Решение по дело №6848/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
по НAХД №6848 по описа на Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав, за 2023 г.

Производството е по реда на УБДХ.
С акт за констатиране на дребно хулиганство по реда на УБДХ,
съставен на 22.05.2023 г. от В.В.Б. – служител при 01 РУ – СДВР, на
основание чл.2 от УБДХ, е установено, че на 01.03.2023 г., около 18:35 ч., в
138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, находящо се в гр. София, на
ул.“Алфред Нобел“№3, И. е влезла неправомерно по време на провеждане на
учебен час и по арогантен начин е изявила в присъствието на учениците от
класа претенциите си по отношение на класния ръководител г-жа Н. Г., като
по този начин е нарушила обществения ред изразила е незачитане на
възприетите в обществото норми на поведение и е стресирала учениците, с
които действия е демонстрирала само поставянето си над моралните и
правови норми – деяние, квалифицирано като проява на дребно
хулиганство по чл.1, т.2 от УБДХ.
С акт за констатиране на дребно хулиганство по реда на УБДХ,
съставен на 22.05.2023 г. от В.В.Б. – служител при 01 РУ – СДВР, на
основание чл.2 от УБДХ, е установено, че на 01.03.2023 г., около 18:35 ч., в
138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, находящо се в гр. София, на
ул.“Алфред Нобел“№3, Н. е влезла неправомерно по време на провеждане на
учебен час и по арогантен начин е изявила в присъствието на учениците от
класа претенциите си по отношение на класния ръководител г-жа Н. Г., като
по този начин е нарушила обществения ред изразила е незачитане на
възприетите в обществото норми на поведение и е стресирала учениците, с
които действия е демонстрирала само поставянето си над моралните и
правови норми – деяние, квалифицирано като проява на дребно
хулиганство по чл.1, т.2 от УБДХ.
В проведеното открито съдебно заседание нарушителите И. и Н.
разбират в какво са обвинени. Възползват се от правото си да дадат
обяснения, като отричат факта на вменените им деяния. Признават, че са
посетили сградата на 138 СУЗИЕ, но след предварително уговорена среща с
класния ръководител на своите деца. Поясняват, че са провели разговор с
учителя Г. по повод възникнали проблеми с поведението на ученик от класа,
но не са демонстрирали вербална или физическа агресия.
Софийски районен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18
и чл. 107, ал. 5 НПК, които намират приложения и в настоящото
производство, намира за установено следното:
Актовете са съставени от компетентен орган и по предвидения от УБДХ
ред. Внесени са за разглеждане в компетентния съдебен орган в срок до 24
1

часа от съставянето им, съобразно чл.3, ал.1 от УБДХ. Въпреки това същите
не биха могли да послужат за законосъобразното възникване и ангажиране на
юридическата отговорност на уличените лица, поради неправилно
приложение на материалния закон, а от друга страна и доказателствена
необезпеченост на обвинителната теза.
Нарушителят М.А. Н., ЕГН: **********, е българка, български
гражданин. Тя не е осъждана, със средно образование, работи в „М“ ЕООД,
като „Отговорник паркинг“, постоянен и настоящ адрес: ХХХ
Нарушителят И.М. И., ЕГН:**********, е българка, български
гражданин. Тя не е осъждана, висше образование, безработен, живущ: ХХХ
И И. и М. Н. са майки на децата Н.Д. и В.А., обучаващи се за учебната
2022/2023 година в 5-ти „Г“ клас на 138 СУЗИЕ „Професор Васил Златарски“.
През месец февруари 2023 г. А. и други ученици били санкционирани
със забележки от своя класен ръководител Н. Г.. Като повод за предприетите
мерки било посочено поведението им спрямо тяхна съученичка със специални
образователни потребности – А.Т.Ц.. Към Д учителят отправил устно
предупреждение за възможни санкции с оглед взаимоотношенията й с детето
със СОП. Методите на учителя провокирали недоволството на родителите,
сред които и двамата нарушители, поради което те поискали с него личен
разговор с оглед изясняване на спорните въпроси.
На 01.03.2023 г., около 18:35 часа И И. и М. Н. посетили сградата на 138
СУЗИЕ, след предварително уговорена среща с класния ръководител на
децата си. Нарушителите влезли в стаята, в която преподавала Н. Г., след
покана от нейна страна. В присъствието на учениците започнали разговор с
нея, по време на който изразили несъгласието си с мерките, които е
предприела за разрешаване на възникналия проблем в създалата се между
Н.Д., В.А. и А.Ц. ситуация. Диалогът протичал в напрегната обстановка, като
И. и Н. си позволили да повишат тон и настоявали за отмяна на наложените
на децата им забележки.
След кратко време разговорът приключил, а двамата нарушители
напуснали училищния кабинет. Поради отсъствието на постигнато съгласие с
класния ръководител, родителите подали сигнал до училищното ръководство.
Няколко дни по- късно в 01 РУ – СДВР постъпило заявление от М А. Д
– майка на А.Ц., в което се съдържало оплакване от поведението на И. и Н., с
уличаването им в „словесно нападение“ срещу детето й. По този повод било
инициирано извършването на предварителна проверка, възложена на
полицейски служители при 01 РУ - СДВР. Въз основа на снети писмени
сведения от класния ръководител и двамата нарушители, инспектор при
„Детска педагогическа стая“ изготвил обобщаваща докладна записка, в която
изразил становище за отсъствие на предпоставки за образуване на досъдебно
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. С
този документ изпратил материалите от проверката в Софийска районна
2

прокуратура.
Преписката била регистрирана в СРП с №15009/2023 г. и разпределена
на наблюдаващ прокурор, който след запознаване с нея изготвил
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Приел
обаче, че се разкриват основания да се търси отговорност от И. и Н. по реда
на Указа за борба с дребното хулиганство, поради което указал материалите
да се върнат на началника на 01 РУ – СДВР.
След постъпване на преписката обратно пред полицейските органи, въз
основа на прокурорския акт и по повод събитията от 01.03.2023 г. полицейски
инспектор В.В.Б. съставил срещу И. и Н. актове за установяване на дребно
хулиганство.
Така изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена от
приобщените в хода на производството материали: докладни записки,
сведения от М Д, Н. Г., И И., М. Н., както и приобщените в открито съдебно
заседание пред настоящия съд обяснения на двамата нарушители.
От анализа на приобщените доказателствени материали този съд
намира, че в хода на производството не са събрани убедителни фактически
данни за съпричастността на уличените към вменените им деяния, в който
смисъл възраженията на И. и Н. са напълно резонни.
Основният и единствен пряк доказателствен източник в подкрепа на
твърдяното административно нарушение са сведенията на лицето Н. С Г.. С
оглед очертаните параметри на проявите обаче заявеното от последната
следва да се анализира критично, при съображения и за евентуалната й
заинтересованост от изхода на производството предвид и обстоятелството, че
същата пряко е участвала като насрещна страна в събитията, предмет на
спора. Проследявайки разказа на Г., се налага извод, че вниманието й е било
насочено към поведението на И. и Н. в момента, в който последните са
посетили класната стая, където е преподавала и са инициирали разговор по
повод предприети от нея мерки за разрешаване на възникнали проблеми
между учениците. Класният ръководител признава обаче, че мотивът на двете
майки е бил строго личен и свързан с несъгласието им с поставени на децата
им, според тях несправедливо, забележки. Отрича да е възприела отправени
от тях заплахи, обиди към някое от присъстващите лица или форма на
неправомерни физически действия, не се ангажира и с твърдение поведението
на нарушителите да е било подчинено на умисъл за увреждане на чужда
правна сфера. Макар да определя държанието на И. и Н. като провокативно,
не споделя конкретика за неговите параметри, които да позволят
категоризирането му като недвусмислено указващо отсъствие на критичност
или нарочна демонстрация на пренебрежение спрямо установените
обществени порядки. Изразяването на лична оценка към нечии действия
обаче, без тяхното детайлно описание, ведно с отсъствието на странични
детайли от цялостната обстановка на събитията, включително ответната
реакция на преподавателя, не може да послужи като достоверен
3

доказателствен източник. За действителния облик на нечие поведение и
вписването му в параметрите на административно нарушение следва да се
съди не от субективните преживявания или мисловната и емоционалната
преработка на събитията от страна на техните свидетели, а единствено от
споделени конкретни факти, с твърдение те да са намерили реализация си в
действителността. Налага се извод, че така предложеният разказ от страна на
Г. не дава основание да се коментират обективни белези на непристойност в
предприетото от И. и Н., както и на налагащ се умисъл със своето поведение
да скандализират околните или да проявят самомнителност и драстично
поставяне над установени правила за поведение, с които именно черти се
отличават проявите и на дребно хулиганство.
Противен извод не налагат и твърденията на свид. Б, в чийто разказ
присъства единствено признанието, че е съставил актовете за установяване на
дребно хулиганство въз основа на материалите, събрани в рамките на
извършена проверка по повод постъпило заявление от гражданин, съдържащо
оплакване от поведението на двамата нарушители, без да извърши
допълнителна проверка. Така заявеното указва отсъствие на преки
впечатления и преразказ на сведения, сами по себе си отличаващи се с
лаконичност, поради което и показанията не могат да обслужи настоящия
процес като пълноценни източници на доказателства за фактите.
Не налага съществена промяна в изведената от съда фактическа
обстановка и твърденията, изложени в приобщената към преписката докладна
записка от полицейски служител към 01 РУ – СДВР, провел предварителната
проверка, доколкото последните не разполагат с предимството да споделят
непосредствени наблюдения, а впечатленията им са базирани върху разказите
на подателя на сигнала и учителя Г., респ. преимуществено изразените в
писмените документи, в които те са били материализирани, оценки на
поведението на двамата нарушители, без конкретна фактология.
Твърдения за извършено административно нарушение не могат да се
обсъждат и въз основа подадения от М А. Д сигнал за съдействие до органите
на МВР, тъй като при проследяване на неговото съдържание отново се налага
извод за дистанцираност от ангажиране с конкретика, относима към
параметрите на проявите на нарушителите. Последното се налага с
предимство още повече, когато част от твърденията за вербална
конфронтация между нарушителите и дете със специални образователни
потребности, съдържащи се в обсъжданото писмено изложение са
опровергани от изявленията на единствения очевидец – Г.. Преимуществено в
сведенията на Д се наблюдава опит да се обобщава обстановката, в която е
протекла срещата между И., Н. и класния ръководител на техните деца,
даващо основание да се коментира отсъствие на придобити преки
впечатления. В този смисъл и изложеното в тях се явява надградено и
несъответно на действителността, а се отклонява като механизъм на проявите
и от тяхното описание, дадено в актовете за установяване на дребно
хулиганство, които именно очертават параметрите на отговорността на
4

нарушителите.
Данни за евентуално извършено нарушение на обществения ред се
съдържат изложени в приобщената към преписката докладна записка от
полицейския служител И.И. при 01 РУ - СДВР. Тяхната формулировка обаче
е дотолкова оскъдна, че не предполага възможност за придобиване на
непосредствени впечатленията от описаните в нея събития. От друга страна в
нея се преразказва съдържанието на подадения от М Д сигнал, сочещо
недвусмислено на отсъствие на непосредствени наблюдения и поставящо я в
зависимост от достоверността на нейния източник. Доколкото последният
като съдържание се разграничава драстично от останалите доказателства по
преписката, то и обсъжданата докладна записка не може да послужи като
единствено и достатъчно доказателство за вина.
Съдът подлага на анализ и обясненията на двамата нарушители,
изхождайки от двояката им природа на източник на доказателства и средство
за защита. Доколкото съдържанието им в значителна степен се припокрива
със сведенията на единствения очевидец на събитията Н. Г., изложеното в тях
следва да се възприеме като съответно на обективната действителност. Съдът
игнорира единствено отрицанието на двете лица, касателно високия тон, на
който са провеждали разговора с преподавателя на своите деца, доколкото в
тази си част заявеното от тях е изолирано от останалата доказателствена
съвкупност. Този факт обаче не променя приетата от съда фактология.
При тези фактически дадености се явява обективно невъзможно да се
обоснове категоричност на извода за устойчиви съвпадения между факта на
инкриминираните в двата акта прояви, тяхното авторство и личността на
нарушителите И. и Н.. Едва при достигане до несъмнен извод за основанията
за ангажиране отговорността на конкретно лице следва да се пристъпи към
съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство и иницииране на
наказателна процедура. Като не е съобразил процесуалните си задължения,
компетентният орган е избрал подход, граничещ с презюмиране на
отговорност и позоваване на формална, предварително определена
доказателствена стойност на документи, без тяхната обективна проверка,
което е недопустимо с оглед противоречие с основна процесуална гаранция,
заложена в нормата на чл.14, ал.2 от НПК, приложима по аналогия и в
настоящия административнонаказателен процес. Не всеки спор, в рамките на
който участниците демонстрират неспособност да защитят с разумни
аргументи своята позиция, следва да се категоризира като скандализираща,
хулиганска проява, предполагаща намесата на правоохранителните орган с
цел превенция или отстраняване на негативни последици със средствата на
държавната принуда. Необходимо е задълбочено да се оцени интензитетът на
съответното поведение, наличието на засягане с него на охранени от закона, в
частност от чл.1 от УБДХ, обществени отношения и неговата степен, така че
да се проведе разграничителната линия между упражняването, макар и в по-
провокативна и крайна форма, на признатото от конституцията и
международните актове свобода на изразяване и посегателството срещу
5

правата на личността и обществената сигурност. Противното разбиране би
накърнило съществено устоите на демократичното общество. В конкретния
случай поведението на двамата нарушители, макар да сочи на отделни
дефицити в тяхното възпитание, не надхвърля границите на упражняване на
правото да се изрази мнение, поради което и не разкрива достатъчен по
степен интензитет, за да се коментира в светлината на дребно хулиганство.
В резюме, административното „обвинение” следва да бъде подкрепено с
убедителни аргументи, които водят до еднозначен извод за обезпеченост на
твърдението за извършено нарушение. Неправилно проведеният анализ на
събрания доказателствен материал винаги обуславя съществен порок в
оценъчната дейност на наказващия орган, доколкото същият е неотстраним в
хода на контролната дейност, реализирана от съдебната инстанция.
По изложените съображения, този съдебен състав намира, че
единственият законосъобразен изход в настоящото производство е уличените
И.М. И. и М.А. Н. да бъдат признати за невинни и оправдани изцяло по
вменените им административни нарушения по чл.2 от УБДХ.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни
доводи, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	2927
Дата:	20 юни 2023 г.
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20231110206848
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 май 2023 г.

Решение по дело №6848/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите