№ 196
гр. Добрич, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230200213 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Добрич,
срещу наказателно постановление № 23-0255-000483 от 27.11.2023 г.,
издадено от Началника на Второ РУ - Добрич при ОДМВР - Добрич, с което
на И. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
1
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 1064760/10.11.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е
връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е
заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен
в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС
е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
2
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за
движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да
използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
В действителност, в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено,
че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „****“ е с рег. № ****,
вместо с рег. № ****. Очевидно в случая се касае за техническа грешка при
изписването на последната цифра от регистрационния номер на автомобила в
обстоятелствената част на АУАН и НП (изписана цифра „6“, вместо цифра
„5“), която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за
жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка
следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от които се установява категорично, че жалбоподателят
И. Т. М. е управлявал собствения си лек автомобил „**** ****“ с рег. № ****.
Това обстоятелство е описано в съответните части на АУАН и НП,
съдържащи данните за нарушителя, видно от които, жалбоподателят И. Т. М.
е санкциониран в качеството на водач на лек автомобил „**** ****“ с рег. №
****, като всички елементи от описанието на нарушението съвпадат, като
правилно съобразно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е
определено и съответното наказание, поради което защитата на нарушителя
3
не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си както в
административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното
производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. В този смисъл погрешното изписване в обстоятелствената
част на АУАН и НП на последната цифра от регистрационния номер на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил „**** ****“, не съставлява
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна на това
основание, отчитайки и че при съставяне на АУАН жалбоподателят е заявил,
че няма възражения. Касае се за неточност, която не влияе върху
законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя,
което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна
практика (Виж Решение от 09.11.2016 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. №
370/2016 г., Решение № 314 от 02.11.2020 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. №
345/2020 г., Решение № 269 от 05.08.2021 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. №
279/2021 г.).
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.11.2023 г., в 14:29
часа, в ****, управлява лек автомобил „**** ****“ с рег. № ****, негова
собственост, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
4
колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се
наказва с глоба в размер на 50 лева (чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП).
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на И. Т. М. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно
заседание, актосъставителят Я. В. М. потвърждава констатациите в акта. В
съдебно заседание свидетелят М. дава следните показания: „Подписът е мой.
Аз съм го съставил акта. Ние стоим на центъра на с. Одърци. Спряхме
човека, нямаше колан и му съставихме акт. Бях на работа с Я. Д., мисля. Аз
го видях, че е без колан, иначе няма да пишем акт”(цитат). Макар и косвено
същата фактическа обстановка пресъздава и свидетелят Я. Д. Д., който в
съдебно заседание заявява, че не си спомня за случая. Тази липса на спомен у
свидетеля Д. намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед
нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от
време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните
проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на
своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля Д. обаче не опровергава
фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същият е положил
подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на
фактите в неговото съдържание.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Я. М. и Я. Д.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Я. М. и Я. Д..
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
5
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба в
размер на 50 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че конкретното нарушение, предмет на НП, което съдът
счита за безспорно установено, не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално
правни норми обществени отношения. Обект на защита са обществените
отношения по опазването живота и здравето на всички участници в
движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци. В този ред на
мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно превозно средство
е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението. Няма спор в
настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното обучение,
обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща
извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за
маловажен случай на административно нарушение.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
6
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно - статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП
(за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска) са отнети 10 контролни точки.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от
изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0255-000483 от
7
27.11.2023 г., издадено от Началника на Второ РУ - Добрич при ОДМВР -
Добрич, с което на И. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8