№ 14992
гр. С., 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110146343 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба
срещу А. Г. С. и М. В. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както
следва: 105,84 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 9,90 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 36,50 лв. – стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и
6,27 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 22.03.2023 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
А. Г. С. – ½ или сумата от 52,92 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 4,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 18,25 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и 3,14 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. –
22.03.2023 г.,
М. В. С. – ½ или сумата от 52,92 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
1
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 4,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 18,25 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и 3,14 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. –
22.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
16270/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С.,
ул. „Л.“ № **, бл. **, вх. *, гараж № *, имат качеството потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. с.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата
в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците не оспорват, че са
собственици на процесния имот. Твърдят, че ищецът им е връчил фактура за начислена ТЕ
на 15.04.2023 г. с № **********/31.07.2022 г., която сочат, че са платили на 18.04.2023 г. В
случай че част от претендираните суми са за дялово разпределение, оспорват като нищожна
формулата за начисляване на перо „сградна инсталация“ по реда на чл. 61 и сл. от Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Считат, че претендираните суми са
неоснователни, т.к. били обосновани единствено като дължими за прогнозно начислена ТЕ.
Молят съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 18.12.2024 г., уточнена в открито съдебно заседание, проведено на
10.03.2025 г., ищецът заявява, че на 31.10.2024 г. от страна на ответниците е извършено
частично плащане, с което част от претендираните задължения са погасени. Ищецът заявява,
че претендира исковете да бъдат уважени за сумата от 47,77 лв. – главница за ТЕ и 9,86 лв. –
мораторна лихва върху тази главница. Претендира и разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. срещу А. С. и М. С. за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 16270/2023 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 07.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия
е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника. Спори се и по въпроса за погасяването на задълженията.
Безспорно е между страните, поради което е отделено като ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през процесния период ответниците са били собственици на
процесния имот, респ. че същите са имали качеството потребители на ТЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Ето защо, в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат
качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
3
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че за процесния
имот през процесния отоплителен период м.10.2020 г. - 30.04.2022 г. ФДР е фирма „Т. с."
ЕООД. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот. В топлоснабдения
имот, ответниците са ползвали топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ през целия
процесен период. От заключението се установява, че за процесния период начисляваната ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е в съответствие с нормативната база, а начисляваната
топлинна енергия за БГВ е въз основа отчетите на 1 брой топъл водомер с номер 711276,
отчитан след края на отоплителния сезон. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са
в съответствие с Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. През
процесния период във фактурите, изготвени от „Т. С." ЕАД, няма начислявана такса
мощност, тъй като същата е отменена с Решение № Ц-010/28.06.2006г на ДКЕВР и Протокол
№2/30.06.06 на Съвета на директорите на „Т. С." ЕАД. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Ползваните топломери за
процесния период са преминали на метрологични проверки и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Стойността на потребената ТЕ през
процесния период за отопление на сградна инсталация и за БГВ възлиза на 167.48 лв.
Сумата за услугата дялово разпределение-главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. е
в размер на 36,50 лв.
По делото е изслушано заключение и по ССчЕ, което не е оспорено от страните и е
прието от съда. От това заключение се установява, че за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. за
абонатен № ***** са начислени суми по прогнозни фактури за консумирана топлинна
енергия в размер 115,61лв. На 31.07.2021 г. са издадени кредитни известия, с които са
сторнирани (унищожени) прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2020г. до
30,04.2021г. в общ размер - 35,62лв. Издадена е обща фактура, в която са начислени суми за
реално консумирана топлоенергия за същия период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.в общ
размер 60,49 лв. На 31.07.2022г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани
(унищожени) прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. в общ
размер - 80,00лв. Издадена е обща фактура, в която са начислени суми за реално
консумирана топлоенергия за същия период от 01.05,2021 г. до 30.04.2022 г.в общ размер
106,98 лв. След подаване на Заявлението на 18.04.2023 г., е извършено частично плащане в
4
размер 111,69лв., както и служебно е възстановена сума в размер 17,76лв. Сумата в общ
размер 129,45лв. (111,69лв. заплатена + 17,76лв. възстановена = 129,45лв.) е послужила за
погасяване на следните задължения: Погасена мораторна лихва: 16,17лв.; Погасена законна
лихва: 18,71лв.; Погасена част от главницата: 94,57лв.; Общо погасени: 129,45лв. След
приспадане на извършените частични плащания са останали начислени, но непогасени
задължения, както следва: Неплатена главница: 47,77 лв.; Неплатена законна лихва: 9,86 лв.
По делото като доказателства са приети обща фактура № **********/31.07.2022 г. на
стойност 106,98 лв., както и обща фактура № **********/31.07.2021 г. на стойност 60,49 лв.
и сума за плащане – 59,86 лв.
От ответниците са представени доказателства за извършени плащания, както следва –
преводно нареждане от 08.06.2022 г. за сумата от 60,49 лв., заплатена от Г. С. на „Т. С.“ ЕАД,
с основание „ф********** главница“; преводно нареждане от 18.04.2023 г. за сумата от
111,69 лв., заплатена от Г. С. на „Т. С.“ ЕАД, с основание „ф**********/31.07.2022 г.“
Съобразявайки съвкупно гореописаните доказателства настоящият състав достига до
следните фактически и правни изводи.
В случая следва да намерят приложение Общите условия от 2016 г., съгласно чл. 33
от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок, след изтичане
на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът дължи
обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която също
е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася.
Обща фактура № **********/31.07.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., като в
предоставения 45-дневен срок ответниците не са заплатили задълженията си по тази
фактура, поради което са изпаднали в забава, за която дължат мораторна лихва. За периода
от началото на забавата /15.09.2021 г./ до плащането по тази фактура от 08.06.2022 г. са
изминали 267 дни, през които ответниците са били в забава. За този период дължимата
мораторна лихва е 4,48 лв.
Обща фактура № **********/31.07.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г., като в
предоставения 45-дневен срок ответниците не са заплатили задълженията си по тази
фактура, поради което са изпаднали в забава, за която дължат мораторна лихва. За периода
от началото на забавата /15.09.2022 г./ до плащането по тази фактура от 18.04.2023 г. са
изминали 216 дни, през които ответниците са били в забава. За този период дължимата
мораторна лихва е 6,87 лв.
Съгласно чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно
да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
5
В процесния случай с плащанията от 08.06.2022 г. и от 18.04.2023 г. ответниците
частично са погасили своите задължения към дружеството.
При плащането от 2022 г. ответниците са заявили изрично, че погасяват главница по
фактура, докато при плащането от 2023 г. не сочат кое задължение по фактурата погасяват.
Във връзка с плащанията вещото лице – счетоводител уточнява, че плащането от
08.06.2022 г. е погасило 59,86 лв. главница и 0,63 лв. изравнителна сметка. Излага, че общата
фактура за м. 2022 г. е на стойност 106.98 лв., а ответниците са платили 111,69 лв., но не са
съобразили, че задълженията са в по-голям размер. Не са били в размер на 111,69 лв., а
всъщност 142,34 лв. главница /105,84 лв. главница за ТЕ и 36,50 лв. главница за дялово
разпределение/ и мораторна лихва 16,17 лв., както и законна лихва 28,57 лв.
С плащането на сумата от 60,49 лв. ответниците са погасили изцяло задължението си
за главница за ТЕ по фактурата от 31.07.2021 г. – 59,86 лв., както и част от задължението за
мораторна лихва, а именно 0,63 лв., като незаплатена остава мораторна лихва в размер на
3,85 лв.
С плащането от 18.04.2023 г. ответниците са погасили първо мораторната лихва
върху главницата в размер на 6,87 лв. С остатъка от 104,82 лв. е погасена главницата за ТЕ
частично, като дължима е останала главница в размер на 2,16 лв.
Не е погасено задължението за главница – цена на услугата дялово разпределение,
поради което изцяло е основателен този иск за сумата от 36,50 лв.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от на клиенти в гр. С., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
"дялово разпределение".
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
6,27 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
6
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 20,24 лева. – по 10,12 лв., дължими от всеки ответник
В настоящото производство ищецът е платил 175 лева за държавна такса, 300 лева за
депозит за СТЕ и 300 лева за ССчЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 236,24 лева – разноски в исковото производство или по 118,12 лв. дължими от
всеки ответник.
От ответниците са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лв. От ищеца е направено
възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно, като на
двамата ответници следва да се определят разноски за заповедното производство в размер на
общо 73,07 лв. От ответниците не са представени доказателства за сторени разноски в
исковото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът А.
Г. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я." ***, общ. Столична, обл. С. (столица), сумата от 1,08
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., УЛ.Л. **, бл. **, вх. *, гараж *, аб.№ *****, за периода от
7
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, 1,92 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г., 18,25 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2023 г. по ч. гр. дело № 16270/2023 г. на СРС, II
ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 1,08 лева до пълния
претендиран размер от 52,92 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1,92
лева до претендирания размер от 4,95 лева за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия и за 3,14 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
22.03.2023 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът М.
В. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я." ***, общ. Столична, обл. С. (столица), сумата от 1,08
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., УЛ.Л. **, бл. **, вх. *, гараж *, аб.№ *****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, 1,92 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г., 18,25 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2023 г. по ч. гр. дело № 16270/2023 г. на СРС, II
ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 1,08 лева до пълния
претендиран размер от 52,92 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1,92
лева до претендирания размер от 4,95 лева за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия и за 3,14 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
22.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я." ***, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10,12 лв. – разноски за ч.гр.д. №
16270/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, както и 118,12 лв. – разноски по гр.д. №
46343/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА М. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я." ***, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10,12 лв. – разноски за ч.гр.д. №
16270/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, както и 118,12 лв. – разноски по гр.д. №
46343/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
8
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я." ***,
общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на М. В. С. с ЕГН: ********** и адрес:
**********, и А. Г. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, сумата от 73,07 лева -
разноски за ч.гр.д. № 16270/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК *********, като трето
лице помагач на страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9