№ 5015
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110163630 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124
ГПК и чл. 110 от ЗЗД, предявен от Л. В. Е., е ЕГН **********, с адрес в ..., чрез адв. И. К. от
АК - София, с адрес на кантората в ... против ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..,
представлявано от П.Н.Д. и против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от Ю.Б.Ц..
Твърди се в исковата молба, че със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по частно гражданско дело ..., ищцата е осъдена да заплати на първия
ответник сумата от 6441,66 лв., представляваща неплатени вноски по договор за
потребителски кредит, сключен с ..., ведно със законна лихва за периода от 09.02.2016 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 860,93 лв. за периода от 06.01.2014 г.
до 14,01.2016 г., мораторна лихва в размер на 95,84 лв. за периода от 06.11.2014 г. до
14.01.2016 г., такса в размер на 30 лв., такса в размер на 55,2 лв. и 641,60 лв. разноски по
делото, а именно: 149,67 лв. държавна такса и 491,93 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба на ... е образувано изпълнително дело
№ 1045 по описа за 2016 г. на Частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № .... Последното
валидно извършено изпълнително действие по това изпълнително дело е налагане на
възбрана върху притежавани от ищцата идеални части от недвижим имот, вписана на
14.06.2016 г. След тази дата не са предприемани действия по принудително изпълнение,
поради което изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. С молба от
01.07.2021 г. ... е образувало ново изпълнително производство въз основа на изпълнителния
лист издаден по частно гражданско дело ... – изпълнително дело № 1266 по описа за 2021 г.
на Частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № ....
Ищцата твърди, че за периода от 14.06.2016 г. (датата на последното изпълнително
действие по изп. дело № 1045 от 2016 г.) до 01.07.2021 г. (датата на подаването на молбата
за образуване на изпълнително дело № 1266 по описа за 2021 г.) е изтекъл петгодишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, с което е погасено вземането на ... към Л. Е.. В тази
връзка, ищцата е депозирала молба пред банката, с искане за прекратяване на започнатото
срещу нея изпълнително производство и отписването на задълженията от страна на
1
кредитора. В отговор на същата, ... е уведомило Л. Е., че е прехвърлило вземането си срещу
нея на втория ответник .... Независимо от отправените от страна на ищцата искания и до
двете ответни дружества, не са й представени доказателства за цедирането на вземането.
С тези обстоятелства, ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ..., че не
дължи на ответната банка сумата от 6441,66 лв., представляваща неплатени вноски по
договор за потребителски кредит, сключен с ..., ведно със законна лихва за периода от
09.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 860,93 лв. за периода
от 06.01.2014 г. до 14,01.2016 г., мораторна лихва в размер на 95,84 лв. за периода от
06.11.2014 г. до 14.01.2016 г., такса в размер на 30 лв., такса в размер на 55,2 лв. и 641,60 лв.
разноски по делото, а именно: 149,67 лв. държавна такса и 491,93 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. При условията на евентуалност, Л. Е. предявява иска срещу ответника ....
С исковата молба ищцата ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание Л. Е., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва спрямо процесните
вземания да е изтекла погасителна давност. Посочва, че изп. д. № 2016...40401045 било
образувано на 05.04.2016 г., като на 14.06.2016 г. е била вписана възбрана върху посочения
от ищцата имот, след което на 25.06.2021 г. било издадено Постановление за прекратяване
на изпълнителното дело. Посочва, че по молба на предишния титуляр на вземането на
01.07.2021 г. е било образувано изп. д. № 2021...0401266 въз основа на същия изпълнителен
лист. Твърди, че за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. е спрял да тече давностният срок,
тъй като е било обявено извънредно положение на територията на РБ. Моли за отхвърляне
на предявения иск.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът ... не изпраща законен или договорен представител.
С влязлото в законна сила определение № 540 от 10.01.2022 г. производството по
делото е прекратено по отношение на ответника ..., поради оттегляне на иска спрямо него.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2016 г. ... е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК срещу Л. В. Е.. По образуваното ч. гр. д. № 7210/2016 по описа на СРС, 55-и
състав, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 17.02.2016 г., по силата
на които Л. В. Е. била осъдена да заплати следните суми: сумата от 6441,66 лева,
представляваща неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 06.12.2013 г.,
ведно със законна лихва за периода от 09.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 860,93 лева за периода от 06.01.2014 г. до 14.01.2016 г., мораторна лихва в
размер на 95,84 лв. за периода от 06.11.2014 г. до 14.01.2016 г., такса в размер на 30 лева,
такса в размер на 55,20 лева и 641,60 лева- разноски по делото, а именно: 149,67 лева
държавна такса и 491,93 лева възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2016...40401045 по описа на ЧСИ
С.Я., с рег. № ... при КЧСИ. На 14.06.2016 г. е наложена възбрана върху 5/6 ид.ч.-
собственост на ищцата, от недвижим имот- .... След наложената възбрана не били
предприети повече никакви изпълнителни действия в продължение на 2 години, вследствие
на което изпълнителното дело било прекратено ex lege и за което частният съдебен
изпълнител издал постановление за прекратяване. Въз основа на изпълнителния лист ...
подало нова молба за образуване на изпълнително дело, в резултат на което било образувано
изп. д. № 2021...0401266 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ... при КЧСИ, от 01.07.2021 г. По
2
изпълнителното дело на ищцата е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение при
работодателя „... със запорно съобщение от 14.07.2021 г. С договор за цесия от 30.06.2021 г.
... е прехвърлило вземането си срещу ищцата на ..., за което е връчено уведомление по изп.
д. № 2021...0401266, по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ... при КЧСИ.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно т. 10 в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка е пояснено, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия
случай последно валидно изпълнително действие по и. д. № 1045/2016 г. по описа на ЧСИ
С.Я. на 14.06.2016 г., с оглед на което 5 годишната погасителна давност съгласно чл. 110 от
ЗЗД би следвало да изтече на 14.06.2021 г. Следва да бъдат взети предвид обаче дните, в
които давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, а именно за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове с изтичането, на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В този случай давностните
срокове са спрели да текат за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. включително.
Следователно към 14.06.2021 г. - датата, на която би следвало да изтече 5 годишната давност
за процесното вземане, следва да се прибавят 69 дни. Следва да се счита, че давностният
срок е изтекъл на 23.08.2021 г., чл. 60 ал. 2 вр. ал. 6 ГПК, която дата е след образуването на
01.07.2021 г. на изп. д. № 1266/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. и след налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника/ищцата Л. В. Е. на 14.07.2021 г. От
14.07.2021 г. започва да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към 08.11.2021 г.
– датата на предявения иск по чл. 439 ГПК, нито към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което отрицателният установителен иск се явява
неоснователен.
Ответникът не претендира разноски по делото, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. Е., е ЕГН **********, с адрес в ..., против ..., ЕИК
..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Ю.Б.Ц., отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
6441,66 лв., представляваща неплатени вноски по договор за потребителски кредит,
сключен с ..., ведно със законна лихва за периода от 09.02.2016 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 860,93 лв. за периода от 06.01.2014 г. до 14,01.2016
г., мораторна лихва в размер на 95,84 лв. за периода от 06.11.2014 г. до 14.01.2016 г., такса в
размер на 30 лв., такса в размер на 55,2 лв. и 641,60 лв. разноски по делото, а именно: 149,67
лв. държавна такса и 491,93 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за които суми са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4