Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………..….., гр.София, 01.06.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено седми
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Димитринка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5264 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение № 284538 от 04.12.2017г. на СРС,124 състав,
постановено по гр.дело № 60688/2016г., в
частта, с която З.Н.К. е осъдена да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Л.Н.Р.
и И.Р.Р. – сумата от по 3 000,00лв.- на всеки поотделно, като обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от
ответницата в периода 10.05.2012г.- 27.10.2016г. – изхвърляне на фекалии,
миризлива течност и мазнина на терасата на ищците към жилището им, находящо се
на 3 етаж в сградата в гр.София, ул.“*******, както и за отправяне на обиди,
ведно със законната лихва от 10.05.2012г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивницата-ответник
по предявените искове
З.Н.К. заявява искане за частично обезсилване като недопустимо на обжалваното
решение и частичната му отмяна като незаконосъобразно и неправилно. Възразява,
че в нарушение на диспозитивното начало с обжалваното решение първата инстанция
се е произнесла по неправомерни деяния, незаявени с исковата молба и неотразени
в доклада по делото- отправяне на обиди и заливане с мазнина на терасата на
ищците. Възразява, че недопустимо с обжалваното решение съдът е присъдил
законна лихва от момент, по-ранен от заявения от ищците. Възразява, че от
събраните по делото доказателства не се установяват твърдяните неправомерни
действия, които да са били реализирани от нейна страна. В тази връзка моли настоящата инстанция да
съобрази, че нито един от разпитаните по делото свидетели на ищците не
установява да е видял лично от нейна
страна да са реализирани твърдяните неправомерни деяния, а свидетелите предават факти, съобщени им от ищците.
Възразява, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция са
игнорирани показанията на нейния свидетел. Поддържа, че от първата инстанция не
е взет предвид доказаният по делото факт на съществуващите обтегнати отношения
между нея и ищците, както и че не е
налице твърдяното от ищците признание от нейна страна на извършените
неправомерни действия по воденото друго дело, което е прекратено. Твърди, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция в доклада по делото и мотивите на обжалваното
решение е отразена претенция за
имуществени вреди, при липса на заявена такава. На последно място,
твърди наличие на противоречие между мотивите на обжалваното решение, с които е
прието , че исковете са частично основателни и диспозитива, с който исковете са
уважени в пълния им предявен размер. С
изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си за частично
обезсилване на обжалваното решение и съответно- отмяната му в останалата
допустима част като неправилно. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемите
страни Л.Н.Р. и И.Р.Р.,
оспорват жалбата като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на
атакуваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно
развити в депозирания по делото писмен отговор на жалбата. Твърдят, че
обжалваното решение не е недопустимо,
тъй като с диспозитива на същото съдът е
присъдил претендираната от тях суми, а произнасянето в мотивите на съдебния акт
не обосновава извод за „свърх петутим“. Поддържат, че с обжалваното решение първата
инстанция се е произнесла съобразно фактите, установени със събраните по делото
доказателства. Считат, че от СРС правилно са преценени показанията на
разпитаните по делото свидетели, като твърдят, че и двамата техни свидетели установяват факта, че изхвърлянето на фекалии
и урина върху терасата им е било именно от
балкона към апартамента на ответницата. А това обосновава извод, че именно тя е автор на
неправомерните деяния, тъй като ответницата не твърди и не установява в
жилището й освен нея да живее и друго лице.
Не претендират разноски за въззивното производство.
Софийският
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда
на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно. Решението в
обжалваната му част /на уважените претенции/, по отношение на която съдът може да извърши
проверка по допустимостта, е допустимо, с изключение на частта, с която е
присъдена законна лихва от 10.05.2012г. – до датата на предявяване на исковата
молба /27.10.2016г./. С исковата молба ищците претендират присъждане на законна
лихва върху обезщетенията от 3 000,00лв.
– за всеки един поотделно - от датата на предявяване на исковата молба-
27.10.2016г. до окончателното изплащане. Ето защо, обжалваното решение в частта
на присъдената законна лихва от по-ранен момент -10.05.2015г. - до датата на
предявяване на исковата молба /т.е.- до датата 26.10.2012г.-вкл./, като
постановено в нарушение на диспозитивното начало, се явява недопустимо и като
такова– следва да бъде обезсилено. В останалата част, обжалваното решение е
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на въззивницата – ответник за недопустимост на решението
в частта на произнасянето по нарушения, извън това от 08.04.2012г., което е
единственото отразено в доклада по делото. Действително в проекто-доклада,
инкорпориран в определението по чл.140 от ГПК, е отразено твърдение на ищците
единствено за реализирано от ответницата неправомерно деяние на датата
08.05.2012г. , като е посочено, че от ищците се претендира обезщетение и за имуществени вреди, /каквито не са
заявени/ и обезщетение за неимуществени
вреди. В първото по делото съдебно
заседание от 09.06.2017г., от съда е
прието за основателно възражението на ищците за непълнота и неточност на проекто-доклада
по делото и същият е изменен и допълнен,
в резултат на което приетият в съдебното заседание доклад по делото включва само претендираните от
ищците обезщетения за претърпяни от тях неимущствени вреди, последица от неправомерни деяния на ответницата ,
реализирани освен на датата 08.04.2012г. и на дати 10.05.2012г., 09.04.2012г. и
04.11.2013г. Нещо повече, следва да се посочи, че в исковата молба от ищците се
поддържат твърдения за неправомерни действия, осъществени от ответницата освен
на гореизброените конкретни дати и в рамките на целия период от датата
08.04.2012г. – до датата на предявяване на исковата молба, като на стр.2 от
исковата молба изрично се поддържа и твърдението за отправени от ответницата
срещу тях обиди през месец май 2013г.-
ищците били наречени „идиоти“, „изроди“. Налице е и твърдение за
изсипани от ответницата след месец май 2015г. на балкона на ищците отпадни води
/помия/- т.е.- налице е и твърдение за посочените в обжалваното решение „миризливи течности“. Пропускът на
съда да отрази твърдението на ищците за целия период в доклада по делото така,
както е изготвен първоначално и след допълването му в първото по делото съдебно
заседание, както и всички твърдяни от ищите неправомерни действия на
ответницата, представлява процесуално
нарушение, но правната последица от него не е свързана с недопустимост на
обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл за целия исков период
така , както е заявен с исковата молба и
относно всички неправомерни действия на ответницата. Правната последица от
посоченото допуснато от съда процесуално нарушение е свързано с отпадане на
преклузиите за страните да ангажират доказателства пред въззивната инстанция
относно всички твърдяни нарушения в рамките на целия исков период. По отношение
на ищците- това е свързано с правната възможност да ангажират доказателства пред
въззивната инстанция за установяването на твърдяните от тях факти за неправомерните действия на ответницата, а спрямо ответницата- с процесуалната възможност да ангажира доказателства
в подкрепа не нейните правоизключващи възражения. Такива доказателствени искания от страните в
рамките на въззивното производство не са заявени. На последно място, следва да
се посочи, че както в мотивите на обжалваното решение, така и в диспозитива на
същото, липсва произнасяне на първата
инстанция по предявени от ищците обезщетения за имуществени вреди. Отразяването
на заявена претенция за такива при посочване на предмета на делото на стр. 1 от
решението , е резултат от допусната от съда
техническа грешка, която не обуславя недопустимост на решението,
доколкото съдът не се е произнесъл по обезщетения за такива вреди. Не е
налице и твърдяното от ответницата разминаване между волята на съда, отразена в
мотивите на обжалваното решение и тази, закрепена в диспозитива на същото относно размера на
присъдените на ищците обезщетения. Действително на стр.2 от обжалваното решение
е отразено, че съдът приема за установени със събраните доказателства исковите
претенции частично, но в случая настоящият състав приема, че се касае за
допусната от първата инстанция
техническа грешка, доколкото в изложените по-долу в обжалваното решение правни
изводи първоинстанционният съд изрично е формирал воля за дължими на ищците
обезщетения в размер на 3 000,00лв.- т.е.- за основателност на исковете в
пълните им заявени размери.
По правилността на обжалваното
решение: Настоящият съдебен състав намира жалбата на ответницата за частично
основателна , съответно- исковите претенции за частично основателни- до размера
на сумата от по 1 200,00лв.- за всеки един от ищците поотделно и за
неоснователни- за разликите над посочените суми- до пълните предявени размери
от по 3 000,00лв. , по следните
съображения:
Съдът
е сезиран с искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на всеки
един от ищците поотделно сума от по 3 000,00лв. като обезщетение за претърпяни от тях неимуществени
вреди в периода 08.04.2012г.- до датата на предявяване на исковата молба /
26.10.2016г./, с посочени в рамките на
този период и на четири конкретни дати-
10.05.2012г., 08.04.2012г. ,09.04.2012г. и 04.11.2013г., в резултат на
извършени от ответницата неправомерни действия, изразяващи се в изсипване на
фекалии /човешки изпражнения и урина/ върху балкона към жилището на
ищците, изхвърляне на отпадна вода
/помия/ и отправяне на обиди- „изроди“, „идиоти“ , като по отношение на обидите
е конкретизирано, че са реализирани през месец май 2015г.
Настоящият съдебен състав приема,
че от ищците, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест, е
доказан извършен деликт от ответницата само на датите 10.05.2012г. и
04.11.2013г., изразяващ се в замърсяването на балкона към жилището на ищците с
фекалии / човешки
изпражнения/ – на първата дата и урина-
на втората дата.
По отношение на деликта от 10.05.2012г., съдът приема, че той се установява от
показанията на св.Р.Б.. От показанията на тази свидетелка се установява, че на
посочената дата, /която свидетелката уточнява, че помни, тъй като е няколко дни
преди рождения й ден на 13.05./, се е намирала в жилището на ищците, които са
нейни приятели и в което е пребивавала продължително по повод явяването й на
изпит за втора специалност. Установява
се , че е нощувала в детската стая в жилището на ищците, като към 4-5 часа
призори се е събудила от тропане, шум и стъпки в стаята на жилището,
разположено непосредствено над стаята , в която тя е нощувала- чувало се е отваряне и затваряне на врати и след
този шум при излизането й на балкона към стаята е установила, че той е
покрит с човешки изпражнения. От
показанията на свидетелката се установява, че балконът, който е към стаята, в
която тя е пребивавала е голям и към него се излиза и освен от детската стая, /в
която тя е спяла/ и от т.нар.“кабинет“ в жилището на ищците. Уточнява, че при излизането й от стаята, в
която е нощувала, за да види откъде са били изсипани фекалиите , е установила, че балконът над жилището на
ищците е разделен на две части. Настоящият съдебен състав кредитира показанията
на св.Бояджиева, като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления.
Действително, свидетелката не установява изрично да е видяла лично ответницата
да изсипва на посочената дата фекалиите върху балкона на ищците, но това
фактически не е било възможно предвид часа на извършване на деянието, като
свидетелката изрично уточнява, че наличието на фекалиите е установено веднага и
непосредствено след шума, който е идвал именно от стаята към апартамента на
ответницата, поради което съдът приема, че ответницата е автор на посоченото
деяние.
Деликтът от 04.11.2013г. съдът
приема, че се установява от показанията на св.В.В.. Свидетелят установява, че през късната есен на 2013г. е участвал в ремонт на жилището на ищците –
поставяне на козирка на големия балкон,
към който достъпът е от детската стая и кабинетът. Заявява, че е чувал от
ищците за хвърляни от ответницата върху балкона им отпадъци, като установява,
че е станал лично свидетел на такава случка, тъй като в деня на ремонта върху
него е била излята урина, в резултат на което се е наложило да спрат
работа. Свидетелят изрично уточнява, че
над балкона на ищците, в който е бил извършван ремонтът, на горния етаж на
сградата са разположени два отделни балкона, единият от които е този на
ответницата, а другия- не знае на кои лица.
Свидетелят също така уточнява , че горепосочената случка е станала в
частта на балкона на ищците, която е разположена под балкона на ответницата. С
оглед на последния факт, установен от свидетеля, чиито показания съдът
кредитира като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления,
настоящият съдебен състав приема, че е
доказано авторството и на второто противоправно деяние на ответницата на датата
04.11.2013г.. Свидетелят не установява конкретна дата на гореописания случай, но
това е житейски и логически обяснимо, предвид изминалия дълъг период от време
от 4 години между случката и заседанието в което е разпитан, но съдът зачита
факта, че указаният от свидетеля момент- късната есен на 2013г. съвпада със сочения от ищците момент във
времето като дата. Съдът намира за неоснователно
правоизключващото възражение на ответницата за недоказаното й авторство на
горепосочените две противоправни деяния, тъй като в подкрепа на това възражение
от нея не са ангажирани доказателства. Възражението на ответницата, че в апартаментът
й освен нея живее и друго лице- съпругът й, съдът не обсъжда, на основание
чл.266,ал.1 от ГПК – като преклудирано - заявено за пръв път с въззивната
жалба.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно заявеното от въззивницата-ответник възражение за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, основано на необсъждането с
обжалваното решение на гласното доказателство, ангажирано от ответницата.
Настоящият съдебен състав приема , че правилно от първоинстанционния съд не са
обсъдени показанията на св.К., включително относно установените от нея
характеристични данни на ответницата, като е отчетена по реда на чл.172 от ГПК очевидната
заинтересованост на свидетелката – като дъщеря на ответницата. Нещо повече,
дори да се приемат за достоверни показанията на тази свидетелка, съдът приема,
че с тях не се установява
правоизключващото възражение на ответницата, че тя не е осъществила горепосочените две противоправни деяния.
Установеният от свидетелката К. факт, че в жилището, чийто балкон е разположен
върху една част от балкона на ищците, живее семейство с малки деца , както и
обстоятелството, че е виждала на стълбищната площадка на сградата пред
апартамента на това семейство оставени памперси и боклуци, сами по себе си като
факти така, както са установени с
гласното доказателство, не могат да обосноват извод, че трети лица са автори на
горепосочените две противоправни деяния. Дори да се приеме, че относно тези
факти показанията на свидетелката могат да бъдат ценени като индиции за осъществяване на противоправните деяния от
трети лица, то индициите като доказателствени факти подлежат на доказване, а
други доказателства, които да установяват правоизключващото възражение на
ответницата, че не тя, а трети лица са автори на конкретните две
противоправните деяния, по делото не са представени. Този извод е относим и към
установения от свидетелката факт, че над апартамента на ответницата има
поставени улуци, които са в лошо състояние, доколкото от свидетелските й показания не се
установява, в резултат на соченото от нея състояние на улуците на собствената
им тераса, съответно- на терасата на ищците, разположена под тяхната да са
причинени някакви вреди..
На следващо място, настоящият
съдебен състав приема, че представеното по делото Постановление от 18.10.2012г. на СРП , с което е отказано
приложението на чл.155 от Закона за здравето по отношение на ответницата З.К. и
Б.А.К.и е прекратена пр.пр.№ 12358/ 2012г., съдържащо констатацията, че между
жалбоподателите- ищци по настоящото дело-
от една страна и ответницата и
третото лице Б.К.- от друга страна, съществуват обтегнати отношения вследствие, на това,
че „някой злонамерено е изхвърлил фекални маси /изпражнения/ с неустановен
произход на балкона на жилището, което ищците по настоящото дело обитават“, не
доказва правоизключващото възражение на ответницата, че тя не е реализирала
горепосочените две противоправни деяния. Производството по чл.155 от Закона за
здравето, приключило с постановлението, има специфичен характер и цел, свързани
с установяване на здравословното състояние на конкретни лица и установяване на
факта дали с оглед на това им състояние те попадат в приложното поле на чл.146
от Закона за здравето и на второ място- дали представляват опасност за близките
и/или околните или обществото, респ.- дали поради състоянието им могат да
извършат престъпление или състоянието им застрашава собственото им здраве.
Производството по чл.155 от Закона за здравето няма за цел и предмет
установяване на авторството на горепосочените деяния. Ето защо и
постановлението на Прокуратурата не е доказателство, изключващо авторството на
ответницата по отношение на горепосочените деяния.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че по делото са установени горепосочените две
противоправни деяния /действия/, реализирани от ответницата на датата
10.05.2012 г. и 04.11.2013г.
По отношение на останалите противоправни
дейния, за които ищците поддържат , че са реализирани от ответницата в рамките
на целия исков период, включително и на посочената трета конкретна дата-
09.04.2012г., настоящия съдебен състав приема, че са недоказани. В тази връзка
, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св.В.и св.Б.в частта на установените от тях и други противоправни
деяния от ответницата, /извън двете подробно обсъдените по-горе в мотивите/
, доколкото за тези други деяния
показанията не почиват на преки и непосредствени впечатления на самите
свидетели, а пресъздават предадени им от ищците твърдения за изгодни за
последните факти по настоящото дело. Що се отнася до установените от
свидетелката Б.непосредствено възприети факти - на отправени реплики от
жена, на които тя лично е била свидетел,
настоящият съдебен състав приема, че те са неотносими , тъй като не съвпадат по
време /моментът на твърдяните от ищците отправени спрямо тях обиди от
ответницата е месец май 2015г., а свидетелката установява два момента на лично
присъствие на отправени обиди от жена, на които лично е присъствала- през 2013г. и
малко след 15.09.2016г./ , а и не
съответстват и на твърдяното от ищците място -входната врата на жилището им,
докато свидетелката установява като място – за първия случай- балконът на
ищците, а за втория – чути в банята на ищците. Неоснователно е и твърдението на
ищците, че останалите противоправни деяния на ответницата в рамките на исковия
период се установяват от признанието им от страна на ответницата, направено по
приложеното към настоящото дело- прекратено гр.дело № 50762/2013г. по описа на
СРС, 44 състав. Такова признание на тези неблагоприятни за ответницата факти по
посоченото дело не е налице. Такова признание не се съдържа и в представената
по настоящото дело нотариално заверена декларация с рег.№ 1206/ 04.03.2014г. ,
тъй като с нея от ответницата единствено е заявено обещанието да положи усилия
и да прояви разбиране с цел възстановяване на добрите съседски отношения с
ищците такива, каквито са били до 2011г.
По отношение на доказаните реализирани от
ответницата на двете дати 10.05.2013г. и 04.11.2013г. два деликта, от
показанията на св.В.и св.Б.се установява, че в пряка причинно – следствена
връзка с тях са претърпяните от ищците неимуществени вреди, представляващи изживяни от тях негативни
емоции - постоянна тревожност и
изнервеност от очакването за нови проявления на тези действия на ответницата, неудобство,
свързано с невъзможността да ползват балконите и да отварят към тях за
проветряване, поради силно неприятната миризма на тоалетна, ограничаване на
социалните им контакти, смущение и
потиснатост, влошаване на качеството им на живот. Настоящият съдебен състав
като взе предвид, че преките и непосредствени последици от двата деликта – горепосочените
неимуществени вредите, са свързани с нарушението на елементарните човешки хигиенни и културни навици и пряко рефлектират
силно негативно върху качеството на
живот на ищците, като създават и постоянно чувство за тревожност и неудобство у
ищците, намира, че дължимото на същите обезщетение , определено при спазване на
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, възлиза на сумата от по 1 200,00лв.- за
всеки един от ищците поотделно. За
посочените суми исковите претенции се явяват доказани и основателни, а за
разликите над тези суми- до пълните предявени размери от по 3 000,00лв.,
съдът намира исковите претенции за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно заявеното от ответницата възражение за съпричиняване, основано
на твърдението, че противоправното й поведение е предизвикано от шума на
монтираните без нейно съгласие от ищците климатици непосредствено под нейните
/на ответницата / тераси, както и от шума и мигащите светлини на монтираната
без нейно съгласие от ищците сигнално – охранителна техника. Дори да се приеме,
че макар и в допустимите граници на шум , /съгласно представения по делото
сертификат за контрол № 152130/ 24.11.2015г. на Столична регионална здравна
инспекция/ , тези съоражения създават неудобства за ответницата, то тя
разполага със законоустановени способи за защита , а не са предпоставка за
реализиране на нейно насрещно собствено неправомерно поведение.
Що се отнася до твърдението на
ответницата, че от ищците са й причинени вреди
в резултат на образуваното от тях срещу нея производство по чл.155 от Закона за здравето,
приключило с отказ за предприемане на мерките по реда на цитираната норма, по
съществото си това възражение на ответницата не за съпричиняване, а е свързано
със заявяване на самостоятелни права, които не са предявени по съответния
процесуален ред и поради това не са предмет на настоящото дело. Следва да се
посочи, че доказаните по делото влошени междусъседски отношения между страните,
установени както с показанията на свидетелите на ищците, така и с показанията
на свидетелката на ответницата, не са основание за реализирането на
неправомерни деяния от нито една от страните, доколкото решаването на
конфликтите следва да стане доброволно между тях, /включително и чрез способа
на медиацията/ или чрез ползване на законоустановените способи и съдействието
на съответните компетентни органи.
Поради частично съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която исковете по чл.45 от ЗЗД са уважени за
разликите над сумите от по 1 200,00лв. /за всеки от ищците поотделно/ - до
пълните предявени размери от по 3 000,00лв. и вместо него- постановено
друго, с което исковете за посочените разлики да бъдат отхвърлени. Съответно-
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която исковете са
уважени за сумите от по 1 200,00лв.- за всеки един от ищците поотделно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищците направените по делото разноски
за първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете от 328, 00лв.
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, като за разликата над тази сума-
до пълния присъден размер от 823,41лв.- обжалваното решение следва да бъде
отменено. За въззивното производство ищците имат правото на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответницата, но доколкото от тях
не са ангажирани доказателства –за извършени такива, съдът приема, че такива не
им се следват.
Съответно, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат на ответницата разноски за първата инстанция
съразмерно на отхвърлената част от исковете - за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за основателно заявеното от ищците възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00лв. Съдът, като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и че по него са проведени три съдебни
заседания, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера на сумата от 500,00лв. Като последица от това, дължимите на ответницата
разноски за първата инстанция възлизат на сумата от 300,00лв. За въззивното
производство ответницата има правото на разноски, съразмерно на уважената част
от жалбата й в размер на 312,00лв., включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 400,00лв., за което са налице доказателства за плащане в брой
към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие от 20.12.2017г.,
който в тази част има характер на разписка.
По отношение на договорения остатък от адвокатското възнаграждение от
400,00лв. – до пълния посочен размер от 800,00лв. в договора за правна защита и
съдействие от 20.12.2017г.- липсват доказателства за плащането му в
допълнително договорения срок – до първото по делото съдебно заседание във
въззивното производство. Ето защо, съдът приема, че той не се дължи на
ответницата.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо решение
№ 284538
от 04.12.2017г.
на СРС,124 състав, постановено по гр.дело № 60688/2016г., в частта, с която З.Н.К. е осъдена да заплати на Л.Н.Р. и И.Р.Р.
законна лихва върху сумите от по 3000,00лв. за периода
10.05.2012г.-26.10.2016г. /вкл./.
ОТМЕНЯ
решение № 284538 от 04.12.2017г. на СРС,124 състав,
постановено по гр.дело № 60688/2016г., в
обжалваната част, с която З.Н.К. е осъдена да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Л.Н.Р. и И.Р.Р.– разликите над сумите от по 1 200,00лв.- до размера
на сумите от по 3 000,00лв.- на всеки поотделно, като обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответницата в
периода 10.05.2012г.- 27.10.2016г., / с изключение на датите 10.05.2012г. и
04.11.2013г./ – изхвърляне на фекалии, миризлива течност и мазнина на терасата
на ищците към жилището им, находящо се на 3 етаж в сградата в гр.София, ул.“*******,
както и за отправяне на обиди, ведно със законната лихва от 27.10.2016г.- до
окончателното изплащане, както и в
частта, с която З.Н.К. е осъдена да заплати на Л.Н.Р. и И.Р.Р.- разликата
над сумата от 328,00лв.- до пълния присъден размер от 823,41лв.- разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Н.Р. и И.Р.Р. срещу З.Н.К. искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД – за разликите
над сумите от по 1 200,00лв.- до размера на сумите от по 3 000,00лв.,
претендирни от всеки от ищците поотделно като обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответницата в
периода 10.05.2012г.- 27.10.2016г., / с изключение на датите 10.05.2012г. и
04.11.2013г./ – изхвърляне на фекалии, миризлива течност и мазнина на терасата
на ищците към жилището им, находящо се на 3 етаж в сградата в гр.София, ул.“*******,
както и за отправяне на обиди през месец май 2015г., ведно със законната лихва
от 27.10.2016г.- до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 284538 от 04.12.2017г. на СРС,124 състав,
постановено по гр.дело № 60688/2016г., в
останалата обжалвана част, с която З.Н.К. е осъдена да заплати на основание
чл.45 от ЗЗД на Л.Н.Р. и И.Р.Р. – сумата от по 1 200,00лв.- на всеки поотделно,
като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволени увреждания,
извършени от ответницата на датите 10.05.2012г.
и 04.11.2013г. – изхвърляне на фекалии на първата дата и изхвърляне на
урина – на втората дата на терасата на
ищците към жилището им, находящо се на 3 етаж в сградата в гр.София, ул.“*******,
ведно със законната лихва от 27.10.2016г.- до окончателното изплащане, както и в частта, с която З.Н.К. е
осъдена да заплати на Л.Н.Р. и И.Р.Р.- сумата от 328,00лв.- разноски по делото
, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Р. и И.Р.Р. да заплатят на З.Н.К. – сумата от
300,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от 312,00лв.-
разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.