Р
Е Ш Е
Н И Е
№
29.07.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1937/2019
г. по описа на РС – *****, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330
от ГПК.
Предявена е искова молба, уточнена с молба вх. №
854/11.02.2020 г., подадена от А.М.Г., ЕГН **********,*** против М.А.Р., роден
на 01.11.2983 г. в Пакистан, с посочен адрес: **********
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: страните са сключили
граждански брак на 07.07.2017 г. Връзката им продължила кратко. Различия като:
говорим език, култури и религии, ги отдалечили един от друг. Не разговаряли,
нямали общи приятели, не се интересували един от друг. След тримесечно
съжителство ответникът заминал за *****. Съпрузите се чували много рядко, което
продължило до края на годината. След това те преустановили изцяло контактите
си. Твърди се, че към настоящия момент и двамата съпрузи имали нови партньори,
с които съжителстват, като ищецът посочва, че е родила две деца – С. М.Р.,
родена на *** г. и М. М.Р., родена на *** г. Поддържа се, че връзката между
страните не може да бъде възстановена, поради което нейното продължаване е
безпредметно. Моли съда да пракрати брака, сключен между страните поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за
вината. Съединени с иска за развод са и искове за родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата и семейното
жилище.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че не оспорва изложените
в исковата молба обстоятелства, както и желанието си за прекратяване на брака..
Не се противопоставя и на искането за предоставяне на родителските права по
отношение на малолетните деца на тяхната майка, да заплаща издръжка на всяко
едно от тях по 160 лева месечно, както и да бъде предоставено ползването на
семейното жилище на ищеца. Изразява становище, че страните могат да постигнат
споразумение.
В съдебно заседание ищецът, нередовно призована, не се
явява лично и с адвокат Н., редовно упълномощена с изрично пълномощно,
включително с правата да сключва спогодба /л. 35/. От името на страната
адвокатът не направи възражение за нередовното призоваване. Поддържа исковата
молба и уточненията към нея. Заявява, че страните са постигнали спогодба, като
моли производството да мине по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Излага
параметрите на постигнатата спогодба, именно: съдът да
прекрати брака на страните по взаимно съгласие, без да
се произнася по въпроса за вината. Упражняването на родителските права спрямо
децата С. М.Р. и М. М.Р. да се предоставят на майката, местоживеенето им да
бъде определено при нея, а на ответника да се осигури обичайният режим на
лични контакти с децата, а именно всяка трета
събота от месеца от 11.00 ч. до 20.00 ч. и един месец през лятото, когото майката не ползва
платен годишен отпуск. Бащата да заплаща на децата месечна издръжка в размер на
по 160 лева за всяко от тях, считано от датата на постановяване на решението по
настоящото дело, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяването ѝ,
ведно със законната лихва при забавено плащане на издръжката, с падеж до пето
число на месена, за който се дължи. Ползването на семейното жилище, изходящо се
в *****, собственост на майката на ищеца, да бъде предоставено на нея. Ищецът не
претендира издръжка от ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява, за него се
явява адвокат Г.Г., редовно упълномощена с изрично пълномощно, включително с
правата да сключва спогодба /л.26/, която от негово име
изразява съгласие с изложеното от процесуалния представител на ищеца и моли
спогодбата да бъде одобрена.
С
протоколно определение от същото съдебно заседание, проведено на 09.07.2020 г.,
съдът е постановил на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството от исково по чл. 321 ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, ал. 1 от СК
продължава по реда на чл. 330 ал. 1 ГПК вр. чл. 50 от СК за прекратяване на
брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото
между страните споразумение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 6
от Закона за закрила на детето за делото е уведомена ДСП – *****, която е
представила социялен доклад с вх. № 3069/02.07.2020 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и изявленията на молителите, приема за установено следното:
От
представените по делото удостоверение
за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак № 0048/07.07.2017 г. от Община *****, направените служебно справки в НБД
„Население“, удостоверение за раждане на
С. М.Р., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 1067/20.06.2019
г. от Община **** и удостоверение за раждане на М. М.Р., ЕГН **********,
издадено въз основа на акт за раждане № 1068/20.06.2019 г. от Община ****, нотариален акт № 6,
том II, рег. № 1142, дело № 197 от 11.03.2005 г. на нотариус Илко
Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС - *****, вписан под № 176, т.
ІІІ, дело № 589/14.03.2005 г., се
установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на
07.07.2017 г. в гр. *****, за който е съставен акт за
граждански брак № 0048/07.07.2017
г. от Община *****. Молителите имат родени по време на брака си две малолетни деца
- С. М.Р. и М. М.Р.. Семейното жилище на съпрузите, находящо се в с. ***** и
представляващо дворно място с площ 1340 кв. м. идеални части от дворно място
цялото с площ от 3340 кв.м., включено в урегулиран поземлен имот /парцел III-5 в кв. 7, при граници: от две
страни улици, парцели IV-62, V-63, II-4, заедно с построените в това
дворно място втори жилищен етаж от построената в това дворно място двуетажна
жилищна сграда, лятна кухня, и стопанска сграда, е собственост на майката на
ищеца, предвид съпоставката с името на лицето, което е снабдено с нотариален
акт по обстоятелствена проверка – Г.М.Г. и данните от справката в НБД
„Население”.
Според социалния
доклад децата са силно привързани към майката и към нейния съжител, когото
припознават като баща. В жилището, в което се отглеждат децата хигиенно –
битовите условия са добри. Децата не посещават детска градина, но не са
социално изолирани, контактуват с разширения си семеен кръг. Майката и
съжителят ѝ работят и по времето, когато Г. е на работа,, грижи за децата
полага нейната майка. Преценката на социалните работници е, че майката
притежава необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и
възпитание на децата.
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави.
Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици
в личните отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както и
отношенията с родените по време на брака малолетни деца.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания
развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство
за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат
осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за
издръжката на децата също се дължи държавна такса от молителя М.А.Р. в общ размер на 230.40 лева на
основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ***** на 07.07.2017 г. между А.М.Г., ЕГН **********,*** и М.А.Р., роден на 01.11.2983
г. в Пакистан, с посочен адрес: **********, за който е съставен акт за граждански брак
№ 0048/07.07.2017 г. от Община *****, на основание чл. 50 от СК, поради
постигнатото между тях взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между
страните споразумение, съгласно което:
Упражняването на родителските
права по отношение на децата С. М.Р., ЕГН ********** и М. М.Р.,
ЕГН **********, се предоставят на майката А.М.Г., ЕГН **********.
Определя се местоживеене на децата С. М.Р., ЕГН ********** и М. М.Р.,
ЕГН **********, при майката А.М.Г., ЕГН **********, на адрес: ***.
Определя се на бащата М.А.Р.,
роден на 01.11.2983 г. в Пакистан, режим на лични отношения с децата С. М.Р., ЕГН ********** и М. М.Р.,
ЕГН **********, както следва: всяка трета събота от месеца от 11.00 ч. до 20.00 ч. и един месец през лятото, когото майката не ползва
платен годишен отпуск.
Бащата М.А.Р., роден на 01.11.2983 г. в
Пакистан, ще заплаща на родените по време на брака деца С. М.Р., ЕГН **********
и М. М.Р., ЕГН **********, месечна издръжка на всяко едно от тях в размер на 160.00лева
/сто и шестдесет лева/ до пето число на текущия месец, считано от датата на постановяване на решението по настоящото
дело, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването ѝ,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Определя се семейното жилище, което е
собственост на майката на
съпругата А.М.Г., ЕГН **********, да се ползва от А.М.Г..
След
развода бившите съпрузи няма да си държат издръжка един на друг.
С постигнатото споразумение съпрузите не
уреждат имуществените си отношения.
Разноските по делото се поемат от
страните така, както са направени.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на РС – ***** държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и
петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.
6, т. 3 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА М.А.Р., роден на 01.11.2983 г.
в Пакистан, с посочен адрес: **********, да заплати в полза на РС – *****
държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА М.А.Р., роден на 01.11.2983 г.
в Пакистан, с посочен адрес: **********, да заплати в полза на РС – *****
държавна такса в общ размер на 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща
държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката, на
основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: