МОТИВИ
към присъда по НОХД № 667/2018г. по описа на ГОРС
Районна прокуратура- Г.Оряховица е
повдигнала обвинение срещу Ш.К.Л. за
това, че за периода 03.09.2017 г. - 03.03.2018 г., в гр.Горна Оряховица, след
като е осъден да издържа свой низходящ - сина си К. Ш.Л., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си за шест месечни вноски по 120 лв.
месечно, общо за сумата от 720 лв.,
съгласно съдебна спогодба по гр. дело № 1111/2016 г. по описа на PC гр. Г. Оряховица, одобрена с
определение от 26.08.2016г., в сила от 03.09.2016г.-престъпление по чл.183 ал.1
от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така
повдигнатото обвинение.
Пред настоящата инстанция подсъдимият не
се явява. Производство при условията на задочен процес.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ш.К. и свидетелката А. Д. са
родители на непълнолетния К. Ш.Л., роден на ***г., с ЕГН **********/удостоверение
за раждане-л.32 от ДП/. Детето се отглеждало от майката.
Със съдебна спогодба по гр. дело №
1111/2016 г. по описа на PC гр. Г. Оряховица, одобрена с определение от
26.08.2016г., в сила от 03.09.2016г./л.16 от ДП/, подс.Ш.К. бил осъден
да изплаща месечна издръжка за детето си в размер на 120 лева.
За целия период от 03.09.2017 г. до 03.03.2018 г. общият размер на задължението на
подсъдимия възлиза на 720 лв., представляващо неплатени 6 месечни вноски.
Ш.К. е направил самопризнания в хода на досъдебното производство/л.232 от ДП/.
Съдът установи изложената по-горе
фактическа обстановка от показанията на св.Д. /СЗ 27.11.2018г./, както и от
приетите писмени доказателства.
При така установените факти по делото,
съдът приема, че Ш.К. е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
От обективна страна се установява, че
има към момента на всяко неизплатено задължение за издръжка влязъл в сила
съдебен акт, с който подс.Ш.К. е осъден да издържа
свой низходящ- сина си К. Ш.Л., роден на ***г. Пострадал от престъплението е
низходящ на подсъдимия, в полза на който е постановено влязло в сила решение- подс.К. да изплаща издръжката на месечни вноски в
определения от съда размер за различните периоди. Изпълнителното деяние се
изразява в бездействието на подсъдимия и съзнателното неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на повече от две месечни вноски. Тъй като
издръжката е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася и служи
за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена, константната
съдебна практика е приела, че същата е изискуема от началото на месеца, за
който се отнася, без да е необходимо да се изчаква неговото изтичане.От това
следва, че дължимата издръжка към момента на нейното неплащане
е била изискуема за всеки от посочените по-горе периоди. Показанията на св.Д.
са в насока, че подсъдимият не е
заплащал сумите, представляващи дължимата издръжка за периода, фиксиран в ОА- общо за сумата 720лв.
В СЗ, проведено на 27.11.2018г. св.Д. заявява, че ден преди заседанието по
делото подсъдимият е заплатил дължимата сума изцяло.
Съдът намира,
че спрямо подсъдимия Л. е приложима в този смисъл разпоредбата на чл. 183 ал.3-
деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция
изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици. Спрямо подс. цитираната норма е приложима, тъй като, видно от
приложеното и прието като доказателство свид.за
съдимост, подс.Л. не е ползвал тази привилегия на
закона.Условията за приложение разпоредбата на ал.3 са четири и са дадени
кумулативно.Първо, деецът трябва да е изпълнил цялото си задължение, т.е да е
заплатил на постр. всички месечни вноски, които
дължи.На второ място това трябва да е станало преди постановяване на присъдата
от първата инстанция.Третото изискване да закона е да се установи, че за
нуждаещия се не са настъпили други вредни последици, което означава, че
неизпълнението на задължението за издръжка не трябва де е поставило постр. в особено затруднено материално положение и накрая-
необходимо е деецът да не се е ползвал
от привилегията по чл.183 ал.3 от НК.
От субективна страна, неплащането
на издръжката е осъществено с пряк умисъл. Подс. Ш.К.Л. е
предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в
размер на посочените месечни вноски и е съзнавал, че като бездейства, не
изпълнява задължението си в размер на повече от две месечни вноски.
Задължението за издръжка е безусловно и то следва да бъде изпълнявано.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
С оглед
изложените съображения настоящата инстанция приема, че са налице условията по
чл.183 ал.3 от НК и на подс.Ш.Л. не следва да бъде
наложено наказание-преди постановяване на присъдата от първата инстанция той
е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици.
Водим от изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: