РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. гр.Мадан, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20205430100291 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Р. АС. Ч. против О. Р., за признаване на установено спрямо ищеца, че ответникът не е
собственик на част от поземлен имот с площ от 84 кв.м. от УПИ III-18, кв. 6 по ЗРП на с. Ч.,
общ. Р., целият с площ 580 кв.м., при граници на УПИ III-1, кв. 6: на север – озеленяване, на
юг – УПИ-XVI, на изток – улична регулация и на запад – улична регулация и УПИ IV-15.
Ищцата Р. А. Ч. в исковата молба твърди, че е собственик по наследство и давностно
владение на част от 125 (сто двадесет и пет) кв.м. от УПИ III-18, кв. 6 по застроителния и
регулационен план (ЗРП) на с. Ч., целият с площ от 580 кв.м. при граници на УПИ III-1, кв.
6: на север - озеленяване на юг - УПИ - 16; на изток - улична регулация и на запад - улична
регулация и УПИ IV-15/Частта от имота, представляваща градина от 125 (сто двадесет и пет)
кв.м.твърди ,че е била собственост на А. Ш. Б. /А. Ш. Б./ към 1948 г. Установява, че той е
владял градината до 1983 г., а след смъртта му, същата се владее от ищцата Р.Ч.. Твърди, че
градината постоянно и непрекъснато е обработвана, част от нея трайно е засадена с ягоди, а
друга ежегодно е засаждана с фасул и лук. Праводателят на ищцата е декларирал целия
имот, сега УПИ III-18, кв. 6 като нива в м. Гьощевото по т. 11 в Декларацията за
притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г.Твърди ,че процесната градина е
включена в регулация и представлява имот планоснимачен № 9, кв. 2 от отменения план на
с. Чепинци, одобрен със Заповед № 5437/02.09.1958 г.В разписния лист към този план срещу
този имот е записан А. Ш. Б., наследодател на ищцата.Твърди ,че имота не е отчуждаван,
видно от приложеното писмо с изх. № 2670/26.05.2015 г. от община Р.. С декларация от
02.12.1965 г. А. Ш. Б. е декларирал, че е съгласен А. С. Ч. да построи жилищна сграда в
местността „Г.“ по плана на с. Ч.. С типов договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 14.09.1967 г., на основание решение на ИК на ГНС - Р. № 15/31.01.1967 г.
твърди, че на А. С. Ч. е отстъпено право на строеж върху държавно място с площ от 580
кв.м., съставляващо парцел VII, кв. 2 по плана на с. Ч., о. .Р, област С. за постройка на
жилищна сграда, съгласно изготвен и одобрен план от ОНС - Смолян. Въз основа на
реализираното право на строеж в имота е построена къща през 1967 г. След изграждането на
1
постройката, използваната за градина част от имота от 125 кв.м. е оградена с каменни
синори, поставени от А. Б. и А. Ч..Твърди, че след смъртта на двамата и до момента
каменните синори ограждат ползваната градина и я отграничават от прилежащата площ на
сградата.Моли съда да обърне внимание ,че през годините не е съществувал спор между
собственика на сградата. Спорове относно ползването на градината със собственика на
постройката са започнали около 2015 г. Независимо от това, обработването и засаждането
на градината нито ограничават, нито смущават или пречат на пълноценното ползване на
жилищната сграда, която единствено е станала собственост на Х. Ч.. Правото на собственост
върху постройката дава възможност единствено за ползване на прилежащия терен към
жилищната сграда, но не и целия урегулиран поземлен имот. Твърди, че О. Р. не е и никога
не е била собственик на процесния имот. Представеното писмо с изх. № 2670/26.05.2015 г.
на о. Р. съдържа изявление, че имотът не е отчуждаван. Няма данни за съставен акт за
общинска собственост. Поради това моли съда да признае за установено по предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ТПК от Р. АС. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Д.“ № **спрямо о. Р., БУЛСТАТ ****адрес: град Р. бул. „Б.” № **,
представлявана от Р. В. П. в качеството му на кмет, че НЕ Е СОБСТВЕНИК на част от
поземлен имот с площ от 125 (сто двадесет и пет) кв.м. от УПИ III-18, кв. 6 по
Застроителния и регулационен план на с. Ч., целият с площ от 580 кв.м. при граници на УПИ
III-1, кв. 6: на север - озеленяване на юг - УПИ - 16; на изток - улична регулация и на запад -
улична регулация и УПИ 1У-15.Претендира разноски. В о.с.з. от 09.09.2021г. е допуснато
изменение на предявения иск, като същият е предявен за част от поземления имот с площ от
84 кв.м, вместо 125 кв.м.
Постъпил е писмен отговор в законният срок от О. Р. чрез адв.А. като изрично прави
признание на предявеният иск. В о.с.з. от 09.09.2021 г. след допуснатото изменение на
петитума на исковата молба, ответникът, чрез процесуалния си представител признава иска.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същият е бил
редовно призован за с.з., в което е признал иска и своята отговорност в него на осн.чл. 237,
ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба и
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, искът не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда,
поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с
което да се уважат предявените искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент
на чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за настоящото производство, доколкото в исковата молба е формулирано искане
в този смисъл, съдържащо се и в доклада по делото. Съдът намира,че не е налице хипотезата
визирана в чл.78,ал.2 ГПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод от водене на
това дело и следва да заплати и сторените разноски ,които възлизат на сумата в общ размер
от 250 лева, в която сума се включва 50 лв. за държавна такса и 200 лв. за съдебно-
техническа експертиза.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Ч., ЕГН **********, с
2
постоянен адрес: с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Д.“ № **, че О. Р., ЕИК ***, гр. Р., бул. „Б.“ №
** не е собственик на част от поземлен имот с площ от 84 кв.м. от УПИ III-18, кв. 6 по ЗРП
на с. Ч., общ. Р., целият с площ 580 кв.м., при граници на УПИ III-1, кв. 6: на север –
озеленяване, на юг – УПИ-XVI, на изток – улична регулация и на запад – улична регулация
и УПИ IV-15, оцветена в жълт цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице инж.
М.Т. към заключението му от 01.09.2021 г., находяща се на л. 119 от делото, представляваща
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О. Р., ЕИК ***, гр. Р., бул. „Б.“ № ** да заплати на Р. А. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Д.“ № **, сумата от 250 лева
(двеста и петдесет лева) – деловодни разноски, от които 50 лева за заплатена държавна такса
и 200 лева за изготвена съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
3