Р Е Ш Е Н И Е
Номер
258 02.07.2021
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
на трети юни две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер 465 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 1 и по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът С.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Алеко
Константинов” № 8, ет. 1 – адв. Марин Милев, е предявил иск за обявяване на
относителната недействителност на договор, сключен с Нотариален акт №*** на
нотариус рег. № 699 с район на действие РС – Бургас, по силата на който ответницата Д.И.З., ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ продала на ответника „Ларгони“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Камено, ул.“Оборище“ №2, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 2,
офис 210, следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.32 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м. - СКЛАД № 2 -
25,19 кв.м., с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет.
0, обект 2;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.33 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м, СКЛАД № 3 - 25,19 кв.м., с административен адрес гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет. 0, обект 3;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.34 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м, СКЛАД № 4 - 25,19 кв.м., с административен адрес гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет. 0, обект 4.
Наред с горното ищецът е предявил и искове по чл. 55,
ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за осъждането на ответницата Д.И.З.
да му заплати: сумата от 58096,20 лева, представляваща
общата равностойност на получени на отпаднало основание вноски от цената по
сключен на 08.08.2018 г. предварителен договор за продажба на гореописаните
имоти, който бил развален по вина на ответницата, както и сумата от 30000 лева,
представляваща двойния размер на получен задатък по същия договор ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от завеждането на делото
27.11.2020 г. до окончателно изплащане.
Претенциите са уточнени с допълнителни молби от
09.12.2020 г. и 11.01.2021 г.
Ищецът посочва, че възнамерявал да придобие описаните
по-горе имоти въз основа на сключен с ответницата предварителен договор за
покупко-продажба от 08.08.2018г. срещу цената от 150000 лева, платима
разсрочено. Владението му било предадено веднага. Прехвърлянето на
собствеността трябвало да стане след плащането цялата цена.
Ищецът отдал имотите под наем на ответника „Ларгони“
ЕООД.
Ответницата обаче ги ипотекирала в обезпечение на
договор за заем, сключен с трето лице - „Ленно“ АД. Затова било постигнато
споразумение ищецът да заплаща вноските от цената по предварителния договор
направо на третото лице за погасяване на заема.
На 09.10.2020 г. била извършена атакуваната продажбена
сделка между ответниците за цената от 113475 лева. Плащането на цената било финансирано със
средства от банков кредит, обезпечен със законна ипотека върху имотите.
Като разбрал за сделката и за законната ипотека ищецът
развалил предварителния договор по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Поискал е и
връщане на платена част от цената и двойния размер на задатъка.
Вземанията са предмет на исковете по чл. 55, ал. 1,
предл. ІІІ от ЗЗД и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. За обезпечение на събирането им е
предявена и претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за прогласяването на
относителната недействителност на сключения между ответниците договор за
продажба.
Ответниците са оспорили исковете.
Ответницата З. счита, че е изправна страна по
предварителния договор. Според нея ищецът не плащал редовно вноските от цената.
Не бил изпълнил и задълженията си да плаща местните данъци. Тя не зачитала
плащанията, направени от съпругата на ищеца, както и тези, постъпили по сметка
на заемодателя „Лено“ АД.
Ответникът „Ларгони“
ЕООД е оспорил вземанията на ищеца, легитимиращи го като кредитор по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД. Изразил е становище, че при закупуването на имота не е знаел за
предварителния договор с ищеца.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на предварителен договор за покупко-продажба
от 08.08.2018г. (л. 25-29) ответницата Д.З. се задължила да продаде на ищеца С.Д. срещу цената от 150000 лева гореописаните три търговски обекта с
административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, приземен етаж. Те
трябвало да бъдат обединени в един общ магазин съгласно одобрен инвестиционен
проект.
В деня на сделката бил платен аванс от 15000 лева,
който служел като задатък. Остатъкът от
цената трябвало да бъде погасен по банков път на 135 равни месечни вноски от по
1000 лева. Владението било предадено веднага. Прехвърлянето на собствеността
трябвало да стане след плащането цялата цена.
Ищецът отдал имотите под наем на ответника „Ларгони“
ЕООД с договор от 15.07.2019 г. (л. 32-33).
Макар да декларирала пред ищеца, че имотите не са
обременени с вещни тежести, ответницата ги ипотекирала на 09.08.2019 г. в
обезпечение на договор за заем, сключен с трето лице - „Ленно“ АД (виж
справките на АВ на л.83-85).
Това наложило същия ден да бъде подписан анекс към
предварителен договор (л. 30-31), с който била променена схемата на плащане на
цената, вноските по която трябвало да бъдат превеждани на третото лице –
заемодател – за погасяване на заема.
Анексът е би подписан за ищеца от съпругата му В.Д. (виж удостоверението
за брак на л. 65). Действията й са потвърдени от ищеца с нарочно изявление по
реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (л. 265).
Платежните нареждания за погасяването на вноските от
цената, възлизащи общо на 58096,02 лева са приложени на л. 39-64 и л. 207 от
делото.
На 09.10.2020 г. била извършена атакуваната продажбена
сделка между ответниците за цената от
113475 лева (виж нотариалния акт на л. 34-36). Сумата е трябвало да бъде
преведена по банков път направо на заемодателя „Лено“ АД със средства от
изтеглен от купувача банков кредит, обезпечен със законна ипотека (виж молбата
за вписването й на л. 37).
Като разбрал за сделката и за законната ипотека ищецът
развалил предварителния договор по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД с писмено
изявление, връчено по пощата на 25.11.2020 г. (л. 72-75). Поискал е и връщане
на платена част от цената и двойния размер на задатъка.
Предвид изложеното съдът приема, че атакуваната
разпоредителна сделка е увреждаща ищеца, тъй като е осуетила възможността му да
придобие обещаните му с предварителния договор имоти. Учредената законна
ипотека във връзка с финансираното от банка плащане на цената от страна на
втория ответник допълнително е обезсърчило ищеца и го е мотивирало да развали
предварителния договор. Неоснователна е тезата, че към момента на
разпореждането той не е имал качеството на кредитор по смисъла на чл. 135, ал.
1 от ЗЗД. Да не говорим, че облигационната връзка по предварителния договор отпадала
с обратно действие като на мястото на потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е възникнало притезание за връщането на даденото и за обезщетение за вреди
от договорно неизпълнение. Несъстоятелни са и възраженията на ответното
дружество, че между ищеца и ответницата всъщност имало наемно правоотношение.
Ответното дружество е бил наясно с увреждането на
ищеца. То е експлоатирало процесните обекти като магазин. За да се снабди с
разрешение за търговия с тютюневи изделия управителят му Н.Х. е представил пред
местната териториална дирекция на Агенция „Митници“ освен договора за наем с
ищеца и предварителния договор между ищеца и ответницата (виж писмото от
агенцията на л. 236). Неправдоподобни са показанията на свидетеля П., че Х.
изобщо не се бил запознал с предварителния договор.
Изложеното говори не просто за знание, а и за
намерение за увреждане на ищеца, ако формално се допусне, че е налице
хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Изложеното обосновава уважаването на предявения иск по
чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на извършената
между ответниците разпоредителна сделка.
На основание чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 58096,20 лева,
представляваща общата равностойност на получените на отпаднало основание вноски
от цената по предварителния договор ведно със законната лихва от завеждането на
делото. В тази сума е включен и авансът от 15000 лева, на който е била
придадена функция на задатък.
На основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 14 от
договора ответницата следва да заплати още веднъж стойността на задатъка от
15000 лева ведно със законната лихва.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 9700 лева за процесуално представителство по делото.
Предвид различния режим, по който се дължат разноските
по първия и по останалите искове, е необходимо да се проведе разграничение,
както следва: Цената на Павловия иск (по чл. 135 от ЗЗД) възлиза на 175137,80
лева, а на останалите – на 88096,20 лева. При това положение съдът приема, че
по първия иск ищецът е платил за адвокат 6453,71 лева (при нормативен минимум на
хонорара от 5032,77 лева), а по останалите претенции - 3246,29 лева (при нормативен минимум от
3172,86 лева).
По повод възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по повод уважаването
на Павловия иск ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на
8380,24 лева (държавна такса от 1751,38 лева, такса за вписване на исковата
молба от 175,15 лева и адвокатски хонорар от 6453,71 лева).
По останалите претенции ищецът е направил разноски в
общ размер от 6770,14 лева (дължимо
внесена държавна такса от 3523,85 лева и
адвокатски хонорар от 3246,29 лева). С
оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 5617,39 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца С.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** , със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Алеко
Константинов” № 8, ет. 1 – адв. Марин Милев, ДОГОВОР, сключен с Нотариален акт ***
на нотариус рег. № 699 с район на действие РС – Бургас, по силата на който ответницата Д.И.З., ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ продала на ответника „Ларгони“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Камено, ул.“Оборище“ №2, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 2,
офис 210 следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.32 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м. - СКЛАД № 2 -
25,19 кв.м., с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет.
0, обект 2;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.33 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м, СКЛАД № 3 - 25,19 кв.м., с административен адрес гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет. 0, обект 3;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 07079.617.4.1.34 - за търговска дейност, бр. нива 1, с площ по
документ от 27,26 кв. м, СКЛАД № 4 - 25,19 кв.м., с административен адрес гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, ет. 0, обект 4.
ОСЪЖДА Д.И.З., ЕГН ********** с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Добрев и
Ко“ и „Ларгони“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Камено, ул.“Оборище“ №2, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 16, ет. 2, офис 210 да
заплатят на С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Алеко Константинов” № 8, ет. 1 – адв. Марин Милев съдебноделоводни
разноски в размер на 8380,24 лева (осем хиляди триста и осемдесет лева и
двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Д.И.З., ЕГН ********** с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ да заплати
на С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Алеко Константинов” № 8, ет. 1 – адв. Марин Милев сумата от 58096,20 лева (петдесет и осем хиляди и
деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща общата
равностойност на получени на отпаднало основание вноски от цената по сключен на
08.08.2018 г. предварителен договор за продажба на гореописаните имоти, който
бил развален по вина на ответницата, както и сумата от 15000 (петнадесет
хиляди) лева, представляваща задатък по същия договор ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от завеждането на делото 27.11.2020 г. до окончателно
изплащане, а също и съдебноделоводни разноски в размер на 5617,39 лева (пет
хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска за задатъка В ЧАСТТА над присъдения
размер от 15000 лева до претендираната горница от 30000 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: