определена задача в 11:30ч. пред 47 и 48 врата - почистване на съшия
район, който е силно замърсен и е разпределен за почистване по работна карта от
10:15ч. до 11:45ч., което служител отказва, подминава района, а в последствие след 1ч.
районът е почистен от друг служител; несъобразяване е регламентираните почивки - в
5
11:30ч. на 26.02.2025г. служителят се разхожда с кафе и мобилен телефон в ръка пред
врата 47 и 48, които е следвало по същото време да бъдат почиствани; ангажиране с
лични ангажименти в работно време на дата 26.02.2025г. - в 12:30ч. служителят е
видян от отговорните мениджъри да разговаря с друг служител на Д-р Засе ФМ в
Багажно хале. Пристигане на Т2, където служителите потвърждават, че вършат „лична
работа“. При преценка на така формулираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушения, съдът намира, че същите сочат на пресъздаване
на едно конкретно твърдяно неизпълнение на възложени с трудовия договор
задължения едновременно в няколко текста, с което работодателят е обосновал
налагането на „предупреждение за уволнение“.
Първото очертано от ответника нарушение, касае непочистването на район на
пътнически врати 47 и 48 в 11:30 на 26.02.2025г., което несъмнено се обхваща и от
втората описана простъпка – не следване на разписаните задачи по райони в периода
от 10:15ч. до 11:45ч. на същата дата – 26.02.2025г. Буди недоумение защо
работодателят е извел като самостоятелно и съответно възприето като различно от
горното нарушение описаното в следващата точка от заповедта – необслужване на
делегирани райони с определена задача в 11:30ч. пред 47 и 48 врата - почистване на
същия район, който е силно замърсен и е разпределен за почистване по работна карта
от 10:15ч. до 11:45ч., което служителят отказва. Горното по мнение на настоящия
състав води до извод за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника за
извършено едно и също нарушение на трудовата дисциплина под формата на
бездействие – непочистване на възложен район – пътнически врати 47 и 48 на дата
26.02.2025г., неколкократно, което е в нарушение на принципа на чл. 189 КТ,
обуславящо незаконосъобразност на атакуваната заповед.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че при носена от
ответника доказателствена тежест в процеса, същият не установи при дължимото
пълно и главно доказване, че ищецът е извършил твърдените със заповедта нарушения
на трудовата дисциплина. За установяване на сочените в атакуваната заповед
дисциплинарни простъпки ответникът е представил писмено доказателство –
Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение от
26.02.2025г. с 10 броя снимки към същото. Последният като изходящ от ответника
документ съдържащ изгодни за издателя си твърдения, не е от естеството да установи
релевантните факти, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, който
няма материална доказателства сила. В допълнение към горното приложените към
констативния протокол снимки не съдържат данни относно дата на изготвянето им и
може да бъде установено конкретното място, което възпроизвеждат, съответно не биха
могли да послужат за установяване с категоричност на нарушенията, вменени на
работника. Изводи в различна насока не следват и от приложената към отговора на
исковата молба работна карта, която макар и носеща подписа на ищеца, не може да
бъде съотнесена с конкретната дата на твърдяните нарушения.
В този смисъл обстоятелствата и фактите, посочени в констативния протокол
следва да бъдат доказани с други предвидени от процесуалния закон доказателствени
средства, което обаче работодателят не е сторил. Други доказателства за установяване
на вменените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина по делото не са
ангажирани, с оглед на което ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи в процеса извършването на твърдяните дисциплинарни нарушения, следва да
понесе неблагоприятните последици на недоказването им.
Предвид гореизложеното, предявеният конститутивен иск с правно основание
чл. 357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на Заповед от 04.04.2025г. на
Оперативния Директор на Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД., с която на ищеца
6
М. С. П. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която претендира
сумата 1200 лева с ДДС, представляваща заплатен адвокатски хонорар, която не
подлежи на намаляване по направеното възражение за прекомерност, тъй като
размерът е съобразена с прага, определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
разноски в размер на 80,00 лв. – държавна такса по уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наложеното със Заповед от
04.04.2025г. на Оперативния Директор на „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", на М. С. П., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, сумата от 1200
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата в размер на 80,00 лв.,
представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7