МОТИВИ към ПРИСЪДА № 15 от 28.09.2018г.,постановена по НЧХД № 63/ 2018г. по описа на KРС
Съдебното производство по делото
е образувано по тъжба от В.П.П. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнато
обвинение срещу А.Б.А. с ЕГН ********** ***, за това, че на 20.09.2017г. при условия на продължавано престъпление в центъра на с.Садово и на Единен европейски
номер
112 публично разгласил
позорни обстоятелства за В.П.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на
длъжностно лице-младши полицейски инспектор, при изпълнение на службата му
-връчване на призовка за явяване в РУ Сунгурларе на трето лице, с изразите „ти
си пиян, целият миришеш на алкохол“, „един полицай надрусан, той е дрогиран,
силно дрогиран“ , „скача да ние бие, той ме дърпа, с глава ме удря“ като :
- на 20.09.2017г. около 19:40ч. в
центъра на с.Садово публично разгласил позорни обстоятелства за В.П.П. с ЕГН **********
*** в качеството му на длъжностно лице-младши полицейски инспектор, при
изпълнение на службата му -връчване на призовка за явяване в РУ Сунгурларе на
трето лице, с израза „ти си пиян, целият миришеш на алкохол“ и
- на 20.09.2017г. около 20:06ч.
на Единен европейски номер разгласил позорни обстоятелства за В.П.П. с ЕГН **********
*** в качеството му на длъжностно лице-младши полицейски инспектор, при
изпълнение на службата му -връчване на призовка за явяване в РУ Сунгурларе на
трето лице, с изразите „един полицай надрусан, той е дрогиран, силно дрогиран“,
„скача да ни бие, той ме дърпа, с глава ме удря“- престъпление по чл. 148, ал.2
вр. ал.1, т.1 и т.3 НК вр. чл. 26,ал.1 НК. Наред с тъжбата е предявен и
граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2500лв., представляваща
обезщетение за причинените му от това деяние неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят П.,
лично и чрез своя повереник, поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото
е доказано по несъмнен начин и моли да се наложи справедливо наказание, като се
уважи и предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия А.
Мехмед, че повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради което
подсъдимият следва да бъде призната за невиновен и оправдан, а предявеният
против него граждански иск-отхвърлен.
В последната си дума подс.А. твърди,
че е невинен.
ПО ФАКТИТЕ :
Подсъдимият А.Б.А. с ЕГН **********, е
роден на ***г. в с..
Тъжителят В.П. е служител на МВР
от 01.03.1996г. Към 20.09.2017г. заема длъжността „към ОД на МВР Бургас.
На същата тази дата-20.09.2017г.,
тъжителят е дежурен по график за времето от 18.00часа до 02.00часа на следващия
ден.
На 20.09.2017г. около 13.30часа
св.С.Т. ***, където заварва св. да бере орехи. Виждайки я, св скача от дървото
и тръгва да бяга. Св.Т. *** и се обажда на тъжителя П.. Около 16часа П. и св.К.
Д отиват в селото и св.Т. подава жалбата. Тримата отиват в дома на св.Мв, но
него го няма и П. разговаря с жената, с която св. в живее на семейни начала-,
дъщеря на подсъдимия А.. Tя им обяснява, че двамата с баща й са отишли за фураж.
Тъжителят и св.Добрев се отправят
към центъра на с.Садово, за да изчакат св. в, на когото трябва да връчат
призовка за явяване в районното управление. Малко по-късно към тях се
приближава лек автомобил „Лада
Жигула“, от която излизат св.М и подс.А.. Към тях се приближават и група
от няколко жени, сред които и дъщерята на подсъдимия, които казват на
св.Маринов да не подписва нищо. Тъжителят им обяснява да се отдръпнат настрани,
тъй като нямат работа с тях.
Тогава подс.А. започва да псува
тъжителя П., да го обвинява, че целенасочено се занимава със семейството им, да
се заканва, че ще го изсели, че повече няма да работи тази работа. Подсъдимият и жените се
отдалечават от тъжителя и св.Дв, когато последният чува, че тъжителят е обвинен
в това, че е пил алкохол, че е пил водка и е в пияно състояние, но не разбира
кой точно отправя това обвинение. В този момент подс.А. се качва в лекия
автомобил и си тръгва.
Докато са още в селото и говорят
със св.Маринов, св. разбира, че е подаден сигнал на ЕЕН 112, който поради липса
на дежурна част в РУ Сунгурларе, е препредаден в Община Сунгурларе. Според
сигнала, тъжителят П. че изпълнява служебните си задължения в пияно състояние.
Разбирайки за сигнала тъжителят П.
се обажда на св., който по това време е оперативен дежурен в РУ Карнобат,
обяснява ситуацията и иска да бъде изпратен екип, който да го тества за наличие
на алкохол в кръвта. Св.Р търси съдействия от старшия служител по КАТ към РУ
Карнобат, който го съпровожда до с.Садово. В селото пред всички събрани
полицейските служители са тествани с техническо средство „Алко тест Дрегер7510+“
за наличие на алкохол в кръвта, като отчетените резултати са отрицателни.
След като си тръгва в 20.06ч.
подс.А. се обажда на ЕЕН 112, като казва, че в с.Садово „един полицай надрусан,
В, те го изкониха от Бургас и сега е тука“, скача да ги бие. В разговора
заявява още, че този полицай го дърпа и го удря с глава, както и че той е
дрогиран, силно дрогиран. Докато разговаря подс.А. заявява още : „Ма няма у
районното, това е вече трети, четвърти път, не зная вече колко става се занимава
с нас. Ний сме опасно племе, не знам какво ще стане с него“.
След като тъжителят разбира за
отправените спрямо него обвинения се отправя към гр.Бургас, за да бъде
изпробван за употреба на наркотици. На 21.09.2017г. в 00.07ч е извършен тест,
който отчита отрицателен резултат.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Така описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, които съдът
кредитира като последователни и кореспондиращи помежду си, както и от писмените
доказателства по делото-справка за съдимост, длъжностна характеристика,
протокол за извършване на проверка на употреба на наркотични и упойващи
вещества.
При преценка на доказателствения
материал съдът намира средното:
По отношение на обясненията на
подсъдимия:
Те са както средство за защита,
така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат
проверени. За съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено
това доказателствено средство, успоредно с показанията на останалите свидетели,
с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на
обясненията.
Съдът не кредитира обясненията на
подс.А., тъй като същите са непоследователни и противоречат на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Така например твърдението че тъжителят е
уплашил и разплакал дъщеря му е било обект на самостоятелна проверка по
преписка №784/2017г. по описа на КРП,
която е приключила с отказ да се образува досъдебно производство срещу
тъжителя, тъй като няма извършено деяние.
По отношение на твърдението, че
тъжителят е осъществил спрямо него насилие също е извършена проверка по
преписка №779/2017г. по описа на КРС, която е приключила с отказ да се образува
досъдебно производство на основание чл. 24,ал.1,т.1 НПК-деянието не извършено.
Следва да се посочи, че в
жалбата, по която е образувана преписката и представеното в хода на тази
преписка Съдебномедицинско удостоверение №485/2017г. подс.А. е твърдял за
нанасяне на два удара в слабините, докато в съдебно заседание твърди само един
удар. Също така в проведения разговор с ЕЕН 112, търсейки съдействие и защита
от неправомерните според него действия на тъжителя, и проведен само минути след
събитието, подс. А. не съобщава за толкова тежко и сериозно посегателство
спрямо него.
Самото Съдебномедицинско удостоверение
№485/2017г. е издадено два дни след
описания от подс.А. инцидент. Също така съдебният лекар е удостоверил, че
видими травматични увреждания при прегледа не се установяват. Описана е само
болка, която обаче няма видим източник. Също така от разглеждането на
гр.д.№78/2011г. по описа на КРС на съдията докладчик е служебно известно за
друг подобен инцидент. В хода на цитираното гражданско дело подс.А. е твърдял,
че е получил удар в слабините, който му е причинил сериозно и много болезнено
увреждане. Т.е. самото писмено доказателство не може да послужи за доказване на
твърденията на подс.А.,тъй като причината за търпените от него болки остава
неясен.
Съдът не кредитира и показанията
на св., тъй като същият е заинтересован от изхода на делото и неговите
показания освен, че са вътрешно противоречиви, са и в пряко противоречие с
останалите по делото гласни доказателства. Така от неговите показания изобщо не
става ясно кое е наложило пристигането на полицаи от гр.Карнобат, защо се е
наложило извършването на проба за наличие на алкохол в кръвта им, кое е провокирало
удара (един на брой) в слабините на подс.А.. Напълно нелогично е твърдението
му, че след удар с коляно в слабините, подс. Алексадров се е присвил, качил се
е в колата и си тръгнал, при положение, че подобен удар би следвало да причини
силни болки. Без отговор остава и въпросът, ако наистина е бил ударен както
твърди св.Маринов, защо никой не е потърсил съдействие, при положение че е
направено обаждане на ЕЕН 112.
ПО ПРАВОТО :
Подсъдимият А.Б.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 148, ал.2 вр.
ал.1, т.3 НК. От обективна страна подсъдимият на 20.09.2017г.
около 20:06ч. на Единен европейски номер разгласил позорни обстоятелства за В.П.П.
с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжностно лице-младши полицейски
инспектор, при изпълнение на службата му -връчване на призовка за явяване в РУ
Сунгурларе на трето лице, с изразите „един полицай надрусан,той е дрогиран,
силно дрогиран“ , „скача да ни бие, той ме дърпа, с глава ме удря“.
Клеветата съставлява съзнателно
разпространяване на информация за определено лице в две направления: позорни
обстоятелства, които са неистински, или приписване на престъпление, което не е
извършено. В случая инкриминираните фрази подлежат на изследване във връзка с
цялостното съдържание на сигнала на подсъдимия. Неговото твърдение е, че
тъжителя по време на изпълнение на служебните си задължение е под въздействие
на наркотични вещества и упражнява физическо насилие спрямо него.
В подадения сигнал на ЕЕН 112
пострадалият съвсем логично не е посочен с три имена, не е определен конкретно,
но са дадени достатъчно индивидуализиращи признаци, по които той да бъде
индивидуализиран- полицай, който в момента е на проверка в с.Садово, преди това
е работил в гр.Бургас и сега работи в РУ Сунгурларе, обръщат се с името
„Веско“. Т.е. определяемо е лицето, за което се твърдят инкриминираните
обстоятелства.
С посочените
изрази подсъдимият е разпространил позорни обстоятелства, които са неистински.
При това подсъдимият е съзнавал, че тези изрази са неистински, тъй като спрямо
него нито е била упражнена агресия, нито тъжителя е имал неадекватно поведение
или вид.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият
е искал и предвиждал целените
общественоопасни последици,като е искал настъпването на съставомерния резултат,
а именно да накърни авторитета и доброто име
на тъжителя.
Същевременно деянието е осъществено спрямо тъжителя в качеството му на
длъжностно лице-младши полицейски инспектор към РУ Сунгурларе, при изпълнение
на службата му -връчване на призовка за явяване в РУ Сунгурларе на трето лице.
От така изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият А.Б.А. обективна
и субективна страна не е осъществила
състава на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.3 НК, а именно, че 20.09.2017г. около 19:40ч. в центъра на с.Садово публично
разгласил позорни обстоятелства за В.П.П. с ЕГН ********** *** в качеството му
на длъжностно лице-младши полицейски инспектор, при изпълнение на службата му
-връчване на призовка за явяване в РУ Сунгурларе на трето лице, с израза „ти си
пиян, целият миришеш на алкохол“ .
Съгласно чл. 303,ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения - съдът признава подсъдимият за виновен, само когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. В случая, не се установи деянието, а именно отправянето на
клеветническите изрази да е
извършено от подсъдимия, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, съдът го призна за невиновен и го оправда изцяло по повдигнатото срещу него обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението, за което
подсъдимия е признат за виновен, законът предвижда наказание „глоба” от пет
хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимият е
неосъждан, от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да
изискват тяхното възстановяване, поради което са налице всички предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба” на основание чл.78а от НК.
Ето защо съдът приложи този текст
от НК, като при определяне на конкретния размер на глобата съобрази следните
факти:
При клеветата негативното
въздействие върху личността на пострадалия не произтича пряко и непосредствено
от съдържанието на съобщената информация. Вредните последици са свързани с
възможната промяна на обществената оценка за неговата личност.По делото не се
установи обществената оценка за тъжителя да е била променена в резултат на
деянието на подсъдимия.
Последният е в напреднала възраст, пенсионер,
поради което съдът намери за справедливо административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева, поради което и го наложи.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно е, че тъжителят се е
почувствал засегнат от изложеното в подадения сигнал, осъществяващо състав на
престъпление клевета, т.е. преживял е негативен емоционален момент. Това се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели, че същият е
станал затворен в себе си, мълчалив, станал е обект на подигравки от колеги.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск
за доказан по основание. Размерът на обезщетението за причинените неимуществени
вреди следва да е в съответствие с преживения от пострадалия негативен
емоционален момент, съобразени с критерия за справедливост, въплътен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази факта, че деянието е осъществено спрямо тъжителя
при осъществяване на службата му, както че и в един период от време, същият е
бил обект на многобройни проверки, както и повод за подигравки от колеги бе
осъден да заплати на тъжетеля сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането 20.09.2017г до окончателното й
изплащане, като отхвърли иска в останалата му част до пълния претендиран размер
от 2500 лева като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Тъй като съдът призна подсъдимия
за виновни за извършено престъпление „клевета” и уважи предявен граждански иск
за сумата от 2000 лева подсъдимият бе осъден да заплати сума от 80 лева,
представляваща дължимата държавна такса за уважения размер на гражданския иск.
С оглед осъдителната наказателна
част на присъдата и съобразно уважената част на гражданските искове съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителя съдебно-деловодни разноски в размер на 912лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: