Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
Гр. Перник, 09.01.2024 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: И.И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия И.И.
административно дело № 8 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
със седалище и адрес на управление: с. М. № 4, област Перник, представлявано от
И.И.П. срещу Ревизионен акт № Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022 година,
издаден от Н.И.Б. на длъжност: началник сектор, възложил ревизията и П.Р.И. на
длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
изцяло с Решение № 1 795 от 14.11.2022 година на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с който са установени задължения по Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 51 945 /петдесет и една хиляди
деветстотин четиридесет и пет/ лева, от които 48 521,33 /четиридесет и
осем хиляди петстотин двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи главница и лихва за забава в размер на 3 423,67 /три хиляди
четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ за данъчен
период от месец 10.2021 година до месец 12.2021 година.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен, защото е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на
закона и при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата. По
същество излага довод за това, че не са правилни изводите на приходната
администрация досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени
от дружествата „***“ ЕООД и „***“ ООД, доколкото същите констатации се градят
само на косвени доказателства, което е в противоречие с принципа инкорпориран в
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6, ал. 3 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК.
Твърди, че са представени всички необходими доказателства, въз основа на които
може да се направи категоричен извод за реалност на доставките, като посочва че
са представени приемо – предавателни протоколи, договори, които са сключени с
доставчиците, фактури и приложени към тях съпроводителни документи, като всички
тези счетоводни първични документи са намерили отражение както в счетоводството
на самото дружество, така и в това на неговите доставчици. Посочва, че
неправилно приходният орган е отказал право на данъчен кредит по отношение на
фактури, издадени от „***“ ЕООД с мотив, че същото дружество е било
дерегистрирано по реда на чл. 176 от ЗДДС, като оспорва този извод с факта, че
към момента на издаване на процесните фактури по безспорен начин е доказано, че
всички дружества, явяващи се доставчици са били надлежно регистрирани по реда
на ЗДДС, включително и цитираното такова. В тази връзка посочва, че е
неправилно последяващите действия осъществени от преките му доставчици да се
отразяват негативно върху него самото, като в тази връзка цитира практика на
Върховен административен съд и на СЕС. На следващо място посочва, че всички
доставки са вложени в извършваната от него дейност, т.е. извършена е последваща
облагаема доставка, което отново може да бъде доказано посредством проследяване
на счетоводните записвания. Тези доставки жалбоподателят посочва, че са платени
изцяло по банков път, като на ревизиращите са предоставени фактури и платежни
документи. В тази връзка изтъква, че именно плащането е пряко доказателства за
реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и задължението
на доставчика да начисли ДДС. Навежда довод, че съобразно разпоредбите на чл. 68
– чл. 72 от ЗДДС, ДДС профилът и по – конкретно декларираните от поддоставчика
покупки са неотносими към фактическия състав на правото на данъчен кредит на
ревизирания субект. Досежно доставките, осъществени от дружеството „***“ ООД
посочва, че същото е доставило далекомер, който е безспорно свързан с
осъществяваната от жалбоподателя дейност. Посочва, че ако в този случай се
откаже право на данъчен кредит по фактури, издадени от тези две дружества на
практика в държавния бюджет ще постъпят две плащания – веднъж, когато
доставчикът е начислил ДДС и втори път, когато се отказва право на данъчен
кредит по отношение на получателя на услугата, явяващ се именно „***“ ЕООД.
Жалбоподателят се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, в която
се застъпва виждането, че за да бъде признато право на данъчен кредит е
необходимо само да е налице фактура, като в този случай не следва да бъде
изследван въпроса, дали реално доставчикът е бил в състояние и е разполагал със
съответния ресурс за осъществяване на процесната доставка. С тези доводи моли
съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт установяващ
допълнителни парични задължения да бъде отменен като незаконосъобразен.
В проведеното на 11.12.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***, който моли
съда да уважи така депозираната жалба и в съответствие с това да постанови
съдебен акт, с който да отмени издадения ревизионен акт. Претендира присъждане
на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 11.12.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.П.,
която моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, неправилна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001422000646-020-001 от 10.02.2023
година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на „***“ ЕООД за определяне на задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 05.10.2021 година до 31.12.2021 година. Определен е
ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от П.Р.И. на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И.Д.С.на длъжност:
инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно
тя да приключи в срок от три месеца, който започва да тече от датата на
връчване на ЗВР. Видно от представената разпечатка, заповедта за възлагане на
ревизията е връчена по електронен път на ревизираното лице на 11.02.2023
година, което означава, че срокът на ревизията следва да изтече на 11.05.2023
година /лист 8 от Приложението/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията (ЗИЗВР) № Р-22001422000646-020-002 от 05.05.2022 година, издадена на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът
за извършване на ревизията е удължен до 11.07.2022 година. ЗИЗВР е връчена на
лицето на 09.05.2022 година по електронен път /лист 11 от Приложението/.
Заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за
нейното изменение са издадени от Н.И.Б. на длъжност: началник сектор при
Териториална дирекция – Варна, като същите са подписани с валиден към момента
на издаване електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад (РД) № Р-22001422000646-092-001 от 18.07.2022 година, издаден на
основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: П.Р.И. на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И.Д.С., на длъжност:
инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да
бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионни производство
ревизиращите след анализ на събрания и проверен доказателствен материал са
установили, че:
Ревизираното дружество „***“ ЕООД е регистрирано в
Търговския регистър на 27.09.2021 година, като седалището му е в с. М., община Трън,
област Перник. при учредяване на дружеството, капиталът му възлиза в размер на
20 000 лева, като собствени и управител на същото е лицето И.И.П., с ЕГН: **********.
През ревизирания период основната дейност на дружеството
се изразява в осъществяване на търговия с разнообразни стоки, покупка на вещи с
цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от
собствено производство, комисионна, спедиционна, рекламно – информационна и
лизингова дейност; дейност на търговско представителство и посредничество,
производство, сервиз, ремонт, внос, износ на разнообразни стоки, разкриване и
експлоатация на заведения за обществено хранене, кафе и кафе-аперитиви, вериги
от фирмени магазини, ателиета, бутици, както и складова база към тях; сделки с
интелектуална собственост, предприемачество, строителство и проектантска
дейност и услуги; строително- ремонтна дейност; външноикономическа и външно
търговска дейност в рамките на действащото законодателство в пълен обем по целия предмет на дейност,
проектиране и архитектура, както и покупко-продажба на недвижими имоти и
посредничество при осъществяване на сделки; търговия с черни и цветни метали,
горивни и строителни материали, след получаване на лиценз, както и извършване
на всяка друга дейност, която не е забранена от закона.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.10.2021
година. По отношение на същото не са правени други ревизии. Дружеството прилага
Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
В същинската част от ревизионния доклад е установено, че
на основание чл. 70, т. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, чл. 12, чл. 25 и чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да бъде отказано право на
приспадане на данъчен кредит за данъчния период месец 10.2021 – месец 12.2021
година в общ размер на 51 536,35 /петдесет и една хиляди петстотин
тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 48 521, 33 /четиридесет и осем хиляди
петстотин двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/ и лихви за забава в
общ размер на 3 015,02/ три хиляди и петнадесет лева и две стотинки/ по
следните фактури: 8 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, както следва: фактура
№ **********/ 15.10.2021 година с данъчна основа в размер на 27 360,00
лева и начислен ДДС в размер на 5 472,00 лева; фактура № **********/
22.10.2021 година с данъчна основа в размер на 25 820,00 лева и начислен
ДДС в размер на 5 164,00 лева; фактура № **********/ 29.10.2021 година с
данъчна основа в размер на 23 780,00 лева и начислен ДДС в размер на
4 756,00 лева; фактура № **********/09.11.2021 година с данъчна основа в
размер на 39 240,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 848,00 лева;
фактура № **********/ 16.11.2021 година с данъчна основа в размер на
38 190,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 638,00 лева; фактура №
**********/ 23.11.2021 година в размер на 37 710,00 лева и начислен ДДС в
размер на 7 542,00 лева; фактура № **********/30.11.2021 година с данъчна
основа в размер на 36 430,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 286,00
лева; фактура № **********/29.12.2021 година с данъчна основа в размер на
11 900,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 380,00 лева, а така също
и 1 брой фактура, издадена от „***“ ООД, а именно: фактура № **********/
25.11.2021 година с данъчна основа в размер на 2 176,67 лева и начислен
ДДС в размер на 435,33 лева. Разгледани по данъчни период установените
задължения са както следва
-
за д.п. 01.10.2021 година до
31.10.2021 година е установен ДДС в размер на 15 392,00 лева и лихви за
забава в размер на 1 047,59 лева;
-
за д.п. 01.11.2021 година до
30.11.2021 година е установен ДДС в размер на 30 749,33 лева и лихви за
забава в размер на 1 845,11 лева;
-
за д.п. 01.12.2021 година до
31.12.2021 година е установен ДДС в размер на 2 380 лева и лихви за забава
в размер на 122,32 лева.
Ревизиращият екип е приел, че не следва да бъде признато
право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1
от ЗДДС по отношение на фактури,
издадени от дружеството „ ***“ ЕООД доколкото не са събрани доказателства за
наличие на материален, технически и кадрови ресурс за доставка от страна на
посоченото дружество във връзка, с която са издадени гореописаните фактури.
Посочва се, че в хода на ревизията не са представени доказателства за ползване
на подизпълнители за извършване на услугите, а представените договори
представляват доказателство за наличие на облигационни отношения, но същите не
са доказателства за изпълнение и осъществяване на уговорения предмет. Според
ревизиращият екип фактът, че ревизираното дружество разполага с фактури,
издадени от „***“ ЕООД не означава, че с тях се доказват обстоятелствата, които
са обективирани, а посочването на ДДС във фактура, без да е настъпило реално
данъчното събитие не може да доведе до възникване право на приспадане на
данъчен кредит. Предвид това, ревизиращият екип е приел, че по отношение на фактурите,
които са издадени от „***“ ЕООД е налице хипотеза, при която доставчикът е
издал данъчен документ и е начислил неправомерно данък, без да е извършил
облагаемата доставка и без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25,
ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9 от ЗДДС. С тези мотиви е и отказал приспадане
на данъчен кредит на основание чл. 70, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, чл. 12,
чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени
от „***“ ЕООД. По отношение на фактура № **********/ 25.11.2021 година,
издадена от „***“ ООД е отказал данъчен кредит с мотив, че предметът на
доставка, извършена от това дружество не е свързан с основната икономическа
дейност на дружеството. По отношение на останалите фактури, проверяващите са
приели, че са налице предпоставки за приспадане на данъчен кредит, поради което
на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС са признали право на данъчен
кредит по фактури издадени от следните дружества: „***“ ЕООД с ЕИК: ***; „***“
ЕООД с ЕИК: ***; „***“ ООД с ЕИК: ***; „***“ ООД с ЕИК: ***; „***“ АД с ЕИК: ***;
„***“ ООД с ЕИК: ***; „***“ ЕООД с ЕИК: ***; „***“ ЕООД с ЕИК: ***.
Тези констатации са извършени в следствие на събран
доказателствен материал чрез допустимите от закона доказателствени средства и
процесуални действия, които ще бъдат обсъдени по – долу в настоящото изложение.
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен
път на 29.07.2022 година /лист 1191 от Приложението/. На основание чл. 117, ал.
5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено
възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на
ревизионния доклад, но видно от представената административна преписка същият
не е депозирал възражение относно констатациите, обективирани в ревизионния
доклад.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001422000646-091-001
от 17.08.2022 година, издаден от: Н.И.Б. на длъжност: началник на сектор,
възложил ревизията и П.Р.И. на длъжност: главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията. В ревизионният акт, приходният орган изцяло е
възприел мотивите, които са обективирани в ревизионния доклад и е препратил към
тях, като е определил следните задължения по Закона за данък върху добавената
стойност възлизащи в общ размер на 51 945 /петдесет и една хиляди
деветстотин четиридесет и пет лева/, а именно:
-
за д.п. 10.2021 година- ДДС в
размер на 15 392,00 лева, в следствие на отказано право на данъчен кредит
и лихва за забава в размер на 1 180,15 лева или общо задължения:
16 572,15 лева;
-
за д.п. 11.2021 година ДДС в
размер на 30 749,33 в следствие на отказано право на данъчен кредит и
лихви в размер на 2 101,37 лева или общо задължения за периода в размер на
32 850,70 лева;
-
за д.п. 12.2021 година – ДДС в
размер на 2 380,00 лева, в следствие на отказано право на данъчен кредит и
лихви в размер на 142,15 лева или общо задължения за периода в размер на
2 522,15 лева.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по
електронен път на 29.08.2022 година /лист 1201 от Приложението/.
Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. №
5-06-7615 от 09.09.2022 година по регистъра на ТД на НАП София и с вх. №
23-22-1478 от 13.09.2022 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ София. Във
връзка с така депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №
1795 от 14.11.2022 година, с което е потвърдил изцяло Ревизионен акт №
Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022 година /лист 8 от делото./ Решението е
връчено на жалбоподателя по електронен път на 21.11.2021 година.
На 01.12.2022 година ревизираното дружество е депозирало
жалба с вх. № 53-04-1058/01.12.2022 година срещу Ревизионен акт №
Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022 година чрез Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП до
Административен съд – Перник. Същата е препратена на основание чл. 150, ал. 1
от ДОПК, като в деловодната система на съда е заведена под вх. № 87 с дата
12.01.2023 година. Именно във връзка с тази жалба е образувано и настоящото
съдебно производство.
За да достигнат до горните изводи приходните органи са
осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:
На първо място, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 53
от ДОПК и чл. 56, ал. 1 от ДОПК до ревизираното дружество е изпратено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
Р-22001422000646-040-001 от 10.02.2022 година, с което е поискано от страна на
ревизираното дружество да представи заверени копия на документи описани в
шестнадесет точки, в това число: фактури за покупки и продажби, касаещи периода
от 05.10.2021 година до 31.12.2021 година; банкови документи за ревизирания
период; главна книга с начални и крайни салда по сметките към 30.09.2021
година; 31.101.2021 година и 31.12.2021 година; оборотни ведомости и т.н.
Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканите документ. ИПДПОЗЛ е
връчено на ревизираното лице на 11.02.2022 година / лист 16 от Приложението/. С
Молба с вх. № Р-22001422000646-МЛБ-001-И от 23.02.2022 година представляващият
ревизираното дружество е поискал удължаване на срока, определен за предоставяне
на документи и писмени обяснения, като с Решение № Р-2200142200646-106-001 от
24.02.2022 година, срокът е продължен до 11.03.2022 година. Решението е връчено
по електронен път на ревизираното лице на 24.02.2022 година /лист 19 от
Приложението/. От страна на жалбоподателя са представени поисканите документи,
а именно: доклад, във връзка с осъществяваната счетоводна политика на „***“
ЕООД за 2021 година /лист 413 от Приложението/, справки и декларации подавани
от дружество в НАП / лист 412-398 от Приложението/; фактури и касови бонове /лист
278-397 от Приложението; три броя договори, сключени между „***“ ЕООД и „ ***“
ЕООД / лист 263-275 от Приложението/; извадка от Главна книга, обхващаща
периода от 01.10.2021 година до 31.12.2021 година /лист 251-262 от
Приложението; извадка от Хронологичен дневник / лист 174-250 от Приложението/;
още пет броя договори, сключени с „***“ ЕООД / лист 174-165/; извлечения от
банкови сметки /лист 164-149/; Договор за превоз на товари, сключен между „***“
ЕООД и „***“ ООД от 15.10.2021 година / лист 148 от Приложението/; осем броя
Договор за наем от 15.10.2021 година, сключен между „***“ ЕООД и „ ***“ ООД
/лист 144-137/; четири броя Договор за наем от 08.11.2021 година, сключени
между „***“ ЕООД и „***“ ООД / лист 136-133 от Приложението/; договор от
01.10.2021 година, сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД / лист 132 от
Приложението/; договор за превоз на товари от 08.09.2021 година, сключен между
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД / лист 130/; договор за превоз от 01.10.2021 година,
сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД / лист 126 от Приложението/; договор за
изкоп от 01.10.2021 година, сключен между „***“ АД с „***“ ЕООД / лист 119/;
Договор за услуга с булдозер от 01.10.2021 година, сключен между „***“ АД и „***“
ЕООД / лист 114/; два договора за изпълнение на изкопни работи, сключени между
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД /лист 109-92/. С Придружително писмо, находящо се на
лист 89 от приложението, представителят на ревизираното дружество е дал
обяснения, в посока на това, че дружеството извършва транспортни услуги, свързани
с превоз на минна маса- въглища, земни маси, изкопаване на въглища и земни
маси, като цените на услугите се определят по утвърден от възложителя и
съгласуван с изпълнителя ценоразпис, приложен към сключените договори. Посочва
и, че дружеството не притежава служебни активи, които се използват освен за
дейността на предприятието и за лични нужди на персонала, управителите или
собствениците, като същото няма и интернет сайт за връзка с потенциални
купувачи. / лист 89 от Приложението/. Наред с тези неща са представени също и
счетоводен амортизационен план за 2021 година /лист 87 от Приложението/ и
данъчен амортизационен план за 2021 година / лист 86 от Приложението/; договор
за лизинг за оборудване с опция за придобиване на правото на собственост,
сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД /лист 85/; договор между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /лист 79 от Приложението/; договор
за превоз на товари, сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /лист 77 от
приложението/; фактури и съпроводителни документи /лист 60-20 от Приложението/.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки
на дружества, които се явяват доставчици на ревизираното лице, в следствие на
което се установява:
С Искане за извършване на насрещна проверка (ИИНП) №
Р-22001422000646-141-001 от 25.02.2022 година е поискано да бъде извършена
насрещна проверка на дружеството „ ***“ ЕООД с ЕИК: ********* /лист 418 от
Приложението/. С ИЗПДПОЗЛ № П-22220622037242-040-001 от 01.03.2022 година е
поискано от страна на дружеството да представи копие на фактурите описани в
първа точка на искането. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 10.03.2022
година /.лист 421/. От страна на „***“ ЕООД не е представен отговор с
поисканите заверени копия на фактури, за което е съставен Протокол № 1422666 от
22.03.2022 година /лист 420 от приложението/. Насрещната проверка е завършила
със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
П-222206220378242-141-001 от 22.03.2022 година /лист 427/. След извършената
проверка ревизиращите са установили, че в дневника за продажби и в СД ЗДДС за
периода от 01.10.2021 година до 31.12.2021 година дружеството е отразило само
фактурите, които са издадени през м.10.2021 година, а именно: фактура №
**********/09.11.2021 година; фактура № **********/16.11.2021 година; фактура №
**********/23.11.2021 година; фактура № **********/ 30.11.2021 година; фактура
№ **********/29.12.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № П-22221722075479-040-001 от 21.04.2021 година
е поискано от страна на „***“ ЕООД с ЕИК: *** представяне на заверения копия на
издадените от него фактури в полза на „***“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено по
електронен път на 26.04.2022 година / лист 431 от Приложението/. В отговор на
направеното искане са представени поисканите писмени документи /лист 432-450 от
приложението/. Насрещната проверка е завършила със съставяне на ПИНП №
П-22221722075479-141-001 от 16.05.2022 година /лист 454/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001422074893-040-001 от 21.04.2022 година
е поискано от страна на „***“ ЕООД с ЕИК: *** да представи копие издадените от
него фактури на „***“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 26.04.2022
година /лист 458 от Приложението/. В отговор на направеното искан от страна на
дружеството са представени поисканите документи / лист 459-485 от
приложението/. За извършената насрещна проверка е съставен ПИНП №
П-22001422074893-141-001 от 03.05.2022 година / лист 488 от Приложението/.
С ИЗПДПОЗЛ № П-22221722075475-040-001 от 21.04.2022
година е поискано от страна на „***“ ООД с ЕИК: *** да представи заверено копие
на издадените от него фактури в полза на ревизираното лице. ИПДПОЗЛ е връчено
по електронен път на 05.05.2022 година / лист 492 от приложението/. В отговор
на направеното искане е предоставена цялата поискана информация – /лист 515-493
от Приложението/. Насрещната проверка е завършила със съставяне на ПИНП №
П-22221722075475-141-001 от 16.05.2022 година /лист 519/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001422074835-040-001 от 21.04.2022 година
е поискано от страна на „***“ ООД с ЕИК: *** да представи заверено копие на
фактура, издадена в полза на „***“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на
26.04.2022 година /лист 523 от приложението/. В отговор на направеното искане
от страна на дружеството са представени поисканите документи /лист 524-555 от
приложението/. За извършената насрещна проверка е съставен ПИНП №
П-22001422074835-141-001 от 11.05.2022 година /лист 558 от Приложението/.
С ИПДПОЗЛ № П-22221422074840-040-001 от 21.04.2022 година
е поискано от страна на „***“ АД с ЕИК: *** да представи заверени копия на
издадените от него фактури. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 26.04.2022
година /лист 563 от приложението/. В отговор на това е представена цялата
поискана информация / лист 564-592 от Приложението/. Проверката е завършила със
съставяне на ПИНП № П-22221422074840-141-001 от 03.05.2022 година /лист 595 от Приложението/.
С ИПДПОЗЛ № П-22002322074837-040-001 от 21.04.2022 година
е поискано от страна на „***“ ООД с ЕИК: *** да представи заверени копия на
фактури, които е издало в на „***“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на
21.04.2022 година / лист 599 от приложението/, като от страна на дружеството е
представена цялата поискана информация /лист 600-649 от Приложението/. За
извършената проверка е съставен ПИНП № П-22002322074837-141-001 от 26.04.2022
година /лист 653 от Приложението/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001422074839-040-001 от 21.04.2022 година
от страна на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е поискано представяне на заверено копие на
фактури, издадени в полза на „***“ ЕООД, като ИПДПОЗЛ е връчено по електронен
път на 26.04.2022 година /лист 657 от приложението/. В отговор на така
направеното искане от страна на дружеството е представена цялата изискана
информация /лист 658-713 от приложението/. За извършената проверка е съставен
ПИНП № П-22001422074839-141-001 от 10.05.2022 година /лист 717 от
приложението/.
С ИПДПОЗЛ № П-22221122074838-040-001 от 21.04.2022 година
е поискано от „***“ ЕООД с ЕИК: *** представяне на заверено копие на издадената
фактура /лист 721 от Приложението/. Представена е поисканата информация / лист
722-745 от приложението/ и е съставен ПИНП № П-22221122074838-141-001 от
18.05.2022 година /лист 748 от Приложението/.
От страна на приходната администрация е извършена справка
досежно наличните трудови договор и и статута на осигурените лица в дружествата
по отношение, на които е извършена насрещна проверка /лист 1145-751 от Приложението/.
В хода на настоящото съдебно производство са приложени и
приети като доказателство, във връзка с компетентността на органа, издал
оспорения индивидуален административен акт Заповед № ЗЦУ-1891 от 21.05.2021
година, издадена на основание чл. 84 от ЗДСл, чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /лист
27 от делото/, Заповед № ЗЦУ-180 от 10.02.2022 година, издадена на основание
чл. 10, ал. 9 от ЗНАП / лист 28 от делото/, Заповед № ЗЦУ-3287 от 08.11.2021
година, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1
и чл. 8 от ДОПК /лист 30 от делото/.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието основно и
частично заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза, като за вещо
лице е определена П.Д.К.. От заключението на вещото лице, изготвило допусната
от съда съдебно – счетоводна експертиза се установява, че всички процесни
фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на счетоводна
сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Установено е, че в хода на ревизията и
след направена служебна справка в дневниците за продажби по ЗДДС на „***“ ЕООД
са включени следните фактури: фактура № **********/09.11.2021 година, с данъчна
основа в размер на 39 240,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 848,
00 лева или общо 47 088,00 лева; фактура № ********** от 16.11.2021
година, с данъчна основа в размер на 38 190,00 лева и начислен ДДС в
размер на 7 638,00 лева или общо в размер на 45 828,00 лева; фактура
№ **********/ 23.11.2021 година с данъчна основа в размер на 37 710,00
лева и начислен ДДС в размер на 7 542,00 лева или общо в размер на
45 252,00 лева; фактура № **********/ 30.11.2021 година с данъчна основа в
размер на 36 430,00 лева и ДДС в размер на 7 286,00 лева или общо в
размер на 43 716,00 лева; фактура № **********/ 29.12.2021 година с
данъчна основа в размер на 11 900,00 лева и ДДС в размер на 2 380,00
лева или общо 14 280,00 лева, и не са включени следните фактури: фактура №
**********/15.10.2021 година с данъчна основа в размер на 27 360,00 лева и
начислен ДДС в размер на 5 472,00 лева; фактура № **********/22.10.2021 година
с данъчна основа в размер на 25 820,00 лева и начислен ДДС в размер на
5 164,00 лева; фактура № **********/ 29.10.2021 година с данъчна основа в
размер на 23 780,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 756,00 лева.
Вещото лице констатира, че плащанията по процесните фактури са следните: по фактура
№ **********/15.10.2021 година с данъчна основа в размер на 27 360,00 лева и
начислен ДДС в размер на 5 472,00 лева са извършени два превода всеки за сума в
размер на 16 416 лева, осъществен на 17.11.2021 година; по фактура №
**********/22.10.2021 година с данъчна основа в размер на 25 820,00 лева и
начислен ДДС в размер на 5 164,00 лева е извършен отново два пъти паричен
превод, както следва на 25.11.2021 година за сума в размер на 15 984 лева
и на 26.11.2021 година за сума в размер на 15 000 лева; по фактура №
**********/ 29.10.2021 година с данъчна основа в размер на 23 780,00 лева и
начислен ДДС в размер на 4 756,00 лева е налице отново да пъти осъществен
банков превод на 23.11.2021 година в размер на 18 536 лева и на 24.11.2021
година в размер на 10 000 лева; по фактура № **********/09.11.2021 година,
с данъчна основа в размер на 39 240,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 848,
00 лева или общо 47 088,00 лева са осъществени три парични превода, а именно на
13.12.2021 година в размер на 19 000 лева и втори на същата дата в същия
размер и трети в размер на 9 088 лева; по фактура № ********** от
16.11.2021 година, с данъчна основа в размер на 38 190,00 лева и начислен ДДС в
размер на 7 638,00 лева или общо в размер на 45 828,00 лева е осъществен
паричен превод на 22.12.2021 година в размер на 45 828 лева; по фактура №
**********/ 23.11.2021 година с данъчна основа в размер на 37 710,00 лева и
начислен ДДС в размер на 7 542,00 лева или общо в размер на 45 252,00 лева не е
приложен разплащателен документ; по фактура № **********/ 30.11.2021 година с
данъчна основа в размер на 36 430,00 лева и ДДС в размер на 7 286,00 лева или
общо в размер на 43 716,00 лева е извършено плащане на 17.12.2021 година в
размер на 43 716 лева; по фактура № **********/ 29.12.2021 година с
данъчна основа в размер на 11 900,00 лева и ДДС в размер на 2 380,00 лева или
общо 14 280,00 лева не е приложен документ за осъществено плащане; по отношение
на фактура № 00000007218/25.11.2021 година, издадена от „***“ ЕООД също не е
приложен документ за осъществено плащане. Вещото лице е установило, че
предметът на осъществените доставки след това е вложен в икономическата дейност
на ревизираното дружество, с изключение на тази по фактура, издадена от „***“
ЕООД, доколкото посочва че същата не е приложена по делото и няма как да се
направи анализ на предмета на същата. Дава заключение, че не се налице данни за
извършени оставки на стоки/ услуги, които да са идентични по вид и количество с
тези по фактурираните спорни доставки през проверявания период, извършени от
друг доставчик или доставчици. Така дадено заключението настоящият съдебен
състав го кредитира частично. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
досежно изложеното за процесната фактура, издадена от „***“ ЕООД предвид факта,
че вещото лице посочва,че същата не е приложена по делото. При направен анализ
на представените доказателства по делото, настоящият съдебен състав констатира,
че същата се намира на л. 344 от приложението към делото и позволява да бъде
направен анализ на предмета на осъществената доставка. В останалата част
заключението следва да бъде кредитирано, като компетентно, обективно и
съответстващо на писмените доказателства, приложени към делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа:
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен за това административен орган, а
основанията за това са следните. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионните актове се издават от органът, възложил ревизията и от
ръководителят на ревизията, а когато тези органи не могат да постигнат
съгласие, ревизионният акт се издава от други органи, които са определени от
териториалния директор на компетентната териториална дирекция или оправомощено
от него лице. Това предполага да бъде анализиран въпроса за компетентността от
една страна на лицето, което е възложило ревизията и от друга на лицето, което
се явява ръководител на ревизията. Лицата, които по закон могат да бъдат
възложители на ревизията са посочени в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК,
като в нея са очертани две групи лица- на първо място това е орган по
приходите, който е определен от териториалния директор на компетентната
териториална дирекция, а втората група лица са самият изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен
директор по отношение на възлагането на ревизията на всяко едно лице и да
всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни
вноски. В настоящият случай ние сме в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, доколкото от представените по делото писмени доказателства във връзка с
определяне компетентността на административния орган и от представените заповед
за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение е видно, че същите
са издадени от орган по приходите, а не от изпълнителния директор или от негов
заместник. Това предполага пълно проследяване на наличието на компетентност
относно възложителят на ревизията. Най – напред съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция, а
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 компетентната териториална
дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този
кодекс, освен ако е предвидено друго е териториалната дирекция по седалище на
местните юридически лица. В настоящият случай няма спор, че компетентна е
Териториална дирекция на НАП София, доколкото седалището на ревизираното лице
се намира на територията на град Перник, т.е. офис Перник, който съобразно II, т.2 от Приложение
1, във връзка с чл. 40 от Устройствения правилник на Национална агенция по
приходите принадлежи именно към пределите на ТД на НАП – София. Въпреки това,
законодателят допуска в определени случаи да се възложи извършването на ревизия
от органи на приходите, които не са част от компетентната затова териториална
дирекция на НАП. На първо място такава възможност е предвидена в чл. 12, ал. 6
от ДОПК, където се посочва, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат
за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите или оправомощени от него заместник –
изпълнителен директор. Правомощията на органите по ал. 2 е предвидено, че се
осъществяват на територията на цялата страна, независимо от компетентността по
чл. 8. В настоящият случай е налице заповед на заместник – изпълнителния
директор на НАП София, а именно Заповед № З-ЦУ-3287/08.11.2021 година /лист 80
от делото/, която е издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и в която са
определени лицата, за които няма да се прилагат разпоредбите на чл. 7 и чл. 8
от ДОПК. В практиката си Върховен административен съд е имал повод да се
произнесе по въпроса относно упражняването на това свое правомощие, като в
Решение № 11326 от 20.11.2023 година, постановено по адм. дело № 6124/2023
година посочва, че единственото правомощие на изпълнителните директор,
респективно на оправомощения от него заместник – изпълнителен директор е да
определи само органите по приходите, за които няма да се прилагат чл. 7, ал. 1
и чл. 8 от ДОПК и нищо повече, т.е. изрично в това решение ВАС застъпва
становището, че тук не се включва правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК,
към което виждане се солидизира и настоящият съдебен състав. От друга страна е
налице и е представена и приета като доказателство по делото Заповед №
З-ЦУ-180/10.02.2022 година, издадена отново от страна на заместник – изпълнителен
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, с която същият е наредил
служителите на ТД на НП, които са определени в горепосочената заповед да
осъществят производства по данъчен контрол на лицата, които са посочени в
приложението към настоящата заповед, в което приложение в т.4 е посочен и
жалбоподателят, като за него е определено ревизията да бъде проведена от
ревизиращ екип от ТД на НАП Варна. В тази заповед също така е цитирана и
Заповед № РД-01-787/08.11.2021 година на директора на ТД на НАП София, която е
представена от страна на ответника по жалбата чрез административната преписка,
намираща се на л.8 от приложението, в която е посочено, в т. 6 от същата че
лицето Н.И.Б. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна разполага с функциите на компетентен
орган по чл. 112, ал. 2,т. 1 от ДОПК, т.е. да възлага ревизии. В тази връзка
съдът следва да подчертае, че нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която
възпроизвежда една значително нова разпоредба повелява, че при необходимост за
изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или
оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една
териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за
които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга
териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на
мястото на работа. По този начин на практика се дава възможност на
изпълнителния директор или оправомощено от него лице да определи кръг лица, които
не са част от компетентната териториална дирекция, но които ще имат право да
възлагат и извършват ревизии. Но тук следва да се подчертае, че буквалното
тълкуване на нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП не води до заключение за
обособяване на самостоятелна компетентност на органите от друга ТД на НАП, различна
от компетентната по смисъла на чл. 8 от ДОПК да издават актове спрямо лица,
което не са от съответната териториална дирекция. От изложеното до тук следва,
че изпълнителният директор няма правомощие да оправомощава други лица да
възлагат извършването на ревизия. Неговата компетентност се свежда единствено
до това, евентуално да определя кръга на лицата по чл. 12, ал. 6 от ДОПК, а при
наличие на предпоставките за това и тези по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. По този
начин единствено компетентен да определя орган, който да бъде възложител на
ревизията си остава директорът на съответната ТД на НАП, съобразно чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК. В настоящият случай е налице такава заповед, в която лицето
възложител на ревизията в настоящият случай е изрично посочено, което мотивира
настоящият съдебен състав да направи извод, че в случай възложителят на
ревизията е бил компетентен да възлага ревизия, респективно да издава Заповед
за възлагане на ревизията, с която да определи ревизиращ екип, в това число и
ръководител на ревизията. От тук следва, че издателите на настоящият ревизионен
акт са разполагали с необходимата за това компетентност. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В
ревизионният акт е съдържа и разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв
срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на
това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146,
т. 2 от АПК.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с
административнопроизводствените правила:
Правилата, свързани с издаване на ревизионния акт са
нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“.
Според разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава в
14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване
на възражението срещу констатациите, обективирани в ревизионния доклад. В
настоящият случай ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001422000646-020-001 от 10.02.2022 година, в която е определено, че срокът
за извършване на ревизията е три месеца от датата на връчване на заповедта.
Видно от приложената разписка ЗВР е връчена на ревизираното лице на 11.02.2022
година, което означава, че първоначално определеният срок за извършване на
ревизията е до 11.05.2022 година /лист 36 от делото/. Тази заповед е изменена
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001422000646-020-002 от 05.05.2022
година, като в нея е определен краен срок за извършване на ревизията 11.07.2022
година /лист 33 от делото/. Не се констатира след изтичане на този срока от
страна на ревизиращите органи да са предприети действия с цел събиране на
доказателства, предвид което всички извършени процесуални действия в тази
посока са валидни и допустими.
След приключван на ревизията, законодателят е предвидил в
чл. 117, ал. 1 от ДОПК в срок не по – късно от 14 дни да бъде съставен
ревизионен доклад, което означава, че в настоящият случай срокът за съставяне
на ревизионен доклад изтича на 21.07.2022 година. Видно от представената по
делото административна преписка Ревизионен доклад № Р-22001422000646-092-001 е
съставен на 18.07.2022 година, т.е. в предвидения от закона инструктивен срок.
След като е съставен ревизионният доклад ревизираното лице е имало възможност в
14-дневен срок от връчването му да депозира пред органа по приходите възражение
против констатациите, обективирани в него. Ревизионният доклад е връчен на
жалбоподателя по електронен път на 29.07.2022 година, н същият не е възползвал от
това си процесуално право /лист 83 от делото/. Крайният срок за депозиране на
възражението против констатациите в ревизионния доклад е 12.08.2022 година. В
случай тази дата е от съществено значение, защото след нейното изтичане започва
да тече срокът, предвиден именно в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като съобразно това
крайният срок, в който ревизионният акт е следвало да бъде издаден е 26.08.2022
година, а в случая датата на издаването му е 17.08.2022 година, т.е. в рамките
на установените от законодателя срокове. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав счита, е в хода на издаване на оспорения индивидуален административен
акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на лицето и които да са от такова естество, че
да доведат до прогласяване нищожност на акта. Поради това не се констатира да
са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно приложението на материалния закон, съдът счита
следното:
Спорното в настоящият случай се свежда до това, дали
правилно административният орган е определил допълнителни задължения за данък
върху добавената стойност за данъчния период от месец 10.2021 година до месец 12.2021
година в общ размерна 51 945,00 / петдесет и една хиляди деветстотин
четиридесет и пет/ лева, от които главница в размер на 48 521, 33 /четиридесет
и осем хиляди петстотин двадесети и един лева и тридесет и три стотин/ и лихва
за забава в размер на 3 423, 67 /три хиляди четиристотин двадесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки/, в следствие но отказано право на приспадане на
данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70,
ал. 1, т. 2 – т. 5 от ЗДДС, по фактури, издадени от дружествата „***“ ЕООД и „***“
ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката
на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право, а
такова по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова
определение дава и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според която
доставката на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ
като собственик. Според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга е
извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от
пари в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство.
Облагаема според разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено
лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно
събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата
на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е
извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по
ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на
данъка, а на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО
възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е
сумата от данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал о
предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за
стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията
по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да
притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл. 114 и
чл. 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по
които същият се явява получател.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално
извършване на услуги по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, данъчното събитие
по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и право на
приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено,
дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е
възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да
се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали
доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по
националното право Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело
С-285/11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки на стоки е налице право на приспадане е необходимо да се
провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са
били използвани от получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в
цитираното решение в т.32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, които са установени в националното
право, да извърша глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото. Тогава, ако след цялостна преценка на събраните
доказателства се прецени, че доставките на стоки или услуги са били реално
осъществени и в последствие тези услуги са били използвани за целите на
неговите облагаеми сделки по принцип право на приспадане не би могло да бъде
отказано. От изложеното следва, че за да се признае право на приспадане на
данъчен кредит е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да се
използват за целите на облагаемите сделки. От друга страна СЕС казва, че
националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се
установи,че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба. Действително в този случай няма да бъдат изпълнени критериите, на
които се основава понятието за доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено
лице в това качество и за икономическа
дейност. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото може а се направи извод за действително предадени и
получени от доставчика на получателя на стоката услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае.
От всичко това се установява, че за възникване правота на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на
следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която
да облагаема с данък върху добавената
стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя
облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл. 71
от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки
за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в
справката - декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от
елементите от пораждащото право на приспадане фактически състав, води до
изключване на възникване на правото.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във
връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано
от 05.10.2021 година /стр. 2 от РД/.Същото е водело и редовно счетоводство,
като всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят
на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневник за покупки и в
справки- декларации за съответните данъчни периоди съобразно изискванията на
чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Този извод на съда се подкрепя и от направените от
страна на ревизиращият екип изводи, обективирани в ревизионния доклад /стр. 5
от същия/ и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена по
настоящото дело съдебно – счетоводна експертиза.
В случая, отказът да се признае право на приспадане на
данъчен кредит е мотивирано от страна на органа по приходите с това, че липсват
доказателства, които да установяват извършването на доставките по смисъла на
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили тези свои изводи, въз
основа на представените от страна на ревизираното дружество доказателства и въз
основа на извършената насрещна проверка на дружеството, което се явява
доставчик на жалбоподателя по процесните фактури, по които е отказано
приспадане на данъчен кредит. От страна на ревизиращите е посочено, че
доставчикът „***“ ЕООД не разполага с материален, технически и кадрови ресурс
за доставка на съответните услуги, във връзка с които са издадени фактурите.
Посочват и че представените договори, които са сключени между „***“ ЕООД и „***“
ЕООД на практика не доказват реалност на осъществените доставки, а само наличие
на възникнало между тях облигационно отношение. Мотивира и изводите си това, че дружеството доставчик е
дерегистрирано по ЗДДС на 04.03.2022 година на основание чл. 176 от ЗДДС.
Отделно от това в решението, издадено от директора на ОДОП София се посочва
още, че единствен негов доставчик е дружеството „***“ ЕООД и е налице
приключила ревизия на дружеството „***“ ЕООД, която е обхващала данъчния период
07.10.2021 до 28.02.2022 година с Ревизионен акт №
Р-22220622000479-091-001/05.07.2022 година, с който ревизионен акт не е било
признато право на приспадане на данъчен кредит на „***“ ЕООД по фактури
издадени от „***“ ЕООД. Относно фактурата, издадена от дружеството „***“ ООД
приходният орган е отказал приспадане на данъчен кредит с единствен мотив, че
предметът на тази доставка не е свързан с основната дейност на дружеството.
В настоящият казус, както вече се посочи, спорът се
свежда до това, дали налице реалност на доставките по фактури, издадени от
горепосочените доставчици. В тази връзка съдът дължи да направи подробен анализ
на събрание и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който
излага доводите си за наличие на реалност на така извършените доставки,
респективно за наличие на породено право на приспадане на данъчен кредит:
На първо място по отношение на издадените от „***“ ЕООД
фактури, настоящият съдебен състав счита следното:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установи, че дружеството „***“ ЕООД се явява доставчик на
жалбоподателя и е издало в негова полза 8 броя фактури, както следва:
- фактура № **********/ 15.10.2021 година с основание:
окончателно плащане по Договор № СР-02 от 29.09.2021 година за изкопни работи,
с данъчна основа в размер на 27 360 лева и начислен ДДС в размер на 5 472,00
лева /лист 50 от Приложението/;
- фактура № **********/ 22.10.2021 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 1/ 11.10.2021 година по Договор № СР-02 от
29.09.2021 година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 25 820,00
лева и начислен ДДС в размер на 5 164,00 лева /лист 54 от Приложението/;
- фактура № **********/ 29.10.2021 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 2/ 19.10.2021 година по Договор № СР-02 от
29.09.2021 година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 23 780,00
лева и начислен ДДС в размер на 4 756,00 лева /лист 59 от Приложението/;
- фактура № **********/ 09.11.2021 година с основание:
окончателно плащане по Договор № СР-04 от 20.10.2021 година за изкопни работи с
данъчна основа в размер на 39 240,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 848,00
лева /лист 382 от Приложението/;
- фактура № **********/ 16.11.2021 година с основание:
Окончателно плащане по Анекс 1/25.10.2021 година по Договор № СР-04 от
20.10.2021 година за изкопни работи с данъчна основа в размер на 38 190,00 лева
и начислен ДДС в размер на 7 683,00 лева /лист 367 от Приложението/;
- фактура № **********/ 23.11.2021 годна с данъчна
основа: окончателно плащане по Анекс 2/ 01.11.2021 година по Договор № СР-04 от
20.10.2021 година за изкопни работи с данъчна основа в размер на 37 771,00 лева
и начислен ДДС в размер на 7 542,00 лева /лист 351 от Приложението/;
- фактура № **********/ 30.11.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 3/ 08.11.2021 година по Договор № СР-04 от
20.10.2021 годна за изкопни работи с данъчна основа в размер на 36 430,00 лева
и начислен ДДС в размер на 7 286,00 лева /лист 330 от Приложението/;
- фактура № **********/ 29.12.2021 годна с основание:
окончателно плащане по Договор № СР-06 от 02.12.2021 година за изкопни работи с
данъчна основа в размер на 11 900,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 380 лева
/ лист 282 от Приложението/.
На следващо място се установява, че между дружеството „***“
ЕООД и ревизираното лице "***" ООД са налице сключени няколко
договора, както следва: Договор за изпълнение на изкопни работи № СР-02/2021
година от 29.09.2021 година, по който договор „*** ЕООД, в качеството си на
възложител е възложило на "***" ЕООД, в качеството на изпълнител да
изпълни възмездно със свой труд, материали, консумативи и механизация,
качествено и в срок изкопни работи на кариера, съгласно указанията, които се
дават от възложителя и по договорените окончателно цени. Общата договорена цена
по този договор възлиза в размер на 27 360,00 лева /лист 100 от Приложението/.
Към този договор е сключен Анекс № 1 от 11.10.2021 година, съобразно който общата
стойност на допълнителните изкопни работи е променен в размер на 25 820,00 лева
/лист 275 от Приложението/. Налице е и втори Анекс №2 към този договор от
19.10.2021 година, съобразно който общата стойност на допълнителните изкопни
работи е вече в размер на 23 780,00 лева /лист 273 от Приложението/.
На 20.10.2021 годна между същите дружества отново е
сключен Договор за изпълнение на изкопни работи № СР-04/2021 година, който е
със същият предмет като горепосоченият договор. Определената цена на договора е
в размер на 39 240,00 лева /лист 271 от Приложението/. Към този договор отново
има сключени анекси: така с Анекс № 1 от 25.10.2021 годна страните са се
договорили относно общата стойност на допълнителните изкопни работи да бъде в
размер на 38 190,00 лева /лист 174 от Приложението/, а съобразно Анекс № 2 от
01.11.2021 година да е в размер на 37 710,00 лева /лист 172 от приложението/.
Сключен е и Анекс № 3 от 08.11.2021 година като договорената обща стойност на
допълнителните изкопни работи е в общ размер на 36 430,00 лева /лист 168 от Приложението/.
На 02.12.2021 година между тези дружества е сключен и
трети Договор за изпълнение на изкопни работи № СР-06/2021 година, като и тук
предметът е същият, а договорената цена възлиза в размер на 11 900, 00 лева /лист
108 от Приложението/.
Друг важен момент, свързан с договорните отношения между
тези две дружества е свързан с осъщественото разплащане по тези договори,
респективно издадените в полза на "***" ЕООД фактури. Изводите си за
осъщественото разплащане, настоящият съдебен състав прави на база представените
чрез административната преписка банкови извлечения и заключението на вещото
лице, като те са в посока на това, че: по отношение на фактура № **********/
15.10.2021 година от страна на ревизираното дружество е извършен банков превод
на 17.11.2021 година, веднъж за сума в размер на 16 416,00 лева и втори път
отново на 17.11.2021 година е извършена превод в размер отново на 16 416,00
лева.; по отношение на фактура № **********/ 22.10.2021 година от страна на
ревизираното дружество е извършен банков превод на 25.11.2021 година за сума в
размер на 15 984,00 лева и на 26.11.2021 година в размер на 15 000 лева; по
отношение на фактура № **********/ 29.10.2021 година е извършен банков превод,
както следва на 23.11.2021 годна в размер на 18536,00 лева и 24.11.2021 година
в размер на 10 000 лева; по отношение на фактура № **********/ 09.11.2021
година е извършен банков превод, както следва: на 13.12.2021 годна в размер на
19 000 лева, на 13.12.2021 годна в размер на 19 000 лева, на 13.12.2021 година
в размер на 9 088,00 лева; по отношение на фактура № **********/ 16.11.2021
година е извършен банков превод на 22.12.2021 година в размер на 45 828,00
лева;по отношение на фактура № **********/ 23.11.2021 годна нямаме извършено
плащане; по отношение на фактура № **********/ 30.11.2022 е извършен банков
превод на 17.12.2021 година в размер на 43 716,00 лева и по отношение на
фактура № **********/ 29.12.2021 годна отново не са налице извършени банкови
преводи.
Съдът констатира, че мотивите
на приходният орган по отношение на постановения отказ за приспадане на данъчен
кредит се свеждат до едно и също нещо, а именно липсват данни за кадрова и
техническа обезпеченост на доставчика. Това обаче не би могло да се яви
самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Константно в
практиката на Върховен административен съд и на СЕС се приема, че
обезпечеността на доставчика било то материално-техническа или кадрова не е
предпоставка за възникване правото на данъчен кредит. Същото е възприето и в Решение
по дело С-324/11 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Това разбиране е
застъпено и в решение по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че само по себе
си за да се откаже признаване на правото на приспадане не е достатъчно да
липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов
подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са
неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като
доставчици лица. От друга страна следва да се посочи, че неправилно директорът
на ОДОП София, в решението си, с което потвърждава оспорения в настоящото
производство ревизионен акт посочва, че по отношение на доставчика „***“ ЕООД е
било отказано право на приспадане на данъчен кредит. Всъщност това по никакъв
начин не би могло да се отрази негативно върху ревизираното в настоящото
ревизионно производство лице. Това е така, защото в своята практика СЕС
многократно е посочвал, че нередностите при доставчика не могат да се
противопоставят нито да бъдат самостоятелно основание за отказ на
претендирането от ревизирания данъчно предимство. Наред с това СЕС не отрича
необходимостта от обективно извършване на доставките, а последователно и
многократно е уточнявал, че националните съдилища следва да осъществяват
конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и
въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на
осъществени доставки било то на стоки или на услуги. Константа е и практиката
на Върховен административен съд в посока на това, че не се допуска национална
практика за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради
извършени нарушения от страна на доставчика или неговите доставчици или поради
това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите,
т.е. доставчикът е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави
и е изпълнил задълженията си за
деклариране и внасяна на данъка или поради това, че не притежава друг документ
освен фактурите, от които е видно съществуването на посочените обстоятелства,
когато са изпълнение процесуалните и материалните предпоставки за упражняване
на правото на приспадане на данъчен кредит /в този смисъл Решение № 311 от
09.03.2021 година по адм. дело № 9420/2020 на ВАС/. Основавайки се на
практиката на ВАС и на СЕС настоящият съдебен състав отхвърля изложената от
органа теза за постановен отказ за признаване на възникнало право на данъчен
кредит по цитираните вече фактури. Не следва да се отрази негативно и на
крайният извод на съда фактът, че през 04.03.2022 година дружеството доставчик „***“
ЕООД е било дерегстрирано, а това е така, защото изисканото да са налице
дружества, които са регистрирани по ЗДДС с оглед признаване правото на данъчен
кредит важи към момента, в който е била издадена въпросната фактура,
респективно в момента в който жалбоподателят, т.е. ревизираното лице е включило
приспаднатият данъчен кредит в СД, а всъщност при гореизложеният анализ се установява,
че към този момент „***“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС дружество. Наред с
това не оказва и негативно въздействия фактът, че по две от процесните фактури
не са налице доказателства, във връзка с осъществено разплащане по тях, а това
е така, защото константно в практиката на Върховен административен съд се
прием, че е ирелевантно дали са установени плащания по всички фактури или не,
тъй като това не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит –
в тази връзка Решение № 3974 от 12.04.2023 година по адм. дело № 9147 по описа
за 2023 година на Върховен административен съд. Поради това, съдът счита, че в
хода на съдебното производство предвид доказателствената тежест, която лежи
върху данъчнозадълженото лице, то е успяло да докаже действителността на
извършените доставки на услуги. Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за
доставки, които са реализирани между регистрирани по ЗДДС лица и същите са
облагаеми с ДДС. Предметът на услугата е свързан с извършената от получателя
дейност, което се доказва и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
предвид факта, че разходите по процесните фактури, които са осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ са приключени
в счетоводна сметка 611 „Разходи за основна дейност“ и са вложени в
икономическата дейност на „***“ ЕООД. Установи се и, че извършването на тези
доставки е удостоверено чрез притежание на документи, които са изискуеми по
смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а именно налице са валидно съставени фактури,
които отговарят изцяло на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 114 и
чл. 115 от ЗДДС. При този извод за реалност на доставките правото на приспадане
на данъчен кредит не може да бъде отказано. Поради изложеното по- горе се
налага извод, че процесните фактури, а именно: фактура № **********/ 15.10.2021
година; фактура № **********/ 22.10.2021 година; фактура № **********/
29.10.2021 година; фактура № **********/ 09.11.2021; фактура № **********/
16.11.2021 година; фактура № **********/ 23.11.2021 годна; фактура №
**********/ 30.11.2022 година; фактура № **********/ 29.12.2021 годна удостоверяват
съществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Същите са
надлежно документирани с първични счетоводни документи и са осчетоводени на
база същите, по които е начислен правомерно данък и по които е формиран данъчен
кредит в размер на 48 086 лева, който е бил неправомерно отказан на получателя.
По отношение на фактурата, издадена от дружеството „***“
ООД:
От представената административна представената
административна преписка се установява, че дружеството „***“ ООД е издало в
полза на „***“ ЕООД една фактура, а именно: фактура № ********** от 25.11.2021
година с основание: оптика Khales Helia
1-5x24i 4-DH 1 cm с данъчна основа в размер на 2 176 лева и начислен ДДС в
размер на 435,33 лева / лист 344 от приложението/. Мотивите на ревизиращият
орган, за да постанови отказ от приспадане се изразяват в това, че предметът на
тази доставка не е свързан с осъществяваната от ревизираното дружество дейност.
Отделно от това в решението на директора на ОДОП София се посочва, че след
извършена справка в интернет сайт на доставчика се установява, че предметът на
въпросната доставка представлява оптика за лов на гонка, което не е свързано с
основната дейност на дружеството. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са
изпълнени условията по чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или по- общо за дейност, различни от
икономическата дейност на лицето. Въпросът, дари данъчнозадълженото лице е
придобило стоката в това си качество за целите на своята икономическа дейност е
фактически следва да се преценява с
всички данни по случая. В тази връзка от доказателствата по делото не може да
се подкрепи изводът на приходната администрация,че е налице хипотезата на чл. 70,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото същите са голсловни. Единствено осъществената
справка в интернет, и то на етап, в който ревизионният акт е вече предмет на
обжалване по административен ред, пред по- горестоящ административен оран, не е
достатъчна за да подкрепи извода, че е налице предмет на доставка, който не е
свързан с осъществяваната от ревизираното лице икономическа дейност. Освен това
при съпоставка се вижда,че зададените параметри за търсене в интернет- сайта на
дружеството доставчик са различни от тези, които са посочени в процесната
фактура. Предвид което правните изводи на приходната администрация и в тази си
част не следва да бъдат подкрепени от страна на настоящият съдебен състав. Поради
което се констатира наличие на основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита,
че са налице основания за отмяна на оспорения Ревизионен акт №
Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022 година, издаден от Н.И.Б. на длъжност:
началник сектор, възложи ревизията и П.Р.И. на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1795 от
14.11.2022 година на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при Централно
управление на Национална агенция за приходите- София, с който са установени
задължения по Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на
51 945 /петдесет и една хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева, от
които 48 521,33 /четиридесет и осем хиляди петстотин двадесет и един лева
и тридесет и три стотинки/, представляващи главница и лихва за забава в размер
на 3 423,67 /три хиляди четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и
седем стотинки/ за данъчен период от месец 10.2021 година до месец 12.2021
година, предвид което жалбата спрямо същият се явява основателна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по
делото съдебни разноски, същото следва да бъде уважено, като ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕООД, с ЕИК по
БУЛСТАТ ***, с адрес: с. М., област Перник, представлявано от управителя И.И.П.
сума в размер на 5 866, 25 /пет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/, от които: 50 /петдесет/ лева внесена държавна такса
за образуване на административно дело, съобразно приложено по делото платежно
нареждане с дата 12.01.2022 година /лист 6 от делото/; заплатен депозит за вещо
лице в размер на 500 / петстотин/ лева съобразно платежно нареждане с дата
01.03.2023 година /лист 109/; допълнителен депозит за вещо лице в размер на
510,65 /петстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ съобразно платежно
нареждане с дата 12.12.2023 година /лист 149/; адвокатско възнаграждение в размер
на 4 805,60 /четири хиляди осемстотин и пет лева и шестдесет стотинки/,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022
година, издаден от Н.И.Б. на длъжност: началник сектор, възложил ревизията и П.Р.И.
на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
изцяло с Решение № 1 795 от 14.11.2022 година на Директора на Дирекция „ОДОП“
София при Централно управление на Национална агенция за приходите София, с
който са установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ в общ размер на 51 945 /петдесет и една хиляди деветстотин
четиридесет и пет/ лева, от които 48 521,33 лева / четиридесет и осем
хиляди петстотин двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи главница и лихва за забава в размер на 3 423,67 /три хиляди
четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ за данъчен
период от месец10.2021 година до месец 12.2021 година, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на
„***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: с. М.,
област Перник, представлявано от управителя И.И.П. сума в размер на 5 866, 25 /пет хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/