№ 25846
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110169223 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД сумата от 14 389.46 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вреди по товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № Р 8684 КМ
вследствие на ПТП от 17.11.2020г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил
„МАН“ с рег. № РВ 4002 КС, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на
автомобила била застрахована по силата на сключен със „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда- 27.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 515.66
лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатената част от претендираното
застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 17.11.2020г., на пътя гр. Бяла- гр. Ботевград, на 68.483 км,
общ. Плевен настъпил пътен инцидент между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.
№ Р 8684 КМ и товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ 4002 КС, за което отговорност носи
водачът на последния, в резултат на което на застрахования при ищеца товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ били причинени увреждания в размер на 42 669.70 лева, която сума
ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и разноски за определяне на
обезщетението в размер на 25.00 лева. Ищецът изяснява, че при ремонта на увредения
автомобил било констатирано увреждане на сензора на дистроника, който не можел да бъде
отремонтиран, а следвало да бъде подменен с нов, чиято стойност възлизала на сумата от
12 547.00 лева. Наред с това застрахователят по застраховка „Каско“ сторил и разход в
размер на 860.00 лева за репатриране на увредения товарен автомобил от мястото на
произшествието. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ 4002 КС бил
поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, разноските по определянето му, както и разходите за
репатриране на МПС в общ размер на 43 554.70 лева, от които заплатил само част,
възлизаща на сумата от 29 165.24 лева, поради което в настоящия процес ищецът претендира
разликата до пълния размер на вземането си, законна лихва, обезщетение за забава, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че изплатената от него
преди процеса сума за възстановяване на регресното вземане на ищеца в размер на 29 165.24
лева е достатъчна за обезщетяване на действително претърпените от ПТП увреждания,
намиращи се в причинна връзка с него, съобразно действителната стойност на същите.
Поддържа, че в случая е налице хипотеза на надзастраховане, като определеното от него
обезщетение за процесните вреди е съответно на действителната стойност на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ към датата на ПТП. Изрично оспорва наличието на причинна
връзка между увредата по сенозра на дистроника на автомобила и процесния пътен
инцидент, като твърди, че същото датира отпреди ПТП. Претендира разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата
молба.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираната и сочена като непогасена част от регресното вземане, за което не
сочи доказателства, но и не излага твърдения, както и твърденията си, обосноваващи
ограничаване или изключване на отговорността му за възстановяване на претендираното
регресно вземане.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП увреденият товарен автомобил е бил предмет на
имуществена застраховка „Каско“ по силата на сключен с ищеца договор за имуществено
застраховане, че към същия момент гражданската (деликтната) отговорност на водача на
товарен автомобил „МАН“ е била обезпечена от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на този товарен
автомобил, че отговорност за настъпване на пътния инцидент носи именно водачът на
товарен автомобил „МАН“, че за обезщетяване на вредите във връзка с процесния пътен
инцидент, вкл. за репатриране на автомобила, ищецът е изплатил обезщетение в общ размер
на 43 529.70 лева в полза на правоимащите лица, като е извършил и разходи за определяне
на това обезщетение в размер на 25.00 лева, както и че за удовлетворяване на регресното му
вземане е получил плащане от ищеца на сума в размер на 29 165.24 лева.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените към исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
задачите, формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата
молба.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на основание
чл. 190 ГПК на ответника да представи по делото застрахователната полица за процесната
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото чрез това
доказателствено искане страната се домогва да установи обстоятелства, които не са спорни
по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение писмено, с препис за насрещната страна, да уточни периода (с начална и крайна
дата), за който претендира обезщетение за забава в размер на 515.66 лева, доколкото по
отношение на началната и крайната дата на този период в исковата молба се съдържат
противоречиви твърдения и искания- като начална дата се сочат 22.07.2021г. и 20.07.2021г.,
а по отношение на крайната дата от една страна се твърди, че това е датата на „завеждане“
на исковата молба, а от друга се сочи конкретна дата- 29.11.2021г., която не е нито датата на
фактическо постъпване на исковата молба в съда- 02.12.2021г., нито датата на представяне
на исковата молба в пощенската станция на изпращача- 27.11.2021г., като му УКАЗВА, че
при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната в частта по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените към
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700.00 лева
(300.00 лева от ищеца, и 400.00 лева от ответника), вносим от страните в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й. Д. Й..
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК на ответника да представи по делото застрахователната полица по процесната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022г. от
10:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4