№ 54
гр. Дупница, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101804 по описа за 2024 година
Й. Е. Х. с ЕГН **********, чрез адвокат П. Г., с адрес за призоваване и съобщения:
гр. ***, е предявила срещу В. И. Г., ЕГН **********, П. С. П., ЕГН **********, и М. С. П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.341 и сл. Производството е във фазата по
допускане на съдебната делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че страните са съсобственици при права: ½ ид. част за
ищцата и ½ ид. част за ответниците на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
62520.501.597 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-244/15.12.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 10.10.2023 г.,
съгласно скица на поземлен имот № 15-1080445-10.10.2023 г., с адрес на поземления имот:
обл. Кюстендил, общ. Сапарева баня, с. Ресилово, ул. Севрия № 26, с площ от 999
(деветстотин деветдесет и девет) кв. метра, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 597, квартал 44, парцел V, при съседи: имот
с идентификатор 62520.501.905, имот с идентификатор 62520.501.596, имот с
идентификатор 62520.501.906, имот с идентификатор 62520.501.820 и имот с идентификатор
62520.501.598.
Претендираното от ищцата право на собственост се основава на договор за дарение
от 29.11.2018 г. във формата на нотариален акт №198, т.II, рег.№4666, дело №365 от
1
29.11.2018 г. на нотариус А.Р..
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят описания недвижим
имот.
В постъпилия писмен отговор от ответниците се оспорва иска за делба, тъй като
недвижимият имот е изцяло тяхна собственост. Техният наследодател С. П. Г. е придобил
собствеността върху ½ идеална част от процесния недвижим имот с договор от 25.05.1988 г.
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка във формата на нотариален акт
№ 37, т.II, дело № 574/25.05.1988 г. на Станкедимитровски районен съдия.
Прехвърлител по договора е С.Н. Г., дядо на С. П. Г.. Към момента на сключване на
договора С. П. Г. е имал сключен граждански брак с ответницата В. И. Г..
На 27.07.1988 г. е издадено разрешение за строеж на С. П. Г. за построяване в
процесното дворно място на къща, с изрично декларирано нотариално заверено съгласие от
съсобственика на дворното място С. Г.. Къщата била собственост на С. П. Г. и В. И. Г., а след
смъртта на С. П. Г. на 12.11.2013 г. нейни съсобственици са всички ответници.
С.Н. Г. е прехвърлил на дъщеря си Д. С.ва Б.а правото си на собственост върху
другата ½ идеална част от процесния недвижим имот с договор от 27.12.1988 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка във формата на нотариален акт
№ 150, т.III, дело № 1316/27.12.1988 г. на Станкедимитровски районен съдия. За този
договор ответниците разбрали едва с получаването на настоящата искова молба и
приложенията към нея. Твърдят, че нито прехвърлителят, нито приобретателката по тази
сделка са уведомили за нея С. П. Г. и В. И. Г.. Д. С.ва Б.а и нейните наследници О.В.Ч. и
Е.В.М. никога не са претендирали да владеят прехвърлената й част от имота и никога не са
имали достъп до него; имотът бил ограден с трайна ограда и достъп имали само С. П. Г. и В.
И. Г. и техните деца.
Със започването на строежа на къщата в процесното дворно място С. П. Г. и В. И. Г.
започнали да владеят цялото дворно място със съзнание, че са негови собственици. Пред
цялото семейство С.Н. Г. заявил, че внукът му е собственик на целия имот и повече не е
стопанисвал никаква част от имота. Поради това правят възражение за придобиване на ½
идеална част от процесния имот на основание давност в периода от 25.05.1988 г. до
настоящия момент.
Направено е и възражение за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт
№ 150, т.III, дело № 1316/27.12.1988 г. на Станкедимитровски районен съдия на основание
чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласието на съсобственика С. П. Г. и като привиден,
прикриващ продажба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 34/27.03.2024 г. на
община Сапарева баня, С.Н. Г. е починал на 22.11.1994 г. С доклада по делото е прието за
безспорно, че до 1988 г. ПИ с идентификатор № 62520.501.597 е бил собственост на С.Н. Г.,
който с договор от 25.05.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
2
издръжка прехвърлил правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота на внука си С. П. Г., а
с договор от 27.12.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
прехвърлил правото на собственост върху другата ½ ид. ч. от имота на дъщеря си Д. С.ва
Б.а.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 158/18.08.2023 г. на община
Сапарева баня се установява, че С. П. Г. е починал на 12.11.2013 г. и негови наследници по
закон са ответниците в настоящото производство, а от представеното удостоверение за
наследници с изх. № 2347/11.06.2018 г. на община Сапарева баня се установява, че Д. С.ва
Б.а е починала на 07.06.2018 г. и нейни наследници по закон са Е.В.М. и О.В.Ч..
С договор за дарение във формата на нотариален акт №198, т.II, рег.№4666, дело
№365/2018 г. на нотариус А.Р. на 29.11.2018 г. Е.В.М. и О.В.Ч. прехвърлили на ищцата Й. Е.
Х. правото на собственост върху ½ ид. част от ПИ № 62520.501.597.
Ответниците са представили удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ относно
обстоятелството, че към 2018 г. за процесния ПИ № 62520.501.597 с адрес с. Ресилово, ул.
„Севрия“ № 26 всеки от тримата е притежавал право на собственост върху 1/6 ид. част от
имота.
Ищцата е представила доказателства за подаването на данъчна декларация за правото
на собственост върху процесния имот /от ищцата – през 2019 г., а от Д. С.ва Б.а – на
05.08.1998 г./ и за заплащането на дължимите местен данък и такси /от Д. С.ва Б.а – за 1998
г., 2016 г., 2017 г., а от ищцата – след 2019 г./.
В показанията си свидетелите П. Г. и Л. Г. сочат, че живеят в съседство с процесния
имот и в него приживе на С. Г. той и съпругата му В. Г. си построили къща, в която живеят
понастоящем В. Г. и техните деца /останалите ответници/. Тримата ответници стопанисват и
дворното място, което е оградено с изключение на дъното на парцела, граничещо с черен
път, разположен на няколко метра по-ниско ниво. Вътре в имота има поставена мрежа,
предназначението на която според свидетеля П. Г. е да възпрепятства достъпа на неговите
кучета, а според свидетелката Л. Г. – за да не влизат кокошките, отглеждани от ответниците,
в моравата, създадена в част от дворното място. Свидетелите не са възприели ползване на
дворното място от Д. Б.а. Приживе С.Н. Г. обитавал къща в съседство с процесния имот,
пред свидетелите той или Д. Б.а не са заявявали, че половината от имота е на Д. Б.а.
Свидетелката И. Г., живееща в съседство и стопанисваща непосредствено разположен
до процесния имот /ПИ № 62520.501.596/ посочва, че между ПИ № 62520.501.596 и
процесния имот оградата е направена до средата съвместно със С. Г. – той участвал
финансово и в самото изграждане, но заявил, че ще участва само за неговата част от
процесния имот и „че на леля му Д. няма да прави ограда“. Направената с негово участие
ограда стигала до мястото, от което навътре в процесния имот започва вътрешна ограда от
мрежа. Д. Б.а от своя страна заявила, че няма финансова възможност да участва в
изграждането на ограда и затова оградата между имотите останала недовършена – изградена
е ниска подпорна стена и е поставена мрежа по част от границата. Частта от процесния имот
на Д. Б.а граничи с черен път и откъм него няма ограда. Д. Б.а влизала в нейната част от
3
имота откъм ул. „Севрия“, а след ограждането на имота от ответниците откъм ул. „Севрия“
нямала ключ за дворната врата и при отсъствието им влизала през имота на свидетелката с
разрешението на нейната свекърва. Преди повече от 15 г. Д. Б.а спряла да обработва имота,
но отивала в него, за да бере плодове от намиращите се в нейната част плодни дървета.
Имотът посещавала и заедно с ищцата, която го посещавала и сама. Ответниците преди
повече от десет години са спрели да обработват частта от имота на Д. Б.а, но периодично
косят тревата.
Приживе С.Н. Г. бил в близки отношения със свекъра и свекървата на свидетелката и
споделил с тях /след даденото от него съгласие на ответниците да си построят къща в
процесния имот/ че е «дал другата половина от парцела на Д.», но не е съобщил на
ответниците за прехвърлителната сделка. След смъртта на С.Н. Г. Д. Б.а съобщила на
свидетелката и близките й, че е собственик на половината от процесния парцел; според
свидетелката е съобщила и на С. Г., като този извод се основава на мотивите му да откаже
да участва в изграждането на ограда за частта от имота, която е на леля му.
Обстоятелството, че С.Н. Г. приживе се страхувал да съобщи на С. Г. /при чиито баща
живеел до смъртта си/ за извършеното разпореждане в полза на Д. Б.а, се потвърждава и от
свидетелката Олга Чернева /леля на ищцата/. След смъртта на С.Н. Г. ответниците поставили
мрежата вътре в имота, отграничаваща частта на Д. Б.а, и престанали да я пускат през входа
откъм ул. „Севрия“, където е разположена къщата им и ползваната от тях част от дворното
място. Поради това Д. Б.а и близките й преминавали през имота на свидетелката И. Г., като
влизането им в частта от имота откъм черния път не било възпрепятствано от ответниците.
След придобиването на собствеността върху процесния имот ищцата водила разговори с
ответниците, от които разбрала, че оспорват правото й на собственост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за съдебна делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с
чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на
обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено
от доказването, че страните са участници в имуществената общност.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата,
имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на
собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната
по съдебен ред, и частта на всеки от тях в имуществената общност.
Между страните не е спорно, че до 1988 г. ПИ с идентификатор № 62520.501.597 е
бил собственост на С.Н. Г., който с договор от 25.05.1988 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка прехвърлил правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота
на внука си С. П. Г., а с договор от 27.12.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка прехвърлил правото на собственост върху другата ½ ид. ч. от имота на
4
дъщеря си Д. С.ва Б.а.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
Твърдението на ответниците, че са започнали да владеят целия имот веднага след
сключването на договора от 25.05.1988 г. и получаването на съгласието на С.Н. Г. внука му
С. П. Г. и съпругата му В. И. Г. да си построят къща в процесния имот, се опровергава от
писмените доказателства по делото. С договора от 25.05.1988 г. С. П. Г. е придобил право на
собственост върху ½ ид. част от имота, което недвусмислено обосновава извод за намерение
на прехвърлителя да запази собствеността си върху останалата ½ ид. част. Следователно
основанието, на което е установена фактическата власт от С. П. Г. и семейството му върху
имота, показва съвладение, потвърдено и от необходимостта от получаване на съгласието на
съсобственика С.Н. Г. за построяването на описаната жилищна сграда.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението, че приживе С.Н. Г.
публично заявявал, че целият имот е на внука му /разпитаните по инициатива на
ответниците свидетели изрично уточниха, че не са разговаряли със С.Н. Г. за собствеността
върху процесния имот/. Същевременно с извършването на разпореждане с другата ½ ид.
част с договора от 27.12.1988 г. С.Н. Г. е демонстрирал ясно, че се счита за собственик на
половината от процесния имот, която не е прехвърлил на внука си. Сделката е извършена в
изискуемата нотариална форма, поради което е ирелевантно устното уведомяване от
прехвърлителя на роднините му.
При тези установени по делото обстоятелства С. П. Г. е бил държател на частта от
имота, която не е придобил с описания договор от 25.05.1988 г. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
От свидетелските показания не се установи извършването на такива действия от С. П.
Г., както и от наследниците му по закон /ответниците в настоящото производство/ преди
2018 г. Разпитаните по инициатива на ответниците свидетели изложиха взаимноизключващи
се версии относно съществуващата вътре в процесния имот ограда /служела за препятстване
на достъпа на кучетата на свидетеля П. Г., който не е виждал ответниците да отглеждат
5
кокошки, а според свидетелката Л. Г. мрежата препятствала достъпа на отглежданите
кокошки до морава в двора/.
От събраните гласни доказателства се установява безпротиворечиво, че процесният
имот не е ограден от страната на съществуващия черен път. Житейски нелогично е
собственикът на имот да изгражда ограда вътре в имота си, без да е оградил целия имот по
неговите граници. От друга страна, с поставянето на ограда вътре в имота частта от него с
построената от ответниците къща е изцяло оградена; ненапълно оградена остава частта,
граничеща с черния път и в която не се установи ответниците да извършват някаква
селскостопанска дейност, освен окосяване на растителността.
Поради това съдът кредитира като житейски достоверни показанията на свидетелките
И. Г. и Олга Чернева, според които оградата вътре в имота е изградена след предявяването от
Д. Б.а на претенции за притежаваната от нея част от процесния имот. Тази ограда
отграничава нейната част, за която с този мотив С. П. Г. не е пожелал да участва в поставяне
на ограда по границата с имота на И. Г.. Безспорното по делото недопускане на Д. Б.а през
входа за имота откъм ул. „Севрия“ се установи, че се отнася именно до частта,
представляваща дворното място с къщата на ответниците – отделено с вътрешната ограда от
частта, намираща се откъм черния път и без ограда както откъм черния път, така и с
недовършена ограда откъм имота на И. Г. /ПИ № 62520.501.596/. Не се установи
ответниците да са препятствали достъпа на Д. Б.а и близките й до частта от имота откъм
черния път, в която те имали съгласие да влизат през съседния ПИ № 62520.501.596.
От свидетелските показания не се установи ответниците да са заявили на Д. Б.а и
нейните наследници, че считат целия имот за свой. Намерението на С. П. Г. и на
наследниците му по закон да владеят не целия процесен имот, а само частта, прехвърлена с
описания договор от 25.05.1988 г., се установява и от представените с писмения отговор
удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ към 2018 г. От тези удостоверения е видно, че
всеки от ответниците е заявил право на собственост върху 1/6 ид. част от имота, т.е. общо
върху ½ ид. част от него
От друга страна, от представените писмени доказателства се установи подаването на
данъчна декларация за имота от Д. Б.а и заплащането на дължимите местен данък и такси от
нея, което обосновава извод за намерението й да упражнява правата си върху имота. С
извършеното разпореждане с наследената от нея идеална част през 2018 г. наследниците й
по закон също са демонстрирали, че се считат за собственици на половината от процесния
имот.
Едва при водените с ищцата разговори след 2018 г. ответниците са заявили оспорване
на правата й върху имота. До датата на предявяване на иска за делба /с който е прекъсната
давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 05.08.2024 г., давностният срок по
чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Поради това възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност е неоснователно.
6
Неоснователно е възражението на ответниците за нищожност на договора от
27.12.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка на основание
чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласието на съсобственика С. П. Г., за да се избегне
приложението на чл.33 от ЗС. Липсва законово изискване при извършване на разпореждане
от съсобственик с неговата част от вещта за съгласие на останалите съсобственици. Чл.33 от
ЗС предвижда единствено право на изкупуване на продадената част /а не на прехвърлената с
договор за издръжка и гледане или с друга сделка/ от останалите съсобственици при
действително уговорените условия.
Не бяха ангажирани каквито и да е доказателства и за основателността на
възражението за нищожност на договора като привиден, прикриващ продажба. Дори да се
приеме за установено, че приобретателката не е осигурила издръжка и гледане на
прехвърлителя, от това обстоятелство не следва извод, че при сключването на договора
страните не са целели неговите последици, а последиците на друга сделка. На следващо
място, по делото не се събраха каквито и да е доказателства за заплатена от Д. Б.а цена на
прехвърлителя по договора 27.12.1988 г., за да бъде прието, че е налице прикрита продажба.
От показанията на свидетелката И. Г. се установи изявление на С.Н. Г., че е «дал другата
половина от парцела на Д.», което не подкрепя твърдението за извършена продажба.
Предвид неоснователността на направените от ответниците възражения, процесният
имот е съсобствен между страните по делото. Правата им съответстват на правата, които
техните праводатели са придобили с гореописаните сделки със С.Н. Г.. Придобиването през
1988 г. от С. П. Г. на ½ ид. ч. от имота е по време на брака му с В. И. Г., сключен през 1985 г.,
т.е. в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. При прекратяване на брака
общността се трансформира в обикновена дялова съсобственост, при равни права за
страните; след смъртта на С. П. Г. през 2013 г. съпругата му В. И. Г. е собственик на ¼ ид.
част от делбения имот, а като наследник по закон на С. П. Г. – на 1/12 ид. ч., т.е. общо на
4/12 ид. ч. П. С. П. и М. С. П. като наследници по закон на С. П. Г. също са придобили по
1/12 ид. ч. от имота.
След смъртта на Д. Б.а през 2018 г. нейната ½ ид. ч. се разпределя по равно между
наследниците й по закон Е.В.М. и О.В.Ч., които с описания договор за дарение от 29.11.2018
г. са прехвърлили на ищцата Й. Е. Х. придобитите права върху делбения имот - общо ½ ид.
част.
Предвид разликата в квотите на страните, прилагайки правилото за един общ
знаменател, съдът определи правата им в процесния ПИ № 62520.501.597, както следва: Й.
Е. Х. – 6/12 ид. ч., В. И. Г. – 4/12 ид. ч., П. С. П. и М. С. П. – по 1/12 ид. ч.
Съсобствеността не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на
постановяване на решението участници в имуществената общност са страните по делото.
Поради това при тези квоти и относно посочения недвижим имот съдът счита иска за
основателен и доказан и следва да допусне делбата.
Направеното от страните искане за присъждане на разноски е преждевременно
заявено. Съгласно т.9 от ППВС № 7/73 г. и чл.355 ГПК, разноските по делбените дела се
определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата
7
/Определение № 24 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 717/2012 г., I г. о./. В делбения процес
разноските се определят по правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване на
делбата, като съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, включително и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост. Само когато разноските са направени по повдигнат спорен
въпрос във връзка с присъединени искания /какъвто не е конкретният случай/, те се
присъждат по общия ред.
Воден от горното и на основание чл.34 ЗС и чл.341 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 62520.501.597 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-244/15.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 10.10.2023 г., съгласно скица на поземлен имот № 15-
1080445-10.10.2023 г., с адрес на поземления имот: обл. Кюстендил, общ. Сапарева баня, с.
Ресилово, ул. Севрия № 26, с площ от 999 (деветстотин деветдесет и девет) кв. метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 597,
квартал 44, парцел V, при съседи: имот с идентификатор 62520.501.905, имот с
идентификатор 62520.501.596, имот с идентификатор 62520.501.906, имот с идентификатор
62520.501.820 и имот с идентификатор 62520.501.598.
МЕЖДУ:
Й. Е. Х., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН **********, П. С. П., ЕГН **********, и М.
С. П., ЕГН **********
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
за Й. Е. Х. – 6/12 ид. ч.,
за В. И. Г. – 4/12 ид. ч.,
за П. С. П. - 1/12 ид. ч.,
за М. С. П. – 1/12 ид. ч.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8