№ 603
гр. Варна, 20.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000183 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 1315/16.01.2025г. на „СПАСОВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: **********, представлявано по пълномощие от адв.
Б. С. от АК-Варна, и въззивна жалба на Д. Т. П. от гр. Варна, ЕГН **********,
представлявана от адв. М. Д. от АК– Варна, срещу решение №
520/16.12.2024г., постановено по т. д. № 1/2024г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлен предявен иск от Д. Т. П. срещу „Спасов”
ЕООД, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на сключен на
19.04.2018г. между тях договор за учредяване право на строеж върху
недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в нот. акт, вписан в АВ под
акт № 163, т. XXII, дело № 4678, дв. вх.рег. № 9226/2018г., с която Д. Т. П.
получава право на строеж за 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от
335.68 кв.м. с 16 бр. паркоместа, със застроена площ само на паркинг от
159.68 кв.м., с право на ползване за: паркомясто № 6 със застроена площ 11.00
кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16
автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена
площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития
гараж и 0.8026% ид. ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради
неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя, и „Спасов” ЕООД е
1
осъдено да заплати на Д. Т. П. 15 750 евро – дължима сума от изпълнителя
съгласно уговореното в чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г. за
разликата между дължимата като обезщетение застроена площ и действително
получената от ищцата – 35 кв.м. по-малко получена застроена площ като
обезщетение, съставляваща доплащане на превишението по определената с
предварителния договор цена от 450 евро/кв.м., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на завеждането на исковете пред ВРС до
окончателното им изплащане на основание чл. 79 ЗЗД.
Въззивникът „Спасов“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е
уважен предявеният срещу него, в условията на евентуалност, иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на Д. П. сумата
от 15 750 евро, дължима от ответника като изпълнител съгласно уговореното в
чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г., за разликата между дължимата
като обезщетение застроена площ и действително получената от ищцата – 35
кв.м. по-малко получена застроена площ, като обезщетение, съставляваща
доплащане на превишението по определената с предварителния договор цена
от 450 евро/кв.м. ведно със законната лихва върху главниците, от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане. Излагат се
оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона и
необоснованост на съдебното решение в осъдителната му част. Твърди се, че
съдът погрешно е ценил събраните по делото писмени доказателства –
четирите заключения по назначени и приети СТЕ и останалите писмени
доказателства, вкл. приетите по делото строителни книжа. Излагат се
подробни съображения за неправилност на решението за уважаване на третия
предявен иск като разгледан в условията на евентуалност, въпреки
уточнението на ищцата, че не е предявен в условията на евентуалност. Твърди
се също, че е допуснато неправилно приложение нормата на § 5, т. 18 ЗУТ,
съдържащ легалната дефиниция на понятието РЗП, доколкото дължимото на
ищцата обезщетение в самостоятелни обекти съгл. чл. 6 от предварителния
договор от 24.08.2015г., е в пряка зависимост от РЗП на сградата, която ще се
строи; площта на изграденият подземен гараж и 16-те паркоместа не следва да
се включват в РЗП на жилищната сграда, при което РЗП възлиза на 2 047,28
кв.м.- квадратура, съответна на посоченото в Обяснителната записка по
строежа (листи 60-62 от първоинстанционното дело), както и на изготвеното
по делото експертното заключение. Излага се, че обезщетението следва да е в
2
размер на 239.532 кв.м., при което, след като ищцата е получила обезщетение
в размер на 232,76 кв.м. съгласно изготвената по делото СТЕ, дружеството е
следвало евентуално да бъде осъдено да заплати обезщетение единствено за
разликата от 6,77 кв.м. или сума от 3 046.50 евро, а не както неправилно е
приел първоинстанционния съд- за 35,02 кв.м. Искането е за отмяна на
решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска, с присъждане на
съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна Д. Т. П., чрез адв. Д., в който е изложено становище за неоснователност
на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени съображения и
доводи. Претендира се присъждане на разноски.
Въззивницата Д. Т. П. обжалва решението в отхвърлителната му част, по
иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на
19.04.2018г. договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в
частта му по т. 3.4, обективиран в нот. акт № 163, том XXII, дело № 4678, дв.
вх.рег.№ 9226/2018г. на АВп, поради неизпълнение на поетите задължения от
изпълнителя. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска, както и за
разглеждане на осъдителния иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 150 евро - обезщетение за вредите (пропуснати ползи) от
развалянето на договор от 19.04.2018г. Счита решението в съответната му част
за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон. Поддържат се оплаквания за неизпълнение от страна на
изпълнителя поетото по т .3.4 от нотариалния акт задължение, при условията
на предварителния договор от 24.08.2015г., по съображения, че процесният
обект не съществува и не може да бъде реализиран, респ. описаният в
нотариалния акт самостоятелен обект - покрит гараж за 16 автомобила, не
може да се използва с посоченото предназначение. Позовава се на изготвената
по делото КСТЕ. Излага се, че предвид разположението на ПМ № 6 на
рампата, по която се осъществява достъпа (и вход, и изход) до гаражното
пространство и разположените там ПМ, използването му по предназначение
напълно ограничава преминаването на друг автомобил по рампата, респ. до и
откъм ПМ в гаража. Според въззивницата- ищец, първоинстанционният съд не
е съобразил, че предвид големия наклон успоредно на южната фасада на
сградата от ПМ № 6 до входа на гаражното пространство, недостатъчната
ширина за навлизане в същото и разположението и разстоянието между
3
конструктивните елементи в нивото на сутерена, е възпрепятствано реалното
му използване. По тази съображения, счита, че липсва самостоятелен обект с
описаното предназначение, в т.ч. съобразно разпоредбите на ЗУТ, а това прави
необоснован и неправилен извода на съда за надлежно получени права на
строеж за 1/16 ид. ч. от подземен паркинг от ищцата, след реализиране на
строителството. Тъй като са налице отклонения от строителните правила при
изпълнение строежа на подземния гараж, при знание у изпълнителя за тези
отклонения още на етап проект, ищцата не е получила престацията уговорена
в т.3.4, с което е възникнало правото й да развали процесния договор и да
получи обезщетение за неизпълнение по пазарната цена към момента на
приключване на устните състезания по делото. На това основание намира за
основателен иска за сумата от 10 150 евро на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната
страна „СПАСОВ“ ЕООД, с изразено становище за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба на Д. П.. Моли съда да остави същата без
уважение и потвърди решението в отхвърлителната му част като правилно и
законосъобразно с изложени съображения затова. Претендира присъждане на
разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежни упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и са процесуално допустими. Същите отговарят на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 ГПК и са надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
По отношение отправеното до съда искане по чл. 266 ГПК с
депозирания от ищцата писмен отговор по въззивната жалба на ответника:
Доказателственото искане, което следва да се разгледа от въззивния съд
преди провеждане на открито съдебно заседание, с настоящото определение
по чл. 267, ал. 1 ГПК, е направено при условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че искът е недоказан и жалбата на Спасов ЕООД е основателна, а
това условие не може да настъпи преди постановяване на решение по
същество. Ищцата поддържа направеното пред ВОС в последно провело се по
делото о.с.з. от 13.11.2024г., но не допуснато, доказателствено искане за
4
възлагане на допълнителна задача на КСТЕ, в състава от експерти по вече
изготвената в първа инстанция повторната СТЕ, и формулирана с изложеното
съдържание в протокол № 612/18.11.2024г. по т. д. № 1/2023г. на ВОС.
Обосновава искането с оплаквания за допуснати процесуални нарушения
(неконкретизирани). Иска се още за целите на изследването да бъдат
представени от ответното дружество одобрените инвестиционни проекти на
сградата, в електронен формат.
Съставът на въззивния съд намира, че произнасянето по това искане
следва да бъде отложено в открито съдебно заседание, на основание чл. 267,
ал. 1, изр. 2 от ГПК. В това заседание процесуалният представител на ищцата
следва да заяви изрично дали подновява искането си в тази инстанция, тъй
като не е налице хипотеза, при която да е допустимо служебно събиране на
доказателства, по преценка на съда (напр. във вр. с приложение на
императивна правна норма).
Предвид изводите за допустимост, редовност и надлежно
администриране на въззивните жалби, същите следва да бъдат приети за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 1315/16.01.2025г. на
„СПАСОВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: **********,
представлявано по пълномощие от адв. Б. С. от АК-Варна, и въззивна жалба
на Д. Т. П. от гр. Варна, ЕГН **********, представлявана от адв. М. Д. от АК–
Варна, срещу решение № 520/16.12.2024г., постановено по т. д. № 1/2024г. по
описа на Варненски окръжен съд.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане, направено в
отговора на Д. П., в открито съдебно заседание, на основание чл. 267, ал. 1,
изр. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.12.2025г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от настоящото определение и с
преписи от отговорите на насрещната страна.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6