Р Е Ш Е Н И Е №125
07.03.2013г.
гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, гражданска колегия
на осемнадесети
декември две
хиляди и дванадесета година
в
публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар:
Г.М.,
като
разгледа докладваното от съдия ДЖОНЕВА
Гр.д.№374
по описа за 2012г. на РС-Кюстендил
и, за
да се произнесе,
взе предвид:
Делото
е образувано по исковата молба, подадена от “ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н “****”, бул.“***”
№**, представлявано от законния представител изп.директор И. И., чрез
пълномощника ю.к.Хр.К., адрес за призоваване: гр.С., ул.“***” №***ет.** офис ***,
против Н.В.Д. с ЕГН ********** ***.
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответницата, че същата, солидарно с лицата А. И.
Й. с ЕГН ********** от с.С. и В. К. В. с ЕГН ********** от гр.София, дължи на
дружеството следните суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№3795/2011г. по описа на РС-Кюстендил, а именно: 14 535.10 лева, от
които: главница в размер на 8 565.20 лева, дължима
в качеството й на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни
вноски №325 от 14.07.2006г., сключен между “ДЗИ Банк” АД,
като кредитор, и А. И. Й. с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по
който е било прехвърлено на “Про лего” АД с договор от 30.03.2009г., и договорна лихва
в размер на 5 969.90 лева за периода от 14.07.2006г. до 24.10.2011г., ведно
със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.11.2011г. до изплащане на вземането.
Така
се поддържа исковата молба, като се излагат подробни съображения за наличие на
претендираните вземания спрямо ответницата, която има качеството на поръчител
за задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит и се
поддържа наличие на надлежно уведомяване на Й. за прехвърлянето на вземането на
банката спрямо него; за възникване на предсрочна изискуемост на вземането и
уведомяването на длъжниците за това; за наличие на солидарност между
кредитополучателя и поръчителите за задълженията му – Н.Д. и В. В.; за спазване
на срока по чл.147 от ЗЗД, както и на давностните срокове за търсене на
вземането. Претендира се присъждане на
сторените разноски в производството, в това число и за възнаграждение за
юрисконсулт.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
е оспорила исковата претенция изцяло, релевирайки следните доводи: за
цедирането на вземането на банката не е имало надлежно уведомяване; цедентът –
ищец не е имал правото да обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е
банкова институция; преклузувният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД не е спазен и
задължението на ответницата, като поръчител, е отпаднало; вземането за част от
главницата и част от лихвите е погасено с изтичането на 3-годишна давност.
Третото
лице - “Юробанк
И Еф Джи България” АД, със седалище и адрес на управление гр.София район Средец
ул.“Цар Освободител” №14 с ЕИК *********, представлявано от изп.директори А. Я., П. Д. и А. Х.,
допуснато да участва в производство на страната на ищцовото дружество, не
изразява становище. Считано от 11.01.2013г. наименованието на същото е
променено на “Юробанк България” АД, а седалището е в гр.София 1766, район
“Витоша” ул.“Околовръстен път” №260.
Районен
съд-Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
след като прецени същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235
ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
На
14.07.2006г. между “ДЗИ банк” АД, от една страна, като кредитор, и А. И. Й. от
с.С. общ.Кюстендил, от друга, като кредитополучател, е сключен договор с №325,
съгласно който банката е предоставила на Й. сумата от 10 000 лева за
потребителски нужди за срок от 72 месеца, при поето задължение от страна на
последния да издължи предоставената сума, ведно с начислените лихви, на равни
анюитетни месечни вноски от по 199.42 лева всяка. Страните са договорили, че за
ползвания кредит кредитополучателят ще заплаща на кредитора лихва в размер на
12.75 % годишно, а при просрочие на погасителна вноска – лихва за просрочие –
освен договорения процент от 12.75 годишно и наказателна надбавка, в размер на
15 пункта годишно до окончателното издължаване.
В чл.8
ал.1 т.1 от същия договор, страните са предвидили, че кредитът, ведно с лихвите
и разноските, по преценка на банката може да стане изцяло или частично предсрочно
изискуем, в случай, че кредитополучателят наруши някое от условията по
договора, както и при регистрирано просрочие на месечна погасителна вноска.
В
договора за кредит от 14.07.2006г. се съдържат и договорки между кредитора и
лицата Н.Д. и В. В., които в качеството на поръчители са се задължили да
отговарят с цялото си секвестируемо имущество пред кредитора, солидарно с
кредитополучателя, за изпълнение на всичките му парични задължения, в т.ч.
главница, лихви, неустойки, комисионни, произтичащи от договора, както и след
падежа им, ако кредиторът предяви иск за изпълнение срещу кредитополучателя в
срок до шест месеца от падежа на задължението за плащане на главницата по
договора.
На
14.07.2006г. кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя сумата от
10 000 лева.
До
24.04.2008г. Й. е извършвал плащания по кредита, като заплатените вноски са в
размер на 3 470.00 лева, с които са погасени 1 458.76 лева от
главницата и 1 884.43 лева от лихвата.
Междувременно,
през 2007г. “ДЗИ Банк” АД се е вляло в “Българска пощенска банка” АД, която е
преименувана на “Юробанк И Еф Джи България” АД, с наименование след
11.01.2013г. – “Юробанк България” АД.
На
30.03.2009г. “Юробанк И Еф Джи България” АД, като цедент, е прехвърлило на “Про
лего” АД, като цесионер, вземания, изрично посочени в приложен към договора за
прехвърляне, списък, ведно с всички, произтичащи от тези вземания права и
задължения, с привилегии, обзпечения, лихви и други принадлежности, срещу
заплащане на съответно възнаграждение. Сред прехвърлените вземания фигурира и
вземането на банката към А. И. Й..
До
последния, на 08.07.2009г. е изпратено уведомление за прехвърляне на вземания,
изходящо от “Юробанк И Еф Джи България” АД и “Про лего” АД, с което Й. е уведомен,
че на основание договор за цесия от 30.03.2009г. банката е прехвърлила на “Про
Лего” АД всички свои вземания към него, произтичащи от договор №325 от
м.07.2006г., които са в размер на 9 722.04 лева, заедно с всички
обезпечения и други принадлежности. Й. е уведомен още, че задълженията си по
договора следва да заплаща на “Про Лего” АД, а плащането към банката ще бъде
недействително. Посочена е банковата сметка, по която може да се извършват
плащания. Уведомлението е получено на 13.07.2009г. от И. Й..
На
24.10.2011г. “Про Лего” АД е обявило цялото вземане към А. И. Й. за предсрочно
изискуемо, поради неплащане в срок на месечните вноски. Дружеството е приело,
че задължението възлиза на 14 535.10 лева, от които 8 565.20 лева–
незаплатена главница и 5 969.90 лева – дължими лихви.
На
31.10.2011г. дружеството е изпратило писма до А. Й. и до двамата поръчители – Н.Д.
и В. В., съдържащи уведомление за предсрочната изискуемост на всички суми по
договора за кредит, за техния размер и покана за доброволното им плащане по
посочена сметка. В тези писма също се съдържа информация за извършената цесия.
Писмото до Н.Д. е изпратено, чрез куриерска фирма, служителят на която в
оформената разписка, е удостоверил, че на 02.11.2011г. адресатът е отказал да
получи пратката, обозначена, като предсъдебна покана. Писмото до А. Й. е
връчено на И. Й. на 08.11.2011г., а това до В. В. – е връчено лично на адресата
на 10.11.2011г.
Последващи
плащания по договора не са били извършени. От заключението на в.л.И.Д. с
вх.№25046/04.10.2012г. се установява, че размерът на дължимата главница по
договора е 8 541.24 лева; непогасената част от договорната лихва е в
размер на 1 387.26 лева, а лихвата за просрочие на месечните вноски в
предвидения в договора за кредит размер от общо 27.5 %, считано от датата на
всяко просрочие до датата 24.10.2011г., когато кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, възлиза на 2 303.19 лева, или общо дължимите лихва са
в размер на 3 690.45 лева. Последното се установява от направеното в
съдебно заседание уточнение от страна на вещото лице.
На 28.11.2011г.
ищецът е подал пред РС-Кюстендил заявление по чл.410 от ГПК за издадване на
заповед за изпълнение срещу А. Й., Н.Д. и В. В., за солидарното им осъждане да
заплатят на дружеството суми, дължими по договора за банков кредит, вземането
по който е било прехърлено на заявителя, а именно: главница в размер на 8 565.20 лева и договорна лихва
в размер на 5 969.90 лева за периода от 14.07.2006г. до
24.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 28.11.2011г. до изплащане на
вземането. Било е образувано ч.гр.д.№3795/2011г. по описа на РС-Кюстендил.
Заповедта
за изпълнение е била връчена на А. Й., чрез И. Й., посочен, като негов баща. Й.
и В. не са подали възражения против заповедта за изпълнение. Такова, в
законоустановения срок, е постъпило от Н.Д., при което на заявителя е било
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: заверени преписи от договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №325
от
14.07.2006г., договор за
прехвърляне на вземания от 30.03.2009г., приемо-предавателен протокол по
договора от 20.08.2009г., извлечение от списък на длъжници и вземания, като
приложение №1 към същия договор, уведомление за прехвърляне на вземания,
адресирано до А. Й., разписка на “Speedy” от
13.07.2009г., писмо до А. Й. копие до Н.Д. и В. В. разписка на “Speedy” от 31.10.2011г., известия за доставяне (обратни
разписки), съответно от 08.11.2011г. и 10.11.2011г.,, ч.гр.д.№3795/2011г. по
описа на РС-Кюстендил, както и заключение с вх.№25046/04.10.2012г. на в.л.И.Д.
и уточнение в съдебно заседание.
Релевантните
за спора обстоятелства са доказани по категоричен начин, а преценката им налага
извод за частична основателност на иска, по следните съображения:
Искът
е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било
предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по
чл.415 от ГПК.
Ищецът
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо, че ответницата му дължи
определена парична сума, като солидарен длъжник, наред с други лица, по силата
на договор за поръчителство по договор за кредит, вземането по който му е било
прехвърлено от кредитора. Общият размер на дълга, според ищеца, е 14 535.10
лева, от които 8 565.20 лева– незаплатена главница и 5 969.90 лева –
дължими лихви.
От
доказателствения материал по делото се установява, а и не се спори от
ответницата, че същата, по силата на договор за поръчителство, сключен с “ДЗИ
Банк” АД (с последващо наименование –
“Юробанк И Еф Джи България” АД), се е задължила да отговаря солидарно с
А. Й., като кредитополучател по договор за потребителски кредит от
14.07.2006г., за изпълнение на всичките му парични задължения, в т.ч. главница,
лихви, неустойки, комисионни, произтичащи от договора, както и след падежа им.
Доказа
се още, че вземането на банката по сключения с А. Й. договор за кредит, на
30.03.2009г. е било прехвърлено на ищеца “Про Лего” АД.
Ответницата,
без да прави възражения за наличие на изправност на длъжника и изпълнение на
задълженията му за плащане, излага правоизключващи доводи във връзка с договора
за цесия, от който ищецът претендира да черпи права, а именно: Д. не е била
уведомена на извършеното прехвърляне на вземането от банката на
дружеството-ищец; цесионерът, при положение, че не е кредитна институция, не
притежава правото да обяви банков кредит за предсрочно изискуем, срокът по
чл.147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл и отговорността на ответницата, като поръчител, не
може да бъде ангажирана; вземането, както за главница, така и за лихви е
частично погасено с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Установените
по делото факти обосновават извод за неоснователеност на възраженията на
ответницата. На 13.07.2009г. кредитополучателят А. Й. е уведомен от цедента за
прехвърлянето на вземането му на друго лице – дружеството-ищец, като
съобщението е получено от И. Й., баща на адресата. С посоченото действие
банката е изпълнила задължението си по чл.99 ал.4 от ЗЗД и личното неуведомяване
на Д. няма последиците, които последната претендира, още повече, че плащания не
са били извършвани нито на предишния, нито на новия кредитор. Следва да се
отбележи и установения по делото факт, че до ответницата е била адресирана
покана за изпълнение, която на 02.11.2011г. същата е отказала да получи.
Банката е
прехвърлила вземането си по договора с А. Й., ведно с
всички, произтичащи от това вземане права и задължения, с привилегии,
обзпечения, лихви и други принадлежности. Следователно, на ищцовото дружество е
било прехвърлено и правото, договорено в чл.8 ал.1 т.1 от договора за
потребителски кредит от 14.07.2006г., вземането, ведно с лихвите и разноските,
по преценка на кредитора да стане изцяло или частично предсрочно изискуемо, в
случай, че кредитополучателят наруши някое от условията по договора, както и
при регистрирано просрочие на месечна погасителна вноска. Цесионерът е упражнил
именно това прехвърлено му право, законов запред за което не съществува, нито в
сочения от Д. Закон за кредитните институции, нито в друг нормативен акт.
Следва да се отбележи, че предпоставките за предсрочната изискуемост са били
налице, тъй като от месец май 2008г. насетне, плащанията по договора от страна
на Й.
са преустановени.
Съгласно чл.147
ал.1 изр.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. В конкретния случай, този срок е спазен и липсва условието
за прекратяване на поръчителството. Отговорността на поръчителите произтича и
се определя от предмета на главния дълг, поради което уговорената отговорност
на поръчителите следва да се тълкува с настъпване на предсрочната изискуемост
на главното задължение. Предоставеното на кредитора право да
направи кредита предсрочно изискуем, съобразно договореното, не настъпва
автоматично с неплащането на една анюитетна вноска. Изпадането на
длъжника в забава по отношение на периодичните платежи, не прави автоматично
целия кредит предсрочно изискуем, съобразно сключения договор за банков кредит.
Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което кредиторът би
могъл да упражни
предоставеното му с договора право да превърне целия кредит в
предсрочно изискуем. Дали и кога ще стане това зависи изцяло от предценката на
кредитора.
В случая последният е обявил кредита за предсрочно изискуем,
както се установява от заключението на вещото лице, на 24.10.2011г., от когато
е започнал да тече предвидения в казаната норма срок. Не е осъществено бездействие на
кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това, тъй
като още на 28.11.2011г. дружеството е подало в РС-Кюстендил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Законът свързва
прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време
след падежа на главното задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски.
Не
може да бъде споделено и другото правопогасяващо възражение на ответната страна
– това за изтекла давност, тъй като вземанията по договора за кредит се
погасяват с общата петгодишна давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, а
тригодишната давност за лихви и обезщетения от неизпълнение на договор, с оглед
момента на преустановяване плащанията по договора, не е изтекла.
В
контекста на иложеното, съдът счита, че ответницата, съгласно чл.141 от ЗЗД,
следва да отговаря, като поръчител, солидарно с длъжника и другия
поръчител, за неизпълнената част от
задължението по договора за банков кредит.
Твърденият
от ищеца размер на дължимите суми, не бе удостоверен в в хода на производство,
чрез осъществяване на съответното главно и пълно доказване. От заключението на
вещото лице, което заключение не бе оспорено, в това число и по отношение на
направената в съдебното заседание корекция, се установява, че главницата по
договора е в размер не на 8 5 65.20 лева, а на 8 5 41.24 лева, а лихвите за
исковия период възлизат не на 5 969.90 лева, а на 3 690.45 лева.
Констатациите и изводите на експерта следва да бъдат кредитирани изцяло, като обективни
и правдиви, тъй като се основават на изчисления, базирани на счетоводни
записвания на самия кредитор, в съответствие с доказателствата по делото,
поради което съдът ще признае наличие на задължения в установените от вещото
лице размери и ще отхвърли иска за разликата над тези суми. Върху главничната сума е дължима законната
лихва, считано от 28.11.2011г. – датата на подаване на заявлението в съда, до
изплащане на вземането.
Ищецът
е сторил разноски по делото, както следва: за държавна такса в размер на 290.70
лева и за вещо лице в размер на 80.00 лева, общо 370.90 лева. Ищецът е бил
представляван от юрисконсулт. С оглед изхода по спора – частично уважаване на исковата претенция за обща сума
от 12 231.69 лева, ответницата, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да заплати на ищеца съответната
част от сторените разноски, съобразно уважената част от иска, а именно: 312.12
лева от направените разноски за държавна такса и вещо лице и 694.63 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, определено, на основание чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, че
същата, солидарно с лицата А. И. Й. с ЕГН ********** от с.С. и В. К. В. с ЕГН **********
от гр.София, дължи на “ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н “Илинден”, бул.“Кукуш”
№2, представлявано от законния представител изп.директор И. И., следните суми,
предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3795/2011г. по описа на
РС-Кюстендил, а именно: 12 231.69 лева, от които: главница в
размер на 8 541.24 лева, дължима, в
качеството й на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №325
от
14.07.2006г., сключен между “ДЗИ Банк” АД, като кредитор, и А. И. Й.
с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено
на “Про лего” АД с договор от 30.03.2009г., и договорна лихва в размер на
3 690.45 лева за периода от 14.07.2006г. до 24.10.2011г., ведно
със
законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011г. до
изплащане на вземането, като иска за признаване съществуването на вземане за
разликата над 12 231.69 лева до 14 535.10 лева, от която незаплатена
главница по договора в размер над 8 541.24 до претендирания 8 565.20
лева и дължима лихва в размер над 3 690.45 лева до претендирания 5 969.90
лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на “ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н “Илинден”, бул.“Кукуш”
№2, представлявано от законния представител изп.директор И. И., сторените в
производството по делото разноски в размер на 1 006.75 лева (хиляда и шест лева и седемдесет и пет стотинки).
Решението
се постановява при участието на трето лице, привлечено от ищеца “Про Лего” АД,
а именно - “Юробанк България” АД, със
седалище и адрес на управление в гр.София 1766, район “Витоша” ул.“Околовръстен
път” №260, с ЕИК *********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-Кюстендил в 2-седмичен срок от
датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: