Р
Е Ш Е Н И Е
№
260641 / 2.6.2021г.
гр.
Перник, 02.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8225 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - С." ЕАД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Н.Р.И. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4089/2019. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град С., ул.“***в размер на 653,08 лева за периода от
м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
172,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 14.09.2016г. до 20.05.2019 г., 11,30 лева дялово разпределение за
периода 04.2016 г. го 08.2016 г. и 3,08 лева лихва за периода от 30.05.2016 г.
до 20.05.2019 г.
Твърди се, че между топлофикационното
дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала
по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага
свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил
своето задължени, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи суми в размер на 2242,09 лева
главница за периода от 30.12.2015 г. до 28.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 165,56 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 14.09.2017г. до 28.11.2018 г., 30,00 лева
дялово разпределение за периода 30.12.2015 г. до 28.11.2018 г. и 5,60 лева
лихва за същия период.
С молба, по повод дадени от съда указания,
конкретизира, че предявените искове са за сумите в размер на 653,08 лева за периода от м. 05.2015 г.
до м. 06.2016 г. – главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, 172,20 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.09.2016г. до 20.05.2019
г., 11,30 лева дялово разпределение
за периода 04.2016 г. го 08.2016 г. и 3,08
лева лихва за периода от 30.05.2016 г. до 20.05.2019 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира, че исковите периоди
не са конкретизирани. Оспорва представените към исковата молба писмени
доказателства.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на
процесните притезания.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Депозирана е молба, с която поддържа така предявените искове. Претендират се
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответната страна се представлява.
Оспорва така предявените искове.
Трето лице помагач – „Бруната“ ООД не се
представлява и не изразява становище по спора.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Последните имат обвързваща сила за страните
по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на
топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ. Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от §
1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно общите условия, приложими за
процесния период, а именно чл. 33, ал. 1 от ОУ-02/03.02.2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
При съобразяване на тази конкретна
договорна клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на
вземането настъпва именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния
период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи
доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, дело № ***г. на нотариус Д.К.се установява, че ответникът
е придобил правото на собственост върху
процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден, поради което съдът
намира, че ответникът като собственик пасивно материално легитимиран по
предявените искове. В тази насока е и представеното по делото заявление
изходящо от ответника за откриване на партида на негово име.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им
могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1484,45
лева. Независимо от тук установеното, съдът по правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК е
обвързан и разглежда предявените искове до размера, посочен от ищеца.
По делото е изслушана и приета СИЕ,
изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по
приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно
за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 653,08 лева главница за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016
г.; 172,20 лева, представляваща законна, мораторна лихва на месечните плащания
за периода от 14.09.2016г. до 20.05.2019 г., 11,30 лева дялово разпределение за
периода 04.2016 г. го 08.2016 г. и 3,08 лева лихва за периода от 30.05.2016 г.
до 20.05.2019 г.
Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй
като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички
поставени задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия за сумата посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането, представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата, означаваща края на
отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.05.2019 г., което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД,
съдът
намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. Както бе посочено,
при действието на ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г., за задълженията, възникнали след тази дата, съгласно клаузата
на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие, т. е. в определен срок след
отправяне на покана за плащане, обективирана чрез изискуемата публикация. В
този период задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то
не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Течението на давността за тези
вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента на тяхното
възникване с изтичане на съответния месец, през който е доставена топлинна
енергия, с оглед на което обхванати от давностния срок се явяват вземанията за
периода преди 30.04.2016 г.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност за сумите дължими за отчетните месеци до 30.04.2016 г. включително.
Останалите в периода от м. май. 2016 г. (изискуемо на 01.06.2016 г.) до м. юни 2016
г. вкл. в общ размер на 46,03 лева не се покриват от тригодишна погасителна
давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 30.05.2019 г.
По същите съображения претенцията за
заплащане на дялово разпределение следва да бъде уважено до размер от 4,52 лева
и отхвърлено до пълния предявен размер като погасена по давност.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача - т. е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде
заплатена в 30- дневен срок от датата на публикуването й на интернет
страницата. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на
сметките на процесните задължения на интернет страницата си, поради което не следва
да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
По същите съображения претенцията за
заплащане на мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение следва да
бъде оставена без уважение.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени в тази им част
и отхвърлени в останалата.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 660,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 45,75 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 4,52 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Н.Р.И., ЕГН **********
*** за сумата в размер на 46,03
лева
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул.“***за периода
05.2016 – 06.2016 и 4,52 лева -
дялово разпределение за периода м. 05.2016 г. го 08.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху сумите, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.05.2019 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата
над 46,03 лева до пълния предявен размер от 653,08 лева и периода от 05.2015
г. до 04.2016 г. ; този за дялово разпределение за разликата над 4,52 лева
до пълния предявен размер от 11,30 лева, както и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 172,20 лева, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 14.09.2016г. до 20.05.2019 г. и 3,08
лева лихва за периода от 30.05.2016 г. до 20.05.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4089/2019 г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 45,75 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 4,52 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното
производство.
Решението е постановено при участие на „Бруната“
ООД, конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца - „Топлофикация
С.“ ЕАД
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________