№ 11139
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20221110125096 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С......., срещу М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес С........,и
длъжникът С Г Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С.........,и длъжникът Л. Т. Е - Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.С............,и длъжникът В В. Г., ЕГН **********, с адрес ГР..........,и
длъжникът В. В. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С..........., с която се иска да бъде признато
за установено спрямо ответниците, че дължат в условията на разделна отговорност суми за
доставена но незаплатена топлинна енергия както следва:
М. Г. Г. - 3/9 идеални части от общото вземане, възлизащи на сума в общ размер на
109.44 лева, от която 88.54 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 18.08 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
09.04.2019 г., а за дялово разпределение - 2.26 лв. - главница за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 0.56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
09.04.2019 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
Л. Т. Е-Г. - 1/9 идеална част от общото вземане, възлизаща на сума в общ размер на
36.48 лева, от която 29.51 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 6.03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 до
09.04.2019 г., а за дялово разпределение - 0.75 лв. - главница за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 0.19 лв. - мораторна лихва за периода от 31.05.2016 г. до
09.04.2019 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
В. В. Г. - 1/9 идеална част от общото вземане, възлизаща на сума в общ размер на 36.48
лева, от която 29.51 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
1
на вземането и 6.03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 до 09.04.2019 г., а
за дялово разпределение - 0.75 лв. - главница за периода от м.04.2016 г. до м.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
вземането и 0.19 лв. - мораторна лихва за периода от 31.05.2016 г. до 09.04.2019 г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственик на процесния имот, са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т С АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т С” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл,
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния
период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца
възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил само от назначения на Л. Т. Е. особен
представител, с който оспорва исковете като оспорва облигационната връзка и прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и акцесорните искове за дялово
разпределение и законни лихви върху двете главници.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума;
2
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
По делото е представен договор за продажба на държавен имот по силата на който Г
Г С придобил процесния недвижим имот.
По делото е представено удостоверение за наследници от което е видно, че Г Г. С
починал на 10.03.1992г. и оставил наследници съпругата си С Й С, Синовете си В Гев Г., М.
Г. Г. и С Г Г..
С Й С, прехвърлила своите 5/8 идеални части от собствеността на М. Г. Г. с
нотариален акт от 1994г. но си запазила правото на ползване.
От представените в заповедното производство доказателства се установява, че С Й С
е починала след исковия период.
По делото са представени сметки от индивидуалните справки за отопление и топла
вода от третото лице помагач. От тях е видно, че към исковия период партидата е водена на
името на С Й С. Последната е била клиент на топлинна енергия по силата на
3
обстоятелството, че е притежавала правото на ползване върху процесния топлоснабден
имота и партидата е била разкрита на нейно име.
С разкриването на партида на името на С Й С ищецът извънсъдебно е признал
наличието на облигационни отношения именно с нея. При тава положение ответниците не
са материално легитимирани да отговарят по предявения иск.
При това положение към исковия период ответниците не са били клиенти на
топлинна енергия и исковете подлежат на отхвърляне.
Доколкото не е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове
съдът намира за ненужно да изследва останалите предпоставки.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, от „Т С” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С......., срещу М. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес С........,и длъжникът С Г Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С.........,и длъжникът Л. Т. Е -
Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С............,и длъжникът В В. Г., ЕГН **********, с адрес
ГР..........,и длъжникът В. В. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С..........., с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците,
че дължат в условията на разделна отговорност суми за доставена но незаплатена топлинна
енергия както следва:
М. Г. Г. - 3/9 идеални части от общото вземане, възлизащи на сума в общ размер на
109.44 лева, от която 88.54 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 18.08 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
09.04.2019 г., а за дялово разпределение - 2.26 лв. - главница за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 0.56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
09.04.2019 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
Л. Т. Е-Г. - 1/9 идеална част от общото вземане, възлизаща на сума в общ размер на
36.48 лева, от която 29.51 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 6.03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 до
09.04.2019 г., а за дялово разпределение - 0.75 лв. - главница за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането и 0.19 лв. - мораторна лихва за периода от 31.05.2016 г. до
09.04.2019 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
В. В. Г. - 1/9 идеална част от общото вземане, възлизаща на сума в общ размер на 36.48
лева, от която 29.51 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.05.2015 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на вземането и 6.03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 до 09.04.2019 г., а
за дялово разпределение - 0.75 лв. - главница за периода от м.04.2016 г. до м.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
вземането и 0.19 лв. - мораторна лихва за периода от 31.05.2016 г. до 09.04.2019 г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение;
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
4
ищеца – „Т С“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5