Определение по дело №785/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

16

Година

01.02.2016

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

01.27

Година

2016

Председател:

Секретар:

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че отношенията между „. и канализация " Е. Г. С., представляващ ВиК оператор от една страна и потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги на територия обслужвана от ВиК оператора са уредени в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор С., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 09 от 11.08.2014г. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 44, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди, че Община Д. е потребител на ВиК услуги с абонатен номер 2090001 и на територията на общината са поставени множество обекти ползващи ВиК услуги със самостоятелни водомери както следва: 1. Д. - Чешма до пазара - водомер № 04135г.; 2. Д. - Чешма в градинката срещу М. - водомер № - 006137; 3. Д. - Чешма в градината срещу съда - водомер № 04004г.; 4. Д. - Чешма до паметника - водомер №- не се чете; 5. Д. - обществена тоалетна - водомер № 04790927; 6. Д. - чешма У. Г. - водомер № 08983; 7.Д. - II етаж от общинска администрация - водомер № 142938; 8. Д. - III етаж от общинска администрация - водомер № 5024948; 9.Д. - чешма срещу полицията - водомер № 11728; 10. Д. — II етаж от общинска администрация водомер № 0362; 11. Д. - градинка поща водомер № 0020055, сменен с № 381470-15г.; 12. Д. - Културен дом водомер № 1244375; 13. Д. - Фитнес зала, У. Р. № 20 - водомер № 1130421; 14. Д. - летен театър - водомер № 25770; 15.Д. - градинка „О." - водомер № 025471; 16. Д. - Битово стопанство Г. Д. - водомер № 335284; 17. Д. - бивше поделение, У. Д. № 1 - водомер № 01569; 18. Д. - ДП - Д. - водомер № 04790756; 19. Д. - градски стадион - водомер № 585223-14г.; 20. Д. - бивш гарнизонен стол - водомер № 2587632; 21. Д. - сглобяеми временни жилищни постройки - водомер № 06664; 22. Г. - Здравна служба с. Г. - водомер № 1560166; 23. Г. - кметство - водомер № 7754; 24. М. - кметство - водомер № 5510362; 25. М. - улична чешма - водомер № *********; 26. Л. — улична чешма — водомер № 030412; 27. Л. - кметство - водомер № 93825; 28. С. - кметство - водомер № 2195705; 29. С. - улична чешма - водомер № 3029766; 30. С. — местността „Д.” - водомер № не се чете; 31. С. - улична чешма - водомер № 030418; 32. С. - кметството - водомер № не се чете; 33. Б. - кметство-водомер № 1695978; 34. Н. - обществена тоалетна - водомер № 3487903; 35. Г. — кметство - водомер № 007091; 36. Г. — улична чешма пред кметството водомер № 301725; 37. Т. - пещера „Д. г." - водомер № 0015173; 38. Т. - улична чешма - водомер № 029755 сменен № 0781249; 39. Т. — бл. Подвис, ап. 9 - водомер № 1006068; 40. Т. - бл. Подвис, ап. 5 - водомер не се чете; 41. Т. - здравна служба - водомер № 519632; 42. К. - улична чешма - водомер № - не се чете; 43. К. - кметство - водомер № 04686581; 44.Ж. - улична чешма - водомер № не се чете; 45. Ж. - външна чешма кметство с. Ж. водомер № 779885; 46. Ж. - кметство - водомер № 779513; 47. Ч. - улична чешма - водомер № 533588. Твърди, че за периода от 01.08.2014г. до 01.06.2015г., длъжника - потребител е ползвал водоснабдителни и канализационни услуги, отчетени по описаните по горе водомери общо за сумата от 15867.16 лева като размера на тази сума е формирана от сбора на сумите по 9 бр. фактури издадени за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги, които задължения не са погасени и към настоящия момент, като общата дължима сума за плащане по фактури е както следва: по ф-ра № 206562/01.08.2014г. - 2091.84 лева; по ф-ра № 211877/ 01.11.2014г. - 2346.53 лева; по ф-ра № 213711/01.12.2014г. - 1601.89 лева; по ф-ра № 215471/01.01.2015г. - 1403.74 лева; по ф- ра № 217321/01.02.2015г.- 2181.06 лева; по ф-ра № 219144/01.03.2015г. - 1222.10 лева; по ф-ра № 220905/ 01.04.2015г. - 1037.77 лева; по ф-ра № 222647/01.05.2015г. - 1676.24 лева и по ф-ра № 224453/01.06.2015г. - 2305.99 лева. Твърди, че поради не плащането на описаните парични задължения и на основание чл. 203 от Закона за водите е подал заявление, по реда на чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника - Община Д.. По така направеното заявление е образувано ч. Г. д. № 185/2015г. по описа на РС-Д. и е издадена исканата заповед за изпълнение, с която длъжника е осъден да му заплати главница в размер на 15867.16 лева, както и за съдебните разноски в производството по нейното издаване и в законоустановеният срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от Община Д., предвид което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че Община Д., с ЕИК: * дължи за плащане на „. И К. Е. Г. С., с ЕИК: *, парична сума в размер на 15867.16 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени водоснабдителни и канализационни услуги за периода 01.08.2014г. до 01.0б.2015г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да бъде осъден ответника да му заплати съдебните разноски в настоящото производство.

В о. с.з. за ответника се явява Началник отдел „Правно обслужване” при Община Д. - Н. Р., която оспорва иска. С писмен отговор моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана като излага съображения, че действително община Д. е потребител на ВиК услуги с абонаментен номер 2090001. ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги. Твърди, че от представените доказателства с исковатÓ молба - 9 броя фактури не е напълно ясно какъв е размера на дължимите от община Д. суми и начислените за тях лихви за забава. Налице е разминаване между сумите посочени в исковата молба, издадените и представени в община Д. фактури и фактурите представени като доказателства от ищеца. Освен това в представения карнет е видно, че на партидата на община Д. са начислявани куб. м. вода, като срещу някои от начисленията за исковия период липсват подписи от страна на абоната или негов представител. Претендира за разноски.

Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че ищцовото дружество е издало на ответника 9 броя фактури с №№ 206562/01.08.2014г. - 2091.84 лева; по ф-ра № 211877/ 01.11.2014г. - 2346.53 лева; по ф-ра № 213711/01.12.2014г. - 1601.89 лева; по ф-ра № 215471/01.01.2015г. - 1403.74 лева; по ф- ра № 217321/01.02.2015г.- 2181.06 лева; по ф-ра № 219144/01.03.2015г. - 1222.10 лева; по ф-ра № 220905/ 01.04.2015г. - 1037.77 лева; по ф-ра № 222647/01.05.2015г. - 1676.24 лева и по ф-ра № 224453/01.06.2015г. - 2305.99 лева.

Представени са извадки от карнет книгата по партидата на Община Д. – 47 броя за обектите, описани в исковата молба.

Не се спори, че в ДРС е образувано ч. Г. дело № 185/2015г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/13.07.2015г., по която е разпоредено длъжникътОбщина Д., ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *, с адрес на управление: Г. Д., обл. С., У. Д. № 1, представлявана от Ц. В. П. да заплати на кредитора „. И КАНАЛИЗАЦИЯ” Е., с ЕИК/Код по Булстат: *,със седалище и адрес на управление: Г. С., У. П. Р. С. 2, представлявано от М. Х. Н., Ч. пълномощника А. И. М. Г. сумите: 15867.16 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 15867.16 лева, считано от 10.07.2015 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и 317.35 лева– държавна такса и 612.00 лева – А. хонорар, като вземането произтича от неплащане на парични задължения за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода 01.08.2014г. до 01.06.2015г. по фактури с №№ 206562 от 01.08.2014 г.- 2091.84 лева; 211877 от 01.11.2014 г. – 2346.53 лева; 213711 от 01.12.2014 г.- 1601.89 лева; 215471 от 01.01.2015 г.- 1403.74 лева; 217321 от 01.02.2015 г.- 2181.06 лева; 219144 от 01.03.2015 г.- 1222.10 лева; 220905 от 01.04.2015 г.- 1037.77 лева; 222647 от 01.05.2015 г. – 1676.24 лева и 224453 от 01.06.2015 г.- 2305.99 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. При извършената справка по счетоводните книги при ответника по партидата на ищеца се установило, че има окончателно разплащане по фактура № 206562/01.08.2014 г. с платежен превод от30.09.2015 г., на стойност от 2627.30лева. 2. По фактура № 223453/01.06.2015 г. на стойност от 2305.99 лева, ответника е осчетоводил сума в размер от 2494.51лева. 3. По счетоводните записи при ответника по партидата на ищеца към 26.10.2015 г. е осчетоводена сума в размер от 13217.31лева, като неразплатенапо процесните фактури.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Установява се, че ответника на 03.11.2015г. е заплатил частично по фактура № 211877/01.11.2014 г. сумата от 1000 лева

Съдът намира, че иска е частично основателен и доказан и ще следва да бъде уважен частично по следните съображения :

Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество – заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК. Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. Г. д. № 185/2015г. по описа на Районен съд – Д., по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която заповедв срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от ответника възражение. Настоящият установителен иск е предявен на 26.08.2015г. в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Съдът намира иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим и разгледан по същество е частично основателен, доколкото от събраните по делото доказателства е установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение по ч. Г.дело № 185/2015г. по описа на РС - Д.. В хода на производството по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесните фактури от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване Ч. установяване на плащане в уговорените срокове по дължимите суми по фактурите, описани по-горе. В тежест на ищеца е да установи наличие на валидно облигационно отношение - наличие на действителен, сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите от негова страна задължения по договора за предоставена на ответника услуга, както и настъпилата изискуемост на вземането. Твърденията в исковата молба изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че ответника Община Д. е потребител на ВиК услуги с абонатен номер 2090... и на територията на общината са поставени множество обекти, ползващи ВиК услуги със самостоятелни водомери, така, както са описани в 47 точки в обстоятелствената част на исковата молба. Между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение, с предмет: предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител. Ответникът Община Д. има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.„б" от ЗРВКУ (в сила от 20.01.2005 год.), поради което дължи заплащане на предоставените му ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода. Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК" Е. Г.С., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-026 от 09.06.2006 год., Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „. и К. Е. Г. С., в сила от 24.09.2014г., одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /т.42/, публикувани /в изпълнение на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ/ в сайта на "ВиК" - Е. С., във вестник "Отзвук" бр. 97 и вестнÞк "Сега" бр. 195 от 25.08.2014г. Договорът за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани периоди от време (в случая не по малко от един, не по-дълги от три месеца), а заплащането на стойността става ежемесечно. За да установи наличието на задължение и неговия размер ВиК операторът следва да докаже, че съобразно приетите от него Общи условия е извършил всички действия по отчитането на потребеното количество за всеки отделен период. Спазването на уговорените по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД правила от страна на оператора и факта на изпълнението на задълженията му в тази насока следва да се установява от представените по делото девет броя фактури и 47 броя извадки от карнетни листи, относими към исковия период. От ССчЕ се установи, че по фактура № 206562/01.08.2014 г. е направен платежен превод на30.09.2015 г. на стойност от 2627.30лева, а съгласно констативно- съобразителната част от заключението по фактура № 211877 от 01.11.2014 г. за сумата от 2346.53 лева остава задължение 1600 лева, в хода на производството с платежен превод на 03.11.2015г. е заплатена и сумата от 1000 лева по същата фактура № 211877 от 01.11.2014 г. Следователно от представените по делото доказателства, обсъдени по-горе, заключението на вещото лице се установи, че доставката за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги е доказана, отразените количества вода за тези периоди са действително доставени, респ. отчетени по надлежния ред и ответника дължи на ищеца сумата в общ размер от 12028.79 лева.

За това предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен в тази част, като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 12028.79 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 01.11.2014г. до 01.06.2015г. вкл. по фактури с №№ 211877 от 01.11.2014 г. – 600 лева /издадена за сумата от 2346.53 лева/; 213711 от 01.12.2014 г.- 1601.89 лева; 215471 от 01.01.2015 г.- 1403.74 лева; 217321 от 01.02.2015 г.- 2181.06 лева; 219144 от 01.03.2015 г.- 1222.10 лева; 220905 от 01.04.2015 г.- 1037.77 лева; 222647 от 01.05.2015 г. – 1676.24 лева и 224453 от 01.06.2015 г.- 2305.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.07.2015г. до окончателното й изплащане, и разноските в заповедното производство - 317.35 лева– държавна такса и 612.00 лева – адвокатски хонорар, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/13.07.2015г. ч. Г. дело № 185/2015г. по описа на ДРС.

В останалата част иска за разликата над уважения размер от 12028.79 лева до претендирания от 15867.16 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени водоснабдителни и канализационни услуги по фактура № 206562/01.08.2014г. за сумата от 2091.84 лева и за сумата от 1746.53 лева по фактура № 211877 от 01.11.2014 г. /издадена за сумата от 2346.53 лева/ се установи, че тези суми са заплатени от ответника, както по-горе е посочено. Следва да се отхвърли иска в тази частза разликата над уважения размер от 12028.79 лева до претендирания от 15867.16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.07.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/13.07.2015г. ч. Г. дело № 185/2015г. по описа на ДРС като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, с оглед частично уважаване на иска, но и с оглед факта, че иска е частично отхвърлен поради плащане от страна на ответника към ищеца, което е станало след завеждане на настоящото дело, ще следва да бъде уважен иска за разноски изцяло, за това на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по настоящото дело в общ размер от 1691.35 лева, от които 317.35 лева- държавна такса, 150.00 лева- депозит за вещото лице по ССчЕ и 1224.00 лева- А. възнаграждение- разноски по настоящото дело.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните в производството, че ОБЩИНА Д., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., У. Д. № 1, представлявана от кмета К. Р. Д. дължи на „. И К.” Е. Г. С., с ЕИК: *,със седалище и адрес на управление: Г. С., У. П. Р. С. 2, представлявано от М. Х. Н., Ч. пълномощника си А. И. Г.- АК- С. сумата в общ размер от 12028.79 лева /дванадесет хиляди двадесет и осем лева и 79 ст./, представляваща главница за ползвани и неплатени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 01.11.2014г. до 01.06.2015г. вкл. по фактури с №№ 211877 от 01.11.2014 г. – 600 лева /издадена за сумата от 2346.53 лева/; 213711 от 01.12.2014 г.- 1601.89 лева; 215471 от 01.01.2015 г.- 1403.74 лева; 217321 от 01.02.2015 г.- 2181.06 лева; 219144 от 01.03.2015 г.- 1222.10 лева; 220905 от 01.04.2015 г.- 1037.77 лева; 222647 от 01.05.2015 г. – 1676.24 лева и 224453 от 01.06.2015 г.- 2305.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.07.2015г. до окончателното й изплащане, и разноските в заповедното производство - 317.35 лева– държавна такса и 612.00 лева – адвокатски хонорар, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/13.07.2015г. ч. Г. дело № 185/2015г. по описа на ДРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. И К.” Е. Г. С., с ЕИК: *,със седалище и адрес на управление: Г. С., У. П. Р. С. 2, представлявано от М. Х. Н., Ч. пълномощника си А. И. Г.- АК- С. против ОБЩИНА Д., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., У. Д. № 1, представлявана от кмета К. Р. Д. иск в частта относно признаване за установено между страните, че ответника ОБЩИНА Д.дължи на ищцовото дружество разликата над уважения размер от 12028.79 лева до претендирания от 15867.16 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени водоснабдителни и канализационни услуги по фактура № 206562/01.08.2014г. за сумата от 2091.84 лева и за сумата от 1746.53 лева по фактура № 211877 от 01.11.2014 г. /издадена за сумата от 2346.53 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.07.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/13.07.2015г. ч. Г. дело № 185/2015г. по описа на ДРС КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Д., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., У. Д. № 1, представлявана от кмета К. Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „. И КАНАЛИЗАЦИЯ” Е. Г. С., с ЕИК: *,със седалище и адрес на управление: Г. С., У. П. Р. С. 2, представлявано от М. Х. Н., Ч. пълномощника си А. И. Г.- АК- С. сумата от 1691.35 лева /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 35 ст./ от които 317.35 лева- държавна такса, 150.00 лева- депоþит за вещото лице по ССчЕ и 1224.00 лева- А. възнаграждение- разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.

СЪДИЯ :