РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106196 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
БУРГАС” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.
Лозово, промишлена зона, представлявано от Х.И.И., против против Д. АЛ. ИВ. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ******, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1018/28.05.2021 г. по ч.гр.д. № 3675/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 533.42 лева, от които 466.85 лева -
главница за неизплатени сметки към дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище
находящо се в гр. Бургас, *****, по партидата на клиент № *****, по издадени фактури
с отчетен период от януари 2018 г. до април 2021 г., както и мораторна лихва в размер
на 32.19 лева за периода от 01.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и 34.38 лева за периода от
09.04.2020г. до 20.05.2021г. т.е. общо мораторна лихва от 66. 57 лв., както и законна
лихва върху главницата от 27.05.2021 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се
основават на отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и
начин на отчитане, както и на съществуващи между страните облигационни
отношения, възникнали на основание чл. 150 и §1, т. 2а от Закона за енергетиката, като
се твърди, че ответникът е собственик на процесния имот в отчетния период, за който
1
се претендира плащане. Сумите се отнасят до изразходена топлинна енергия въз
основа на предоставените данни в тази връзка от топлинния счетоводител, като същите
са за отопление – за щранг-лира и сградна инсталация, дялово разпределение, ведно със
съответните лихви.
Правното основание на предявените искове е чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. предл. 1-во и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения му особен представител. На първо място се сочи, че
ответникът не е във валидни правоотношения с ищеца. Това било видно от
представения с исковата молба Протокол от ОС на ЕС, по силата на който
„БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД бил избран за топлоснабдителен агент. Същият не бил
подписан от ответника. В този случай договорът нямал сила по отношение на трети
лица, каквото се явявал ответникът. На второ място, навеждат се доводи за нарушение
на чл. 147а от ЗЗП, както и на императивната норма на чл. 62 ЗЗП. Твърди се, че не са
представени доказателства за дължимостта на сумите за реално потребена топлинна
енергия от ответника, като предявените вземания се оспорват по основание и размер.
Третото лице –помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от С.С.Б., не изпраща свой
представител в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и на третото лице
помагач, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3675/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на
настоящия установителен иск. Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК съдът е указала на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК, което
обуславя правния интерес от установяване съществуването на вземанията по
заповедта.
Съгласно нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № ** от *** г. на
нотариус *** с рег. № ** в РНК , вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № *** от
**** г., акт № **, том ***дело № *** г., ответникът се легитимира за собственик на
процесния имот, като го е придобил чрез дарение от своята майка.
С протокол от 15.11.1999 г. общото събрание на етажните собственици на *** в
ж.к. ****, гр. Бургас, е избрало ищцовото дружество за свой доставчик на топлинна
енергия и БГВ, избрано е дяловото разпределение да се извършва от „Белчевстрой“
ЕООД, избран е и представител, които да представлява етажната собственост в
2
отношенията й с дружествата. С оглед на това са сключени и представените по делото
договор ТАК № 4 от 21.01.2000 г. и анексите към него, договор № ТДРТ № 1 от
04.12.2002 г., последващия такъв от 30.12.2005 г., от 15.01.2008 г. и анексите към него,
договорът от 02.04.2018 г.и анексите към него, както и този от 04.01.2006 г.
Видно от приложена по делото справка по партидата на ответника в периода на
претенцията от януари 2018 до април 2021 включително са начислявани суми само за
отопление от щранг-лира в размер на 244. 16 лв., за сградна инсталация – 141. 97 лв.,
такси за отчет и дялово разпределение в размер на 88. 45 лв. т.е. общо главница в
размер на 466. 85 лв., след корекция от 0 4. 68 лв. и служебно прихващане от 3. 05 лв., и
мораторни лихви в размер на 66. 57 лв. Същите са установени чрез отчетите на
съответните топломери, за които са представени и съответните свидетелства за
съответветствие, както и отчета и разпределението за процесната абонатна станция.
Не се твърди и установява така начислените и претендирани суми да са
заплатени от страна на ответника.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установяване в настоящото производство е дължи ли ответникът на
ищцовото дружество претендираните от него суми. При предявяването на
установителния иск по чл. 422 от ГПК е в тежест на ищеца да установи дължимостта
на търсените от него сумите.
Нормативните актове, предвиждат, че потребителите в сграда – етажна
собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителни тела в имотите си,
както е в процесния случай, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградата –
етажна собственост е останала присъединена към абонатната станция, поради което
всички лица продължава да дължат суми за сградна инсталация и щранг – лира, за
периодите до когато такива са начислявани съгласно действащата нормативна уредба,
като съгласно закона тези лица са абонати на “Топлофикация” /чл. 153, ал. 6 от Закона
за енергетика /ЗЕ/; чл. 112в, ал. 2 и ал. 3, чл. 108, ал. 4 от Закона за енергетиката и
енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ - отм., чл. 72, ал. 4 от Наредба № 2 за
топлоснабдяването /отм./. Ето защо съдът намира за доказана дължимостта на сумите
за топлоенергия, включваща начислените суми за сградна инсталация, отопление
щранг-лира, ведно с таксите за отчет и дялово разпределение, при все че съгласно
договорите между доставчика и топлинния счетоводител, „Топлофикация“ заплаща
извършваните услуги по цени съгласно приложение № 9 /лист 37/, въз основа на броя
на обслужваните имоти и броя на средствата за дялово разпределение в тях.
Наведените доводи за невалидното избиране на лицето, извършващо дялово
разпределение и отчет, както и валидното сключване на договорите с него и т.н. не се
3
споделят от съда, тъй като е налице решението на общото събрание в тази връзка и
следва да се приеме, че е налице мнозинство на етажните собственици за вземане на
решението, при което същото е валидно, при все че не се твърди и доказа то да е било
отменено като незаконосъобразно. Абсолютно ирелевантно за делото е че ответникът
не е участвала в Общото събрание на етажната собственост, с което е взето това
решение. Друг е въпросът и че към този момент той все още не е имал качеството на
етажен собственик.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както е и в случая, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Едва когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение т.е. общото събрание на етажните собственици може да
вземе решение с мнозинство от 2/3 за прекратяване ползването на услугата
топлоснабдяване. Горните лица се смятат обаче за клиенти на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването. Едва при окончателно прекратяване на
топлоснабдяването не се дължат никакви суми на топлофикационното дружество,
което престава да доставя топлинна енергия към съответната абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Именно и поради това не могат да бъдат
споделени наведените доводи за нарушение на чл. 62 от ЗЗП. В тази връзка следва да
се отбележи също така, че съгласно Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 („ЕВН България“,
„Топлофикация" ЕАД срещу Н.С.Д. и „Топлофикация София" ЕАД срещу М.С.Д.) е
даден отговор на отправеното преюдициално запитване, като е прието, че Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, не в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна
отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за
отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на
централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент. Даден е
4
също така отговор, че е допустима национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна
система, определена част от разходите за използваното в сградата отопление,
съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя
между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им,
независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки
апартамент". Ето защо след като ответникът е носител на правото на собственост
върху топлоснабден имот и няма други лица, които да са носители на правото на
ползване върху същия, означава, че по силата на закона същата има качеството на
потребител и клиент на топлинна енергия и следва да заплати търсените от него суми.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушение на чл. 62 от ЗЗП досежно
общите условия, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на
топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ и съгласно установените в
него правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди,
каквото безспорно се установява по делото, съобразно подробно изложени по-горе
мотиви в тази връзка. Нормата на чл. 150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлоп-реносно предприятие на потребители /клиенти/ на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. По делото не се твръди и установява ответникът да е извършил подобни
действия по отношение на общите условия, поради което и следва да се приеме, че
същите се приемат от него. В случая договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия е възникнало между топлопреносно предприятие
и потребителя /клиента/ по силата на закона – чл. 150 от ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на общите
условия. В този смисъл е и решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. ІІІ ГО на
ВКС.
Досежно лихвите съдът намира следното:
В договора с топлинния счетоводител изрично е уговорено начисляването на
лихви при неплащане в срок до 30 число на месеца, следващ този за който се отнася
потреблението. Такава разпоредба се съдържа и в Общите условия за продажба на
5
топлинна енергия от „Топлофикация –Бургас” ЕАД на потребителите в град Бургас.
При това положение срокът кани вместо кредитора и след настъпването на падежа
законосъобразно се явява начисляване на лихви. При това искът за мораторната лихва
за сумите по фактурите като основателен също следва да бъде уважен.
Законната лихва също се дължи върху главницата от датата на депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 225 лв.,
включваща заплатена държавна такса от 75 лв. и заплатения депозит за особения
представител в размер на 150 лв.
При това общата дължима сума за разноските е в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Д. АЛ. ИВ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ******, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. Лозово, промишлена зона,
представлявано от Х.И.И., сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1018/28.05.2021 г. по ч.гр.д. № 3675/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 533.42 лева, от която 466.85 лева - главница за
неизплатени сметки към дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо
се в гр. Бургас, *****, по партидата на клиент № *****, по издадени фактури с отчетен
период от януари 2018 г. до април 2021 г. включително, както и мораторна лихва в
размер на 32.19 лева за периода от 01.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и 34.38 лева за периода
от 09.04.2020г. до 20.05.2021г. т.е. общо мораторна лихва от 66. 57 лева, както и
законна лихва върху главницата от 27.05.2021 г. до изплащането й.
Осъжда Д. АЛ. ИВ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
******, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. Лозово, промишлена зона,
представлявано от Х.И.И., сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за направените
разноски, от които 25 лева за ч.гр.д. № 3675/2021 и 225 лв. за настоящото гр.д. №
6196/2021 г., двете по описа на Районен съд - Бургас.
6
Решението е постановено при участието на БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от С.С.Б., като
трето лице-помагач на страната на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК ****.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7