О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 26. 02. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4886 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
по въззивна жалба на Л.В.Ш. срещу решение № 474519 от 21. 08. 2018 г. на
Софийския районен съд, 118-и състав, постановено по гр. д. № 10787 по описа за
2017 г. С посоченото решение изцяло е бил отхвърлен предявеният от Л.В.Ш.
отрицателен установителен иск за недължимост на суми за начислена електрическа
енергия след корекция в размер на 2 831 лева и 92 стотинки.
В хода на
въззивното производство при служебна проверка за редовност на исковата молба
(предвид разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001
г. на ВКС, в която част тълкувателното решение не е изгубило значение, във
връзка и с мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по
тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС) въззивният съд е констатирал,
че от твърденията на ищцата и данните по делото не може да се направи извод за
наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Ищцата Л.В.Ш. твърди, че е съпруга и наследница на С.Б.Ш., който бил действал
като едноличен търговец с фирма „Л.-С.Ш.“. По делото са били представени данни
за регистрирането на ЕТ „Л.-С.Ш.“ през 1991 г. От друга страна, фактурата за
стойността на начислената при корекция електрическа енергия е адресирана до „ЕТЛ.“.
Дори и да се приеме, че ЕТ „Л.-С.Ш.“ съответства на отразения във фактурата ЕТ
„Л.“, по делото липсват данни ищцата да е поела предприятието било запазване на
фирмата и добавяне на името ѝ (чл. 60, ал. 3). Не са представени също
така данни за сключването на брак между ищцата и С.Б.Ш.. Не е било представено
удостоверение за наследници на С.Б.Ш..
При това
положение в откритото съдебно заседание на 01. 07. 2020 г. въззивният съд е
направил извод, че ищцата не е установила правния си интерес от предявяването
на иска, оставил е исковата молба без движение и е дал конкретни указания.
Посочил е едноседмичен срок за изпълнението на указанията и е предупредил
страната за правните последици при неизпълнението им. Ищцата е била надлежно
уведомена чрез явилия се откритото заседание процесуален представител. Въпреки
това към настоящия момент (26. 02. 2021 г. ) указанията не са изпълнени. При
това положение исковата молба трябва да бъде върната, а обжалваното решение да
бъде обезсилено като постановено по недопустим иск. Производството трябва да
бъде прекратено. На ответното дружество трябва да бъдат присъдени разноски въз основа на чл. 78, ал. 4 ГПК в първоинстанционното производство, за което е била направена своевременна
претенция. Доказано е внасянето на депозит за съдебна експертиза в размер на
160 лева. Също така се претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд
следва да определи размера на възнаграждението, като въз основа на чл. 78, ал.
8 ГПК е обвързан само от съответния нормативно установен максимум, не и от
минимума. С оглед липсата на каквато и да е правна или фактическа сложност по
настоящото дело, но и отчитайки явяването на процесуален представител в
откритото съдебно заседание пред първата инстанция, който е участвал в разпит
на свидетели, въззивният съд намира за адекватно да определи въз основа на чл.
78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Тогава в полза
на ответното дружества следва да бъдат присъдени общо 210 лева разноски в
първоинстанционното производство.
Макар и
законът да предвижда изрична възможност за обжалването на съдебния акт, с който
се връща исковата молба (чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК),
предвид цената на иска в настоящия случай определението не подлежи на обжалване
въз основа на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба
на Л.В.Ш., ЕГН **********, адрес ***, с входящ номер 2003719 от 21. 02. 2017 г.
на Софийския районен съд по гр. д. № 10787 по описа на Софийския районен съд за
2017 г., с която е бил предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за установяване, че Л.В.Ш.
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***
Бизнес Център сума за стойността на коригирано количество електрическа енергия
в размер на 2 831 лева и 92 стотинки по фактура № **********/30. 01. 2017
и във връзка с констативен протокол № 1016412 от 24. 01. 2017 г.
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение
№ 474519 от 21. 08. 2018 г. на Софийския районен съд, 118-и състав, постановено
по гр. д. № 10787 по описа за 2017 г.
ПРЕКРАТЯВА изцяло гражданското
производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс Л.В.Ш. да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 210
(двеста и десет) лева – разноски в първоинстанционното производство.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.