№ 45394
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110131643 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Р. П. чрез адв. И. С. срещу „Тием Финанс“
ООД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че договор за кредит № 120687/21.05.2024 г. е нищожен поради
противоречието му с императивни норми на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1, чр. чл. 11, т. 9
– 11, вр. чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност се твърди нищожност на клаузата на
чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за обезпечаване на договора за кредит.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен процесният договор за
потребителски кредит, съгласно който следвало да му бъде предоставена сумата от
2000лв. В същия е бил посочен годишен процент на разходите от 45,73 %. Съгласно
чл. 5 от договора, кредитът е трябвало да се обезпечи с банкова гаранция или с
поръчителство на физически лица, а ако това не бъде сторено – да се начисли
неустойка в размер на 435 лева. Твърди в договора да не е посочен реалният ГПР,
който всъщност възлизал на 1355,19%. Ищецът счита, че договорът потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е спазено изискването за шрифт, на който
договора да е изписан, както и императивните разпоредби относно посочването на
ГПР в договора. В условията на евентуалност твърди, че е нищожна клаузата на чл. 5
от него като неравноправна и нарушаваща норми от ЗПК. Съобразно изложеното,
моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласен договорът за нищожен
или нищожността поради неравноправност на клаузата на чл. 5 от договора. Иска
съдът да задължи ответника да представи договора за кредит в оригинал.
Ответникът „Тием Финанси“ ООД, чрез адв. Д. Ш. ( без представено
пълномощно), е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посоченият по-
горе договор за кредит, по силата на който е отпуснат кредит на ищеца в размер на
сумата 2000лв. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, че на
кредитополучателя са били предоставени всички изискуеми документи и информация,
че договорът е сключен при ясни и прозрачни условия. Оспорва доводите на ищеца, че
при изчисление на ГПР е следвало да се включи и процесната неустойка за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение по
договора. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноски. Представя документи, по отношение на които прави искане да се приемат
като доказателства в производството.
1
Съдът, като съобрази предмета на предявения иск (установителен иск за
прогласяване на нищожност на договор за кредит), цената на същия, която съобразно
трайната практика на ВКС се определя като сбор от главницата и договорната лихва, в
случая 2065 лева, намира, че на ищеца следва да се даде указание да довнесе по
сметка на СРС държавна такса в размер на 30,60 лева, като при неизпълнение на това
указание съдът ще върне исковата молба.
На следващо място се констатира, че ответникът не е представил пълномощно в
полза на адв. Ш. да го представлява по делото. Ето защо и на страната следва да се
предостави възможност да представи такова или законният представител на
дружеството да потвърди извършеното процесуално действие.
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чр. чл. 22 ЗПК, ев.
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за потребителски кредит с ответника; наличието на
противоречие между договора и императивни правни норми, вкл. че посоченият в
договора за кредит размер на ГПР не е действително приложимият към кредитното
правоотношение, че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, че посредством нея се
нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит
отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързва
страните, че е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно годишния процент на
разходите в договора, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията
му.
С оглед становищата на страните съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищеца е
отпусната сумата от 2000 лв. при договорена лихва в размер на 65 лева и срок на
издължаване 1 месец, че посоченият в договора ГПР е в размер на 45,73 %, че е била
начислена неустойка за неосигуряване на обезпечение по кредита в размер на сумата
435 лева, че тази неустойка не е взета предвид при посочване на ГПР в договора.
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора
документи, като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за кредит
в оригинал не е необходимо за изясняването на спора от фактическа страна, с оглед
което и следва да се остави без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, които да бъдат
приканени към доброволно уреждане на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2025 г.
от 10:30 ч., за когато да се призоват страните.
2
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 4 ГПК в срок до откритото съдебно
заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна
такса по предявените искове в размер на сумата от още 30,60 лева. При неизпълнение
на това указание в срок съдът ще върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3
ГПК.
УКАЗВА на ответника в в срок до откритото съдебно заседание да представи по
делото пълномощно в полза на адв. Ш. да го представлява в производството или в
същия срок законният представител на дружеството да потвърди извършеното
процесуално действие. При неизпълнение на това указание в срок съдът на основание
чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението. УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по
дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, вр. чл. 183 ГПК за
задължаване на ответника да представи договора за кредит в оригинал.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по ел.път препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията. На ответника
книжата да се връчат на ел. адрес: ************@******.***, както и на адреса на
управление с оглед липсата на пълномощно към отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3