О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Ловеч,………..2020 г.
Ловешкият
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Вълчева ч.гр.д. № 254 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274
и сл. ГПК. Производството
по делото е образувано по подадена частна жалба от „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........, чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.,
срещу Разпореждане № 401/09.03.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 84/2020 г.
по описа на Районен съд –Троян в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р.А.Х., ЕГН **********,***
за сумата 189.00 лв., представляваща допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.03.2019 г. до 01.07.2019 г.; за сумата
445.50 лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 04.03.2019 г. до 01.07.2019 г. и за сумата 29.68 лв.,
представляваща лихва за забава за периода
от 04.03.2019 г. до 03.02.2020 г., поради противоречие със закона.
Излага съображения, че съдебният
акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че на основание
чл.10а, ал.1 и ал.4 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изтъква,
че на основание попълнен и подписан от
заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги, заемателят е
декларирал желание до се ползва от допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение № 1. Затова счита, че тази допълнителна услуга е договорена между
страните ясно и точно като размер и разноски и не се дължи за неограничен
период от време. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане № 401/09.03.2020
г. по ч.гр.д. № 84/2020 г. на ТРС като неправилно и незаконосъобразно и
въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Частната жалба е подадена в
преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима,
но разгледана по същество - неоснователна.
Производството за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано
ч.гр.д. № 84/2020 г. по описа на РС Троян, е започнало по постъпило заявление
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу длъжника Р.А.Х. за парично
вземане в размер на сумата 1826.91 лв., представляваща задължение по Договор за заем CrediHome № 1191-10194756
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10194756 ,
сключени между „Микро кредит”АД и Р.А.Х. на 19.12.2018 год., като впоследствие
вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро кредит”АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД по силата на Приложения към рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.
Районният съд е отказал
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 189.00 лв.,
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 04.03.2019 г. до 01.07.2019 г., за сумата 445.50 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
04.03.2019 г. до 01.07.2019 г. и за сумата 29.68 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 04.03.2019 г. до
03.02.2020 г.,, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за останалите претендирани суми, а именно : 1032.25
лв. главница, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, за сумата 78.53 лв. договорна лихва за периода от 04.03.2019 г. до
01.07.2019 г., за сумата 51.95 лв. – лихва за забава по договор за заем за
периода от 04.03.2019 г. до 03.02.2020 г. и 86.54 лв. разноски по делото за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Извършвайки служебно
проверка съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, в мотивите на
обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в частта относно претендираните
т.нар. „допълнителни услуги”, искането противоречи на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК. Изложени са подробни съображения, че посочените клаузи в договора
нямат характер на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество с
тях се цели заобикалянето на чл.33 от ЗПК и водят до оскъпяване на кредита.
Настоящата инстанция изцяло
споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.
411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница,
договорна лихва и лихва за забава, включва и начислено възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги в размер на 189.00 лв., лихва върху тази сума от 29.68
лв., както и застрахователна премия по договора за допълнителни услуги в размер
на 445.50 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал.1 и 2
от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.
2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тъй
като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора
непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.
На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал
заемната сума през целия срок на договора.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с
Договор за допълнителни клаузи за начисляване на възнаграждение за предоставен
пакет от допълнителни услуги, по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл.
33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, с които се преследва
забранена от закона цел. Поради това те не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл. 410
от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Въззивният състав също намира, че
посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на
закона. В заявлението и представения договор за допълнителни услуги изрично е посочено,
че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем, а от начина, по който се
претендира, е видно че плащането на цената по този пакет е включено в общия
размер на вноската по кредита.
Въззивната инстанция намира, че в нормата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за
предоставения пакет от допълнителни услуги не представлява допълнителна услуга,
която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед
твърденията на заявителя, тази сума е уговорена като фиксиран размер.
Следователно тя не представлява разходи, а предварително уговорени задължения
на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че
тези клаузи противоречат и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха
могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия
морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото.
Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се
наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на
живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните
норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в
допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото
им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са
за нищожни уговорки, които накърняват добрите
нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 1500.00 лева, а уговореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е в размер на 951.75 лв. /668.25
лв. застрахователна премия и 283.50 лв. пакетна цена за допълнителни услуги/,
което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице
нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна
санкция, като е превърната в правна.
Наред с
изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла
на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1,
но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно.
Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе
разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги и застрахователна премия. Тези клаузи не пораждат права
и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410
от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.
Ето защо
въззивният съд намира, че направените в частната жалба възражения са неоснователни.
Районен съд Троян е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на
основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 401/09.03.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 84/2020 год. по описа на
Районен съд Троя в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление: гр. ........, чрез пълномощника юрисконсулт А.Б. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.А.Х., ЕГН **********,***
за сумата 189.00 лв., представляваща допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.03.2019 г. до 01.07.2019 г.; за сумата
445.50 лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 04.03.2019 г. до 01.07.2019 г. и за сумата 29.68 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 04.03.2019 г. до 03.02.2020 г.,
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.