МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД №658/2020г. по описа на КРС
Р.В. *** е повдигнал обвинение
срещу К.А.К. *** за това, че последният на 10.09.2019г. в гр.Кюстендил пред
магазин „Ф.” е нанесъл удар с ръка в областта на лявото ухо на първия, с което
умишлено му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразяващо се в травматичен неврит на слуховия нерв на ляво ухо –
престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Частният тъжител е предявил
срещу подсъдимия граждански иск за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесената му лека телесна
повреда, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски.
Съдът е конституирал Р.В.Х.
като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения граждански иск.
Така се поддържат тъжбата и гражданския иск.
Подсъдимият не е давал обяснения. В отговора на тъжбата
отрича да е извършил деянието и не се признава за виновен.
Защитникът му – адв.М. *** пледира за оправдаването му, а
евентуално – за налагане на минимално наказание, определено при условията на
чл.78а НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Подсъдимият Б. Н. А. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, **** гражданин, с висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и тъжителят се познавали, като имали
неуредени финансови отношения.
На 10.09.2019г. сутринта в гр.К. пострадалият Р.Х. и св.Р.И.
отишли да пият кафе, като седнали на маса пред магазин „Ф.“. След известно
време към тях се приближил подсъдимият К. и седнал при тях на масата. Нарекъл
ги боклуци и свиркаджии. Без да бъде провокиран, нанесъл удар с ръка в областта
на лявото ухо на Р.Х., след което станал и си тръгнал. Пострадалият се оплакал
пред И., че го е заболяло от нанесения му удар, след което и те решили да си
тръгнат, като Х. заявил, че ще потърси лекарска помощ.
Пострадалият Х. отишъл
на медицински преглед на същата дата, при който била проведена и аудиометрия.
Констатациите от същите били отразени в приложени по делото медицински
документи.
От заключението на в.л.К. по изготвената
съдебно-медицинската експертиза, прието от съда като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че на Х. са причинени следните
травматични увреждания: травматичен неврит на слуховия нерв на лявото ухо,
довел до намаляване на слуха на лявото ухо. Увреждането е възможно да е
получено по описания начин в тъжбата на чин. Причинило е болка и страдание на
пострадалия, които обичайно отзвучават в рамките на около 3 седмици.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно
установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: показанията
на свидетеля Р.И.; заключението на вещото лице, медицинските документи и
справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът е кредитирал показанията на посочения свидетел,
приемайки същите за логични, последователни и безпротиворечиви, за разлика от
тези на свидетелите Б., Д. и Д., поради което на последните не бе дадена вяра.
За съда не остана никакво съмнение, че инкриминираното телесно увреждане у Х.
е в резултат на действието на подсъдимия.
Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият К.К. е осъществил състава на престъплението по
чл.130, ал.1 НК. Изложените в тъжбата фактически обстоятелства, подкрепени от
събраните и кредитирани от съда доказателства, сочат към извършване именно на
това престъпление.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на престъплението
- лицето, на което е причинена телесната повреда – пострадалият Х..
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез действие, изразило се
в удар с ръка в областта на лявото ухо на пострадалия, в резултат на което е
получил травматичен неврит на слуховия нерв на ляво ухо. Престъплението е
типично резултатно увреждащо, като престъпният резултат се е изразил в
причиняване на посоченото телесно увреждане. Същото, преценено с оглед
резултата, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК –
причинено е разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК. Налице е причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
настъпилия престъпен резултат.
Субект на престъплението е
подсъдимият.
От субективна страна, същият е
действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Този несъмнен извод следва от обективно проявеното от подсъдимия.
С оглед на изложеното, съдът
призна подсъдимия К. за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1
и на основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание.
За да приложи разпоредбата на
чл.78а НК, съдът прие, че: за умишленото престъпление по чл.130, ал.1 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация; деецът не е
осъждан и по отношение на него до сега не е прилаган този институт; с деянието
не са причинени имуществени вреди. Не са налице отрицателните предпоставки по
ал.6 на визираната разпоредба.
Размерът на глобата съдът
определи, като взе предвид: степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на престъплението и др. смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Степента на обществена
опасност на деянието не сочи съществена отлика от законодателноопределената.
Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на
обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на
престъплението.
Степента на обществена
опасност на дееца не е висока.
Липсват други отегчаващи или
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Размерът на глобата бе
определен при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства – хиляда лева.
С така определеното наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на НК по отношение на подсъдимия и на останалите членове на
обществото.
Гражданският иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД
и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Като граждански ищец по делото бе конституирана пострадалият Х. с претенция за
5 000 лева срещу подсъдимия, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени, изразени
като болки и страдания, в резултат на причиненото телесно увреждане с
извършеното срещу него престъпление.
В хода на наказателното производство безспорно се
установи вината на подсъдимия К. за причинената лека телесна повреда на
пострадалия. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат.
Като прецени всички
обстоятелства по делото - събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие,
че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание, но завишен по
размер. Отчитайки принципа, визиран в чл.52
ЗЗД, съдът прие, че е законосъобразно и справедливо да уважи иска в
размер на 1 000 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева, да отхвърли
същия като неоснователен. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалия, съдът
определи като прецени вида на причинената телесна повреда, възрастта на
пострадалия, възстановителния период, добрата прогноза за този вид травми и
липсата на остатъчни увреждания.
Съдът прие, че присъждайки
такова по размер обезщетение ще реализира принципа за справедливо възмездяване
на претърпените от пострадалия болки и страдания.
Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати на
пострадалия сторените деловодни разноски в размер на 612 лева, както и да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил 50 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: