№ 21928
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110158597 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу А. Ц. Х. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1471, 85
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно с дължимата законна лихва от 31.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, 180, 13 лв. - мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.05.2023 г., за имот, представляващ апартамент № .. находящ се в гр. София, общ. „К..“, жк
„З..“, бл. ..., вх. Г, ет. 3, с абонатен номер ... както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 38, 69 лв. - главница, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно с дължимата законна лихва от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 7, 62 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 29375/2023 г. на СРС, 71
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на вещен ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29375/2023г. по описа на СРС, 71-ви
състав, както и разноските за производството.
1
В срока по чл. ... ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че за задълженията за топлинна
енергия за процесния имот следва да отговаря неговият собственик в качеството му титуляр
на партидата за имота. Посочва, че издадените фактури и изравнителни сметки също на
името на собственика, поради което очевидно ищецът е приел, че именно с това лице е
възникнало облигационното отношение по доставка на топлинна енергия. Твърди също така,
че има и друго лице ползвател, поради което няма как ответницата да отговаря за цялото
процесно задължение. Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти със
запазване право на ползване от 29.04.2009 г., с който А Г Х и ответницата А. Ц. Х. са
прехвърлили правото на собственост върху процесния апартамент на Н А Г, като са
запазили лично за себе си заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху имота. От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт (л. 84) А Г Х
е починал на 03.12.2009 г., поради което като единствен вещен ползвател е останала
ответницата А. Х.. Съдът намира, че с оглед разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 57, ал. 1
ЗС именно лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, т.е. в разглеждания случай това е ответницата. Възражението на
ответника за това, че партидата при ищеца се води на името на собственика, е
неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства за това собственикът да е подал
заявление за откриване на партида или по друг начин да е поел задължение да заплаща
дължимите по процесната партида суми, поради което не се установява възникване на
облигационно отношение именно с него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С оглед становищата на страните с обявения за окончателен и неоспорен доклад по
делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че за
процесния имот за процесния период е била доставена топлинна енергия в претендираните в
исковата молба размери и стойности. Предвид това, ответницата дължи на ищеца
претендираната главница за топлинна енергия на стойност 1471, 85 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г.
и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от
общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
3
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 31.05.2023 г.,
като съобразно посочения по-горе начин на изчисляване на началната дата на погасителната
давност, към тази дата не е била изтекла погасителна давност за процесните вземания, тъй
като тригодишната погасителна давност за вземането за м. май 2020 г. изтича на 15.07.2023
г., поради което възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установен дължим и непогасен
размер на главницата за топлинна енергия за процесния период в размер на 1471, 85 лв.,
поради което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които тя не е възразила, щом
предоставената услуга е осъществена. Доколкото началният период, от който се претендира
сума за дялово разпределение е м. 05.2020 г., не са налице погасени по давност вземания и
този иск също следва да бъде уважен в пълния предявен размер за сумата от 38, 69 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се твърди процесните
главници да са били заплатени, нито са ангажирани доказателства в тази връзка, поради
което искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 180, 13 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
4
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 83, 97 лв. в заповедното производство, от които 33,
97 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 274, 90 лв., от които 174, 90 лв. за държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска за заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 83, 59 лв., а за исковото
производство разноски в размер на 273, 67 лв.
Ответницата има право на направените в двете производства разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, или 1, 79 лв. за
заповедното производство и 2, 11 лв. за исковото производство. При изчисляване на тези
разноски съдът взе предвид предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 400 лв., като възражението
на ищеца за прекомерност се явява основателно по отношение претендираното адвокатско
възнаграждение за исковото производство, предвид сложността на делото и извършените
процесуални действия по него.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, че А. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „К..“, жк „З..“, бл. ..., вх.
Г, ет. 3, ап. .. дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1471, 85 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 31.05.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, 180, 13 лв. - мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.05.2023 г., за имот, представляващ апартамент № .. находящ се в гр. София, общ. „К..“, жк
„З..“, бл. ..., вх. Г, ет. 3, с абонатен номер ... както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 38, 69 лв. - главница, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно с дължимата законна лихва от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно
гр.д. № 29375/2023 г. на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7, 62 лв. -
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г.
ОСЪЖДА А. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „К..“, жк „З..“, бл. ...,
вх. Г, ет. 3, ап. .. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Я..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на 83, 59 лв. и разноски за исковото производство в размер на 273, 67
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., да заплати на А. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „К..“, жк
5
„З..“, бл. ..., вх. Г, ет. 3, ап. .. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на 1, 79 лв. и разноски за исковото производство в размер на 2, 11
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ООД (с предишно наименование „Б..“ ООД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6