№ 12263
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110110540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 62186/26.02.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу
двамата ответници П. Й. Й. и А. Й. Й. положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответниците дължат разделно вземанията, за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
както следва:
1) от П. Й. Й. - за сумата от 40.66 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден
имот – гараж № 2, находящ се в *************, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.91 лв. за периода от 15.09.2021г. до
17.07.2023г., сумата от 14.49 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3.05 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до
17.07.2023г.;
2) от А. Й. Й. - за сумата от 40.66 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден
имот – гараж № 2, находящ се в *************, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.91 лв. за периода от 15.09.2021г. до
17.07.2023г., сумата от 14.49 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3.05 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до
17.07.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************, за който през периода от
1
01.05.2020г. до 30.04.2022г. е доставил топлинна енергия, остойностена на сумата общо от
81.32 лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. в общ
размер на 11.81 лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в общ размер на 28.98 лв. и се
дължала лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г. в общ размер на 6.11 лв.
Твърди се, че ответниците са съсобственици на процесния имот и през процесния период
при равни квоти от по 1/2 идеална част и в това им качество се явяват клиенти на топлинна
енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз
основа заявление на по ч.гр.д. № 41366/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от
ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците
П. Й. Й. и А. Й. Й., чрез особения им представител - адв. Ч., в който оспорват исковете
поради липса на облигационно отношение между страните, поддържайки, че са титуляри на
правото на собственост за процесния гараж, върху който обаче е учредено вещно право на
ползване върху в полза на трето за спора лице - Й.А. Й., с оглед на което не били пасивно
легитимирани по предявените искове. Поддържат, че доколкото се касае за непоискана
доставка, не дължат заплащане на топлинната енергия. Оспорват законосъобразността на
прилаганата от топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и
сумите за потребена топлинна енергия по прогнозен дял. Считат, че след като не е доказано
наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за
дялово разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение. Поддържат, че
не дължат заплащане на претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не са
поставени в забава, доколкото вземанията са начислени въз основа на фактури по прогнозна
консумация, а не по реално извършената такава. Оспорват доказателствената стойност на
представените с исковата молба документи като едностранно съставени. В условията на
евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, който счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление вх.№ 209676/24.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците П. Й. Й. и А. Й. Й. да заплатят разделно (при равни квоти
от по 1/2 част) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 81.32 лв. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ************* за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023 г. в размер на 11.81 лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 28.98 лв., ведно със законна лихва за периода от
2
24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до
17.07.2023 г. в размер на 6.11 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. За така издадената заповед длъжниците са уведомени по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 05.02.2024г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу П. Й. Й. и А. Й. Й., като е
представил такива на дата 26.02.2024г.
По делото е приет препис от договор за доброволна делба от 09.12.1997г., видно от
който двамата ответници П. Й. Й. и А. Й. Й. са получили в общ дял при равни квоти от по
1/2 идеална част правото на собственост върху процесния гараж № 2, находящ се в сутерена
на сградата в *************, като по това обстоятелство не съществува спор между
страните по делото. Установява се също така, че с договора за доброволна делба за
уравняване на дяловете съсобственика – съделител Й.А. Й. е запазаено пожизнено вещното
право на ползване върху процесния гараж № 2, находящ се в *************.
От извършена на 23.01.2025г. справка в НБД Население се установява, че Й.А. Й.,
който е бил носител на вещното право на ползване върху процесния гараж, е починал на
дата 08.12.2010г.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 30.10.2001г. и
договор от 01.11.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в *************, е избрало и
възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
30.04.2021г. възлиза на сумата от 39,86 лева. Представено е и съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 41,46 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период – от 27.08.2021г. и от 28.09.2022г., от които е видно, че за процесния имот е
начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от
03.06.2020г., сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, действали след 26.06.2016г.. които съдът е обявил за служебно известни.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. За имота е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. Не е имало консумация на топла вода, респ. не е начислявана топлинна
енергия за подгряване. Експертът е посочил, че в процесния гараж не са инсталирани ИРРО,
поради което не е начислявана енергия от отоплителни тела. Посочено е в експертизата, че
вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от
ФДР. Общият топломер и общият водомер в абонатната станция са преминали метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 81,32 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
3
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
4
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че двамата
ответници по делото П. Й. Й. и А. Й. Й. са клиенти на топлинна енергия в качеството им на
съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част на процесния топлоснабден имот.
При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за
доброволна делба от 09.12.1997г., с който в общ дял на двамата ответници и при равни квоти
от по 1/2 идеална част е поставен процесния гараж № 2, находящ се в сутерена на сградата в
*************. В действителност с този договор за доброволна делба за уравняване на
дяловете между съделителите, в полза на Й.А. Й. е учредено пожизнено вещно право на
ползване върху процесния гараж № 2. В общия случай и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия би бил именно вещният ползвател, а не „голият собственик“.
Принципно, при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно
право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
разходите относно потребена топлинна енергия, като съображенията на районния съд в тази
насока са правилни. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика,
се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56,
ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта. Диспозитивната
разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и ползвател, е съобразена с
предположението за фактическо използване на веща от ползвателя. Въпреки това, следва да
се съобрази и разпоредбата на чл.59 от ЗС, в която е посочено, че правото на ползване се
погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок. От изготвената
по делото справка в НБД Население се установява, че Й.А. Й., който е бил носител на
вещното право на ползване върху процесния гараж, е починал на дата 08.12.2010г.
5
Следователно, учреденото в негова полза вещно право на ползване се е погасило с
настъпване на неговата смърт преди процесния период. След тази дата клиенти на топлинна
енергия се явяват именно двамата ответници в качеството им на съсобственици на
процесния имот при квоти от по 1/2 идеална част за всеки. По делото липсват твърдения, а и
доказателства някой от двамата ответници да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето за спора
лице или в полза на другия съсобственик. При това положение, съдът намира, че е доказано
съществуването на облигационно правоотношение през процесния период между
насрещните спорещи страни. Всеки един от двамата ответници дължи заплащането на
стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период, съобразно
неговия дял в съсобствеността, а именно до размера на 1/2 част от общата стойност.
Във връзка с възраженията на ответника, досежно приложимите към настоящото
облигационно правоотношение Общи условия следва да се посочи следното: Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено
приемане от потребителите. За процесния период между страните са действали Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на ДКЕВР, в сила от
11.07.2016г., като препис от същите е представен от ищеца към исковата молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок
след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагането на
специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила
спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи
условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, съдът приема, че през
процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието
съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли
2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и нейното количество се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 81,32 лева и същата включва единствено топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства
общият топломер в абонатната станция да е бил изправен следва да се посочи следното:
Експертът по техническата експертиза се е запознал със свидетелства за извършени
метрологични проверки, предоставени му от „ТР-София“, като въз основа на тях е посочил,
че такива проверки са извършвани на 18.10.2018г. и 22.05.2020г., като при всяка проверка
заключението е било „съответства“. В тази връзка следва да се посочи, че последващата
проверка на средството за търговско измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с
ал. 4 ЗИ), като за топломерите, използвани в абонатна станция, периодичността на
проверките е две години (като това е и срокът на валидност на проверката, извършена на
04.10.2018г.). От датите на извършените проверки е видно, че е спазен законоустановения
двугодишен срок, както и че общият топломер е бил годно СТИ, поради което съдът намира,
6
че възражението на ответниците е неоснователно. Неоснователно е и възражението, касаещо
невъзможността да се установи по какъв начин и на каква база ищецът е изчислил
консумацията на топлинната енергия, както и възражението, че в случая се касае за
непоискана и неизползвана услуга. Установява се от заключението на вещото лице, че е
начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на
вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект.
Доколкото експертът по съдебно – техническата експертиза е посочил, че за процесния
период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. стойността на доставената топлинна енергия възлиза
общо на сумата от 81,32 лева, съдът намира, че за всеки един от двамата ответници, в
качеството им на съсобственици на процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение
да заплатят частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от тях дял
в съсобствеността. В случая се установи, че всеки един от двамата ответници е носител на
1/2 идеална част от правото на собственост, поради което за П. Й. Й. и А. Й. Й. е възникнало
задължение да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 40,66 лева за всеки.
Ответниците са се позовали на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 24.07.2023г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.07.2020г.
По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При това положение, обхванати от погасителната давност са
вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за м.05.2020г. Извън
погасителната давност остават вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за периода от
м.06.2020г. до м.04.2022г. Видно е обаче от заключението на съдебно – техническата
експертиза, че за м.05.2020г. не е начислена топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, доколкото този месец е извън активния отоплителен сезон, започващ съгласно
чл.3, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването /отм./ и от Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването - на 01.10 през съответната година.
Следователно, релевираното възражение за изтекла погасително давност по същество се
явява основателно за м.05.2020г., но неговото уважаване не може да доведе до редуциране
на дължимите от ответниците суми за доставена топлинна енергия, които не са погасени по
давност (от м.06.2020г. до м.04.2022г.) на обща стойност от 81,32 лева, или по 40,66 лева за
всеки един от двамата ответници.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявените по реда на чл.422 ГПК от
7
„Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Й. Й. и А. Й. Й. искове с правна квалификация по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ са основателни в техния пълен размер от по 40,66 лева и
за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., като същите следва да бъдат отхвърлени
единствено за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., с оглед изложените мотиви по – горе.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че всеки един от двамата ответници дължи заплащане на цената на извършената услуга
дялово разпределение в размер от по 14,49 лева за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.
139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото
разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца)
стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец.
От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач
доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. е в общ размер на 28,98
лева, като всеки един от двамата ответници отговаря за заплащането му до размера на 1/2
част от него, предвид делът му в съсобствеността, или до размера на сумата от по 14,49 лева.
Ответниците не твърдят да са платили така посочената сума. Основателно е обаче
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията за цена на
услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК е подадено на 24.07.2023г., поради което погасени по давност биха били
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.07.2020г. Доколкото не е
предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от
ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което най –
старото задължение за дялово разпределение от м.06.2020г. на стойност от 1,26 лева се явява
погасено по давност. Извън погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. в общ размер на
27,72 лева.
При това положение, съдът приема, че всеки един от исковете, предявени срещу П. Й.
Й. и А. Й. Й. за признаване за установено, че дължат на ищеца възнаграждение за
извършена услуга дялово разпределение, са основателни до размера на сумата от по 13,86
лева и за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. За горницата над сумата от 13,86 лева до
пълния предявен размер на всеки един от исковете от 14,49 лева и за месец 06.2020г.,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу
ответниците П. Й. Й. и А. Й. Й., с които се иска да се признае за установено, че всеки един
от тях дължи на ищеца заплащането на обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до
17.07.2023г. в размер от по 5,91 лева. В случая приложими са Общите условия от 2016г.,
съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от ищеца. Уредбата
на изпадането в забава и възникването на вземане за обезщетение за забава се съдържа в
разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е направено ясно разграничение между
месечните вземания, които са прогнозни и тези, които са определени на месечен реален
отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 ,
пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите
8
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане
на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не уреждат възникване на вземане за
обезщетение за забава върху суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по
делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и извлечение от сметките на ищеца,
установяват, че за имота начисленията са правени ежемесечно по прогнозни суми, като след
изравнителната сметка са издавани обобщени фактури. Краят на отчетния период по
изравнителната сметка и обобщената фактура е април месец на съответната година. Така
срокът за плащане на задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни след края на
април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този момент обаче по делото е установено,
че обобщените фактури за процесните отчетни периоди не са били издадени, не е
установено и изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите и
да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за възражения срещу тях и такива да не
са подадени. Доколкото не е установено възможното изпълнение на задължението в
уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след периода за който се отнася
изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава ответника за
плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на
кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му забава. Това е
така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при съдействие от
страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на енергията, посочването
на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото фактура след
стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по
нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния отчетен
период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в
уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите условия за
уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните сметки. В такава
хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на главницата за топлинна
енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест
че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за
плащане. Последното не се твърди и не се установява по делото, поради което ответниците
не са поставени в забава и обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия в размер от по 5,91 лева и за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. - не се дължи.
Неоснователни са и исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки един от П. Й. Й. и А. Й. Й. дължи заплащането на сумата от по 3,05
лева, представляваща обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г. и като
такива следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е
уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение.
При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора
съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да
се установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за
дялово разпределение, поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
За заповедното производство и на основание чл.78. ал.1 ГПК на ищеца се следва
сумата от 63,78 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове, като
ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят сумата,
съобразно квотите им в съсобствеността, или всеки един от П. Й. Й. и А. Й. Й. следва да
бъде осъден да заплати сумата от по 31,89 лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 825 лева,
като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи,
9
че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се следва
сумата в общ размер на 786,64 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове. С
оглед изложеното, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.1
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за разноски, съобразно квотите им в
съсобствеността, а именно: всеки един от П. Й. Й. и А. Й. Й. – сумата от по 393,32 лева.
Ответниците не са доказали да са сторили разноски и такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника П. Й. Й., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че П. Й. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 40,66 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************,
ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от
13,86 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.д. №
41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника П. Й. Й., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че П. Й. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 31.05.2020г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************
– като погасен по давност; за сумата в размер на разликата над 13,86 лева до пълния
предявен размер от 14,49 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово
разпределение за м.06.2020г. – като погасен по давност; за сумата в размер на 5,91 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. върху
главницата за топлинна енергия; както и за сумата в размер на 3,05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г. върху задължението за
заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника А. Й. Й., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че А. Й. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 40,66 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************,
ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от
13,86 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.д. №
41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника А. Й. Й., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
10
ЗЗД, за признаване за установено, че А. Й. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 31.05.2020г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************
– като погасен по давност; за сумата в размер на разликата над 13,86 лева до пълния
предявен размер от 14,49 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово
разпределение за м.06.2020г. – като погасен по давност; за сумата в размер на 5,91 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. върху
главницата за топлинна енергия; както и за сумата в размер на 3,05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г. върху задължението за
заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 31,89 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 41366/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 393,32 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 31,89 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 41366/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 393,32 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11