РЕШЕНИЕ
№ 21017
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110116813 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Б. И., С. Н. Ч. и Й. Н., с искане да
се осъдят ответниците са да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 3
553,86 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
бл. 401, вх. 5, ет. 3, ап. 9, аб. № 259011, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 563,15 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.; 41,69 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и
10,22 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
30.03.2019 г. до 28.02.2022 г., в условията на разделна отговорност при квоти както
следва:
Л. Б. И. – 2/4 или сумата от 1776,93 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 281,58 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.; 20,85
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и 5,11 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.;
С. Н. Ч. – 1/4 или сумата от 888,47 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 140,79 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.; 10,42
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
1
окончателно изплащане на вземането и 2,56 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.;
Й. Н. Ч. – 1/4 или сумата от 888,47 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 140,79 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.; 10,42
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и 2,56 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.
Ищецът твърди, че наследодателите на ответниците са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Л. Б. И.,
който е признал исковите претенции и е представил споразумение, сключено с ответника,
както и касов бон за извършено плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите
двама ответници чрез назначения им от съда особен представител.
С молба от 24.11.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение на топлинната
енергия е извършено законосъобразно.
В проведеното на 28.11.2023г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е заявил, че ищцовото дружество е
получило плащане на всички предявени претенции, както и на разноските по делото, като
оставали неплатени единствено разноски за издаване на съдебни удостоверения в размер на
10 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
2
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
на спорната сума. В тежест на ответника е да докажат плащане на процесните вземания.
В конкретния случай така посочените обстоятелства са безспорни по делото. Освен
безспорния им характер, от приетия Договор за покупко-продажба по реда на НДИ от
25.04.1991г. се установява, е процесният имот е придобит от Б. Л. И., а видно от приетото
копие от акт за граждански брак, към датата на придобиване, той е бил в брак с А. А. И.,
сключен на 20.10.1976г. От приетите удостоверения за наследници на Б. Л. И. и А. А. И. пък
се установява, че техни единствени наследници са ответниците С. Н. Ч., Й. Н. Ч. и Л. Б. И..
С оглед на това и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, наличието на облигационно
правоотношение между страните по неформален договор за доставка на топлинна енергия
при общи условия се явява установено. От приетите и неоспорени фактури и съобщения към
фактури, както и от представените от третото лице – помагач изравнителни сметки пък се
установява, че имотът е топлоснабден, като размерът на задълженията за процесния период
съответства на претендирания.
От представените от ответника касови бонове пък се установява и ищецът признава,
че вземанията предмет на делото са платени в хода на процеса. С оглед на това и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради
плащане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото
плащането е извършено в хода на процеса и ответниците са дали повод за завеждане на
исковете. Искането на особения представител разноските за неговото възнаграждение да
останат в тежест на ищеца е неоснователно, тъй като причина за неговото назначаване е
фактът, че ответниците С. Ч. и Й. Ч. не могат да бъдат открити за връчване на преписи от
съдебните книжа. Освен това тези разноски вече са заплатени от ответниците. Съобразно
направеното изявление на процесуалния представител на ищцовото дружество в
проведеното открито съдебно заседание, ищецът е претендира плащане единствено на
сумата от 10 лева – разноски за снабдяване с две съдебни удостоверения, които следва да му
бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ , срещу
Л. Б. И., с ЕГН: **********, С. Н. Ч., с ЕГН: **********, и Й. Н. Ч., с ЕГН: **********,
тримата с адрес: гр. С, ж.к. „М “, бл., вх. , ет. , ап. , осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разделно заплащане при квоти от
2/4 части за Л. Б. И. и по 1/4 части за С. Н. Ч. и Й. Н. Ч. на сумата от 3553,86 лева,
3
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М “, бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № , ведно със
законната лихва считано от 30.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 563,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г.;
сумата от 41,69 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.02.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва считано от 30.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,22 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г.,
ОСЪЖДА Л. Б. И., С. Н. Ч. и Й. Н. Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от общо 10 лева, представляваща останалите неплатени
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4