Решение по дело №49536/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4768
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110149536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4768
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110149536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД
против Й. М. Д. с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на
331,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „....................., аб. №
......................................, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 47,10 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г., сумата в
размер на 27,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.09.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,53 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
като наследник на Е. С. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искови претенции се оспорват като неоснователни. Релевира се възражение за липсата на
валидно договорно правоотношение между страните. Оспорва доставката на топлинна
енергия, както и ползването на такава. Между страните не бил налице писмен договор,
1
ответникът не е получил счетоводни документи за съдебно предявените вземания, общи
събрания на етажната собственост не са провеждани за въвеждане на системата на дялово
разпределение. Твърди, че за исковия период не е съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция. Оспорва исковете и по размер с твърдението,
че изчисленията на ищеца са некоректни.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем Сървисис" ЕООД,
конституирано по делото с Определение № 41033/16.11.2023 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
"битов клиент" на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В
настоящото съдебно производство е спорно в отношенията между страните възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„......................
По делото от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че на 07.08.1974 г. собствеността върху процесния имот е прехвърлена на
............... и ................. Приобщените към писмените доказателства по делото Удостоверение
за наследници № 429/27.11.2023 г. и Удостоверение за съпруг и родствени връзки № .......... г.
сочат, че ................ е майка на починалата на 24.10.2020 г. Е. С. С., чийто син Й. М. Д. е
ответник в настоящото производство. По делото е приложен и Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 156, том II-1, рег. № 2812, дело № ......... г., съгласно който Е. С. С. е
учредила ипотека в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД върху собствения си
недвижим имот, а именно апартамент № 25, находящ се в ................................. От така
представените документи се стига до извод, че настоящ собственик на процесния имот е
именно ответникът и доколкото последният не оспорва този факт, нито доказва да се е
отказал от оставеното му от Е. С. С. наследство, то съдът приема за установено, че към
настоящия момент Й. М. Д. притежава собствеността върху имота. На следващо място, от
представения Договор № 4411/27.09.2002 г., сключен между етажната собственост, в която
се намира процесния имот, и третото лице-помагач, съдът приема за установено, че за
2
етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на
доставената топлинна енергия. Налице е основанието по чл. 63, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД.

Предвид изложеното, съдът приема за установено по делото възникването и
съществуването на твърдяното облигационно правоотношение по продажбата на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Закона за енергетиката и Общите условия. За исковия период клиент на топлинна енергия и
съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия
е именно ответникът по делото в качеството му на единствен собственик на процесния
имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация
София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между страните са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението съответства на
събраните по делото писмени доказателства, включително представените съобщения към
фактури за имота през процесния период. През този период сградата в имота се е
топлозахранвала от една абонатна станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от
„Топлофикация София“ ЕАД по топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се,
че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
3
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители. За процесния период ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала
разпределението на ТЕ в сградата след дистанционен отчет на уредите за дялово
разпределение, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна собственост. По данни
на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределители. Начислени са суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и суми за топлинна енергия за отопление на имота съгласно
методиката към действащата наредба за топлоснабдяването. Съгласно заключението сума за
ТЕ за БГВ не е начислявана за процесния период. Топломерите, монтирани в абонатната
станция през процесния период, са преминавали метрологични проверки на всеки две
години, при които не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Съдът кредитира изцяло и заключението на ССчЕ. Вещото лице е посочило, че при
изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, в т.ч. с
изравнителни сметки, фактури и съобщения към фактури. Експертизата не протИ.речи на
останалите доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до
индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава
топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно
което: "...В действащата си редакция Законът за енергетиката запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 (чл. 133, ал. 2 ЗЕ),
като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба протИ.речие между този закон и Закона за защита на
потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради.“ В
Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата[1]етажна собственост. Общите части
не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, следва да
се посочи, че с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С708/17 и С725/17 Съдът
на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците
на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не протИ.речи на правото на ЕС и в частност на правата
на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва
сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
4
неправилното изчисляване на стойността на топлинната енергия.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
331,34 лв. Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период. Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. е този посочен от вещото лице по СТЕ –
331,34 лв., поради което предявеният иск за същата сума следва да се уважи изцяло. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
12.09.2022 г., до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от неоспореното
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в тази
част като обективно и обосновано, а именно – 27,50 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., което се установява и от приложеното на л. 23 по делото извлечение от сметки
по месеци за процесния период.
Ето защо претенцията за дялово разпределение е изцяло основателна и следва да се
уважи. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.09.2022 г., до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/,
5
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Като кредитира заключението на ССчЕ, съдът намира, че дължимото се обезщетение
за забава върху главницата от 331,34 лева за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 е в
размер на 47,20 лв. Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия е основателен и следва да се уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5,53 лв. за
периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.

По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.154 от делото/, ищецът е
извършил разноски в общ размер на 1 150 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 700 лв.
депозит за СТЕ и ССчЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
и 300 лв. такса за назначаване на особен представител. Ищецът има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете, поради което следва
да му се присъдят 1134,54 лв.
Ответникът имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото доказателства за извършването им не са
представени, не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „....................., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 331,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„....................., аб. № ......................................, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
47,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г., сумата в размер на 27,50 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
1134,54 лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5,53 лв., представляваща мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7