№ 930
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720101034 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр.
чл.153 от ЗЕ.
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация- София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу Н. Е. П. ЕГН ********** гр.***** **** общ.*****
ж.к.***** бл.*** вх.* ет.* ап.** и втори адрес с.***** **** общ.*****
ул.******** № *
за установяване, че дължи : за топлоснабден имот гр.***** ****
общ.***** ж.к.***** бл.*** вх.* ет.* ап.** с аб.№ ****** ИД номер ******
сумата 270.22лв. общо задължение, от което
сумата 203.33лв. главница за периода 01.05.2019-30.09.2020вкл.
сумата 65.47лв. изтекла лихва за периода 15.09.2020-13.06.2023
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 26.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата
както и суми за дялово разпределение -1.09.лв. главница за периода
01.07.2020-31.07.2020
ведно със законната лихва от 21.08.2023 до окончателното изплащане
на сумата - по издадена Заповед за изпълнение 0 2292 от 21.08.2023г. по чгд
№ 3998 / 2023г. по описа на ПРС
и 0.33лв. лихва за периода 15.09.2023-13.06.2023
1
както и направените по делото разноски и юк.възнаграждение - за
доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.София,
посочения адм.адрес
С исковата молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото.
Направено е доказателствено искане по чл. 190 ГПК, както и за
прилагане на заповедното дело- ч.гр.дело №3998/2023г. по описа на ПРС
Не се сочат и не се представят доказателства относно начина на
формиране на претендираната цена за доставена топлинна енергия, респ. за
компонентите включени в нея, за периода и за имота, за който е начислена.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор -
оспорва , като прави възражение за настъпила погасителна 5 год .давност за
вземанията
Претендира разноски
Ищцовата страна в открито заседание не изпраща представител,
депозирали са писмено становище, в което излагат подробни доводи и
съображения, вкл. и по същество
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.
Л.К. който оспорва изцяло исковете по основание и размер, като прави
възаржение за изтекла погасителна давност за целия период
Моли съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2292
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.08.2023 г., по ч.
2
гр.д. № 03998/2023 г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените
искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.
Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според
която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода.
От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
-топлинна енергия за отопление на имотите,
-топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
-топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от
ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
3
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от
доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен
системата за дялово разпределение.
При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло.
След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители,
4
монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова
единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по
действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия.
При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна
енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в
голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено.
В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава
съществено от този на другите търговски сделки.
Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени
уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като
съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на
дължимите суми продавачът издава документ - квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:
-за отопление на имот,
-сградна инсталация,
-общи части, топла вода,
-такса мощност,
-сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на
изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
5
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В настоящия случай от приложения и неоспорен от страните
Договор за продажба по реда на НДИ от 11.09.1991г. ответницата е
закупила топлофицирания апартамент от ОНС район ***** София
С Договор от 15.05.2012г. ответницата и Топлофикация София са
договорили топлоподаване на имота
На ответницата е даден абонатен № ******
Впоследствие с НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба № *** том *
рег.№**** дело № *** от **** е видно, че Н. П. / ответницата / продава на
трето лице топлофицирания апартамент на 17.07.2020г.
Предвид изложеното, тъй като ответника е собственик на
топлофицирания апартамент от 11.09.1991г. до 17.07.2020г. когато го продава
на трето лице.
Исковият период е- главница за периода 01.05.2019-30.09.2020вкл.
Както и изтекла лихва за периода 15.09.2020-13.06.2023
Поради горното, съдът приема, че :
Ответницата е продала апартамента на 17.07.2020 и от този момент не е
собственик / потребител на топлоенергия.
Следователно, следва да се коментира периода 01.05.2019-17.07.2020 –
за който период ответницата е потребител, и за който отрязък от периода
следва да отговаря.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност –изцяло за периода.
Това възражение следва да се уважи, предвид многобройната съдебна
практика касаеща давността, която няма нужда да се преповтаря.
Освен това, по делото е приета съдебно-икономическа експертиза,
според която за този период вземането е ИЗЦЯЛО погасено по давност, както
за главница, така и за изтекла лихва.
От тук и следва извода, че предявения иск да заплащане на главница е
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за лихва, то същия е акцесорен, и следва съдбата
на главния иск. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност
6
на акцесорния иск за лихва, както и на иска за законна лихва, поради което и
същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода
на делото такива не му се дължат.
Ответника е направил искане за присъждане на разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък, ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лева, и 300лв.депозит за вещо лице- които с оглед изхода на делото и
следва да му бъдат присъдени, като се възложат върху ищцовата страна.
В исковата молба ищецът е противопоставил по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - спрямо претендираното такова от 400.00 лева,
е под минималния такъв, като се има предвид размер на главница и лихви.
С оглед на това и възражението за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО ЕНОСОНВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ предявените искове от „Топлофикация- София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, срещу Н. Е. П. ЕГН ********** гр.***** **** общ.***** ж.к.*****
бл.*** вх.* ет.* ап.** и втори адрес с.***** **** общ.***** ул.******** №
* за установяване, че дължи : за топлоснабден имот гр.***** ****
общ.***** ж.к.***** бл.*** вх.* ет.* ап.** с аб.№ ****** ИД номер ******
сумата 270.22лв. общо задължение, от което
7
сумата 203.33лв. главница за периода 01.05.2019-30.09.2020вкл.
сумата 65.47лв. изтекла лихва за периода 15.09.2020-13.06.2023
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 26.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата
както и суми за дялово разпределение -1.09.лв. главница за периода
01.07.2020-31.07.2020
ведно със законната лихва от 21.08.2023 до окончателното изплащане
на сумата за които суми е издадена Заповед № Заповед № 2292 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.08.2023 г., по ч. гр.д. №
03998/2023 г. на ПРС
ОСЪЖДА „Топлофикация- София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на сумата 300лв.разноски за вещо лице и 400.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр.д. № 03998/2023 г. на ПРС, да
бъде върнато на съответния състав на ПРС, ведно с препис от влезлия в сила
краен съдебен акт.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8