№ 118
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204647 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на О. Г. Р. ЕГН ********** чрез адв. И.
Н. против наказателно постановление № 22-0769-002629/21.10.2022г. на Началник Група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с наказателното постановление като се оспорва
фактическата обстановка. Моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който намира, че ПТП е настъпило
поради непредприемане на маневра от страна на водача на другия автомобил. От друга
страна счита, че е неправилна и дадената правна квалификация като не е посочено коя от
двете хипотези на чл. 25, ал. 2 ЗДвП е налице. В АУАН било налице описание, което се
разминавало с това, описано в НП, а била налична и резолюция за прекратено производство
по процесния акт, налице било разминаване в часовете, посочени в НП и записа. Не било
посочено какви материали щети са нанесени. Претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
намира, че нарушението е доказано, моли за потвърждаване на НП.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, следното:
На 26.04.2022г. св. А. С. управлявала лек автомобил *** с рег. № *** по бул. „***“, гр.
Бургас, в близост до училище „***“, гр. Бургас, посока УМБАЛ Бургас, движела се направо,
а в съседната пътна лента, от ляво се движел О. Р., който управлявал лек автомобил *** с
рег. № *** като в него пътник била и св. А. Р.а, заедно с тяхното внуче. Двете пътни ленти
предвиждали леко отклонение на дясно.
Превозните средства били разположени на платното за движение в две съседни пътни
ленти, с посока направо, разделени от прекъсната надлъжна пътна маркировка „Единична
1
прекъсната линия“ - М3, като *** с рег. № *** се движел в дясната пътна лента, а *** с рег.
№ *** – в лявата пътна лента. Двата автомобила се движили направо като се приближавали
към кръстовище регулирано със светофар като непосредствено преди кръстовището двете
пътни ленти правили леко изместване в дясно като маркировката между двете пътни ленти
продължавало да бъде „Единична прекъсната линия“ - М3, която правила „чупка“ на дясно.
Водачът на лек автомобил *** с рег. № *** продължил да се движи направо, а водачът
на лек автомобил *** с рег. № *** следвал маркировката на пътното платно, която правила
леко „чупка“ на дясно, при което последвал удар между предна лява част на автомобил *** с
рег. № *** и дясна част на лек автомобил *** с рег. № ***. От удара автомобил *** с рег. №
*** леко се отклонил на дясно и двата автомобила спрели. О. Р. слезнал от автомобила,
огледал щетите по автомобилите, решил, че няма нужда от намеса. Св. Р.а също не
установила щети по МПС, нямало счупено или задрано и затова се качили обратно в колата
и О. Р. потеглил.
След подаден от св. С. сигнал на тел. 112 на място пристигнал екип на Пътна полиция
св. Г. Д., който установил само св. С.. Св. Д. съставил АУАН на О. Р. за това, че на
26.04.2022г. около 19,12 часа в гр. Бургас, на бул. *** до ***, ж.к. „***“ в посока УМБАЛ
Бургас управлява собствения си лек автомобил *** с рег. № *** като навлиза частично в
съседна дясна пътна лента и не пропуска и удря движещият се правомерно по нея лек
автомобил *** с рег. № *** като от ПТП има материални щети и по двете МПС – нарушил
чл. 25, ал. 2 ЗДвП. И на следващо място за това, че като участник в ПТП не остава на
мястото за установяване на последиците от него – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На 21.10.2022г. НО възприел фактите, описани в АУАН и издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200
лева, а с мотивирана резолюция от същата дата прекратил производството по отношение на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
В случая съдът констатира, че АУАН е бил съставен в присъствието на свидетел, който
също е служител на ОД МВР, а не свидетелят – очевидец на нарушението, но намира, че
това не е съществено нарушение, тъй като свидетелите очевидци бяха установени и
разпитани в хода на съдебно следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели като
следва да посочи казаното от св. С.: „Аз не напуснах лентата в която се движех, докато той
явно даде на дясно. Аз се движих направо и не съм променяла посоката си на движение.“,
„Точно преди да стигнем светофара, аз намалих, от ляво имаше още един автомобил и той ме
удари странично“, „Имаше усуркано при страничното разминаване на колите, огледалото
беше усуркано, но не беше счупено“. От посоченото този състав прави извод, че св. С. не е
напуснала лентата за движение, движела се е направо и не е променяла посоката на
движение, докато автомобилът до нея явно е направил преместване на дясно, при което е
имало охлузване на автомобила й от лявата му страна. В този смисъл са и показанията на св.
Р.а: „…Наближавахме светофара, видяхме че светна „жълто“, съпруга ми се престрояваше,
намали и спря. Преди да спре нацяло се чу нещо като охлузване…“, „…Там при очертанията
мисля, че в двете ленти, които са за направо има едно леко завиване. Не съм обърнала
внимание от двете ленти ли е завиването или само от едната….“ Обстоятелството, че
пътното платно има две ленти, които правят лека чупка на дясно се установява и от
показанията на св. Д. който сочи, че „двете ленти правят лека чупка на дясно“, както и от
протокол за ПТП.
2
От разпитаните по делото свидетели С. и св. Р.а се установява, че именно О. Р. е
управлявал МПС *** и се е движил в лявата лента за движение в посока УМБАЛ Бургас.
От показанията на свидетелите очевидци, както и от тези на св. Д., който на място е
посетил ПТП, както и от изгледания запис се установява, че има съприкосновение между
двата автомобила като *** с рег. № *** удря движещият се в съседната пътна лента лек
автомобил *** с рег. № *** като от ПТП има материални щети, които не може да се направи
извод, че са значителни. Съгласно изготвения протокол за ПТП са установени щети по
предна и задна десни врати на лек автомобил *** и по предна броня, преден ляв калник и
ляво странично огледало на лек автомобил ***, в който смисъл са и показанията на
разпитаната по делото свидетелка С. и св. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
В случая, според съдебния състав, не може да се приеме, че водачът на автомобил *** е
извършил маневра, която да е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, а водачът се е движил съгласно пътната маркировка „Единична прекъсната линия“ -
М3, която прави „лека чупка“ в дясно, и която „чупка“ важи и за двете пътни ленти и
създава задължение за участниците в движението да се съобразят с нея.
Съдебният състав не възприема становището на наказващия орган, че водачът на *** с
рег. № *** навлиза частично в съседна на него дясна пътна лента и не пропуска и удря
движещият се правомерно по нея лек автомобил ***, а св. Д. сочи, че водачът на лек
автомобил *** е избързал.
От една страна не е ясно обозначено по какъвто и да било начин мястото на ПТП, НО
не е установил точното място на удар на пътното платно, а изгледания в съдебно заседание
запис е на разстояние, което също не позволява да се определи точното място на удар, но е
видно, че единият автомобил – този в лява пътна лента променя траекторията си на
движение, измества се на дясно, а другият, който се движи в дясна пътна лента продължава
само направо.
По мнение на този състав в случая не се касае за навлизане в съседната пътна лента от
водача на лек автомобил ***, а водачът е следвал маркировката на пътното платно, която
съгласно съставения протокол е „Единична прекъсната линия“ - М3 - надлъжната пътна
маркировка, която се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено
платното за движение, и за очертаване на неговата граница.
Съгласно даденото в ППЗДвП определение при такъв вид маркировка на пътните
превозни средства е разрешено да я пресичат. Тази маркировка разделя двете пътни ленти,
следвайки и т.нар. от св. Д. „чупка“, като ограничението, което създава маркировката
изисква всеки водач да спазва предвидените за това правила.
На практика няма забрана водачът на автомобил *** да продължи на право като за
целта обаче трябва да пресече прекъсната линия на пътното платно, което означава да се
престрои от едната пътна лента в другата съгласно чл. 81, ал. 1 ППЗДвП „Престрояването е
преминаване от една пътна лента в друга, за да се продължи движението направо, да се
завие или да се излезе от платното за движение.“ Изрично, следващата ал. 2 на чл. 81
ППЗДвП, предвижда, че преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза, т.е., за да продължи направо
водачът на автомобил ***, спазвайки пътната маркировка е трябвало да пропусне другият
водач на автомобил ***, който е бил в съседната пътна лента.
Соченото обстоятелство се установява и от щетите върху двата автомобила като св. Р.а
3
сочи, че се е чуло „нещо като охлузване“, както и на св. С. „Имаше усуркано при
страничното разминаване на колите, огледалото беше усуркано…“ като са установени щети
по предна дясна и задна врата на лек автомобил *** и по предна броня, преден ляв калник и
ляво странично огледало на лек автомобил ***, касае за минимални щети и по двата
автомобила. Обстоятелството, че пътните ленти правят плавно чупка на дясно и че е била
следвана пътната маркировка сочи именно за такъв вид материални щети, от „усуркване“.
В случая според този състав, при така установените факти, не е налице нарушение чл.
25, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на лек автомобил ***, тъй като той е спазвал пътната
маркировка на платното за движение и не се е престроявал в съседна пътна лента, нито може
да се приеме, че е навлязъл частично в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се
правомерно по нея лек автомобил ***, а е следвал пътната маркировка, изискваща от него да
продължи движението си по пътното платно леко надясно.
По изложените съображения според съдебния състав нарушението не е доказано,
поради което и неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП.
Съдът дължи произнасяне по разноските.
В случая жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие,
съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 600 лева, но защитникът в съдебно
заседание претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева като от
НО е направено възражение в писмено становище за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендираното възнаграждение в размер на 400 лева съответства на
предвидения размер съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за
прекомерност не е основателно и в полза на жалбоподателя, съобразно изхода на делото и
на основание чл. 63д ЗАНН, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-002629/21.10.2022г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на О. Г. Р. ЕГН
********** за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ в полза на О. Г. Р. ЕГН ********** сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4