№ 346
гр. Стара Загора, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20245530101760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД - гр. София
против Ф. П. Ф. от ************* – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 822/2024г. по описа на
СтРС, а именно: сумата от общо 258,15 лв., представляваща задължение по
Договор № ************* за електронни съобщителни услуги, предоставени
със системен партиден номер ************* за периода от 24.11.2021г. до
17.04.2022г., от която: 104,21 лв. – неплатена цена за предоставени електронни
съобщителни услуги; 153,94 лв. –неустойка, поради предсрочно прекратяване
на договора; 47,69 лв. – мораторна лихва за периода от 10.12.2021г. до
10.01.2024г., ведно със законната лихва от 17.01.2024г. до изплащане на
вземането. Претендират се разноски по настоящото и по заповедното
производство.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер №
*************, от 01.11.2021г., със системен партиден номер *************.
На 01.11.2021г. е подписано Приложение № 1 към договора - за услуга
************* с план „ONE 15,99 Октомври 2021 2г“, за срок от 24 месеца. За
периода от 21.10.2021г. до 20.03.2022г. /период на фактуриране/ било
извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
Общите условия на „А1 България” ЕАД и натрупал просрочени задължения за
1
неплатени електронни съобщителни услуги, за посочения период, както и за
предходни такива. В тази връзка, на 17.04.2022г., договор № *************,
със системен партиден номер *************, бил прекратен, поради
неплащане продължило повече от 124 дни, съгласно ОУ, и била начислена
неустойка в размер на 153,94 лв.
Предвид гореизложеното, за периода 24.11.2021г. до 17.04.2022г.
ответникът дължал на ищцовото дружество суми в размер на общо 258,15 лв.,
от които 104,21 лв. -неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 153,94 лв. общ размер неустойки. Върху посочената
сума била начислена мораторна лихва в размер на 47,69 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. С
подаденото възражение по ч.гр.д. № 822/2024г. на РС-Стара Загора същият
твърди, че документите му са били откраднати, никога не е сключвал договор
с ищеца и не е използвал процесните мобилни услуги.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 822/2024 г. по описа на СтРС, съдът
е издал заповед за изпълнение за процесните суми, подадено е възражение от
длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на предявените
установителни искове.
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен Договор № ************* от 01.11.2021г. за електронни
съобщителни услуги. Към договора е сключено Приложение № 1 от същата
дата, с което са уговорени услуги с тарифен план „ONE 15,99 Октомври 2021
2г“, за тел. номер *************, SIM карта № *************, за срок от 2
години. По делото са представени и Допълнение към Приложение № 1 към
договор № ************* от 01.11.2021г. /с което ответникът е декларирал, че
е запознат и съгласен с приложимите Общи условия, публикувани на интернет
страницата на ищцовото дружество/ и Приложение № 3 от 01.11.2021г. –
ценоразпис.
Относно абонаментните такси и ползваните услуги за тел. номер
************* от страна на ищцовото дружество са издадени следните
данъчни фактури: фактура № ********* от 24.11.2021г. на стойност 36,30 лв.
за отчетен период 21.10.2021г. до 20.11.2021г., с падеж 09.12.2021г.; фактура
№ ********* от 23.12.2021г. на стойност 16,30 лв. за отчетен период
21.11.2021г. до 20.12.2021г., с падеж 07.01.2022г.; фактура № ********* от
24.01.2022г. на стойност 16,00 лв. за отчетен период 21.12.2021г. до
20.01.2022г., с падеж 08.02.2022г.; фактура № ********* от 23.02.2022г. на
стойност 21,24 лв. за отчетен период 21.01.2022г. до 20.02.2022г., с падеж
10.03.2022г. и фактура № ************* от 23.03.2022г. на стойност 16,51 лв.
2
за отчетен период от 21.02.2022г. до 20.03.2022г., с падеж 07.04.2022г.
Със сметка № ************* от 17.04.2022г., издадена от ищцовото
дружество, на ответника е начислена неустойка – три стандартни месечни
такси - на стойност 54,99 лв. Сметка № ************* от 17.04.2022 г. е
издадена за 96,95 лв., представляващи неустойка – отстъпки от цена на услуги.
Сметка № ************* от 12.12.2021г. е за 2,00 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения. Като доказателства по делото са
представени и Общите условия на ищеца.
Съдът е допуснал по делото изготвяне на съдебнопочеркова експертиза,
като е дал възможност на ответника да се освободи от разноски за изготвянето
й, предвид наведено от негова страна твърдение, че е в невъзможност да
заплати определения депозит. Ответникът не е представил доказателства, че е
материално затруднено лице, при двукратно дадена му възможност за това, не
е заплатил определения от съда депозит, поради което, с определение, съдът е
отменил назначаването на исканата експертизата, като приема, че е налице
хипотезата на чл. 161 ГПК – от страна на ответника са създадени пречки за
събиране на допуснати доказателства, като последният е предупреден за
последиците от това процесуално бездействие.
Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане
изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея
основание. Това предполага установяване наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на същите, т.е. че е
осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни
услуги, размера на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка –
уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на
основанията, визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават
право на оператора да начислява неустойка в търсения размер.
Направеното възражение от длъжника /ответник/, че никога не е
сключвал договор с ищеца остана недоказано, поради което, от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по посочения договор за електронни
съобщителни услуги. Процесните фактури /с изключение на една/ са за
месечни абонаментни такси, които се дължат, без значение дали са ползвани
услугите, поради което, в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената по процесните фактури.
Предвид липсата на представени от ответника доказателства за
заплащане на дължимите суми /и твърдения за това/, съдът намира, че
предявеният установителен иск по отношение дължимостта на сумата за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и абонаментни
такси следва да бъде уважен за сумата от 104,21 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване заявлението – 17.01.2024г., до
3
окончателното й изплащане. Дължимата лихва за забава върху
претендираните главници по петте фактури /по фактура № ************* от
23.03.2022г. се претендира сумата от 14,37 лв./, считано от деня, следващ
падежа на съответната фактура – до 10.01.2024 г., /служебно изчислена от
съда/ е в размер на 23,16 лв.
По отношение на неустойката в размер на общо 153,94 лв.
Претендираната неустойка е формирана, както следва: 54,99 лв. - неустойка в
размер на три стандартни месечни такси за посочения номер; 96,95 лв. -
неустойка за отстъпки от цената на месечната такса и 2 лв. - обезщетение за
обработка на просрочени задължения.
Съгласно раздел Отговорност в Приложение № 1 към процесния
договор за мобилни услуги, ако абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по вина на абоната преди изтичане на срока за ползване, определен
за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Съгласно чл. 54.12 от ОУ, договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
В случая, предвид забава в плащането повече от 124 дни, са настъпили
условията за начисляване на неустойка в размер на 54,99 лв. – три стандартни
месечни такси, както и сумата от 2 лв. – за обработка на просрочени
задължения, съгласно приложения ценоразпис, следователно тези суми са
дължими, ведно със законната лихва, считано от подаване заявлението –
17.01.2024г., до окончателното им изплащане. Дължима е и мораторната лихва
върху тези суми, която, считано от деня, следващ падежа, до 10.01.2024г.,
/служебно изчислена от съда/ е в размер на 11,46 лв.
По отношение на претендираната неустойка – в размер на 96,95 лв.,
представляваща отстъпки от цена на месечната абонаментна такса, съдът
намира, че тази клаузи е нищожна, поради което не поражда задължение за
потребителя. Това е така, тъй като тази неустойка е договорена, като
двукомпонентна, включваща, както част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове, така и от пазарните цени на крайните устройства, /в т.
ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната/, съответстваща на
4
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така договорена,
клаузата предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката,
които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди в какъв
приблизителен размер ще е. Тази неустоечна клауза не съдържа трикратното
ограничение, като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер
на абонаментните месечни вноски, и не е ясно, при неизпълнението на кои
точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за
устройството или и в двата случая. Съдът счита, че с уговорената клауза се
накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26 ал.1, пр.
трето от ЗЗД и същата се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и
също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се
надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и
същата се явява необосновано висока.
Отделно от това, посредством уговорената неустойка, ищецът се стреми
да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна не еквивалентност
на престациите. Определена по този начин, неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а
"увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставената
услуга.
Поради горното, съдът счита, че претенцията за заплащане на сумата от
96,95 лв. - за неустойка – отстъпки от цена на месечната такса, е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид
неоснователността на иска за главница, неоснователна е и претенцията за
обезщетение за забавеното й плащане, считано от деня, следващ падежа, до
10.01.2024г. Следователно, претенцията за лихва за забава за разликата над
34,62 лв. /23,16 + 11,46/ до пълния претендиран размер от 47,69 лв., следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
настоящото производство и по ч.гр.д. № 822/2024г. по описа на РС-Стара
Загора, съразмерно на уважената част – в размер на общо 96,04 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част, в размер на
107,92 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Ф. П. Ф., ЕГН **********, от
*************, че същият дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1, сумата в общ
размер 161,20 лева, от които - сумата от 104,21 лева – представляваща цена на
абонаментни такси и електронни съобщителни за периода от 24.11.2021г. до
17.04.2022г. по Договор № *************, предоставени със системен
партиден номер *************, за което са издадени фактури №
*********/24.11.2021г., № *********/23.12.2021г., № *********/24.01.2022г.,
№ *********/23.02.2022г. и № *************/23.03.2022г. и сумата от 56,99
лв. – представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора
/три стандартни месечни такси и обезщетение за обработка на просрочени
задължения/, ведно със законната лихва върху сумата в общ размер 161,20
лева, считано от 17.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
34,62 лева - лихва за забава за периода от 10.12.2021г. до 10.01.2024г., като
отхвърля претенциите за лихва за забава - за разликата над 34,62 лева до
пълния претендиран размер от 47,69 лева и за неустойка – за разликата над
56,99 лева до пълния претендиран размер от 153,94 лева, като неоснователни
в тази част, за които суми е издадена заповед № 621/11.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 822/2024г.
по описа на РС – Стара Загора.
Осъжда Ф. П. Ф., ЕГН **********, от *************, да заплати на "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Кукуш" № 1, сумата от общо 96,04 лева - разноски по настоящото
производство и по ч.гр.д. № 822/2024г. на РС - Стара Загора, съразмерно на
уважената част.
Осъжда "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1, да заплати на Ф. П. Ф., ЕГН
**********, от *************, сумата от 107,92 лева – разноски, съразмерно
на отхвърлената част.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6