Р Е Ш Е Н И Е
№ 2308 08.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14378 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А.Ю.И. се твърди, че за периода от *** до***ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1123.37 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от ***г. до ***г. в размер на 195.11 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № ** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, по силата на която е разпоредено длъжникът А.Ю.И. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 1123.37 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *** до ***, за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, сума в размер на 195.11 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 26.37 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представена справка за неплатени задължения за клиент А.Ю.И., аб. № ***, водомери № ***, според която дължимата главница е в размер на 1123.37 лв. и лихва в размер на 195.11 лв. Представена е и справка за водомерите на абоната, за адрес в гр.П., ул. „***” № **.
Представен е опис на фактурите по делото, както и карнети за посочения водомер.
Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора, като по делото не се спори, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
За доказване на реално потребената вода, начислена с процесните
фактури, ищецът е представил карнети за извършени отчети на водомерите на
ответника. От същите съдът намира за установен фактът на реално доставени и
ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с
издадените в периода от *** – *** фактури. Липсва оспорване на тези документи, като
в проведеното по делото съдебно заседание ответникът заяви, че не оспорва, че
дължи сумата за вода, като желае да сключи споразумение с ищеца за разсрочване
на задълженията. При тези данни следва да се приеме, че фактурираното
количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и
дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. С оглед
разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Направените в заповедното производство разноски са в размер на 326.27
лв., а в исковото – в размер на 73.63 лв. внесена държавна такса, които следва
да се присъдят на страната.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ю.И.,
ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
със *** С. Л. Н. сумата от 1 123.37 лв. /хиляда сто двадесет и три лева и
37 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна
и отведена канална вода за периода от *** г. до *** за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **
с абонатен номер ***, сумата в размер на 195.11 лв. /сто деветдесет и пет лева
и 11 ст./ обезщетение за забава за периода от *** до ***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – ***, за
които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от *** по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА А.Ю.И., ЕГН **********
*** да заплати на „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С. Л. Н. направените по заповедното
производство разноски в общ размер на 326.37 лв. /триста двадесет и шест лева и
37 ст./, както и направените в настоящето производство разноски в размер от 73.63 лв. /седемдесет и три лева и 63 ст./.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.