Р Е Ш Е Н И Е
№ 964 / 17.7.2020г.
гр. Перник, 17.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04441 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Г.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 464,19 лв., представляваща ½
от главница в общ размер 928,37 лв. за неплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр., ул. „“ №, вх., ет.
, ап., за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 66,25 лв., представляваща ½ от обезщетение за забава
в общ размер 132,50 лв. на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018
г., за които вземания е издадена заповед № 2272/30.05.2019 г. по ч.гр.д. № 03375 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва
предявените искове. Възразява между страните да е налице облигационно отношение
по повод продажба на топлинна енергия. Твърди, че ответникът няма качеството потребител
на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не е собственик или ползвател на
процесния имот. Оспорва за процесния имот да е доставена топлинна енергия в
твърдяното количество. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
По изложените съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 2272/30.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03375 по описа за 2019 г. на
РС-Перник срещу Г.С.З. за сумата 464,19 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ № , вх., ет. , ап., за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 66,25 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника,
който е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От представените от ответника общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От Нотариален акт №, том, дело се
установява, че на 30.05.1996 г. Г. С. Д.
и Р. О. Д. са продали на Б.А.З. недвижим имот, представляващ апартамент № 22,
находящ се в гр., кв. „“, ЕПЖБ № , вх. , ет. .
Съгласно удостоверение, издадено
от Община Перник, недвижим имот, находящ се в гр. ..ик, кв. „“, ЕПЖБ № , вх.,
ет. , ап., е идентичен с имот по сега действащ административен адрес: гр. .,
кв. „.“, ул. „.“, бл. , вх. , ет. , ап..
От удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Перник, се установява, че на 07.04.1990 г.
е сключен граждански брак между Б. А. З. и Г.С. К., като след брака жената е
приела фамилно име З..
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че до имот с адрес: гр., кв. „“, ул. „“,
бл. , вх. , ет. , ап., е доставена топлинна енергия на стойност 928,37 лв. за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., както и че лихвата за забава е в размер
на 132,50 лв. за периода 09.07.2015 г. – 29.01.2018 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение при подадено в срок
възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не се спори и от събраните доказателства се потвърждава, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №, том, дело, на 30.05.1996 г. Б. А. З. е придобил
собствеността върху процесния имот.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че към
момента на придобиване на собствеността върху процесния имот Б. А. З. се е намирал в граждански брак с
ответника Г.С.З.. Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през
време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.),
действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.
Предвид изложеното, следва извод, че между ищеца и ответника, като
собственик на придобит в режим на съпружеска имуществена общност имот, за
процесния период е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба.
Съгласно чл. 32 СК (Обн. ДВ. бр. 47 от 23 юни 2009 г.), действащ към
процесния период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат
от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Педвид обстоятелството, че съпружеската
имуществена общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят солидарно за
породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто е и разходът
за доставяна топлинна енергия. Кредиторът по вземания, дължими солидарно от
няколко лица, сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един
от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането.
По делото е безспорно, че за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 928,37 лв. за периода 01.05.2015
г. – 30.04.2017 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възниканло вземане
спрямо ответника за главница в размер на сумата 928,37 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на
30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
По делото е обезспорно, че за периода 09.07.2015
г. – 29.01.2018 г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за
процесния имот топлинна енергия е в размер на 132,50 лв.
Предвид горното, съдът приема, че в полза на ищеца
е възникнало вземане спрямо ответника за обезщетение за забава в размер на
сумата 132,50 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С
оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че задълженията за
главница за потребена топлинна енергия за м.03.2016 г., чиято изискуемост е
настъпила на 01.05.2016 г., и изискуемите преди това, са погасени по давност,
тъй като което тригодишният давностен срок изтича на 01.05.2019 г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.05.2019 г., т. е. след
изтичане на давностния срок за вземанията от 01.05.2015 г. до 30.03.2016 г.
Вземането за лихви възниква от изпадане на ответника в
забава за плащане на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В този смисъл погасени по давност са и лихвитие за забава за
периода от 09.07.2015 г. (началната
дата, за която се претендира ливата върху главницата за месец март 2015 г.) до 29.01.2018
г. върху погасените главници.
С оглед изложеното, следва извод, че вземанията на ищеца
за главница за сумата 375,95 лв., представляваща топлинна енергия за периода
01.05.2015 г. – 30.03.2016 г. и за сумата 73,04 лв., представляваща обезщетение
за забава върху тези главници за периода 09.07.2015 г. – 29.01.2018 г. са
погасени по давност.
Тъй като общото вземане за главница за процесния имот е
928,37 лв., от което погасено по давност е вземане за сумата 375,95 лв. за
периода 01.05.2015 г. – 30.03.2016 г., следва извод, че ищецът има вземане за
главница в размер на сумата 552,42 лв. за доставена топлинна енергия за периода
01.04.2016 г. – 30.04.2017 г. Съобразно
заявения петитум, следва да му бъде присъдена сумата 276,21 лв., представляваща
½ от главница в размер на сумата 552,42 лв. за доставена топлинна
енергия за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2017 г., а за разликата над 276,21 лв.
до пълния предявен размер 464,19 лв. и за периода 01.05.2015 г. – 30.03.2016 г.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При извод, че обезщетението за забава върху вземането за
главница е в размер на 132,50 лв., от което погасено по давност е вземане за
сумата 73,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2015 г.
– 29.01.2018 г. върху погасените главници, следва извод, че ищецът има вземане
за сумата 59,46 лв., представляващо обезщетение за забава за периода 09.06.2016
г. до 29.01.2018 г. Съобразно заявения петитум, следва да му бъде присъдена
сумата 29,73 лв., представляваща ½ от обезщетение за забава в общ размер
59,46 лв. за периода 09.06.2016 г. до 29.01.2018 г. За разликата над 29,73 лв.
сума до пълния предявен размер от сумата 132,50 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 09.07.2015 г. – 29.01.2018 г. върху погасените по давност
главници искът следва да бъде отхъвърлен като неоснователен.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане
оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
29.05.2019 г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото
производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, и 5,00 лв. – държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение, т. е. в общ размер на 130,00 лв., а в заповедното
производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Съобразно уважената част на предявените искове, на
ищеца следва да бъде прсъдена сумата 37,49 лв. – разноски за настоящото исково
производство, и сумата 21,63 лв.- разноски за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 276,21 лв. /двеста седемдесет и шест лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща ½ от главница в общ размер 552,42 лв. за
доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ № , вх. , ет. , ап., за периода 01.04.2016
г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 29,73
лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
½ от обезщетение за забава върху месечните плащания в общ размер 59,46
лв. за периода 09.06.2016 г. до 29.01.2018 г., за които вземания е издадена
заповед № 2272/30.05.2019 г. по ч.гр.д. №
03375 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над 276,21 лв. до пълния предявен размер 464,19 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.03.2016 г., и за
разликата над 29,73 лв. до пълния предявен размер от 132,50 лв., представляваща
обезщетение за забава върху отхвърлената главница за периода 09.07.2015 г. –
29.01.2018 г.
ОСЪЖДА Г.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,
сумата 37,49 лв. /тридесет
и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 21,63 лв. /двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/
- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 03375 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03375 по описа за 2019
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: