Присъда по дело №460/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №70 от 04.08.2014г., постановено по гр. д. № 394/2014г. РС-К. е признал за установено по отношение на „Б.Н. Б.“ съществуване на вземане на В. К. „Б. г.“ С., О., в размер на сумата 3 809.87 лв., от която 1 888.87 лв. неплатен наем и разходи за ел.енергия за периода от 01.02.2013г. до 31.08.2013г. по Договор за наем от 15.12.2004г., в т.ч. Анекси от 01.12.2012г. и 01.05.2013г., и 1 921 лв. обезщетение за липсващ инвентар в отдадения под наем недвижим имот по Договор за наем от 15.12.2004г., ведно със законната лихва върху сумата 3 809.87 лв., считано от 14.02.2014г.-датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 от ГПК в останалата му част – за сумата 457.18 лв., представляваща законна лихва върху сумата 3 809.87 лв. за периода от 15.02.2013г. до 14.02.2014г., за които суми е издадена Заповед N 66/14.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 158/2014г. на Районен съд-К.. С решението ответникът по иска „Б.Н. Б.“ е осъден да заплати деловодни разноски.

Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Б.Н. Б.“ против посоченото решение, което се атакува като неправилно, при необоснованост на правните изводи и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които се излагат във връзка с тези оплаквания са следните : съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като при формиране на правните изводи по спора не е обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от ответника по иска; в мотивите на решението липсва анализ на представените от ответника по иска доказателства; липсващите вещи били оценени по неясни критерии. Въззивникът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по въззивната жалба – В. К. „Б. г.“ С., О., е подал отговор, с който я оспорва. С отговора не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски по въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от А.М.. Въззиваемият В. К. „Б. г.“ се представлява от А.С..

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд напълно споделя фактическите констатации и изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Независимо от това и във връзка с наведените от въззивника с въззивната жалба доводи, е необходимо да се добави и следното:

Напълно неоснователен е наведеният от въззивника довод, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като при формиране на правните изводи по спора не е обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от ответника по иска; и в мотивите на решението липсва анализ на представените от ответника по иска доказателства. Това е така, тъй като ответникът по иска е бездействал в пълна степен в цялото първоинстанционно производство, като не е подал отговор на исковата молба, и не е направил никакви доказателствени искания, нито е представял доказателства по делото. Независимо, че е бил представляван от процесуален представител пред районния съд, в съдебно заседание отново не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си, че част от липсващите вещи били налични.

На следващо място, неоснователно е и оплакването, че липсващите вещи били оценени по неясни критерии. В решението на първоинстанционния съд подробно е посочено, че стойността на вещите е оценена съгласно сключения между страните договор за наем, съгласно който липсите се възстановяват в петорен размер – точка 2.7; и тъй като претенцията на ищеца е за еднократен размер на липсващите вещи, то и в такъв размер искът е бил разгледан и съответно – уважен, с оглед доказателствата за това.

Други доводи за неправилност на обжалваното решение не са навеждани.

По така изложените съображения следва атакуваното решение да бъде изцяло потвърдено.

При този изход на делото деловодни разноски във въззивното производство се следват в полза на въззиваемия в размер на 450лв., и същите следва да се възложат в тежест на въззивника.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №70 от 04.08.2014г., постановено по гр. д. № 394/2014г. по описа на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА „Б.Н. Б.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление С., О., обл.К., представляван от физическото лице-търговец Н. Б. Р. да заплати на В. К. „Б. г.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление С., О., обл.К. сумата 450лв., представляваща разноски по настоящото делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.