Решение по дело №159/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място], подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 22 от 21.02.2025 година по АНД № 925/2024 година на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-006122 от 27.11.2024 година, издадено от П. на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД - [населено място] са наложени следните имуществени санкции: за нарушение на 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, и за нарушение на чл. 11, т. 12 от ЗПК - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК. Със същото решение санкционираното дружество е осъдено за заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано, като в жалбата се развиват подробни доводи против изводите на въззивния съд, като се поддържа тезата за неизвършване на вменените на дружеството нарушения. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП, алтернативно се заявява искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, връщане на делото за ново разглеждане, ако бъде установено съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място] не се представлява; в депозирана писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се заявява, че се поддържа жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Ответната по жалбата страна П. на Комисията за защита на потребителите не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се оспорва жалбата, навеждат се доводи за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение; прави се искане по същество за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗПК кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита. Използваният термин „служебно“ няма легална дефиниция, а в общоупотребим смисъл има няколко значения, поради което едва ли е най-подходящият за използване в нормативен акт, но вложеният в конкретния случай смисъл е едностранна промяна от кредитодателя на валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, за която промяна кредитополучателят само се уведомява.

В процесния случай, съгласно точка 3 от на приложения погасителен план по процесния договор за потребителски кредит „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1.95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса.“., като погасителният план е подписан от кредитодателя и от кредитополучателя, което налага извода, че промяната на валутата не е извършена едностранно от кредитодателя, поради което не налице и нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗПК, респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В процесния случай договорът за потребителски кредит „Гет Кеш“ и приложените към него Общи условия съдържат клауза /чл. 9. 1. от Общите условия/ с исканото съдържание. По силата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, т.е. законовото изискване е изпълнено. Макар и формално оформени като отделен документ, то по силата на цитираната норма те са част от всеки договор, сключен при общи условия, а и видно от приложенията по делото, са надлежно връчени и подписани от потребителя, т. е. задължителни за страните.

Според възприетото в доктрината и съдебната практика, общите условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети – така чл. 16 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това именно е и причината, както е сторено и в настоящия случай, в практиката си търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения. В тая насока са и правилата на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. С чл. 5, ал. 4 от ЗПК съответните търговци са задължени да предоставят общите условия еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогична норма се открива и в чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Веднъж приети, общите условия стават неразделна част от договора. Законът не предвижда разпоредба за отказ само от част от договора, т. е. само от тях. Единствената възможност е потребителят да се откаже от целия договор, с което субективно право той обаче не разполага във всеки случай. То възниква при договори, сключени от разстояние и е ограничено с 14-дневен срок от получаване на стоката. Съгласно чл. 29 от ЗПК в същия срок потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит, като чл. 12 от ЗПФУР е аналогичен по отношение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Комисията за защита на потребителите има правомощие да регулира отношенията с потребителите на всички видове доставчици на стоки и услуги – мобилни оператори, доставчици на ток, вода и топлинна енергия, застрахователни дружества, банки и кредитни институции, като съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗЗП , като одобрява общите условия, след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи. Ако констатира обратното, тя е длъжна да предостави на търговеца 14-дневен срок да ги отстрани. Страните могат, с оглед свободата на договаряне, да договарят при общи условия или да постигнат индивидуални такива, които имат предимство пред уговорките от общите условия, доколкото се предполага, че особените условия, за разлика от общите, се изготвят взаимно и изразяват волята и на двете страни. В процесния случай не се установява да са изменени общите условия по разглеждания въпрос – било от дружеството-кредитодател едностранно, било в хода на преговори между страните, т.е. част от съдържанието на процесния договор е уреденото в чл. 9. 1. от Общите условия право на потребителя и законово предвиденото съдържание е налице, при което положение не е осъществено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция.

Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и постановяване на друго по същество, с което процесното НП да бъде отменено.

При този изход на спора искането, заявено от страна касационния жалбоподател, за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като насрещната страна в лицето на КЗП следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място] сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 18, ал. 2 връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 22 от 21.02.2025 година по АНД № 925/2024 година на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-006122 от 27.11.2024 година, издадено от П. на Комисията за защита на потребителите, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД - [населено място] са наложени следните имуществени санкции: за нарушение на 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК и за нарушение на чл. 11, т. 12 от ЗПК - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД - [населено място] сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред двете инстанции.

Решението е окончателно.