РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104565 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и
евентуално предявен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. против А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за топлофицирани обекти – Магазин на едро, с административен
адрес: гр. *** и Магазин за цветя, с административен адрес: гр. ***. Сочи, че
по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация
Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в стопанските обекти,
собствени/ползвани от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствените/ползвани от ответника
стопански обекти топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е в общ размер на 504.56 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи
обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от
1
09.07.2020 г. до 04.05.2022 г. в общ размер от 58.25 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3078/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
В случай, че съдът приеме, че между страните не е възникнало
договорно отношение, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със
стойността на доставената му топлинна енергия, която не е заплатил.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 504.56 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. в топлофицирани обекти - Магазин на едро, с административен
адрес: гр. *** и Магазин за цветя, с административен адрес: гр. ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на 58.25 лв., считано за периода от 09.07.2020
г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3078/2022 г. по описа на ПРС.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска,
ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати исковите суми,
като стойност, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради доставена от
последния топлинна енергия, която не е заплатена.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като
твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по
отношение на процесните недвижими имоти. Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение.Оспорва всички представени
доказателства.
Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна
давност за част от исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни,
евентуално като погА.и по давност. Претендира присъждане на направените
по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. В.
оспорва предявените искове. Поддържа отговора. Моли съда да отхвърли
исковите претенции. Претендира присъждане на направените разноски.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и
2
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД №
3078/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1904/01.06.2022 г., ответникът е
осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения
установителен иск. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения установителен иск в тежест на ищеца е
да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна
енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД предложени от топлопреносното предприятие съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР и публикувани във в.
„Съперник“, бр. 83/30.04.2008 г.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от
Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо
лице или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От представената молба за откриване на партида за стопански нужди с
вх. 726/27.05.2005 г. е видно, че ответникът А. С. А. е поискал от ищеца да му
бъде открита партида за заплащане на топлоенергия за стопански нужди на
два търговски обекта – магазин, находящ се на *** и магазин за цветя,
находящ се на ***. Видно от представените нотариални актове № ***, том *,
рег. № ***, дело № *** г. и № *, том *, рег. № ***, дело № *,* г. двата
3
търговски обекта са придобити в собственост от ответника, съответно на ***
г. и на *** г.
От изложеното следва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на чл. 3 от Общите условия, респективно –
небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.
Затова през спорния период - 01.05.2020 г. – 30.04.2020 г. той е дължал
заплащане на стойността на доставената от ищеца в двата обекта топлинна
енергия.
За установяване на количеството на последната и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно – икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б.
Й. и Н. И..
За установяване на количеството на последната и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й.
и Н. И..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по
делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. сградите етажна собственост, в които са се намирали процесните
топлоснабдени имоти, са обслужвани от фирмата за дялово разпределение
„Директ“ ЕООД. Системата за дялово разпределение в двете сгради е
въведено приз 2002 г. за което са сключени договори с ФДР „Техем
Сървисис“ ЕООД, съответно на *** г. и на ***. Следователно съдът приема,
че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената
в сградите топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма
за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградите
топлоенергия е извършвана с топломер, монтирани в абонатните им станции,
които са преминавали задължителния метрологичен контрол съгласно чл. 43,
ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уредете,
при всяка от които е констатирано, че същите съответстват на одобрения тип.
Изводът е, че те могат да се използва за търговско измерване и показанията
им могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в
топлоснабдените сгради е разпределяно нетното количество потребена
топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби
от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за
отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и
връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото
лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г.,
установените от него разлики при изчисленията не се отразяват съществено
на крайния резултат.
4
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
двата топлоснабдени имота, собствени на ответника е начислявана
ежемесечно прогнозно само топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация. След отчетните периоди прогнозната топлоенергия е изравнявана
с разпределената по изчислителен път за отопление, отдадена единствено от
сградната инсталация, което е отразено в индивидуалните изравнителни
сметки.
Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на
Наредба № 16 – 334/2007 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в двата
процесни търговски обекти е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
спорния период е 508.37 лв., като незначително надвишава претендираната от
ищеца стойност – 504.56 лв.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. начислената за топлоснабдените имоти топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в двата търговски обекта на ответника е
изчислена и от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз
основа на приложените по делото писмени доказателства, счетоводните
записвания при ответника и при ФДР. Тя е идентична с претендираната от
ищеца – 504.56 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.31 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат ежемесчно в срок дължимите суми.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху неплатените в срок
суми, ответникът дължи дължи обезщетение за забава. Размерът му е
изчислен от вещото лице Н. И. и е 58.25 лв., дължим за периода от 09.07.2020
г. – 04.05.2022 г. Това е и размерът на претендираното от ищеца обезщетение
за забава.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
спорните вземания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Падежът на всяко от процесните периодични
вземания е настъпил в периода от 09.07.2020г. до 08.10.2021 г. До датата на
подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 31.05.2022 г. три-годишният давностен срок
не е изтекъл по отношение на нито едно от тях.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни
и следва да се уважат.
С оглед уважаването на установителните искове, не следва да се
5
разглеждат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски,
както следва: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 25 лв. – държавна такса, 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. – възнаграждение за вещи
лица, всички направени в исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че А. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***ДЪЛЖИ на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата
от 504.56 лв./петстотин и четири лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в топлоснабдени обекти, представляващи
Магазин на едро, с административен адрес: гр. *** и Магазин за цветя, с
административен адрес: гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
58.25 лв./петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, считано за периода
от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3078/2022 г. по описа на Районен
съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от
общо 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, направени разноски в заповедното
производство, както и сумата от общо 625.00 лв. /шестстотин двадесет и пет
лева/, представляваща разноски, направени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
3078/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6