ОПРЕДЕЛЕНИЕ№225/30.03.2018г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 572
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е
депозирана частна касационна жалба вх.№ 6856 от 23.11.2017г. от С.И.С. ***, чрез С.С.,
упълномощена с пълномощно на л.158 от първоинстанционното дело, срещу определение № 621 от 21.11.2017г., постановено по ч.в.т.д. №
572/2017 год. по описа на ВАС. Същата, като подадена в срок, е администрирана и
на касатора, с разпореждане № 2002 от 28.11.2017г., са дадени надлежни указания за привеждането ѝ в
съответствие със законовите изисквания, като представи преписи от частната
касационна жалба, изложение по смисъла
на чл.280
ал.1 от ГПК и
доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса.
В срока за
изпълнение на дадените от съда указания е постъпила молба за удължаване на
срока. Наред с това касаторът е отправил и искане за осигуряване на безплатна
правна помощ, а също и за освобождаване от заплащане на държавна такса. С
разпореждане № 49 от 10.01.2018г. съдът
е дал указания на молителя за представяне на доказателства за наличието на
предпоставки за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК и за предоставяне на
правна помощ по чл.23 ал.3 от ЗПП.
В
законоустановения срок касаторът е представил декларация за семейно положение и
материално състояние, от която е видно, че молителят е български гражданин, с
постоянен адрес ***, семеен, с
дете на 17г. Същият притежава следното недвижимо имущество:1) самостоятелно жилище в
СИО със съпругата си С.С.,*** – същото възбранено; 2) 28% от дворно място,
отново в СИО, находящо се в гр.София, ул.Софроний Врачански – същото
възбранено; 3) поземлен имот с площ от 8 дка, находящо се в землището на гр. Долни Чифлик, обл.Варна – същият
обявен на публична продан. Съпругата му С.С. притежава: 1) ½ ид.ч. от
недвижим имот край Варна с построена в него кирпичена постройка, негодна за
живеене; 2) етаж от 23 кв.м. от вила в селищно образование Пчелина край
гр.Варна – възбранена; 3) ¼ ид.ч. от недвижим имот в гр.Варна, кв.Чайка.
Не притежава моторно превозно средство, нито
акции и дялове от търговски дружества. Няма данни и за влогове на негово име.
Доходите, които молителят получава, са единствено от съпругата му, която за 2018г.
има доход под минималния за страната. Респ. молителят няма доходи за 2018г.
Съвместно с жена си полагат грижи за непълнолетната им дъщеря. Здравословното
състояние и на молителя, и на съпругата му, не е добро.
С оглед нормата на
чл.83 ал.2 ГПК съдът намира, че е компетентен да се произнесе по направеното
искане. Съдът приема притежаваните недвижими имоти и части от такива за
недостатъчни и неподходящи за реализирането на каквито и да било доходи от
земята или отдаването на имота под наем. Жилището в гр. Варна е възбранено и не
биха могли да се реализират доходи и от него. Ето защо, като съобрази
здравословното и финансово състояние на касатора, имущественото му състояние,
размерът на получаваните от него доходи (тяхната липса), семейно положение,
съдът намира, че същият следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса
по депозираната частна касационна жалба с оглед липсата на достатъчно парични
средства.
По отношение молбата
за правна помощ – с оглед необходимостта от изготвяне на изложение на
основанията за допускане на касационно обжалване и приподписване на жалбата от
адвокат, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
На основание чл.94 от ГПК правната помощ се
състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Въззивният съд намира, че
жалбоподателят С. не се нуждае от допълнителна безплатна адвокатска помощ, тъй
като същият е представляван по делото от пълномощник – съпруга с юридическа
правоспособност.
Частната
касационна жалба е депозирана от С.С., чрез съпругата му С.С.. Същата е надлежно упълномощен пълномощник на
касатора по смисъла на чл.32 т.2 от ГПК, за което са налице и доказателства – л.158
от първоинстанционното дело. На съда служебно е известен фактът, че С.С. е лице
с юридическо образование.
Независимо че към момента същата е лишена от адвокатски права, в качеството и
на пълномощник – съпруга, с юридическа правоспособност, съдът намира, че същата
е в състояние да изготви изложение на основанията за допускане на касационно
обжалване и при удостоверяване пред ВКС на придобитата юридическа
правоспособност е оправомощена съобразно чл.284 ал.2 от ГПК да подпише
касационната жалба.
По искането за продължаване на срока за привеждане на
частната касационна жалба в съответствие със законовите изисквания, съдът
намира че не следва да се
произнася, а след влизане в сила на определението за отказ от предоставяне на
правна помощ на страната ще бъде даден нов срок за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя С.И.С. *** от заплащане на държавна такса за обжалване пред ВКС на определение №
621 от 21.11.2017г.,
постановено по ч.в.т.д. № 572/17г. по описа на Апелативен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.И.С. *** за предоставяне на правна помощ.
Определението в
частта, с която се оставя без уважение молбата за предоставяне на правна помощ на основание чл.95 ал.5 от ГПК, подлежи на
обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението за
отказ от предоставяне на правна помощ на жалбоподателя да се изпрати ново
съобщение за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба със
съдържане по т.1 и т.2 от разпореждане № 2002 от 28.11.2017г.
Препис от
определението да се връчи на С.И.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: